Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.08.2020г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ състав
На 13 юли
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
4245, по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно
основание чл. 143, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г.Л.А. – Т., чрез пълномощника
си, твърди в исковата си молба, че ответникът
М.П.А. сключил с „БАНКА ДСК” ЕАД-София договор за кредит, по силата на
който, банката му предоставила кредит за текущо потребление. За обезпечение
плащането на горната сума от кредитополучателя М.П.А., ищцата станала негов поръчител, като сключила договор за
поръчителство. Въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 26.09.2011 г. от PC
гр.София на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по ГД № 37937 от
Длъжникът М.П.А. бил уведомен за издадената
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарния длъжник –
ищцата Г.Л.А. - Т., видно от удостоверение изх.№ 27005/03.10.2019 г., издадено
от ЧСИ Димитър Вълков.
По същото изпълнително дело ищцата платила
дължимото задължение на ответника към взискателя „БАНКА ДСК” ЕАД - София,
съответно: 22,59 лв. на 30.01.2012 г., 16,36 лв. на 16.05.2013 г. и 13 296,30
лв. на 18.06.2013г., с които били погасени: 7931,68 лв. главница, 1460,50 лв.
законна лихва за периода от 03.09.2011 г. до 18.06.2013 г., 1224,78 лв. - лихва
за забава, 597,82 лв. - съдебни разноски и 2120,47 лв. - такси - чл.79 от ЗЧСИ.
Образуваното изпълнително дело №
20118610401890 по описа на ЧСИ Димитър Вълков, с район на действие – СГС, било
прекратено поради пълно погасяване на задължението по него, видно от
удостоверение изх.№ 11493/22.04.2019 г., приложено като доказателство към
исковата молба.
Общо платената сума от ищцата по
горепосоченото изпълнително дело била в общ размер - 13 335,25 лв.
През април 2018 г., ответникът върнал на
ищцата сумата от 1000 лв., а през декември същата година, още 200 лв.
Независимо от устните обещания на ответника да върне остатъка от платената от
ищцата сума по горепосоченото изп. дело, която възлизала на 12135,25 лв., това не било сторено от него.
От представеното удостоверение от ЧСИ Г. И.
било видно, че ответникът също е длъжник по изпълнителното дело, по което
ищцата е внасяла сумите, което означавало, че той е уведомен за предявеното
срещу него и поръчителят му вземане на банката кредитор.
Предвид гореизложеното, за ищцата възниквал
правен интерес да заведе настоящото дело.
Моли, след доказване на горепосочените факти,
съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 143, ал.1, изр.1 ЗЗД да осъди
ответника М.П.А.,***, п.к.1000, ж.к.Славия, бл.26 А, вх.А, ет.6, ап.17, ЕГН **********,
да й плати сумата от 12135,25 лв. /получена като остатък от сбора на сумите:
7931,68 лв. главница, 1460,50 лв. законна лихва за периода от 03.09.2011 г. до
18.06.2013 г., 1224,78 лв. - лихва за забава, 597,82 лв. - съдебни разноски и
2120,47 лв. - такси - чл.79 от ЗЧСИ/, платена в качеството й на поръчител, по
изпълнително дело № 20118610401890 по описа на ЧСИ Димитър Вълков, peг. № 861,
с район на действие - СГС, както и законната лихва върху сумата от 10649,97 лв.
/сбор от сумите 7 931,68 лв. главница + 597,82 лв. - съдебни разноски и 2120,47
лв. такси - чл.79 ЧСИ - 1200 лв. платени от ответника/, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане. Претендира за разноските по делото.
В съдебно заседание, ищцата уточнява, че с плащането на сумата от 1200
лв. се погасява част от дължимата главница.
На ответника М.П.А. е назначен особен представител, който
в законоопределения срок е депозирала писмен отговор на исковата молба. Оспорва
иска по основание и размер. Прави възражение за липсата на уведомяване на
длъжника, от страна на ищцата, за
извършеното плащане. Моли искът да бъде отхвърлен, ведно с всички законови
последици от това.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява
от пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се
представлява от назначения му особен представител, който претендира за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното по делото Постановление за налагане на възбрана
на недвижим имот изх. № 42991/31.05.2013г. на ЧСИ Димитър Вълков, с район на
действие СГС, е наложена възбрана върху
недвижим имот, находящ се в гр. София,
собственост на Г.Л.А., по образуваното изп.дело №20118610401890 по описа
на ЧСИ Димитър Вълков, въз основа на изп.лист, издаден на 26.09.2011г. по
силата на Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 37937/2011г., по описа на
Софийски районен съд. Страни по изпълнителното дело са „ОТП Факторинг България“
ЕАД гр. София – взискател, М.П.А. – длъжник, и Г.Л.А. – поръчител. По силата на
издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжникът и поръчителят са осъдени
солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД дължими суми по договор за кредит №
13220149. На 27.03.2012г. на длъжника М.А. е връчена покана за доброволно
изпълнение по образуваното срещу него изпълнително дело /видно от удостоверение
изх.№ 27005/03.10.2019г. от ЧСИ Димитър Вълков/.От представеното удостоверение
изх.№ 11493/22.04.2019г. на ЧСИ Димитър Вълков, се установява, че поръчителят Г.Л.А.
