МОТИВИ по Присъда № 11 от 17
септември 2019 г. по нохд № 48/2019 г.
по описа на Военен съд гр. Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
1. Подсъдимият *** (***)
И.Б.И. е на военна служба в БА от 28.02.2007 г. Завършил средно образование с
успех – 3,39. Във военно звание „*** 3-ти клас“ е от 01.12.2012 г. Няма участие
в мисия извън страната. На заеманата длъжност Механик-водач в 1 разузнавателен
взвод на 2 разузнавателна рота във военно формирование (в.ф.) *** ***, е
назначен със заповед на Командир на Сухопътните войски. Има разрешение за
достъп до класифицирана информация „поверително“ валидно до 13.02.2022 г. Общата
оценка от атестацията за 2017 г. е: „не е подходящ за повишение“ и „може да заема
други длъжности в обхвата на военното звание“. Дата на изтичане на договора за
военна служба е до 16.03.2030 г. Със Заповед ЗЛС-34 от 26.10.2018 г. на
командира на в.ф. *** ***, е прекратен договор за военна служба, освободен от
длъжност и зачислен в запаса (т.2, л.115 от д.п.). По време на службата си
изпълнявал своите функционални задължения на задоволително ниво, като не
проявявал стремеж към самоусъвършенстване. По характер бил открит, прям и
правдив. Поведението и държанието му били на задоволително ниво. Споделял
възникналите служебни и лични проблематични въпроси с командването. Не умеел да
се сработва с останалите военнослужещи в колектива, но се отнасял с
необходимото уважение към непосредствените си командири и началници. Представял
се на задоволително ниво при провеждането на занятията и останалите мероприятия
от разпределение на времето през деня. Изпълнявал поставените му задачи не
винаги в срок. Личната му дисциплина била на задоволително ниво (т.2, л.116 от д.п.). Не
бил поощряван и награждаван. Не бил наказван по дисциплинарен ред (т.2, л.117 от
д.п.). Не бил съден и осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78а НК (т.1, л.106 от
д.п.).
2. Подсъдимата С.Н.К.
е родена на *** г. в гр. Пловдив. Живуща
*** . Завършила начално образование. Безработна. Живеела на семейни начала без
брак с *** И.И., от който имала четири деца. За същата нямало данни за
нарушаване на обществения ред по местоживеене (т.1, л.61 от д.п.). Осъждана, както
следва : С Решение № 942 от 08.11.2012 г. по нахд № 2085/2012г. на РС – ***, е била призната за
виновна за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК, като на основание чл.78а
от НК, е била освободена от наказателна отговорност и й било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. Решението влязло в сила
на 24.11.2012 г. Видно от приетата като писмено доказателство по време на
съдебното следствие справка – уведомление от НАП ТД Пловдив офис *** е, че глобата в размер от 500 лева е изплатена изцяло, като последната вноска е
от 17.01.2019 г. (л.34 от съд. Дело). Със Споразумение от 12.12.2008 г. по нохд
№ 458/2018 г. на РС гр. ***, е
призната за виновна за извършено престъпление по чл.191, ал.2 вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК, като й е наложено наказание „Пробация
с пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на полагане на подписи при пробационен служител за срок от шест
месеца“ и периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца“. Пробацията
била изтърпяна за времето от месец януари до месец юни 2019 година (т.2, л.108 – 109 от д.п.).
3. Подсъдимата М.С.И. е родена на *** ***, общ. ***,
ул. “***“ 22. Завършила основно образование. Не е омъжена. Не работи на
постоянна работа. Нямала криминални прояви. За същата нямало данни за
нарушаване на обществения ред по местоживеене (т.1, л.62 от д.п.). Не е била
съдена и осъждана за престъпление от общ характер и не е била освобождавана от
наказателна отговорност, по реда на чл.78а НК (т.2,
л.112 от д.п.).
По време на службата на *** И., извършили следното :
Св. А.И.И. е родена
на *** г. и е дъщеря на подсъдимите *** И.И. и С.К.. Св. И.М.И. роден на *** г.
и е син на подсъдимата М.И.. Двамата се познали от деца, тъй като живеели в
съседни къщи в ***, общ. ***. Двамата
учели в едно и също училище, макар и в различни класове и се виждали ежедневно.
През лятото на 2017 г., между тях възникнали взаимни симпатии и чувства,
основани на обич. По това време, А.И.И. била на 14 г., а И.М.И. на 16 г. Тъй
като се обичали, взели решение да живеят заедно, за което на 10.10.2017
г., двамата избягали от училище и отишли
при лелята на св. И.М.И. в гр. ***. Там И. и А. правили секс по взаимно
съгласие.
Същият ден,
майката на св. И.И. – подс. М.И., се похвалила на майката на А.И. - подс. С.К., че А. и И. са избягали от
училище и са в гр. ***. Това породило остра реакция от страна на подс. С.К.,
която изявила желание дъщеря й веднага да се прибира в тях. За случилото се бил
уведомен и бащата на А. – подс. *** И.И., който по това
време, бил на работа във в.ф. *** ***.
Същата вечер, св. А.И. ***, но отишла в дома на
св. И.И.. След прибирането на децата, подс. М.И. отишла в дома на подсъдимите ***
И.И. и С.К.. Съобщила им, че синът й И. имал връзка с дъщеря им А., бил я
обезчестил и те искали да я вземат за
жена. Първоначално, подсъдимите *** И.И. и С.К., отклонили предложението и
изразили несъгласие с аргумент, че дъщеря им е малка и трябва да учи, но повече
от това нищо не направили. На 10.10.2017 г., св. А.И. останала заедно със св. И.И.
в къщата на подс. М.И.,***, която им осигурила отделна стая, където А. и И.
пренощували заедно.
На следващия ден, 11.10.2017 г. подс. М.И. заедно
с децата – св. А.И. и св. И.И., отишли в дома на подсъдимите *** И.И. и С.К.,
като пред родителите си, А. и И. заявили желанието си да заживеят съвместно, на семейни начала.
Родителите на св. А.И., имайки предвид
предшестващото обезчестяване на дъщеря им и взаимно изразеното желание от
децата, променили мнението си, и се съгласили А. да живее с И., без да са
сключили граждански брак. Срещата продължила, като на нея тримата подсъдими се
разбрали да им направят „годеж” на 15.10.2017 г., като поделят разходите си. За
целта – подс. М.И. следвало да облече изцяло св. А.И., а подсъдимите *** И.И. и
С.К., следвало да поемат разходите по годежа. Отделно от това, на тази среща,
тримата подсъдими се разбрали заедно да улеснят заживяването на съпружески
начала на децата, като подс. М.И., от своя страна, обещала да продължи да се
грижи за А. и И., като им осигури стая от нейната къща, където да живеят и
помага с пари и храна, а подсъдимите *** И.И. и С.К., от своя страна, обещали
да помагат също с пари и храна.
Съгласно постигната уговорка „годежът“ се състоял
на 15.10.2017 г., на улицата пред дома на подс. *** И.И. ***.
Фактически, от 10.10.2017 г. св. А.И. заживяла в
дома на подс. М.И. на съпружески начала със сина й, без да имат сключен брак,
за което същата им предоставила една стая от дома си, в която да живеят и им
помагала с храна и пари. От 11.10.2017 г. помощ с храна и пари на А. и И.
оказвали и подсъдимите *** И.И. и С.К..
Живеенето на съпружески начала от св. А.И. и св. И.И.
продължило до 08.08.2018 г., когато между подс. *** И.И. и подс. М.И. възникнал
скандал, вследствие на който подс. *** И. прибрал дъщеря си св. А.И. ***.
По време на противозаконното съпружеско
съжителство, без сключен брак, св. А.И. забременяла и след прекъсване на
съжителството, на 25.08.2018 г. родила дете от мъжки пол – И. *** И., което не
било припознато от биологичния си баща св. И.М.И..
По този начин, в периода от
10.10.2017 г. до 08.08.2018 г. в ***, обл. ***, подс. М.С.И., като пълнолетно
лице на 10.10.2017 г. самостоятелно и от 11.10.2017 г. до 08.08.2018 г., заедно
с подс. *** И.Б.И. и подс. С.Н.К., като пълнолетни лица, при условията на
съучастие като извършители, улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – И.М.И., с
ЕГН **********, и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст –
А.И.И., с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили граждански
брак, като с действията си, осъществили състава на престъпление
по чл. 191, ал. 2, предл. 2, вр.чл. 20, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Горното, по безспорен начин се
установява от направените от подсъдимите *** И.И., С.К. и М.И. самопризнания по
време на съдебното следствие, от показанията на свидетелите А.И., И.И., С.Т., М.Е.
и В.Т., от писмените доказателства: служебна характеристика, кадрова справка,
служебен картон, справки съдимост, социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане гр. ***, актове за раждане и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание.
МОТИВИ : за да подпомогнат
взаимно децата си.
Спор по фактическата обстановка
няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимите. С оглед
добрите характеристични данни на подсъдимите, критичното им отношение към
извършеното, прокурорът предлага подсъдимите *** И.И. и М.И. и с оглед
предвиденото наказание за това престъпление, да бъдат освободени от наказателна
отговорност и да им бъде наложено административно наказание глоба към
минималния размер. По отношение на подс. С.К. излага доводи, че спрямо нея не
са налице условията на чл.78а от НК и предлага същата да бъде осъдена на
„пробация“ със съответните пробационни мерки, също към минимума.
Подсъдимият *** И. се признава за виновен по предявеното му
обвинение и дава обяснения. Солидарен е със становището на прокурора. Моли съда
да му определи минимално административна наказание.
Подсъдимата К. се признава за
виновна по предявеното й обвинение и дава обяснения. Солидарна е със становището
на прокурора.
Подсъдимата И. се признава за
виновна по предявеното й обвинение и дава обяснения. Солидарна е със
становището на прокурора. Моли съда да й определи минимално административна
наказание.
Съдът, като се съобрази с
материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия
за освобождаване на подсъдимите *** И.И.
и М.И. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание –
глоба. За извършеното от тях престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл. 191,
ал. 2, предл. 2 от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Същите са пълнолетни лица, не
са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от
наказателна отговорност, по реда на глава осма раздел четвърти от НК, няма
причинените от престъплението имуществени вреди и не са били в пияно състояние.
Не е при условията на множество престъпления и не са причинени тежки телесни
повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му.
При определяне размера на
административното наказание на *** И., съдът взе в предвид неговите самопризнания,
с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добрите
характеристични данни като военнослужещ, критичното отношение към извършеното, младата
му възраст, че стореното е изолиран случай в неговия живот и след като се
съобрази с финансовото му състояние и семейното му положение, му определя
административно наказание глоба към минималния размер, а именно 1 000 (хиляда) лева.
При определяне размера на административното
наказание на М.И., съдът взе в предвид нейните самопризнания, с което е
спомогнала за разкриване на обективната истина по делото, липса на криминална
регистрация по местоживеене, критичното й отношение към извършеното, младата й
възраст, че стореното е изолиран случай в нейния живот и след като се съобрази
със финансовото й състояние и семейното й положение, й определя административно
наказание глоба към минималния размер, а
именно 1 000 (хиляда) лева.
Съдът, като се съобрази с
материалите по делото намира, че по отношение на подсъдимата С.К. не са налице
условията за приложение на чл. 78а от НК, тъй като е осъждана за престъпление
от общ характер и е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба и не е реабилитирана по право, тъй като не е
изтекла една година от изпълнението на наказанието, което е изпълнено
окончателно на 17.01.2019 г. Ето защо, съдът намира, че същата следва да бъде
осъдена на „пробация“. При определяне на пробационите мерки, съдът взе в предвид нейните самопризнания, с
което е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото, липса на
криминална регистрация по местоживеене, критичното й отношение към извършеното,
младата й възраст, че стореното е изолиран случай в нейния живот и след като се
съобрази със финансовото й състояние и семейното й положение, й определя съответните пробационни мерки
предвидени в НК към минималния размер, а
именно : „задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност на
полагане на подписи при пробационен служител или определено от него лице два
пъти седмично за срок от шест месеца“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца“.
Съдът намира, че за подс. С.К. са
налице условията за приложение на чл. 25, ал. 1, във вр.чл. 23, ал. 1 от НК. С
протоколно определение но похд № 458 по описа за 2018 г. на ***ския Районен съд, е била призната за виновна и й
наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на полагане на подписи пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 6 месеца“ и „
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца“. Определението е
влязло в законна сила та 12.12.2018 г. Същата е извършила инкриминираните
дейния по горната и по настоящата присъди преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е било от тях. Съдът намира, че следва да се определи по
съвкупност едно общо наказание по тези
присъди, а именно определеното най-тежко наказание „пробация“ с пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на полагане на
подписи пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти
седмично за срок от 6 месеца“ и „периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца“.
Съдът, като взе предвид характера
на извършените престъпления, размера на наложените наказания, личността на
подсъдимата, разкаянието й, подбудите на извършване на деянията намира, че за
постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, така определеното общо
най-тежко наказание по своя размер е достатъчно и не счита за необходимо да го
увеличава по реда на чл. 24 от НК.
Съдът намира, че на основание чл.
25, ал. 2 от НК следва да се приспадне,
от така определеното общо наказание, изтърпяното изцяло наказание „пробация“ по
протоколно споразумение по нохд 428 от 12.12.2018 г. по описа на Районен съд
гр. ***, считано от месец януари до месец юни 2019 г.
Съдът отчете и обстоятелството,
че подсъдимите са от ромски произход и са възпитавани в семействата си с ромски
традиции, като спазват моралните норми, присъщи за общността им и за тях няма
нищо нередно, вследствие на което, са допуснали ранното съжителство в
непълнолетна възраст и бременност.
Съдът, като взе предвид, че по време
на съдебното следствие с протоколно определение, са изплатени пътни пари на свидетел
намира, че подсъдимите *** И.И., С.Н.К.
и М.С.И. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплатят
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд гр. Пловдив направените
разноски в размер на 34,20 (тридесет и четири лева и двадесет стотинки, като
всеки един от тях да заплати по 11,40 (единадесет лева и четиридесет стотинки).
Водим от горното, въз основа на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
07.10.2019 г.