РЕШЕНИЕ
№107
09.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка
Попова ..........…..……….....................................и в присъствието на
прокурор……..……………….........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 985 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.А.И. (по преписката А.) от гр.Д., с ЕГН **********,
против Решение № 1012-26-269-3/23.07.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ
- гр.Хасково.
Жалбоподателят счита постановеното решение, с което се отхвърля жалбата му,
против Разпореждане № 262-00-91-3 от 24.04.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Хасково, за неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че за да постанови акта си административния орган
приел, че била налице разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, тъй като можело да се установи причината за
прекратяване на заетостта му, тъй като при повторно запитване до компетентната
институция на Ирландия било отговорено, че не разполагат с информация. Оспорващия счита този извод на органа за погрешен, като некореспондиращ, както със
събраните доказателства, така и с волята на законодателя в тази насока. Твърди,
че не е напуснал работата си по собствено желание. Трудовият му договор бил
прекратен едностранно от работодателя, вследствие на провеждане на стачни
действия на част от работниците, в резултат на които една голяма част на
групата работници от България били с прекратени трудови правоотношения от
работодателя. Безспорно било установено, че работил в друга държава и се
осигурявал за всички осигурителни рискове,включително и за безработица. Според
жалбоподателя, отговорът „липсва информация“ не можело да се тълкува
разширително, в смисъл че било налице доброволно прекратяване на трудовото
правоотношение от негова страна. За да не било посочено, че напуснал доброволно
или бил с прекратен трудов договор, поради виновно поведение, означавало, че
причината не била тази. В случая следвало да бъде приета за основателна
истинската причина, а именно, че работодателят еднократно прекратил
правоотношението с работника, без предизвестие и без да сочи основателна
причина за това. В тази ситуация следвало липсата на информация да бъде
изтълкувана изцяло в полза на работника. Предвид изложеното счита, че
неправилно бил определен срока и размера на обезщетението. Следвало същото да
бъде определено в размер, съответстващ на дохода му и за срок, съответстващ на
положения трудов стаж.
Моли за отмяна на атакуваното решение и определяне на обезщетение, съгласно
действащата нормативна уредба.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който посочва, че
жалбоподателят няма писмени документи за прекратяване на трудовото му
правоотношение, не му били връчени такива. Обяснява, че оспорващият, заедно с
други свои колеги подписали документ, за който им било обяснено, че е за
повишаване на възнаграждението. Договорите били написани на ирландски език. На
следващия ден отишли на работа, където им обяснили че са освободени.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален
представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, като
моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО, с вх.№ 262-00-91
от 29.01.2019г. (л.61), С.А. А. с ЕГН **********, поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение
за безработица. Със заявлението А. е
декларирал че: 1. Правоотношението му с Tiernanei II Mushrooms LTD., Ирландия е било прекратено, считано от 16.01.2019г.; 2. В полето образователно-квалификационна степен посочил „начално“;
3. Не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по КСО или законодателството на друга държава; 4. Не е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в
друга държава; 5. Не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Към датата на
подаване на заявлението: 6. Има регистрация като безработно лице в Агенцията по
заетостта. В Заявлението С.А.И. посочил и,
че не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или
бременност и раждане след прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа
съгласно нормативен акт, както и не получава парично обезщетение за
безработица. В заявлението е отразено, че към същото А. е приложил и документ
за самоличност (за справка), документи, удостоверяващи осигурителен стаж,
зачетен на основание международен договор в областта на социалното осигуряване,
по който Р.България е страна, Заявление приложение 1, декларация относно
определяне на пребиваването му.
Със Заявление вх.№1019-26-400/29.01.2019г. С. А. помолил за съдействие за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за придобития му стаж и доход в Ирландия за периода 05.10.2016г. до
15.01.2019г., необходими за отпускане на парично обезщетение за безработица в
България. Посочил, че прилага към заявлението копия на документи от Ирландия – 4 бр.
В Справка за приети, върнати и липсващи документи, вх.№262-00-9-1 от 29.01.2019г.,
(л.60), при ТП на НОИ – Хасково, било отразено, че от С.А. А. са представени и
приети: Заявление, приложение 1 към чл.1, ал.1 от Наредбата, Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС
със СЕД U002 и U004, декларация за определяне на пребиваването, копия на документи от
Ирландия-4бр.. Като липсващ документ е отразен ПД U1 за придобит
стаж в Ирландия, който трябва да се вземе под внимание по Регламент на ЕИО
1408/71 и Регламент 574/72
Съответно в заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС, (л.64), С.А. А. посочил, че е
необходимо да бъдат удостоверени осигурителните му периоди и доходи в Ирландия.
В заявлението отразил период от 05.10.2016г. до 15.01.2019г., както и името и
адреса на работодателя - Tiernanei II Mushrooms LTD., при който е положил труд.
Поради образувано производство по издаване на СЕД U002 и U004 за периоди от осигурена заетост по законодателството на Ирландия, с Разпореждане
№262-00-91-1 от 12.02.2019г. (л.59), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във
връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица
към ТП на НОИ – Хасково спрял
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по подаденото от С.А. А. заявление.
С писмо изх.№1019-26-400-1/11.02.2019г. ТП на НОИ – Хасково(л.57). поискало от Директора на Дирекция
„Международни договори“ (ЕРМД) в НОИ издаване на СЕД U002 и U004. В отговор писмена
информация, предоставена от компетентните органи на Ирландия, била представена на ТП на НОИ – Хасково с писмо
вх. № 1019-26-400-2 от 12.04.2019г., (л.43).
С оглед така получените документи, с Разпореждане №262-00-91-2 от 16.04.2019г. (л.42) на основание
чл.55 от АПК,
Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП
на НОИ – Хасково възобновил производството по отпускане на парично обезщетение
за безработица, образувано по подаденото от С.А. А..
С Разпореждане №262-00-91-3 от 24.04.2019г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП на НОИ – Хасково (л.18), на основание чл.54ж ал.1 от КСО
и във връзка с чл. 54а, ал.1 и чл.54б,ал.3 от КСО на С.А. А., считано от
28.01.2019г. до 24.05.2019г. било отпуснато парично обезщетение за безработица,
в минимален размер от 9.00 лв. дневно. В
мотивите са издаване на разпореждането е посочено, че осигуряването за
безработица е прекратено на основание „друга-неизвестна“.
Със Заявление вх. № 1029-26-1030 от
02.05.2019г.(л.40) С.А. А. поискал да бъде
удостоверена причината за прекратяване на трудовата му дейност в Ирландия за
периода до 25.01.2019г., във връзка с преизчисление
на отпуснатото парично обезщетение за безработица в България.
С писмо изх.№1029-26-1038 от 07.05.2019г. (л.38) ТП на НОИ – Хасково
уведомило С. А.А., че заявление за удостоверяване на
причината на прекратяване на трудово правоотношение е държава-членка н ЕС се
подава лично в ТП на НОИ или по електронен път чрез използване на ПИК или ЕП.
Указано е, че към заявлението следва да се приложи копие от документ, в който е
посочена причината за прекратяването на правоотношението.
На 22.05.2019г. С.А. А. подал заявление до Директора на ЕРМД при ЦУ на НОИ
(л.35), в което посочил че било необходимо да бъде установена причината за
прекратяване на трудовата му дейност и Ирландия за периода от 05.10.2016г. до
25.01.2019г. във връзка с преизчисляването на отпуснатото обезщетение за
безработица в България. Към заявлението приложил копие от 2бр. документи от
Ирландия. Заявление от същата дата (22.05.2019г.) и със същото съдържание А. подал и до Директора на ТП на НОИ –
Хасково. Видно от писмо изх.№1019-26-400-4 от 05.06.2019г. заявлението до
Директора на ТП на НОИ – Хасково, заедно със заверено копие на 2бр. документи
от Ирландия и СЕД U 002 – копие, са били изпратени на Директора на ЕРМД при ЦУ на НОИ.