е изплатила изцяло задължението на длъжника М.П.А. към взискателя, в общ размер
на 13 335.25 лв., като изпълнителното дело е приключено поради пълното
погасяване на задължението.
Като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД – осъдителен обратен иск на поръчителя срещу длъжника по Договор
за кредит, обезпечен с поръчителство, който представлява регресна претенция на
поръчителя спрямо главния длъжник, чието задължение е изпълнил, като правният
интерес е възстановяване на поръчителя на платените от него суми. Претенцията
включва всичко платено на кредитора, ведно с направените от поръчителя разноски
по изпълнението, платените лихви и неустойки.
По делото не се оспорва качеството на ищцата на поръчител, обезпечаващ
изпълнението на задълженията на ответника, в качеството му на Кредитополучател
по сключен между него и "Банка ДСК"
ЕАД Договор за банков кредит № 13220149 г. По този начин тя се е задължила по
същия начин към кредитора, както и длъжника, за чието задължение отговаря в
условията на солидарна отговорност, като кредиторът може да търси изпълнение от
всеки един от тях, включително и от двамата едновременно, за плащане на целия
дълг (арг. от чл. 141 от ЗЗД).
По повод дължимото вземане кредиторът е предприел действия по издаване
на заповед за незабавно изпълнение, каквато е издадена по гр.д. № 37937/2011г.
по описа на СРС. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е
било предприето принудително изпълнение на вземането. По делото категорично се установява,
че ищцата изцяло е изпълнила изискуемото
задължение по договора за кредит, като погасила дълга по кредита, в
съответствие с поетото задължение спрямо кредитора. С извършеното плащане на
чуждото задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора, за ищцата се
поражда правото й на регресно вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника.
Възражението на особения представител на ответника, че ищцата не е
отправила до него уведомление по реда на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за предявения иск на кредитора, е неоснователно, тъй като
неуведомяването има за последица липсата на отговорност на длъжника към
поръчителя, ако длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде уведомен (арг. чл. 143, ал. 2 от ЗЗД). В конкретния случай, към момента на извършеното от поръчителя
плащане длъжникът-ответник не е изплатил дълга си, поради което и поръчителят
не губи регресните си права спрямо него. Тези регресни права на поръчителя са
проявление на общия принцип в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване.
Плащането освобождава длъжника от задължението му, с което той се обогатява
неоснователно за сметка на поръчителя. Този несправедлив резултат се преодолява
с помощта на регресните права, които законодателят дава на поръчителя.
Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор по
своето основание, момента на възникването и по размер. Размерът му обхваща
действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на
задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите
и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато
поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този момент
той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е
погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е
заплатил за негова сметка.
В отношенията между страните основната последица от неуведомяването на
длъжника от страна на поръчителя за направеното от него плащане, съгласно чл. 143, ал. 2,
изр. 2 от ЗЗД е, че длъжникът може да противопостави на поръчителя
възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Това са
правопогасяващи възражения, каквито в случая не са направени.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че общо платената от
ищцата сума по образуваното изпълнително дело е 13 335.25 лв. Тъй като
ищцата твърди, че през м. април 2018г. ответникът й върнал сумата от 1000 лв.,
а през м. декември 2018г. – сумата от 200 лв., то сборът от 1200 лв. следва да
се приспадне от търсеното задължение спрямо ответника. Поради това, ответникът
дължи връщане на ищцата на сумата от
12 135.25 лв. С оглед направеното в първоначално предявената искова
молба искане, върху дължимото вземане следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението.
С оглед на горното, съдът приема,
че предявеният иск с правно осн. чл. 143, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски,в размер на 2 679.47 лв., съобразно приложения списък
на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, М.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Л.А. – Т., ЕГН **********,***,
с адрес на призоваване: гр. Стара Загора, ул. Димитър Наумов 37, чрез адв. Н.Я.
– СтАК, сумата от 12 135.25 лв., платена в качеството й на поръчител и
солидарен длъжник по изпълнително дело №20118610401890, по описа на ЧСИ Димитър
Вълков, с рег.№ 861 и с район на действие СГС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.08.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от
2 679.47 лв., за направени по настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: