№ 455
гр. С., 30.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500365 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, гр. С. срещу определение № 5 от
15.03.2022 год. по гр. дело № 150/2021 год. на Свогенския районен съд, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК. Моли съда да го отмени и да
върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът оспорва частна жалба.
Софийски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и изложените в
частната жалбата доводи, намира следното:
Производството по гр. дело № 150/2021 год. по описа на РС-Своге е образувано по
искова молба на „Т.С.“ ЕАД, гр. С. срещу СВ. АНГ. Г. за осъждане на ответника заплати на
ищеца сумата 165,02 лева – цената на доставена топлинна енергия за периода от м. декември
2016 год. до м. април 2019 год.; 29,86 лева – законна лихва върху главницата за периода
31.07.2017 год. – 20.01.2020 год., 22,67 лева – незаплатено задължение за дялово
разпределение за периода от м. декември 2016 год. до м. април 2019 год., сумата 4,04 лева –
законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2017 год. –
20.01.2020 год., както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Твърди се в исковата молба, че предявеният осъдителен
иск е за ½ част от консумираната ел. енергия на топлоснабдения имот – апартамент,
находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 5.
В хода на производството по делото е представено решение от 21.06.2021 год. по
гр.д. № 1442/2021 год. на СРС, с което е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, гр. С. срещу СВ. АНГ. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата 165,02 лева – цената на доставена топлинна енергия за
1
периода от м. декември 2016 год. до м. април 2019 год. за посочения по-горе топлоснабден
имот, както и сумата 22,67 лева – незаплатено задължение за дялово разпределение за
периода от м. декември 2016 год. до м. април 2019 год., като съдът е отхвърлил иска за
признаване за установено вземането на ищеца за сумата 29,86 лева – законна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.07.2017 год. – 20.01.2020 год. и за
сумата 4,04 лева – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2017 год. – 20.01.2020 год. Решението е влязло в сила на 29.07.2021 год. Видно от
мотивите на решението, искът не е бил предявен като частичен – предмет на претенцията е
цялото потребено количество енергия в обекта срещу ответника С.Г. като собственик на
апартамента. В мотивите съдът е приел, че ответникът е собственик на 75,35% ид.ч. от
имота /като останалата част е собственост на брата на ответника – А.А. Г./, като е уважил
исковете в пълния предявен размер, който е бил по-малък от действително дължимите суми,
съобразно правата на ответника в съсобствеността.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че предявените искове са недопустими. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело
се прекратява служебно от съда. Силата на пресъдено нещо е пречка да бъде упражнено
повторно правото на иск по същия правен спор, т.е. тя представлява абсолютна отрицателна
предпоставка за второ тъждествено дело.
Видно от решението от 21.06.2021 год. по гр.д. № 1442/2021 год. на СРС, същото е
било образувано по искова молба, с която ищецът е предявил искове за заплащане на цена
на топлинна енергия, цена на услуга дялово разпределение и мораторна лихва за същите
периоди и за същия топлоснабден имот срещу същия ответник – С.Г.. По това дело исковете
не са били предявени като частични. В мотивите на решението съдът е приел, че ответникът
е собственик само на посочената идеална част от топлоснабдения имот. Повторно
заведеното дело по предявените осъдителни искове е недопустимо. В случай, че трето лице е
собственик на останала аидеална част от имота, ищецът би могъл да предяви претенциите си
срещу това лице в друго производство.
С оглед това и спорът за заплащане на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение срещу същия ответник за посочените периоди и за същия
топлоснабден имот не може да бъде пререшаван и производството по делото правилно е
прекратено от районния съд с обжалваното определение.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 15.03.2022 год. по гр. дело № 150/2021 год. на
Свогенския районен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.
299, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3