Междувременно на 21.05.2019г. С.А. А. подал жалба вх.№1012-26-269, срещу
Разпореждане № 262-00-91-3 от 24.04.2019г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Хасково, (л.30).
С Решение №1012-26-269-1/11.06.2019г., (л.15) на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, Директорът
на ТП на НОИ – Хасково спрял производството по предоставяне на обезщетението. В
акта за спиране посочил, че в хода на контролното административно производство А.
подал заявление, в което желаел повторно
удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Конкретизирал, че с оглед изясняване на новите обстоятелства и необходимата
информация във връзка със събиране на допълнителни доказателства – данни,
свързани с факти и обстоятелства, които са от съществено значение за
жалбоподателя заявлението му от 22.05.2019г. за удостоверяване на причината за
освобождаване със СЕД U 002 по законодателството на Ирландия било изпратено
по компетентност в Ирландия, чрез дирекция „Европейски регламенти и
международни договори“ към НОИ.
На 15.07.2019г. до ТП на НОИ – Хасково от Дирекция ЕРМД при ЦУ на НОИ е
изпратено писмо изх.№1029-50-13606#1, относно С.А. А., заведено под
вх.№1019-26-400-6/18.07.2019г., в което се сочи, че се изпраща заверено копие
на писмо от компетентната институция на Ирландия и информация, че не могат да
посочат причината за прекратяване на заетостта, тъй като няма такива данни.
По делото е представен легализиран превод от английски на български език на
писмо от 03.07.2019г. от Отдел за заетост и социална защита, Ирландия, ведно с
документ на чужд език, (л.101 и сл.), адресирано до Дирекция ЕРМД при ЦУ на
НОИ. В същия е посочено, че институцията не може да посочи причината за
прекратяване на работата, тъй като не разполага с тези данни.
С Решение №1012-26-269-2/23.07.2019г. (л.11.), на основание чл.54, ал.1 от АПК, Директорът на ТП на НОИ – Хасково възобновил производството по
предоставяне на обезщетение за безработица, като в решението е посочено, че на
18.07.2019г.
вх.№1019-26-400-6/18.07.2019г. в ТП на НОИ – Хасково е
постъпило придружително писмо от Дирекция ЕРМД
при ЦУ на НОИ, с което е било предоставено копие от писмо от компетентната
институция на Ирландия, която информирала, че не може да се удостовери
причината за прекратяване на заетостта, тъй като нямат такива данни.
С Решение №1012-26-269-3 от 23.07.2019г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково
отхвърлил подадената от С.А. А. жалба срещу Разпореждане
№ 262-00-91-3 от 24.04.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 26.07.2019г., видно от представеното
по делото известие за доставяне.
Видно от поставеното пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик,
жалбата до съда е подадена на 06.08.2019г. по поща, чрез административния орган,
и заведена с вх. № 1012-26-269-4 от 07.08.2019г. при ТП на НОИ - Хасково.
По делото са представени и приети като доказателства легализирани преводи
на СЕД U002, U004, писмо от 03.07.2019г. от Отдел за заетост и социална защита, Ирландия,
както и заверен препис от заповед №1015-26-73/26.03.2019 г. на директора на ТП
на НОИ – Хасково. Допуснат беше и разпит на свидетелите А. С. А. и К. В. С., за установяване на обстоятелствата къде е работил
жалбоподателят в относимия по делото период и
причините, довели до освобождаването му от работа.
Свидетелят А. А. посочва, че през миналата година с баща си работил в
Ирландия. Протестирали за да им вдигнат заплатите. Един ден им дали документи
за повишаване на заплатите, подписали. На другия ден станали ясно, че не ги искат
на работа. Посочва, че документите били на друг език, не знаели какво били
подписали. Казали им, че подписват за повишаване на заплатите.
