№ 203
гр. ****, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211420201259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****. с ЕГН: ********** от гр.**** против
Наказателно постановление №21-0967-001251/19.08.2021 г. на Началник група към
ОДМВР ****, сектор „Пътна полиция“ ****, с което на жалбоподателя на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. и е постановено „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Б. моли да бъде отменено процесното наказателно
постановление, като излага доводи, че същото е незаконосъобразно. Твърди, че
прекратяване на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде
уведомен собственика, което в настоящият случай не било сторено. Поддържа се, че
наличието на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони е
достатъчно основание да се приеме, че автомобилът е надлежно регистриран. Твърди
се, че случаят касае маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното:
Наказателното постановление е издадено на ****. за това, че на 01.07.2021 г.
около 8.55ч. в гр.****, по ул.“****“, до №76 управлява лек автомобил БМВ 530Д, с
рег.№**** като моторното средство е с прекратена регистрация по реда на чл.143,
ал.10 ЗДвП - не е регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че наказателното
1
постановление се издава във връзка с Постановление №3487/2021 от 12.08.2021 г. на
прокурор при Районна прокуратура **** за отказ да се образува досъдебно
производство.
По делото са разпитани свидетелите А.Й. /мл. автоконтрольор в Сектор Пътна
полиция, Група контрол/, Р.Р. /полицай в РУ ****/ и ****. /полицай към ООР в РУ
****/.
В хода на проверката служителите на РУ **** към ОДМВР **** установили, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация,
поради липса на застраховка „Гражданска отговорност”.
От обстоятелствената част на Постановление от 12.08.2021г на РП ****, с което
е отказано да се образува досъдебно производство по преписка №3487/2021 г. става
ясно, че в хода на проведеното разследване се установило, че 01.07.2021 г. около 8.55ч.
в гр.****, в района на №76 на ул.“****“, Л.Б. бил спрян от патрул на РУ, като в
рамките на проверката се установило, че управлява лек автомобил БМВ 530Д, с рег.
№**** и регистрацията на автомобила е служебно прекратена при условията на чл.143,
ал.10 ЗДвП, за което обаче Сектор „Пътна полиция” не е уведомила никого. Посочено
е, че в случая липсват данни водачът да е съзнавал за прекратената регистрация и
поради липсата на този елемент от субективната страна на деянието, стореното не
разкривало признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК или на каквото и да е друго
престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка се установява от Наказателно постановление
№21-0967-001251/19.08.2021 г. на Началник група към ОДМВР ****, сектор Пътна
полиция ****, Постановление от 12.08.2021г на РП ****, с което е отказано да се
образува досъдебно производство по преписка №3487/2021 г., справка за нарушител,
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, показанията на
свидетелите А.Й., Р.Р. и ****..
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Районна прокуратура **** с Постановлението от 12.08.2021г. г. на осн. чл.199,
чл.213 НПК е отказала да се образува досъдебно производство по преписка
№3487/2021 г. по аргумент, че в случая липсват данни водачът да е съзнавал за
прекратената регистрация и поради липсата на този елемент от субективната страна на
деянието, стореното не разкрива признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК или на
каквото и да е друго престъпление от общ характер.
Анализът на доказателствата по делото от страна на съда навеждат на същите
изводи като изложените в Постановление от 28.10.2021г. г. Районна прокуратура ****.
2
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на материалния закон при издаването на
обжалваното наказателно постановление, което е основание за отмяна на същото.
В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и
за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по административно-наказателната преписка не
се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая не
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме,
че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да
се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.
За да е налице основание за служебно прекратена регистрация на автомобила в
настоящият случай в хипотезата на чл.143, ал.10 ЗДвП е необходимо, освен да е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, но и да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е
застраховано, видно и от Постановлението от 12.08.2021г., с което на осн. чл.199,
чл.213 НПК е отказано да се образува досъдебно производство по преписка
№3487/2021 г., като няма данни собственикът на автомобила да е бил уведомен. След
като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Поради това
няма как да се приеме, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава
на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
Тълкувателно № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто впрочем
е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира.
3
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.
Жалбоподателят не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма
сключен и действаща застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, че да
се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран, за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса валидна
застраховка Гражданска отговорност съставлява сложен фактически състав, включващ
задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика - чл.143,
ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е
уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Недоказана е субективната страна на нарушението. Деянието е извършено
виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът
съзнава обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на
обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат.
Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните
свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато
няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната
действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение
на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без вина няма отговорност. Без интелектуален компонент пък, не
може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи
за резултат и насока към цел.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноските по делото в размер на 300.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на
АПК следва да осъди ОДМВР **** /в структурата на която е
административнонаказващия орган/ да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
помощ и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0967-001251/19.08.2021 г. на
Началник група към ОДМВР ****, сектор „Пътна полиция“ ****, с което на ****. с
ЕГН: ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. и е
постановено „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН ОДМВР **** да заплати на ****.
сумата от 300.00 лв., представляваща разноски за процесуално представителство на
един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд **** в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5