№ 2246
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120103988 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Н. С. против „СТИК –
КРЕДИТ“ АД, с която е предявен осъдителен иск.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да отхвърли иска, като присъди на страната сторените по
делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. между М. Н. С., в качеството на потребител, и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, в
качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние, № *** (за краткост Договора).
С чл.1 от Договора кредиторът се задължава да предостави на потребителя
потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 950 лева (получени от
1
ищцата) при лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 42,58 %. Общата
сума за плащане по Договора е 1102,31 лева. Срокът за погасяване е 8 месеца. Лихвеният
процент при просрочени плащания – 10 %. Договорът съдържа и погасителен план. В чл. 2 е
посочено, че неразделна част от Договора са Приложение 1 – заявление за кредит,
Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние (за краткост ОУ). Според чл.17 от Договора потребителят се
задължава в срок до три дни от сключване на Договора да предостави обезпечение –
поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение заемателят дължи
на заемодателя неустойка по чл. 45 в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като
потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска. В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница +
лихва + неустойка/ е в размер на 1863,86 лева, т.е. размерът на неустойката за срока на
договора възлиза на 761,55 лева.
Не е спорно по делото, че ищцата е заплатила по Договора общо сума в размер на
1262,50 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и фактите, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които
макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по
смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да
вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да
установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума
да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение,
очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително
възнаграждение по кредита. Кредиторът е убеден, че неустойката ще стане изискуема,
затова я включва в погасителния план още при сключване на Договора и предвижда
разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница.
Няма логика да се уговоря неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение, че
такова може да се изиска още при сключване на договора. Кредиторът поставя неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение, защото ако можеше да предостави банкова
2
гаранция за цялата сума по кредита или да осигури поръчител с доход, надвишаващ
минималната работна заплата в страната, длъжникът не би имал нужда от заем. Освен това,
срокът за предоставяне на обезпечение е толкова кратък, че за длъжника е почти
невъзможно да изпълни поставените условията, най-малкото поради нуждата от извършване
на справки в повече от една институция. Ето защо кредиторът е действал недобросъвестно
при уговарянето на неустойката – в този смисъл и Решение № 3 от 6.01.2025 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 1504/2024 г.
След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на
СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което
не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл
е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22,
ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради което потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по силата на чл. 23 от
ЗПК – аргумент от решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23.
В този смисъл, ищцата дължи само сумата от 950 лева, която е чистата стойност на
кредита, като платеното над тази сума е недължимо, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата, която е поискала
присъждането им. Същата е заплатила сума в размер на 50 лева държавна такса за
предявения иск. Тази сума следва да й се присъди в цялост.
Процесуалният представител на ищцата адвокат С. моли съда да му присъди
адвокатско възнаграждение заради оказана безплатна правна помощ на ищцата в настоящото
производство. Видно от договор за правна защита и съдействие процесуалното
представителство е безплатно, тъй като С. е материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА). Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Тук се налага следното уточнение:
3
С определение № 654 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 720/2020 г., II т. о., ТК, на
въпроса „Може ли при направено възражение от ответната страна, че представляваната от
адвоката друга страна не е материално затруднена, съдът да откаже присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв при наличие на договор, с който е
уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1
ЗАдв?“, е прието, че за съда не съществува задължение да извършва проверка дали
посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна
адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да
окаже безплатна помощ. Настоящият съдебен състав споделя това становище.
Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая
би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан
от този размер и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение
№ 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По
същество спор по фактите няма, а спорът е концентриран върху правото. По делото е
проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на
ищцата не се явява. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния
представител на ищцата процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК – *********, да заплати на М. Н. С., ЕГН –
**********, с адрес гр. Б.******, по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Д.
Б. С., следните суми: 312,50 лева (триста и дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние, № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на *** г. до окончателното й изплащане; 50 (петдесет) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК – *********, да заплати на адвокат Д. Б. С. от АК – П., личен номер ***, с адрес гр. П.,
ул. ******, сумата от 300 (триста) лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Н. С. в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5