Свидетелят К.С.заявява, че жалбоподателят му е приятел. Работили заедно в
Ирландия „на гъбите“, за една фирма, но в различни нейни ферми. Обяснява, че
имало протести за повишаване на заплатите на работното място на приятеля му. От
него знаел, че подписали документи с уверение за увеличение на заплатите, но
после работодателят не ги искал на работа.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение, постановено по реда и условията на
чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално
и териториално компетентен орган. Обективирано е в
изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си и съдържа посочване
на фактически и прави основания за издаването му, които си кореспондират. От
компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с
представената заповед №1015-26-73/26.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Хасково за оправомощаване, е издадено и потвърденото
с обжалваният акт разпореждане.
Спорният по делото въпрос е свързан с материалната законосъобразност на
обжалваното решение.
На първо място следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да
прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои
категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са
осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат
спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от
съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези
общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на
вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента
правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във
всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от
националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от
съдилищата ,
и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл.
1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателят е гражданин на държава - членка на ЕС, а именно България, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №
883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С цитирания
регламент са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за
социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно
заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004г. Според пар.1 от чл. 65 на Регламента
лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време
на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло
в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на
неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То
получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната
държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения
се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Предвид това и
съобразно разпоредбите на чл. 11 от Регламент(ЕО) № 883/2004г.,
правилно в оспореното решение е възприето, че приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата - членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, а именно - законодателството на Република България,
респ. НОИ
чрез ТП си поделение в гр.Хасково, се явява
компетентната
институция, която да се произнесе по заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това и това не е
спорен между страните въпрос. Не е спорно и
че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица, съгласно
българското законодателство.
Спорът между
страните е свързан с това, за какъв период и в какъв размер на С.А. А. следва да
бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, респ. правилно ли с
оспореното пред Директора на ТП на НОИ - Хасково разпореждане № 262-00-91-3 от 24.04.2019г. на ЗА Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Хасково са определен периода и размера на
отпуснатото на жалбоподателя ПОБ.
Съгласно чл. 54а,
ал.4 от КСО, паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на
последното прекратяване на осигуряването, ако:1. заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че
ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на
срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението
за определения по чл.
54в или чл.
54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал.6
-ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т.1, а регистрацията на
лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на
срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща
от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3
или ал. 4 период, намален със закъснението.Чл. 54б, ал.1 от КОС предвижда дневното
парично обезщетение за безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, като не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Съгласно ал.3 на чл. 54б от КСО безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и
3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2,
3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се
определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване -
чл.54б, ал.2 от КСО.
Няма спор, че
жалбоподателят С.А. А. е работил като наето лице от работодател във
Ирландия и последният му период на заетост е от 05.10.2016г. до 15.01.2019г. с ирландски
работодател. Безспорно е
също, че същият е регистриран в Агенция по заетостта на 28.01.2019г., т.е.
извън 7-дневен срок от прекратяване на правоотношението визиран в 54а, ал.6, вр. с ал.4,т.2 от КСО, както и че заявлението му е подадено в срока по чл.
54а, ал.4 т.1 от КСО, при което правилно
е определена началната дата на изплащане на обезщетението.
При прилагане правилата на Регламент
(ЕО) № 883/2004, в сила от 01.05.2010г., удостоверяването на периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим
документ (ПД) U1, който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран
електронен документ (СЕД) U002, който се разменя между институциите.
Административният орган е определил размера и
периода на дължимото обезщетение при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, като е посочил,
че осигуряването за безработица е прекратено на основание „друга-неизвестна“
причина. Този
свой извод административният орган е съобразил със съдържанието на структуриран електронен
документ U002,
издаден от компетентните органи на Ирландия по отношение на С.А.
А.. Този структуриран електронен документ - част от
административната преписка по издаване на обжалвания административен акт, е
приет като писмено доказателство по делото без оспорване от страните. Видно от т.7.1
от същия, като причината за прекратяването на заетостта на жалбоподателя на 15.01.2019г. е посочено „други“.
След като това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т. 7.
1 от документа, а именно: освобождаване от работодателя, оставка от служителя,
изтичане на срока на договора, прекратяване на договора по взаимно съгласие,
освобождаване поради дисциплинарна причина и съкращение, то правилно е прието
от органа, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Доколкото липсват
данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина „други“,
следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена, така както е възприел и административният
орган. В този смисъл Решение № 90 от 06.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7762/2019 г., VI о.
Истинността на
удостоверените в СЕД U002 факти досежно причината за
прекратяване на трудовия договор, не е оспорена от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК. Същевременно, това писмено
доказателство, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на
чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и като такъв, по принцип, обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така обективираните факти.
Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на
жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК на цитирания структуриран електронен
документ, и доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия
събран по делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за
доказани фактите удостоверени в него,
вкл. тези досежно причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващия.
В заявлението си
за отпускане на парично обезщетение за безработица А. не е
посочил причини за прекратяване на трудовото му правоотношение с цитирания
работодател. По делото за установяване на обстоятелствата къде е работил
жалбоподателят в относимия период и причините, довели
до освобождаването му от работа показания дадоха свидетелите А. А. К.С.. Същите
обаче не са достатъчни за да оборят истинността на удостоверените в
структуриран електронен документ U002 факти по конкретно основният такъв, а
именно че причината за прекратяването на заетостта на жалбоподателя е неизвестна, поради посоченото
в документа „други“, както и пенсионният орган е приел с разпореждането си,
респ. че приложил. 54б, ал. 3 от КСО. От страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства и доказателствени искания, от които да се установяват
обстоятелства различни от удостоверените в т.7.1 на цитирания СЕД U 002. Ирелевантно и лишено от правно значение за настоящото
производство се оказва твърдяното от жалбоподателя освобождаване от работа
поради това, че „протестирали“ заради ниско заплащане. Такава причина за
освобождаване от работодателя в официалните, неоспорени и валидни документи
предоставени от компетентните Ирландски институции не е посочена. Тя не е
доказана и от осигуреното лице.
Следователно,
след като от събраните по делото доказателства се установява тезата на
административният орган, че трудовото правоотношение на С.А. А. с последния му работодател
в Ирландия е прекратено по неизвестна причина, предвид посоченото в
структуриран електронен документ U002 „други“, то касателно срока и размера на дължимото на
жалбоподателя парично обезщетение за безработица е налице приложимост на
разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като в този случай размера на
предишното трудово възнаграждение на жалбоподателя в Ирландия няма значение. Доколкото
липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина
„други“, и след като при повторно изискана проверка компетентната институция на
Ирландия е отговорила писмено, че не могат да предоставят причината за
прекратяване на работната дейност на С. А., тъй като не притежават тези данни,
следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена. В настоящата хипотеза същата е определена въз
основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а доводите на жалбоподателя
в насока неправилното ѝ определяне са неоснователни.
Правилото,
установено в чл. 54б ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило за
определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от
размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от
основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави
на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не
по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които
да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само
се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност (поради
негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие),
законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат
като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който
следва да се изплаща това обезщетение.
Ето защо, в
случая правилно и в съответствие с материалния закон обезщетението за
безработица е определено при условията на чл.
54б, ал. 3 от КСО, за минимален срок от 4 месеца и в минимален размер от 9.00 лева на ден, съобразен с чл.11 от
Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2019г.
В този смисъл и
практиката на ВАС изразена в Решение № № 15187 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2016 г., VI о.
С оглед съответствието на обжалваният административен акт с материално
правните норми, същият се явява и съответен на целта на закона.
При липса на основания по чл. 146 от АПК, жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на производството, основателна е само претенцията на ответната страна, за присъждане на направените
по делото разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение. Определено по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал.1 от
Закона за ПрП, вр. с чл. 24
от Наредбата за ПрП, същото следва да бъде в размер
на 100.00 лева.
Водим от горното и на основание 172, ал.2 от АПК , съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.А. А. ( в жалбата И.)***, против Решение №
1012-26-269-3/23.07.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.Хасково, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 262-00-91-3 от 24.04.2019г.
на ЗА
Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на
НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.А. А. (
в жалбата И.), с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ - Хасково,
разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: