Присъда по дело №1191/2007 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 1191/2007г.

по описа на СГС, НО, 18 състав

 

  Обвинението е повдигнато против Н.Б.П.,  за това, че

1.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители - умишлено са склонили И.М.Б., Т.Б.Н. и две неустановени лица, последните в качеството им на съизвършители, да се представят за служители на „Криминална полиция" и с неустановен лек автомобил марка „Л." слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, последните четирима в съучастие като съизвършители в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С. до „Лъвов мост” на ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." да отвлекат лице - М.И. /югославски гражданин /  цел противозаконно да го лишат от свобода /да го задържат в апартамент находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.” бл.***, вх.*, ет.*, ап.**/ като извършитЕ.е са били въоръжени, деянието е извършено от повече от две лица - от седем лица и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., спрямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му и са настъпили наред с това значителни имуществени вреди с обща стойност 100 263.50лв. /сто хиляди двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ представляващи предадена около 23.30ч. на 29.11.2002г. в откуп за освобождаването на М.И. от брат му А.И. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 97 791.50лв./деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ и наред с това стойността на отнетото лично имущество на М.И. възлизащо на 2 472 лв./две хиляди четиристотин седемдесет й два лева/ - престъпление по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.

        2.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В. Е. Ц. в качеството на   подбудители, умишлено са склонили другиго - А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н., последните в съучастие като съизвършители, за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.В, ет.5, ап.** противозаконно да лишат от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години/, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му и около 23.00ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла  с  пистолета  удари  по  главата, по  челото  и  носа  и  е продължило повече от 2 /две/ денонощия -7 /седем/ денонощия  -  престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3,  вр.ал.1 от НК.

        3. На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители, умишлено са склонили другиго - А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н., последните в съучастие като съизвършители за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да задържат като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години, чието освобождаване да поставят в зависимост от изпълнението на определено условия-да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия -  М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условие не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г., около 23.30ч. в гр.С. на моста на бул." Ц.ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро /за освобождаването на задържания като заложник - М.И., престъпление по чл.143а,  ал.2,  пр.1,   пр.2,  пр.З,  вр.ал.1,   пр.4,  вр.чл.20, ал.3 вр.ал.1 от НК.

        4. За периода от неустановен час на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. в съучастие като извършител с В.Е.Ц., Н.Б.П., Т.Б.Н., И.М.Б. и две неустановени лица съучастници в качеството на съизвършители с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е принудил А.И. - брат на М.И. - югославски граждани от гр.П., Р С., чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст. и с това на 29.11.2002г. около 23.30часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинил на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 97 791.50лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И. деянието е придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж." бл.***, вх.В, ет.5, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Ериксон Т-10" със сим карта на стойност 198 лева, мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност 750 лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро левовата равностойност на които е 685 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем /лица и са причинени значителни имуществени вреди на обща стойност от 100 263.50 лв./сто хиляди двеста шестдесет и три лева и 50 ст/, от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева стойността на отнетото му лично имущество, и на А.И. на стойност 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв./деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./, престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3,  т.2, вр.ал.2, т.1, т.З, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

          Обвинение е повдигнато против Н.Б.П., за това, че:

           1.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители - умишлено са склонили И.М.Б., Т.Б.Н. и две неустановени лица, последните в качеството им на съизвършители, да се представят за служители на „Криминална полиция" и с неустановен лек автомобил марка „Л." слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, последните четирима в съучастие като съизвършители, в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С. до „Лъвов мост на ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." да отвлекат лице - М.И. /югославски гражданин/ с цел противозаконно да го лишат от свобода /да го задържат в апартамент находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** /като извършитЕ.е са били въоръжени, деянието е извършено от повече от две лица - от седем лица и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., прямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му и са настъпили наред с това значителни имуществени вреди с обща стойност 100 263.50лв. /сто хиляди двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки; представляващи предадена около 23.30ч. на 29.11.2002г. в откуп за  освобождаването на М.И. от брат му А.И.  парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова   равностойност   97 791.50 лв. /деветдесет   и   седем   хиляди  седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ и наред с това стойността на отнетото лично имущество на  М.И.,  възлизащо на 2 472 лв./две хиляди четиристотин седемдесет и два  лева/, престъпление  по  чл.142,  ал.3,  вр.ал.2,  т.1,   т.2,  пр.2,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.

        2.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители умишлено са склонили другиго - А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н. последните в съучастие като съизвършители за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** противозаконно да лишат от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години /като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на
пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и
храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени
белезници,както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи
се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което
затруднявало дишането му и около 23.00 ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла с пистолета удари по главата, по челото и носа и е продължило повече от 2 /две/ денонощия - 7 /седем/ денонощия - престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК.

           3.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители.умишлено са склонили другиго - А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н. последните в съучастие като съизвършители за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в   апартамент,  находящ   се   в   гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да задържат като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години, чието освобождаване да поставят в зависимост от изпълнението на определено условие-да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условия не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г, около 23.30ч. в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро /за освобождаването на задържания като заложник - М.И., престъпление по чл.143а, ал.2,  пр.1,   пр.2,  пр.3, вр.ал.1   пр.4 вр.чл.20, ал.З, вр.ал.1 от НК.

4. За периода от неустановен час на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. в съучастие като извършител с В.Е.Ц., Н.Б.П., Т.Б.Н., И.М.Б. и две неустановени лица съучастници в качеството на съизвършители с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е принудил А.И. - брат на М.И. - югославски граждани от гр.П., Р С., чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст. и с това на 29.11.2002г. около 23.30часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинил на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 97 791.50лв., като деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И. деянието е придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж." бл.***, вх.*, ет*, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Ериксон Т-10" със сим карта на стойност 198 лева, мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност  750 лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро, левовата равностойност на които е 685 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем /лица и са причинени значителни имуществени вреди на обща стойност от 100 263.50 лв./сто хиляди двеста шестдесет и три лева и 50 ст/ от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева стойността на отнетото му лично имущество и на А.И. на стойност 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./, престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, т.3, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

          5.На 11.12.2002г. в жилището си, находящо се в гр.С., ж.к."Св.Т.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** без надлежно разрешение е държал в джоба на тъмносин панталон високо рисково наркотично вещество в найлонов плик с разкъсан станиол с полепнало кафяво прахообразно вещество „хероин" с тегло 0.2489 гр.  и активен компонент „диацетилморфин" 9% на стойност 12,45 лв, престъпление по чл.354а, ал.1, т.1, пр.6 от НК.

Обвинение е повдигнато и против В.Е.Ц., за това, че

            1.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и Н.Б.П. в качеството на подбудители - умишлено са склонили И.М.Б., Т.Б.Н. и две неустановени лица,последните в качеството им на съизвърши тели,да се представят за служители на „Криминална полиция" и с неустановен лек автомобил марка „Л." слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, последните четирима в съучастие като съизвършители в неустановен час на 22.11.2002г.в гр.С. до „Лъвов мост на Ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." да отвлекат лице - М.И. /югославски гражданин/ с цел противозаконно да го лишат от свобода /да го задържат в апартамент находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** /като извършитЕ.е са били въоръжени, деянието е извършено от повече от две лица - от седем лица и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., спрямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му и са настъпили наред с това значителни имуществени вреди с обща стойност 100 263.50лв. /сто хиляди двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ представляващи предадена около 23.30ч. на 29.11.2002г. в откуп за освобождаването на М.И. от брат му А.И. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 97 791.50лв./деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ и наред с това стойността на отнетото лично имущество на М.И. възлизащо на 2 472 лв./две хиляди четиристотин седемдесет и два лева/, престъпление по чл.142, ал.З, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.З, вр.ал.1 от НК.

          2.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и Н.Б.П. в качеството на подбудители, умишлено са склонили другиго - А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н. последните в съучастие като съизвършители за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч.на 29.11.2002г. в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** противозаконно да лишат от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години/, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му и около 23.00ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла с пистолета удари по главата, по челото и носа и е продължило повече от 2 /две/ денонощия -7 /седем/ денонощия, престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.З, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.З, вр.ал.1 от НК.

          З.На неустановена дата и място в гр.С., като подбудител в съучастие с Н.Б.П. и Н.Б.П. в качеството на подбудители, умишлено са склонили другиго-А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н., последните в съучастие като съизвършители за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч.на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да задържат като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години, чието освобождаване да поставят в зависимост от изпълнението на определено условия-да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия - М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условия не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт.тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г. около 23.30ч.в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона на аерогара С., е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро /за освобождаването на задържания като заложник - М.И., престъпление по чл.143а ал.2 пр.1 пр.2 пр.З вр.ал.1 пр.4 вр.чл.20 ал.З вр.ал.1 от НК.

             4.За  периода  от неустановен час  на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. в съучастие като извършител с Н.Б.П., Н.Б.П., Т.Б.  Н., И.   М.   Б. и две неустановени лица съучастници в качеството на съизвършители с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е принудил А.И. - брат на М.И. - югославски   граждани от гр.П., Р С., чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет  и един лева и 50 ст./ и с това на 29.11.2002г. около 23.30 часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинил на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в  размер на 97 791.50лв като деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И., деянието е придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.В, ет.5, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Ериксон Т-10" със сим карта на стойност 198 лв., мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност 750лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро левовата равностойност на които е 685 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем /лица и са причинени  значителни   имуществени   вреди   на   обща    стойност   от   100 263.50лв./сто хиляди двеста шестдесет и три лева и 50 ст/ от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева стойността на отнетото му лично имущество и на А.И. на стойност 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност о фиксинга за деня  на   БНБ   в   размер   на   97 791.50лв. /деветдесет  и   седем   хиляди  седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./, престълление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.2,  вр.ал.2, т.1, т.3, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

 

             Обвинение е повдигнато и против Т.   Б.   Н. за това, че      

                1.В неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., до Лъвов мост на ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." в съучастие като извършител с И.М.Б. и две неустановени лица в качеството им на съизвършители и в съучастие с Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството им на подбудители, с неустановен лек автомобил марка „Л.", слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, се представил наред с останалите съизвършители - И.М.Б. и двете неустановени лица за служители на „Криминална полиция" и отвлекли лице - М.И. /югославски гражданин на 46 години/ с цел противозаконно да го лишат от свобода /да го задържат принудително в апартамент находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.” бл.***, вх.В, ет.5, ап.**/, като извършитЕ.е са били въоръжени, деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем/ лица и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., спрямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му и са настъпили наред с това и значителни имуществени щети с обща стойност 100 263.50лв. /сто хиляди двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляващи предадена около 23.30ч. на 29.11.2002г. в откуп за освобождаването на М.И. от брат му А.И. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ и наред с това стойността на отнетото лично имущество на М.И. възлизащо на 2 472 лв./две хиляди четиристотин седемдесет и два лева/, престъпление по  чл.142, ал.З вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.   

            2. На неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*., ет..**., ап.** в съучастие като извършител с И.М.Б. и А.Д.Г. като съизвършители и Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители противозаконно е лишил от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години/, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му и около 23.00ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла с пистолета удари по главата, по челото и носа и е продължило повече от 2 /две/денонощия -7 /седем/денонощия, престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

            3.3а времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** в съучастие като извършител с И.М.Б. и А.Д.Г. като съизвършители и Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители е задържал като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години,чието освобождаване е поставяно в зависимост от изпълнението на определено условия - да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия - М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условия не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г. около 23.30ч. в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро / за освобождаването на задържания като заложник М.И., престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, пр.2, пр.З, вр.ал.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

            4.За периода от неустановен час  на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. в съучастие като извършител с Н.Б.П., Н.Б.П., В.Е.Ц., И.М.Б. и две неустановени лица съучастници в качеството на съизвършители с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е принудил А.И. - брат на М.И. - югославски граждани от гр.П., Р С., чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет  и един лева и 50 ст./ и с това на 29.11.2002г. около 23.30 часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинил на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в  размер на 97 791.50лв като деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И., деянието е придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.*** , вх.*, ет.*, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Ериксон Т-10" със сим карта на стойност 198 лв., мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност 750лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро левовата равностойност на които е 685 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем /лица и са причинени  значителни   имуществени   вреди   на   обща    стойност   от   100 263.50лв./сто хиляди двеста шестдесет и три лева и 50 ст/ от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева стойността на отнетото му лично имущество и  на А.И. на стойност 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност о фиксинга за деня  на   БНБ   в   размер   на   97 791.50лв. /деветдесет  и   седем   хиляди  седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./ и деянието представлява опасен рецидив - извършил е престъплениието след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода" за умишлено престъпление от общ характер и изпълнението на наказанието поне за едно от тях не е отложено по чл.66 от НК, престълление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.2, т.7,  вр.ал.2, т.1, т.3, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

       Обвинение е повдигнато и против И.М.Б. за това, че

            1.В неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., до Лъвов мост на ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." в съучастие като извършител с Т.Б.Н. и две неустановени лица в качеството им на съизвършители и в съучастие с Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството им на подбудители, с неустановен лек автомобил марка „Л.", слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, се представил наред с останалите съизвършители -Т.Б.Н. и двете неустановени лица за служители на „Криминална полиция" и отвлекли лице - М.И. /югославски гражданин на 46 години/ с цел противозаконно да го лишат от свобода /да  го задържат принудително в апартамент находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.”, бл.***, вх.В, ет.5, ап.**, като извършитЕ.е са били въоръжени, деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем/ лица и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., спрямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му и са настъпили наред с това и значителни имуществени щети с обща стойност 100 263.50лв. /сто хиляди двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляващи предадена около 23.30ч. на 29.11.2002г. в откуп за освобождаването на М.И. от брат му А.И. парична сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ и наред с това стойността на отнетото лично имущество на М.И. възлизащо на 2 472 лв./две хиляди четиристотин седемдесет и два лева/, предтъпление по чл.142, ал.З, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.   

         2. На неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** в съучастие като извършител с Т.Б.Н. и А.Д.Г. като съизвършители и Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители противозаконно е лишил от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години/, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му и около 23.00ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла с пистолета удари по главата, по челото и носа и е продължило повече от 2 /две/денонощия -7 /седем/денонощия, престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.            

             3.3а времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** в съучастие като извършител с Т.  Б.Н. и А.Д.Г. като съизвършители и Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители е задържал като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години,чието освобождаване е поставяно в зависимост от изпълнението на определено условия - да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия - М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условия не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г. около 23.30ч. в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро / за освобождаването на задържания като заложник М.И., престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, пр.2, пр.З, вр.ал.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

            4.За периода от неустановен час на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. в съучастие като извършител с Н.Б.П., Н.Б.П., В.Е.Ц., Т.Б.Н. и две неустановени лица съучастници в качеството на съизвършители с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е принудил А.И. - брат на М.И. - югославски   граждани от гр.П., Р С., чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет  и един лева и 50 ст./ и с това на 29.11.2002г. около 23.30 часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинил на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в  размер на 97 791.50лв като деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И., деянието е придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.В, ет.5, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Ериксон Т-10" със сим карта на стойност 198 лв., мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност 750лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро левовата равностойност на които е 685 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от 7 /седем /лица и са причинени  значителни   имуществени   вреди   на   обща    стойност   от   100 263.50лв./сто хиляди двеста шестдесет и три лева и 50 ст/ от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева стойността на отнетото му лично имущество и на А.И. на стойност 50 000 евро /петдесет хиляди евро/ с левова равностойност о фиксинга за деня  на   БНБ   в   размер   на   97 791.50лв. /деветдесет и   седем   хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 ст./,престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.2,  вр.ал.2, т.1, т.3, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

 

           Обвинение е повдигнато и против подсъдимата А.Д.Г. за това, че:

            1. На неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх*, ет*, ап.** в съучастие като извършител с неустановени по делото лица противозаконно е лишила от свобода М.И. /югославски гражданин на 46 години/, като деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му и около 23.00ч. на 29.11.2002г. А.Д.Г. заплашила пострадалия с пистолет след което му нанесла с пистолета удари по главата, по челото и носа и е продължило повече от 2 /две/денонощия -7 /седем/денонощия, престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

      2. За времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх*, ет.*, ап.** в съучастие като извършител с Т.Б.Н. и И.М.Б. като съизвършители и Н.Б.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. в качеството на подбудители е задържала като заложник М.И. - югославски гражданин на 46 години,чието освобождаване е поставяно в зависимост от изпълнението на определено условия - да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И. /брат на пострадалия - М.И./, като дейците са заплашвали, че ако поставеното условия не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И. /ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му/, като на 29.11.2002г. около 23.30 ч. в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро / за освобождаването на задържания като заложник М.И., престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, пр.2, пр.З, вр.ал.1, пр.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

  Представителят на прокуратурата в съдебно заседание  заявява, че въпреки положените максимални усилия от съдебния състав в хода на един процес, продължил повече от пет години да разпита всички свидетели, които биха допринесли за установяване на обективната истина по делото и са изслушани много експертизи, много свидетели,  воденото съдебно следствие не е коригирало многобройните пропуски, допуснати на досъдебното производство. Именно поради неизвършване на възможното от органите на досъдебното производство заявява, че не поддържа обвиненията на лицата Н.Б.П., Н.Б.П., Т.Б.Н., В.Е.Ц. и И.М.Б.. Счита, че по отношение на тези петима подсъдими са събрани косвени доказателства, които обаче по никакъв начин не могат да доведат до един ясен и категоричен извод, че  същите са извършители на деянията, в които са обвинени. Едва десет години след започване на досъдебното производство е разпитан най-важният оперативен работник - Х.З., за да се установи как се е достигнало да започване първо на оперативното дело, какви данни за извършени престъпления са събрани в това оперативно дело, по какъв начин оперативните работници в лицето на Х.З. и неговите колеги са взаимодействА.с органите на досъдебното производство и СГП, в резултат на това какви доказателства са събрани и какво се е случило хронологически. Неговите  показанията обаче не са допринесли за изясняване истината по делото. На първо място, показанията на оперативен работник не са достатъчен източник на доказателства по делото, въз основа на които би могла да се обоснове една осъдителна присъда. З. преразказа докладните записки, които е писал той, които е писал неговия колега Р.Ц. и всички оперативни работници, които са се занимавали и по някакъв начин изследвали действията на пострадалия М. И., неговия брат А. И. и свидетелят Н. Х.. Проследено е било, според показанията на свидетеля З., как свидетеля Н. Х. ще прибере парите, предмет на извършените престъпления, как тези пари са описани, как автомобилът, в който се е движил Н. Х. *** през центъра, по бул. „Ц. Ш.”, на детелината на кръговото движение на 4 км и как свидетелят Х. съобразно указанията, които са му давани, е хвърлил парите под моста отдолу. З. не може да отговори на въпроса, дали е създадена прецизна организация от служители на НСБОП, които да проследят движението на паричните средства, предмет на извършеното деяние.Счита, че действията на полицейските служители, оперативни работници са били недостатъчно професионални и в максимална степен са затруднили провеждането на досъдебното производство, тъй като не са успели да проследят действията на всеки един от подсъдимите, по-точно съпричастността им към извършеното деяние. Свидетелят З. заявява, че подсъдимите се познават, често са се събирали в кафето „Р.” в ж.к. „Ф.Ж.”, имало е оперативна информация,  получена от албански граждани, пребиваващи постоянно в С., че лицата Н. и Н.П. ръководят организирана престъпна група за отвличане на лица. Материалите, които са в косвена индиция в подкрепа на обвинителната теза - това са единствено иззетите вещи с протокол за претърсване и изземване, в ж.к. „С.Т.”, бл.375, вх.Д, ет.4, ап.98, обитаван от подсъдимия Н.П.. С този протокол са иззети дрехи. Веществените доказателства бяха предявени днес на страните, иззета е една луминисцентна лампа, като е установено и обтривки при осветяване, които удостоверяват наличието на петна със специфична флуоресценция. Изслушана е експертиза, при която в. л. заявява, че е напълно възможно тези петна със специфична флуоресценция да се предадат от човек на човек дори при обикновено ръкостискане и допир. Пред вид обстоятелството, че на посочения адрес е установено пребиваването и на други свидетели, а не само на подсъдимия Н.П., остава отворен отговорът на въпроса чии са тези дрехи. В хода на досъдебното производство е приложена и една докладна записка, удостоверяваща задържането на подсъдимия Н.П. при опит да напусне страната в Турция, по-точно завръщането му, като е иззета и една банкнота от 100 долара, по която има същата флуоресценция, която е открита и по дрехите. Тези доказателства имат косвен характер и биха могли да бъдат кредитирани в един процес единствено при ясен и категоричен извод. Не допринасят по съществен начин за доказване съставомерността на действията на Н. и Н.П., В.Ц., Т.Н., И.Б. и показанията на свидетеля М. И., тъй като същият не е могъл да възприеме пряко лицата на извършитЕ.е. Както самият той заявява, още от момента на отвличането му в центъра на С., той е заявил, че е могъл да възприеме само лицата на двама от извършитЕ.е, но не може да разпознае тези лица, тъй като ги е видял само за кратко време. През останалото време при движение на л.а. „Л.” до момента на влизане на свидетеля в апартамента, където впоследствие е открит, той не е имал пряк досег с лицата, не е могъл да възприеме самоличността им, а след като е бил държан няколко дни в апартамента във „Ф.Ж.”, той е чувал единствено откъслечни гласове, които не е могъл да разпознае точно на кого са. Поради тази причина показанията на свидетеля М. И., на свидетЕ.е А. И. и Н. Х. въпреки че, категорично доказват, че по отношение на М.И. са извършени посочените деяния по чл. 142, 142а и 143а от НК е повече от ясно, че с тези доказателства не могат да бъдат установени конкретните извършители. В хода на досъдебното производство са изготвени няколко протокола за оглед на местопроизшествие - от 30.11.2011г., това са два протокола за оглед и още един за оглед на местопроизшествие. Единственото, което по някакъв начин свързва личността на някой от подсъдимите с извършеното деяние е експертна справка № 33, находяща се на лист 23 том 2, която сочи, че дактилоскопна следа от въпросния апартамент в ж.к. „Ф.Ж.” е оставена от подсъдимия И.Б.. Подсъдимият Б. е поддържал през този период интимни отношения с подсъдимата А.Г.. Събрани са доказателства, че той често е пребивавал на този адрес, там е живял продължително време, така че открИ.ето на въпросната дактилоскопна следа не удостоверява по никакъв начин каквито и да било негови съставомерни действия.Поради изложеното, прокуратурата счита,  че тези подсъдими следва да бъдат признати за невиновни и не поддържа обвиненията, които са им предявени. По отношение на обвиненията на подсъдимата А.Г., прокурорът поддържа единствено обвинението, че същата е извършител на деяние по чл.142 от НК. По отношение на деянието по чл.143а от НК  има съдебна практика, че същото „поглъща” извършването на деянието по чл.142 от НК, тъй като се явява специално деяние по отношение на първото такова и ако се приеме, че тя е извършила едното деяние трябва да се приеме, че не е извършила другото. Деянието по чл.143а от НК представлява двуактно престъпление. Трябва да са извършени две отделни действия от извършителя – на първо място - да е налице противозаконно лишаване от свобода и на второ място – да е направено волеизявление до съответното пострадало лице, изразяващо се в съобщение, уведомяващо пострадалото лице, че лицето е задържано и за неговите освобождаване се поставят определени условия, които трябва да се изпълнят. Следователно, за да се докаже съставомерността на действията на А.Г. трябва да се докаже, че е съпричастна към извършването на всяко едно от тези деяния. Не са събрани категорични доказателства, че подсъдимата Г. е комуникирала по някакъв начин със свидетЕ.е Н. Х. и А. И.. Поради това счита, че не са събрани валидни доказателства, че е извършителка на посоченото деяние. Поддържа единствено обвинението, че е извършила деяние по чл.142а от НК – противозаконно лишаване от свобода по ал.4. Представителят на прокуратурата счита, че обясненията на А.Г. са проява на защитна версия, тъй като според показанията на свидетеля М. И., пострадал по делото, от момента, в който се е освободил, и свалил чувала от главата си е видял А.Г. срещу него, държаща пистолет срещу него с треперещи ръце, след което го заплашила, че ще употреби оръжието срещу него и избягала. В хода на съдебното следствие не са  приобщени показанията на свидетелката Лиляна Г. и свидетелят А.Х.. Според свидетеля М.Д., ключ от апартамента, в който е открит пострадалия М.И., са имали единствено подсъдимите Б. и Г.. Косвено в своите показания М. И. потвърждава освен непосредственото си възприятие на действията на Г., той заявява, че за тези сдем дни е чувал предимно мъжки гласове, които са контактували с него и глас на жена, която разпознал по походката, образно казано по специфичния шум, който издават дамските обувки. Предвид това, че не са събрани доказателства за присъствието на друго лице от женски пол в апартамента освен на А.Г., която единствена е имала ключ от този апартамент заедно с И.Б., би следвало да се приеме, че подсъдимата Г. е точно въпросната дама, която е разговаряла с неустановените извършители от мъжки пол, които противозаконно са лишили от свобода пострадалия М. И.. Свидетелят полицейски служител Н.Н., пресъздава впечатлението си от състоянието, в което се е намирал на М.И., след като е бил открит в апартамента, както и преразказва съобщеното от пострадалия, че е бил отвлечен,  как е бил отвлечен и за жена с пистолет, която го била ударила по главата няколко пъти. След като се появила А.Г., М.И. я е посочил и казал, че тя е въпросната жена, насочила пистолет срещу него. Възприятията на думите на М.И., пресъздадени чрез показанията на Н.Н., изцяло съвпадат със самите показания на М.И., поради прокурорът счита, че съпричастността на подсъдимата Г. към извършеното деяние по чл.142 от НК е доказана. В обясненията си същата заявява, че много рядко е ползвала кухнята на жилището, но в апартамента е открита дактилоскопна следа оставена от нея в кухнята на жилището, която заедно с намерените многобройни свински опашки, капки кръв и т.н. е една индиция, която преценявайки в съвкупност с останалия доказателствен материал сочи на извода за съставомерността на действията на А.Г.. Моли подс.А.Г. да бъде призната за виновна за извършването на престъпление по чл.142, ал.4, пр.1 от НК, като бъде призната за невиновна за извършване на престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, 2, 3, вр. ал.1, пр.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. При индивидуализиране на наказанието, прокурорът счита, че следва да се отчетат смекчаващите наказателната отговорност доказателства, налични към момента на извършване на деянието, а именно: не е осъждана, има малолетно дете, за което полага грижи, относително мЛ.та възраст в момента на извършване на престъплението, поради което пледира съдът да й наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер на разпоредбата, три години, което да бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66  от НК. Прокурорът счита, че деянието по чл.354а  от НК не е доказано по един категоричен начин,  тъй като не е доказано чия е дрехата, в чийто джоб е намерено въпросното вещество, а и дори да бъде доказано, че това вещество е държано от подсъдимия П., имайки предвид грамажа му – 0,3 г и съдържание на активния компонент, би следвало да се приложи разпоредбата на чл.9 от НК, като той не бъде наказан поради явната незначителност на деянието.

Подсъдимите Б., Н., Ц., Б.П. не желаят да дават обяснения по  повдигнатите им обвинения. 

          В обяснения си подсъдимият Н.П. заявява, че  е нямал адресна регистрация на адреса, където е извършено претърстване, а само е работел там, в т.н. „Р.К.” в село Г., Е.П.. Живеел на ул.„Д.” **, в апартамент, в който живеят тъщата, жена му и децата. Счита, че действието е извършено незаконно. Твърди, че иззетите дънков панталон, кожено яке и кафяво яке, които тогава е видял,  не били негови. Смята, че ако  е приел предложението на следователя да стане анонимен свидетел,    е нямало да бъде подсъдим по делото. Твърди, че няма нищо общо с това престъпление.  Заявява, че освен брат си, не познава другите подсъдими.Не знае брат му къде е бил задържан, както и нищо, свързано с него, къде ходи, какво прави. Заявява, че брат му живее в ж.к.„С.Т.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.98  с жена си и двете му дъщери. В момента не поддържа отношения с брат си. Не познава М.И.  и А.И..  През 2002г. брат му имал автомобил „А.Р.”. Предполага, че брат му го е карал този автомобил, той също я е карал тази кола, била е негова много преди това.

         В обясненията си подсъдимата Г. заявява, че през въпросния период, вече е живеела с И.Б.. Имала проблемна бременност, била в петия месец. Ходела на работа. Тя трябвало да остане сама в къщи известно, тъй като на Б. му се наложило да отиде в провинцията да се грижи за майка си, която била болна. Понеже не била в добри отношения с родитЕ.е й, които живеят на същия етаж, в същия вход,  не искала да остава сама на адреса в ж.к.„Ф.Ж.”, бл.***, вх*, ет.*, ап.**, и отишла при нейна приятелка в ж.к.„М.” – Б.. Там била повече от седмица.Решила да се прибере в дома си заедно с подс.Б.. След работа се прибрала, преоблякла се и седнала в хола да гледа телевизия. Изведнъж видяла зад нея някакъв човек, който викал и бил с вързани ръце. Уплашила се страшно много, Сборили се в коридора, паднала, било тясно в коридора, имало шкафове, предмети. Не знае как е успяла да се измъкне. Той започнал да крещи страшно много и тя просто излязла, грабнала ключа, заключила, боса и по къси гащи. Не е използвала никакъв нож. Само се предпазвала от него. Нищо друго не си спомня за този мъж. Срещнала я една комшийка, Т.П., тя й дала чехли и Г. побягнала и отишла в една приятелка, която била най-близко до нея – Д.Д.,***. Това се случило след 10 ч. вечерта. После с Д. се върнали и вече пред тях имало много хора, полицаи. Всичко било разбито у тях, обърнато, разхвърляно. Тя не познавала  въпросния човек и никога не го била виждала до въпросната вечер.

Защитникът на подсъдимия Н.П. - адвокат П. заявява, че се солидализира напълно с тезата на прокуратурата, че обвинението страда от тежък доказателствен дефицит по отношение на подзащитния й. На този етап от процеса то все още продължава да бъде една оперативна версия, неподкрепена с валиден доказателствен материал. По отношение на Н.П. в обвинителния акт се съдържат две фактически твърдения: първото, че заедно с брат си и подсъдимия Ц. са организирали целия престъпен план, второто, че както и всички останали подсъдими е поставил условия за предаване на парична сума по телефона. Първото обвинение е недоказано и лишено от конкретика, а второто е невярно, доколкото от показанията на свидетеля Н. Х., както и от транскрибираните специални разузнавателни средства е видно, че поставящия условията е бил лице от български произход. Пострадалият не разпознава Н.П. като съпричастен към престъпните посегателства. Видно от разпита на свидетеля Н. Х., М. му е разказал, че през цялото време е бил с чувал на главата, с вързани ръце и очи, и няма впечатление от тези, които са го пазели. Н.П. не е разпознат от съседите на местопрестъплението, като човек, който е посещавал адреса въобще. Такава съпричастност не установява нито един свидетел, освен служитЕ.е на МВР. В жилището няма следи от Н.П.,  нито дактилоскопни, нито биологични, не защото принципно няма такива следи, а защото категорично не изхождат от Н.П.. По делото се съдържа подписано печатно обяснение от 11.12.2002 г., което няма характера на валидно доказателствено средство, тъй като не е събрано в предвидения от закона ред и форма. Тези обяснения са възпроизведени от показанията на служитЕ.е Р. и Ц., прочетени в съдебно следствие от с. з. от 30.06.2011г. Счита, че  не следва да се кредитират свидетелските показания на Р. и Ц. с оглед принципа на непосредственост и забрана първичните доказателства да се заменят с производни. В конкретния случай това не е случайно възприятие на служитЕ.е на МВР, а нарочна оперативна беседа по отношение на задържан човек. Двете показания - на Р. и Ц., са идентични по съдържание и еднаква пунктуация, което също сочи към нарушена форма на провеждане на разпита, а именно свободен разказ. От друга страна, тези показания не разобличават Н.П., а по-скоро установяват, че той е чул нещо впоследствие, след самото събитие на престъпното деяние. Възразява срещу допустимостта на разпита на капитан З., доколкото той е извършвал действия по разследване,  конституиран е като орган по разследване и не следва да се превръща в източник на информация под страх от наказателна отговорност.Показанията на служитЕ.е на НСБОП са в противоречие помежду си. Според свидетеля З. лицето взело откупа се оттеглило от мястото под моста на 4 км пеша, а според свидетеля Р. сакът е бил взет от кола, дори проследявана от техни хора. В обвинителния акт се поддържа, че е предадена сумата в 22,00 часа на 29.11.2002г. Според свидетеля З.  подс.Н.П. заедно с брат си и Ц. са преминали турската граница между 22 и 22,30 ч. Внушава се, че са я преминали с парични знаци. Ако Н.П. е преминал границата не по-късно от 22.30 ч., то това категорично доказва, че той няма как да е участвал в приемането/предаването на парите от откупа. Защитата възразява срещу възможността оперативна информация да се въвежда в процеса чрез разпит на ръководещи операцията лица, тъй като принципно е неясен източникът на самата оперативна информация.  Това не са фактически данни, възприети лично от свидетЕ.е. Моли, при обсъждане на доказателствения материал, вниманието на съдебния състав да се съсредоточи върху тези показания, в които свидетЕ.е говорят в първо лице, единствено число. Относно СРС, заявява, че двете разрешения са дадени по отношение на конкретно лице - Н. Х.,  а по отменения НПК и актуалната редакция на ЗСРС е допустимо да се използват резултати по отношение на други лица, извън направеното искане. Твърди, че в транскрибираните записи от 27, 28, 29 ноември не се съдържа уличаваща подзащитния й информация. Моли да бъде обсъдена валидността на протокола за претърсване и изземване.Действието е извършено от оперативен работник, както е отбелязано - дознател при НСБОП при висящо следствено дело №695/2002г., с предварително разрешение на съдия. С изменението с ДВ, бр.70/1999г. е отменен чл.199 от НПК /отм./, който е давал възможност по възлагане органите на МВР да извършват конкретни процесуално-следствени действия по висящи производства. Т.е. единствената възможност за извършване на следствени действия е била да се извършват от дознател или следовател по реда на чл.201 от НПК. В конкретния случай претърсването е извършено от оперативен работник,  поради което не следва да се кредитират като годно доказателствено средство процесния протокол и ведно с него всички приобщени доказателства и доказателствени средства. Що се отнася до самите протоколи за външен оглед на лица, при огледа на Н.П. в този протокол се съдържа констатация, че флуоресцират дънков панталон и кожено яке. Създава се впечатлението, че тези дрехи са облечени от Н.П.. Видно е обаче, че те са иззети с протокола за изземване. Т.е. няма никакви доказателства, че тези вещи му принадлежат. Съдържателно погледнато резултатите от прилагане на СРС се проявяват 12 дни след деянието. Това са 539 банкноти, които в продължение на 12 дни са циркулирали в оборота и с тях са имали контакт неограничен брой кръг лица, като самото флуоресциращо вещество не е и уникално. Връзката им със събитието на престъплението не е конкретно установена и пряка. Ако това се явяват единствените доказателства срещу  подс.Н.П., следва да се съобрази забраната на чл.177, ал.1 от НПК – присъдата да почива само на СРС и резултати от тях. Твърди, че са налице  някакви косвени данни, но те не се намират във връзка помежду си, поради което моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Защитата на подс.Н.П. - адв.Ц. счита, че обвинителният акт, върху който е изградено производството, се крепи върху предположения и хипотези, които не са доказани. Няма доказателства за това как, кога, при какви условия, по какъв начин, сам или чрез други е П. е успял да склони останалите подсъдими да извършат някакви действия. Липсват доказателствата за приятелско  или каквото и да било отношение между подсъдимите. Разпитаният оперативен работник Захариев е разказал как е протекла операцията по предаване на парите. Споменал и броя на участниците – някъде около двадесет и няколко, няколко коли с оперативни работници и хора от НСБОП. По нареждане по телефона парите били подредени в три плика и предаващият парите е хвърлил трите плика от естакадата на разклона за летището. Отстоянието на тази естакада е не по-малко от 10 метра. Дали тези плика ще паднат като три камъка един до друг или ще се поразпръснат, с оглед височината. Може ли това да доведе до възможност за трето лице да отиде да ги вземе, да ги събере и да избяга на двадесет и няколко оперативни работници.Счита, че  няма каквито и да е доказателства, уличаващи Н.П., поради което моли съдът да признае за невиновен.

Защитата на подс.Б. и подс.Н. - адв. Т. моли съда да постанови съдебен акт, с който да ги признае за невиновни за посочените в обвинителния акт деяния.Обвиненията са четири на брой – по чл.142, 142а, 143а и 214 от НК. По делото не са събрани никакви доказателства, които по несъмнен начин да доказват авторство на деянията. М.И. и нито един свидетел не посочват и не разпознават лицата, които са извършили действия спрямо него, каквото и да било. В показанията си свидетелят И. твърди, че не може да разпознае лицата, които са го отвлекли, не може да разпознае лицата, които впоследствие са го охранявали в ж.к.„Ф.Ж.”, а свидетелят Н. Х. в показанията си, както в съдебна зала, така и в досъдебно производство пред съдия твърди, че не може да разпознае по глас лицето, което е говорило с него по телефона и което му е поискало откуп за свидетеля И.. Други свидетели, които да са преки очевидци или да имат пряко участие в действията по отвличането или искането на подкуп няма. Оперативните работници, работили по случая твърдят, че нейните подзащитни са участвали в деянието, но нито един от тях пряко не е възприел техни действия. Видно от докумените по делото, жалбата, подадена до НСБОП е от 29.11.2002г. Действията, както твърди пострадалия М.И. спрямо него по отвличането, са извършени на 22.11.2002г., т.е. самите оперативни работници не могат да свидетелстват за нещо, по което не са работили и не са събирали информация  седем дни преди да са сезирани за такова отвличане. Те могат да бъдат свидетели за участие на определени лица в деяние по чл.214 от НК, но нито един от тях не е могъл да посочи някой от нейните подзащитни като преки участници в такова деяние. Всички останали свидетели, разпитани в хода на съдебното и досъдебното производство по никакъв начин не допринасят да се докаже съпричастност на нейните подзащитни към деянието. Обвинението е повдигнато единствено въз основа на приложените по делото дактилоскопни отпечатъци, намерени в апартамент в ж.к.„Ф.Ж.”, единият от които е на И.Б.. Няма как в това жилище да няма негови отпечатъци с оглед обстоятелството, че той е живеел там във фактическо съжителство с А.Г.. Т.Б. е приятел на И.Б., многократно е посещавал дома на А. и И.. Няма доказателства, че същите са присъствали в жилището по времето, когато се твърди, че М.И. е бил в него; няма свидетел, който да посочва, че тези лица, в този период са влизали и или излизали от това жилище; няма намерени биологични следи - косми или други - кръв, ДНК тяхно в жилището, по дрехите на М.И.; не са разпознати от свидетели М.И. или Н. Х., тъй като други лица, които могат да свидетелстват за тези деяния, няма.

Счита, че са допуснати несъответствия и процесуални нарушения при изземване на веществени доказателства, иззети с протокол за оглед от 30.11.2002г., в който е описано, че се изземва пластмасово шише от 2 л, неидентифицирано, с никакви белези. Намереното като веществено доказателство в кашоните и описано в описа за веществени доказателства е еднолитрова бутилка, също необозначена по никакъв начин, без липса на запечатване, няма подпис на поемни лица, няма и следи върху нея от изземване с черен прах на дактилоскопни отпечатъци.Моли да не се кредитират показанията на Х.З., тъй като същият е участвал в претърсване и изземване, по-точно е съставил протокол, който също не следва да се кредитира с оглед обстоятелството, че същият не е в кръга на оправомощените лица да извършват това процесуално-следствено действие по НПК. СвидетЕ.е Р. и Ц., оперативни работници към онзи момент в ГДБОП, не посочват  двамата като извършители на деянието и не са възприемали никакво тяхно действие, което те са извършили. Моли да не се кредитират и показанията на свидетеля Н. Х., дадени в досъдебното производство пред съдия. Същият протокол счита за негоден, тъй като към онзи момент, когато същият е давал показания пред съдия, не са уведомени обвиняемите по делото,  тогава уличени. Нещо повече, предишните му разпити са с преводач, този разпит е без преводач, а същият и в с. з заяви, че през 2002-2003г. не е владеел писмено и говоримо български език. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае  двамата  подсъдими за невиновни по всички повдигнати от прокуратурата обвинения.

Защитата на подс.Ц. – адв.Й. моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Заявява, че изцяло споделя казаното от колегите, които достатъчно ясно и точно били обяснили недостатъците на обвинителния акт, който и представителят на държавното обвинение не поддържа. Моли съда при постановяване на съдебния си акт да има предвид  заявеното от представителя на държавното обвинение, както и да има предвид приетите експертизи при извода си дали Ц. може да е подбудител.

Защитата на подс.Г.- адв.Б., заявява че не е съгласна с представителя на обвинителната власт за това, че обвинението срещу подзащитната й е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и че нейните обяснения, приети от прокурора като защитна теза, се опровергават безспорно от събраните по делото доказателства. Така в обвинителния акт се сочи, че по времето, когато пострадалият М. И. се е намирал в жилището й,  Г. е била в същото жилище и е вземала участие само при охраната на М.И., когато е следвало да смени някой от приятЕ.е си, както да не дава възможност на пострадалия да се развърже и да прави опити да избяга от жилището. Така изнесената фактическа обстановка не се потвърждава от нито едно доказателство по делото. Цитира пострадалия И., който в показанията си, разпитан по делегация, е заявявил, че „През цялото време в жилището имаше една жена, която до последния ден не предприемаше никакви действия.”, който обаче през всичките дни до последната вечер е бил държан с чувал на главата. Не е имал възможност да огледа никого от присъстващите, не е дал описание нито на мъжете, нито на намиращата се в жилището жена. Той не обяснява защо  смята, че жената е била една и съща. Не е правено разпознаване по гласове, за да се приеме, че наистина в това жилище се е намирала една жена. И изобщо имало ли е жена, защото има мъже, които имат такъв тембър, които спокойно биха могли по този тембър да бъдат приети за жена. Смята, че М.И. си прави тези изводи заради обстоятелството, че на 29 ноември вечерта в жилището наистина се е оказала подс.Г., която се е прибрала след 22 часа от работа.По делото има представени доказателства, че тя през този период от време е работила в базар „Илиянци”, а към онзи момент е била командирова в базар НДК и се е прибирала късно от работа. Въпросната вечер се е прибрала към 22.00 часа. Тя не е могла да се намира в това жилище. Тези нейни обяснения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Напротив, те още на досъдебното производство са потвърдени от разпитаните свидетели - Д.Д., която заявява, че през периода, когато са се случили тези събития, на въпросната дата 29.11.2002г. вечерта късно А. е дошла при нея по къси панталонки, много уплашена, обяснила й е, че се е прибрала от своя приятелка, където се намирала в продължение на повече от седмица на гости, тъй като е била сама, и тя самата обяснява в какво състояние я е видяла. Разказът й обяснява и потвърждава нейната теза – че е дошла в жилището, не е знаела, че там се намира друг човек, излязла е на улицата боса, по къси панталонки, взела е чехли от някаква съседка и в това състояние е отишла при свидетелката Д.. Налице са показанията на свидетелката Б.Л., която заявява, че през процесния период от време, и преди и след това многократно Г. се е намирала в нейното жилище и е нощувала там, а и за продължителен период е била там, тай като не се е чувствала добре, била е бременна, а приятелят й е отсъствал от жилището. Представителят на обвинителната власт, цитира показанията на свидетЕ.е не в тяхната пълнота, а само откъслечни неща – например свидетелят Д. твърди, че единствено А. и И.имали ключ, но той е съсед и не може да знае. По делото има протокол за разпознаване на лица по снимки от 13.01.2004г., в който албум № 965 свидетелят А.Х. е разпознал лицето Р. М., за която е заявил в същия протокол, че това е жената с дългата черна къдрава коса, която видял да влиза на 29 и 30 ноември в жилището на Г. като си отключвала жилището сама. Очевидно, не само двамата са имали ключове от жилището. И други лица са посещавали жилището в процесния период. Дали тази жена, за която твърди М.И. е наистина подсъдимата Г., която се е намирала постоянно в жилището, или се касае и за други жени, посещавали това жилище в този период, липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че наистина единствено и само подсъдимата А.Г. през целия период се е намирала в това жилище.Защитата не оспорва обстоятелството, че на 29 ноември след 22.00 ч. Г. наистина се е намирала в жилището си. Прибрала се е, седнала е спокойно, гледала е телевизия и точно тогава е видяла този човек. Уплашила се е, видяла е завързан мъж в жилището си. Няма нито едно доказателство, от което да се направи извода, че Г. е знаела, че има такъв човек там; че през целия период е била в това жилище. Представени са доказателства, че през този период тя е работила на редовна работа по цял ден, освен това има показанията на свидетЕ.е, които категорично са заявили, че не са я виждали през този период от време – свидетелят Д., и свидетелят Х. са заявили, че не са я виждали през този период от време.Неправилно обвинението твърди, че  е била иззета дактилоскопна следа от А.Г., която била оставена в кухнята. Касае се за дактилоскопна следа, иззета от огледало върху шкафа в хола на жилището. И това е нормално да има нейни дактилоскопни следи, тъй като тя живее в това жилище. Освен това тя заяви, че тази вечер е влизала в хола, в спалнята, в банята.Не може да се твърди по безспорен и категоричен начин, че е изпълнявала някакви функции и е задържала това лице в жилището си. Напротив, когато тя го е видяла, е скочила и избягала от жилището. Тези действия се потвърждават и от самия пострадал. Той твърди, че когато е влязъл при нея тя се е изплашила, скочила, избягала в антрето, там е имало сборичкване, дали го е ударила с пистолет или не, също не е доказано по делото затова, защото например свидетелят Д., разпитан на досъдебното производство заявява, че не може да каже, не е чул, че пострадалият е заявил, че тя го е удряла с пистолет. Свидетелят Н. заявява, че когато е бил на мястото и А. е дошла, тя още тогава е обяснила, че нищо не е знаела, че не е знаела, че този човек се намира в жилището. Всички тези доказателства най-малкото всяват или допринасят за това да има сериозна доза съмнение за това, че тази жена се е намирала през цялото време в жилището, или че е изпълнявала тези функции, които й се вменяват в обстоятелстваната част на обвинителния акт – че е пречила на мъжа да се развърже, че е замествала лицата, които са го държали в жилището й. Алтернативно моли, ако бъде призната за виновна,  да се приеме наличие на многобройни и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства  – нейната мЛ. възраст към онзи момент на деянието, обстоятелството, че от момента на извършване на деянието до настоящия момент са изтекли 10 г., през този период от време тя не е имала никакви прояви, продължава да работи, има дете, което се е родило по време на този висящ процес и което има нужда от гледане, нейното чисто съдебно минало, цялостното й поведение в този процес, които  дават основание наказанието й да бъде определено при условията на чл.55 от НК, под предвидения в закона минимум единствено за деянията по чл.142а от НК, като изпълнението на същото да бъде отложено с един минимален изпитателен срок. Счита, че този процес от 10г. е изиграл своето въздействие при превъзпитание на подзащитната й.

В реплика във връзка със становището на защитата на подсъдимата Г. прокурорът заявява, че по обвинението на подсъдимата Г. по чл.142а, ал.4, пр.1, 2, 3 от НК, за извършено престъпление по чл.20, ал.2  от НК в съучастие, пР.сън на всеки един от съучастниците не е задължително да се изразява в извършване на същите действия, които някой друг от съизвършитЕ.е е извършвал. Счита, че не може да се иска, тя да е извършвала действия 24 часа в денонощието от 22.11.2002 г. до 29.11.2002г. абсолютно идентични с тези на останалите съизвършители по делото. Поради това в диспозитива на обвинителния акт са описани нейните действия - заплашването на пострадалия с пистолет, нанасяне на удари по главата. Нелогично е да се твърди, че за период от седем дни подсъдимата А.Г., която ежедневно се е връщала в жилището си, след като се е прибирала от работа, независимо в колко часа, да не забележи присъствието на друг човек при наличието на множество други неустановени мъже,  освен Б..

В отговор на възраженията на представителя на обввинението, адв.Б. заявява, че не е била разбрана, тъй като твърди, че Г.  не се е намирала в дома си повече от седем дни - показанията на свидетелката Д.. Тя е заявила категорично в с. з., че се е прибрала на 29 ноември вечерта след 22 часа, като преди това е отсъствала от това жилище. Свидетелят Н. в разпита си от 02.12.2002г., малко след цитираните показания от прокурора, заявява: „А. каза, че не знае нищо по случая и че не е знаела, че той е бил там. Че тя е гледала телевизия, той се е появил и тя тогава е избягала.” Тези действия – не се установяват, дали те са извършени с цел да го спрат или да не го пуснат. Възможно е тя да го е ударила с нещо, дали с пистолет или нещо друго, но не е намерен пистолет, не е намерен и в нея, никой от свидетЕ.е не я е видял с пистолет, наличието му е единствено и само в съзнанието на пострадалия.

В последната си дума пред съда всички подсъдими заявяват, че се смятат за невинни и молят да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.

         Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.13 и 14 от НПК, намери за установено следното:

 

                                ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

 

          Подсъдимият Н.Б.П. е роден на ***г. в гр.П., К., албанец, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, ЕГН **********.  

Подсъдимият Н.Б.П. е роден на ***г. в гр.П., С. и Ч.Г., сръбски гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, ЛНЧ **********.

Подсъдимият В.Е.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно    образование, неженен, неосъждан,  ЕГН **********.

Подсъдимият Т.Б.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И.М.Б. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно специално образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

 

Подсъдимата А.Д.Г. е  родена на  ***г***, българка, с българско гражданство, със средно специално образование, ненеомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Свидетелят М. И. е гражданин на Република С. и Ч.Г.. В родината си е бил управител на ЕТ „В." в гр.П. и собственик на ресторант. Във връзка с дейността му често посещавал Р Б., за да извършва търговска дейност. При посещенията си в Б. се срещал със свои сънародници, които се събирали в кафене, находящо се на бул."М.Л." в близост до площад Лъвов мост.

Н.П. поддържал приятелски отношения с  подсъдимите В.Ц., Т.Н. и И.Б., с които често се събирали в кафенето намиращо се в бл.215а в ж.к."Ф.Ж.". Б. се намирал в интимни отношения с подс.Г.,***.

          Свидетелят М.И., заедно със св.Н.Х. - граждани на Р К., пристигнали в Б. на 02.11.2002г. през ГКПП „В.”. Повод за идването му в Б. е закупуване на рибарски принадлежности за магазина.

На 21.11.2002г.М.И. и Н.Х. се срещнали в кафенето на бул. „М.Л.”, където останали до 22.00ч. Уговорили се на следващия ден отново да се видят и заедно да отидат да купят рибарски принадлежности, които в последствие да изпратят по свои познати в К., които пътували с автобус в 12.00ч.

         На 22.11.2002г. около 10.00ч. св.И. излязъл от хотел „Е." находящ се на ул."С." в близост до Лъвов мост - където бил отседнал, и тръгнал в посока към бул.” М.Л.”. Там имал среща с Н.Х.. В този момент, преминавайки покрай близкия ресторант „Б.Я." до него се приближили четири  неустановени лица от мъжки пол, които изостанали иззад него. Четиримата били с черни якета и черни вълнени шапки, нахлупени над очите. Двама от тях спрели И., показали му полицейски карти, като се представили за полицаи от Криминална полиция. Показали също и пистолетите си, които носели под черните си якета и му казали, че трябва да отиде с тях до полицейското управление за справка. Насочили го към лек автомобил марка „Л.” светла на цвят с неустановена регистрация. Вкарвайки го в автомобила, на главата му поставили шапка, която покривала очите му.Автомобилът се движел около десетина минути, след което спрял и същите лица му казали, че ще го предадат на колегите си в полицейското управление за извършване на проверка. През цялото време, докато го водели, след като слезли от автомобила,  притискали главата му по посока на земята. Автомобилът бил спрял в ж.к.”Ф.Ж.” до бл.***, вх.В. Двамата отвели И. в ап.** вх.В ет.5 на блока, който бил обитаван от подс.Г. и подс.Б., които живеели на семейни начала и очаквали дете. Влизайки в апартамента, пострадалият бил вкаран в една от стаите и  избутан, така че да остане на колене. Попитали го какво носи в себе си, след което му взели портфейла, в който имало 350 евро, 800 лева. Взели от И. и златен ръчен часовник марка „Морис Локро", с капаче от стъкло, мобилен телефонен апарат „Ериксон" със СИМ карта, яке от черен плат, марка „Том Тейлър" на обща стойност от 2 472лв. Свалили шапката му и поставили чувал, който облепили с тиксо, което затруднило дишането му. Завързали ръцете му отзад, а през глезените му поставили самозатягащи се пластмасови ленти, а впоследтствие и белезници.Тогава двамата  извършители заявили на св.М.И., че ако иска да излезе жив от апартамента, трябва да им даде сумата от 45 000 евро. Пострадалият отговорил, че не разполага с подобна сума и че никога през живота се не е виждал толкова пари. На това  те отвърнали, че знаят много за него, че бизнесът му върви добре и трябва да посочи лице, което да поискат въпросната сума. М. И. посочил името на своя сънародник Н.Х., чийто телефонен номер представил от своя бележник.

В следващите два дни пострадалият бил оставен в тази стая, без да му се дава вода и храна, а периодично освен  посочите две лице, и още две дреги неустановени лица, се сменяли да го пазят. За това време, лицата непрекъснато му напомняли, че трябва да даде тези пари. В жилището се намирала и жена, която вземала участие само при охраната на св. М.И., когато следвало да смени някой от приятЕ.е си, както и да не дава възможност пострадалия да се развързва и да прави опити да избяга от жилището.

         На 24.11.2002г. бил донесен магнетофон и М.И.  бил накаран да каже „Дайте 46 000 евро на тези мъже. Нито евро по малко”, след което го записали.

        Междувременно, на 22.11.2002г., след като предния ден св.Н.Х. чакал приятеля си в кафенето и последния не пристигнал на срещата и не могъл да го намери в хотела и го търсил по болници и полиция, получил входящо обаждане на мобилния си телефон ********* от мобилния телефон на М.И. тел. №** ****. Обадил се българин, който му съобщил, че ”Твоят човек е при нас”. След което мъжът казал, че ще се обади по късно и затворил телефона. Веднага след този разговор Н.Х. отишъл в кафенето, където се събирали албанците и споделил с тях, че М.И. е отвлечен.

Докато бил в кафенето, около 19.30ч. същият българин се обадил по телефона и му казал „Твоя човек е при нас и трябва да донесеш 48 000 евро. Ако кажеш нещо на „куките", аз знам къде живееш и кой си, знам, че имаш дете и жена и внимавай какво правиш!”. След разговора св.Н. Х. се обадил в гр.П., К. на роднините на М.И. и им разказал за случилото се. На 25.11.2002г. Н.Х. се обадил по мобилния телефон на брата на М.И. - А.И., който през това време се намирал в гр.Б. и съобщил за исканията на похититЕ.е на брат му. А.И. *** на 27.11.2002г. и се срещнал с Н.Х.. Междувременно похититЕ.е увеличили сумата от 46 000 евро на 53 000 евро като за всеки ден забава поискали да им заплати по 1 000 евро. По телефона с Н.Х. искания в тази насока последователно били поставяни от различни лица, като след тази дата започнали по начесто да звънят и да заплашват, че всеки ден ще режат по един пръст и друга част от тялото на М. И., ако не се дадат парите.

         На 25.11.2002г. при М.И. дошло неустановено лице, което останалите похитители представили като техен шеф. Същият казал на пострадалия да бъде спокоен, че парите за него ще дойдат от фамилията му в К. на следващия ден. При разговорите   лицето преправяло своя глас така, че да не бъде разпознато от него.

        На 29.11.2002г. св.А.И. подал молба до Директора на ДНСБОП-МВР за оказване на съдействие.

        В ДНСБОП било изготвено СРС „Белязване”, при което св.Н. Х. предал на служителя Х.З. срещу разписка 539 банкноти на обща стойност от 50 000 евро, предназначени за плащане на откуп за отвлечения М.И..

       Чрез нови телефонни контакти с похититЕ.е било уточнено Х. и А.И. да тръгнат с автомобил по магистралата Пловдив - Свиленград, като парите бъдат поставени в три бели плика, след което щели да получат нареждане.

       Когато Х. наближил с автомобила си светофара на „Орлов мост", от друг телефонен апарат с №098 809625 мъжки глас му заповядал да хвърлят парите от моста над детелината за Аерогарата. Н.Х. изпълнил заръката и около 22.00ч. на 29.11. хвърлил пликовете с парите от моста.

      На същата дата в апартамента, където бил държан М.И. около 22.00ч. се намирали  лице от мъжки пол и  жена – подс.Г..След проведен разговор по телефона обстановката станала напрегната и двамата започнали да се карат.

        След като усетил, че е останал сам, М. И. събрал смелост и успял да свали от главата си чувала, с който бил за период от 7 дена. Излязъл от стаята и видял срещу себе си подс.Г. която била с насочен пистолет към него с треперещи ръце. Г. казала на И. да стои мирно или ще го застреля. Последния се насочил към  нея и се опитал да й вземе пистолета. Последната го ударила четири пъти с пистолета по главата, носа и челото. В невъзможност да се придвижи от завързаните си крака, пострадалият паднал на лявата си страна и започнал да пълзи към кухнята с надеждата да намери нож. В това положение Г. го замерила с пистолета, който ударил И. по главата и паднал на земята, след което Г. взела пистолета и избягала. И. намерил нож, с помощта на който успял да освободи краката си. С помощта на намерен пепелник счупил прозореца в хола, а с помощта на намерена лопата в коридора започнал да удря заключената входна врата и да вика за помощ.

Около 22.30 ч., след като чули виковете, съседите и  пристигналите полицаи разбили вратата и освободили заложника. Последният бил много изтощен, не бил приемал храна и вода в срок от 7 дни, целият кървял, което наложило да бъде извикан екип на Спешна медицинска помощ.

Св.М.И. бил приет в МБАЛСМ „Н.И. Пирогов"ЕАД и изписан на 02.12.2002г., на която дата заедно с брат си напуснали Б.. В медицинското заведение му били поставени диагнози: "сътресение на мозъка;контузия и охлузване в дясната теменна и челна област на главата;контузия на предмишницата и разкъсно контузна рана на дясната ръка. Описаните увреждания в съвкупност причинили състояние на временно разстройство на здравето неопасно за живота.

        На 11.12.2002г. при извършено претърсване в дома на обв. Н. ***, в джоба на мъжки къс панталон на П., намерен под леглото на детската стая, бил намерен найлонов плик, в който е установено кафяво прахообразно вещество, увито в станиол, представляващо - хероин и кофеин.Веществото било от 0,2489 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин от 9 %.

 

                              ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

         Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подс.Г., обяснения на подс.Н.П., показанията на свидетЕ.е А.Х., М.Д., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК/т.1, л.92-93/, Б.Л., С.С., Б.И., Т.Р., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК/ лист 123, т.І-ви/,  Р.Ц., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК/ лист120, т.І-ви/,  Б.И., Е.Б., В.Д., А. Г., Ц.С., М.Б., Ц.М., Р. М., Д.Д., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК/т.4, л.21-24/,  А. А., Д.И., И.С., А.С., П.Л., Н.Н., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК /т.1, л.109-110/, П.П., К.Ж., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК /л.47, т.ІV /, Н.Х., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК Н.Х. /лист 106, т.І-ви, лист 38 и лист 48, том ІІІ-ти, л. 66, т.ІV, л.17, т.9/,Н.Ц., Н.Н., М. И., Ахмет И., А.С., вкл. тези дадени на досъдебното производство, прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК /л.168, т.7/, Х.З., протоколи за оглед / лист 13,  21 и лист 27, том І-ви от ДП/, проколи за претърсване и изземване/ лист 149, 155, т.І-ви/, констативен протокол за оглед и обтривки/ лист 168-175, т.І-ви/, протокол за оглед /лист 178, т.І-ви/, разписка /т.1, л.184/, протокол за описване на банкноти/т.1, л.197/,  протокол за доброволно предаване на банкноти/т.1, л.210/, експертни справки на дакт. следи на Б. /л.23, т. 2/ и на Т.Н. /л.25, т.2/, протокол за изземване на автомобил от А.П. /л.46, т.2/, финансово-икономическа експертиза /л.2, т.5/, СМЕ на веществени доказателства /л.8, т.5/, СМЕ на пострадал /л.15, т.5/, СМЕ на веществени доказателства / л.25, т.5/, ССЕ /л.34, т.5/, дактилоскопна експертиза /л 41, т.5/, комплексна експертиза /л.51, т.5/, физикохимична /л.60, т.5/, СПЕ на подсъдимия В.Ц. /л.66, т.5/, техн. справка /л.71, т.5/,  дактилоскопна експертиза /л.79, т.5/, протоколи за оглед и претърсване и експертни справки /л.67, т.9/, дактилоскопна експертиза /л.86, т.9/, СПЕ на Н.П. /л.101, т.9/, доп.СМЕ за М. И. /л.106, т.9/, физикохимична /т.1, Секретни матириали  от ДП, л.76/, албум за разпознаване по снимки / л.109-118, т.9/, протокол за разпознаване от А.Х., Т.С. /л.119-130, т.9/, протокол за разпознаване по глас от Н.Х./ лист 131-145, т.9/, справки от М-Тел, Глобул, техническа справка /том.10/, справки за проведени ОИМ и СРС-та на НСБОП/ л.112, т.16/, протокол за претърсване и изземване в апартамент на И.Б. ***/ лист 132, т.16/, комплексна СПЕ за подсъдимия Ц. / л.19, т.18/, справка М-Тел / л-11, т.19/, техническа справка / л.127, т.19/, свидетелства за съдимост на подсъдимите.

            За обосноваване изводите си относно елементите от съставите на всяко от  деянията, съдът изцяло кредитира показанията на св.А. И. и М. И. – пострадали от  престъпленията, за които е внесен обвинителния акт. Съдът приобщи показанията им като доказателство към материалите по делото чрез прочитане на протоколите за разпитите им, извършени от съдия в Окръжния съд на гр.П., К., на основание  съдебна поръчка. Макар тези свидетели да са пострадали от престъплението, не възникнаха съмнения за пристрастност или заинтересованост при излагане на фактите от значение за делото. Същите са последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства, най-вече с показанията на свидетеля Н. Х., лице участвало в преговорите с похититЕ.е  за  даване на откупа, както и  в  самото предаване на инкриминираната сума пари. За обосноваване на изводите  от фактическа страна съдът се довери и на показанията на св.А.Х., М.Д. и П.Л. - лица, които са възприели пострадалия от отвличането  непосредствено след разкриване на  мястото, на което е бил държан принудително, състоянието, в което се е намирал, както и  първоначалния му разказ относно случилото се. В техните показания се съдържат данни и относно това, че  пострадалият е посочил подс.Г. като жената, която непосредствено преди  освобождаването му го е заплашвала и ударила с пистолет. В  потвърждание на  техния  разказ са и  събраните чрез съответните доказателствени способи протоколи за оглед, СМЕ експертизи, веществени доказателства, иззети от местопроизшествието. За обосноваване на фактическите си изводи съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото полицейски служители, участвали  в  действията по разкриване на  престъплението,  без обаче да са имали конкретно процесуално качество в производството,  с оглед забраната  на чл.118, ал.1 от НПК – св.Ц., Р. и Х.З.. Съдът счете, че показанията на  тези  свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и напълно ги  възприе относно извършените действия по разкриването на престъпленията, както и състоянието, в което се е намирал пострадалия от отвличането. Съществуващи непълноти в  показанията им, депозирани пред съда, обясними с изтеклия дълъг период от време от събитията до депозирането им, както и  служебното положение на лицата, в което се  сблъскват с множество подобни случаи, по делото е отстранено чрез прочитане показанията на св.Ц. и св.Р., дадени от тях на досъдебното производство. Показанията на тези свидетели кореспондират, както на тези на пострадалите, така и на съставените документи за извършените  действия.

         Съдебният състав прие, че не следва да кредитира обясненията на подс.А.Г., които съставляват нейна защитна версия. Същите се опровергават от показанията на свидетеля М. И., пострадал по делото,  който от момента, в който се е освободил, и свалил чувала от главата си, е видял А.Г. срещу него, държаща пистолет срещу него с треперещи ръце, след което го заплашила, че ще употреби оръжието срещу него и избягала. Според показанията на свидетеля М.Д., ключ от апартамента, в който е открит пострадалия М.И., са имали единствено подсъдимите Б. и Г.. Косвено в своите показания М. И. потвърждава освен непосредственото си възприятие на действията на Г., той заявява, че за тези седем дни е чувал предимно мъжки гласове, които са контактували с него и глас на жена, която разпознал по походката, образно казано по специфичния шум, който издават дамските обувки. Предвид това, че не са събрани доказателства за присъствието на друго лице от женски пол в апартамента, освен на А.Г., която единствена е имала ключ от този апартамент заедно с И.Б., би следвало да се приеме, че  именно тя въпросната дама, която е разговаряла с неустановените извършители от мъжки пол, които противозаконно са лишили от свобода пострадалия М. И.. Данни за авторството на подс.Г.  се  съдържат и в показанията на св.Н.Н., който пресъздава впечатлението си от състоянието, в което се е намирал М.И., след като е бил открит в апартамента. Този свидетел преразказва съобщеното от пострадалия,   именно че е бил отвлечен,  как е бил отвлечен и за жена с пистолет, която го била ударила по главата няколко пъти. Н. твърди, че след като се появила А.Г., М. И. я е посочил и казал, че тя е въпросната жена, насочила пистолет срещу него. Възприятията на думите на М.И., пресъздадени чрез показанията на Н.Н., изцяло съвпадат със самите показания на М. И.. Опровергано е и твръдението й, че много рядко е ползвала кухнята на жилището, тъй като в апартамента е открита дактилоскопна следа, оставена от нея именно в кухнята на жилището. При тази доказателствена съвкупност,  както и веществените доказатества - намерените при огледа на  апартамента многобройни свински опашки, капки кръв и т.н., съдът достигна до извод от фактическа страна за съставомерността на действията на А.Г. по едното от повдигнатите й обвинения.

 

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА:

           По обвинението против Н.П., Н.П. и В.Ц. по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК и против И.Б. и Т. Н. за престъпление по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

           При така установената фактическа обстановка съдът прие за установено от правна страна, че в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С. до „Лъвов мост” на ул."С." в близост до ресторант „Б.Я." пред изхода на хотел „Е." неустановени по делото повече от две лица/ седем/ са отвлекли лице - М.И. /югославски гражданин/. Деянието е  осъществено, като извършитЕ.е са се представили за служители на „Криминална полиция" и са принудили пострадалия да  влезе в неустановен лек автомобил марка „Л." слонова кост на цвят, неустановен модел, държавен контролен номер и собственост, чрез който са го  отвлекли. Целта на  отвличането е била противозаконно да го лишат от свобода. М.И. е задържан в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.”Ф.Ж.” бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. ИзвършитЕ.е са били въоръжени при отвличането му. По делото се установи още, че  от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозни последици за живота и здравето на отвлечения - М.И., спрямо когото е била употребена сила и деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето му. Освен това  са настъпили и значителни имуществени вреди  - с обща стойност 100 263.50лв., представляващи предаден около 23.30 ч. на 29.11.2002г. в откуп за освобождаването на М.И. от брат му А.И. парична сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97 791.50лв., както и стойността на отнетото лично имущество на М.И. възлизащо на 2 472 лв.

            По делото, обаче не се събраха, каквито и да е доказателства подсъдимите Н.П., Н.П. и В.Ц., И.Б. в съучастие като подбудители умишлено да са склонили подсъдимите И.Б. и Т. Н. и две неустановени лица, последните в качеството им на съизвършители, да  са извършили деянието, за което са обвинени по чл.142, ал.3, вр.ал.2, т.1, т.2, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК, съответно вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. За обосноваване на авторството по този пункт от обвинението по делото  липсват каквито и да е преки доказаталества, а също и такава съвкупност от косвени такива, които да  водят до единствено възможния  извод за  участието на  петимата подсъдими в инкриминираната им дейност по този пункт от обвиенението. Обвинителният акт в тази част се базира на предположения. Особен акцент се  придава на обстоятелството, че двама от подсъдимите – Н.П. и Н.П. са  сънародници на пострадалия. Сам по себе си този факт не  води „а приори” до твърдение на обвинителя, че двамата подсъдими са имали предварителна информация относно пътуванията на И., биснеса му и финасовите средства, с които разполага. Слуховете относно подбудитЕ.е на  отвличането, разпространени  сред това народностно общество, могат да бъдат използвани единствено като оперативна информация за последващи  процесуални действия,  но същите са недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда.В показанията на самия пострадал не се съдържа каквато и да е конкретна информация, индивидуализираща   похититЕ.е му.Това е обяснимо с обстоятелството, че от момента на отвличането му, до освобождаването му, е бил с качулка на главата и единствено е чувал гласове, по което се е ориентирал относно броя на лицата, които са го отвлекли, а след това и пазили.

 

             По обвинението против Н.П., Н.П. и В.Ц. за престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3,  вр.ал.1 от НК и против И.Б., Т. Н. и А.  Г. по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,  вр.ал.1 от НК.

            От доказателствата по делото се установи, че за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30 ч. на 29.11.2002г. в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** М. И. е бил  противозаконно  лишен от свобода. Деянието е извършено по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия - не му е давана в продължение на два дни вода и храна, пострадалият е бил със завързани ръце отзад с поставени белезници, както и със завързани крака с пластмасови самозатягащи се ленти и с чувал на главата, който бил залепен с тиксо, което затруднявало дишането му. Противозаконното лишаване от свобада е продължило повече от две денонощия -седем денонощия. 

          По този пункт от обвинението  не се събраха доказателства относно авторството на  подсъдимите Н.П., Н.П. и В.Ц. в съучастие като подбудители умишлено да са склонили подсъдимите И.Б. и Т. Н. да са извършили престъплението противозаконно лишаване от свобода. По съображенията, изложени  по-горе,  съдът посочи защо  не са налице основание да се направи несъмнен извод относно авторството на лицата и по този пункт от обвинението.

            Съдът прие, че единствено по отношение на подс.А.Д.Г. по делото се събраха доказателства, че същата е съпричастна към инкриминираната дейност по този пункт от обвинението. Установи се, че тя е участвала в изпълнителното деяние по противозаконното лишаване от свобода  на пострадалия. На първо място,  съдът отчете факта, че деянието  е извършено в апартамента, обитаван от Г.. В тази връзка намери за несъстоятелни, а също и неподкрепени с доказателства  доводите на защитата й, че не тя е била жената, за която съобщава пострадалият в показанията си и която е участвала с конкретни действия в процеса на лишаването му от свобода. Съдът прие, че  Г. е  участник в инкриминираното деяние  през цялото му времетраене, независимо, че  по делото не се установи, кои са останалите лица, от мъжки пол, които са имали  решаващо значение за  постигане на  целта на  престъплението. Основателни в тази насока са аргументите на прокурора, според които, за да е осъществено това престъпление, не е необходимо  при съучастническа дейност, както  е в случая, всеки от извършитЕ.е през цялото времетраене на  лишаването от свобода да е участвал с  лични и непосредствени  действия. Тъкмо обратното,  в повечто случаи, както и в  настоящия,  съучастниците разпределят ролите си,  съответно  се редуват или сменят в процеса на охраната и обслужване  на  жертвата. Това обаче не води до прекъсване на участието им в престъпната дейност, която по своя характер е едно продължено престъпление. Освен за присъствието на жена през цялото времетраене на деянието, в показанията си пострадалият твърди и съдът ги кредитира в тази част, че непосредствено преди  освобождаването му,  Г.  е останала сама в апартамента, заплашила  го е с пистолет, след което му е нанесла  с  пистолета  удари  по  главата, по  челото  и  носа, след което е избягала от апартамента, като го е заключила. Именно в този  момент на борба между  пострадалия и подс.Г.,  той е успял да освободи очите си и да я види, а  след това и посочи на полицейските служители, когато същата се е върнала на местопроизшествието. Действително, това посочване от пострадалия не съставлява същинско разпознаване, така както го  изискват правилата на НПК,  но  съдът  счете, че може да се довери на показанията на свидетЕ.е, които лично са възприели  обстоятелствата, непосредствено след освобождаването на пострадалия.  Както  полицейските служители, така и  съседите, присъствали  на  разбиването на  вратата на апартамента, а след това и  на пристигането на Г., са категорични, че  пострадалият я е разпознал и посочил като  жената, която непосредствено преди това го  е охранявала и заплашила с пистолет, съответно  му е нанесла удари, за да предотврати опитите му да се освободи.                    

          От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата Г. при форма на вина пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния му  характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целяла. За намеренията й се съдържат данни в доказателствата по делото, от които е видно, че в съзнанието й е имало представи относно принудата, осъществявана върху пострадалия, чрез насочване на пистолет към него, както и нанасяне на удари с него.

          По изложените съображения и като намери за напълно обоснована пледоарията на представителя на СГП, с която  поддържа обвинението против подс.Г., съдът я призна за виновна по обвинението й за престъпление по чл.142а, ал.4, пр.1, пр.2, пр.3,  вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,  вр.ал.1 от НК, като я оправда  да е извършила същото в съучастие с подсъдимите И.Б. и Т. Н. като извършители и подсъдимите Н.П., Н.П. и В.Ц. като подбудители.

             По обвинението на Н.П., Н.Б.П. и В.Е.Ц. за престъпление по чл.143а,  ал.2,  пр.1,   пр.2,  пр.З,  вр.ал.1, пр.4,  вр.чл.20, ал.3 вр.ал.1 от НК  и против  А.Д.Г., И.М.Б. и Т.Б.Н. за престъпление по чл.143а, ал.2, пр.1, пр.2,  пр.3,  вр.ал.1,   пр.4,  вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

           По делото се установи, че за времето от неустановен час на 22.11.2002г. до 23.30ч. на 29.11.2002г. в апартамент, находящ се в гр.С., ж.к."Ф.Ж.", бл.***, вх.В, ет.*, ап.**  М.И. - югославски гражданин на 46 години, е задържан като заложник. Установи се още, че неговото освобождаване е  поставено в зависимост от изпълнението на определено условия - да се заплати откуп за М.И. в размер на 53 000 евро от страна на трето лице - А.И., негов брат. Освен това неустановените дейци са заплашвали, че ако поставеното условие не бъде изпълнено ще бъде причинена смърт, тежка или средна телесна повреда на задържания М.И., конкретно ще бъде отрязан негов пръст или друга част от тялото му. По делото се установи, че  на 29.11.2002г., около 23.30ч. в гр.С. на моста на бул." Цари градско Ш." при разклона на аерогара С. е предаден откуп от страна на трето лице А.И. в размер на 50 000 евро за освобождаването на задържания като заложник - М.И..

              По делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, посочините подсъдими да са участвали в инкриминираната дейност  по този пункт от обвинението – съответно като подбудители или участници. Липсват както преки, така и косвени доказателства. В показанията на пострадалия, както и на неговия брат и св.Н. Х., лице участвали в прегоровите с  похититЕ.е за откупа, не се съдържат каквито и да е данни за самоличността на  лицата,  имащи отношение  към деянието.  Данни в тази насока не се съдържат и в показанията на разпитаните полицейски служители, участвали ОИМ за разкриване на престъплението. Съмнения и предположения, насочващи към  подсъдимите в процеса, са  имали значение  в хода на  полицейската дейност,  но същите не са  последвани от  годни доказатества, приобщени чрез предвидените в НПК доказателствени способи, въз основа на които съдът да може да обоснове изводи за вината и авторството, съответно да ангажира отговорността на подсъдмите. С оглед на изложеното и като намери за напълно състоятелни доводите и възраженията на защитниците на подсъдимите  в пледоариите им по същество, съдът  ги оправда изцяло по този пункт от обвинението.

         Съдебният състав сподели напълно и поддържаното от прокурора, че деянието по чл.143а от НК  „поглъща” извършването на деянието по чл.142 от НК, тъй като се явява специално по отношение на  него. Деянието по чл.143а от НК представлява двуактно престъпление. Трябва да са извършени две отделни действия от извършителя – на първо място - да е налице противозаконно лишаване от свобода и на второ място – да е направено волеизявление до съответното пострадало лице, изразяващо се в съобщение, уведомяващо пострадалото лице, че лицето е задържано и за неговото освобождаване се поставят определени условия, които трябва да се изпълнят. Тези предварителни  бележки имат  особено съществено значение  във връзка с обвинението на подс.Г., за която съдът прие, че е  извършила престъплението по чл.142а от НК. По делото не са събрани категорични доказателства, че подсъдимата Г. е осъществила  едното от двете изпълнителни деяния, включени в двуактното престъпление по чл.143а от НК, а именно липсват доказателства  същата да е декомуникирала по някакъв начин със свидетЕ.е Н. Х. и А. И.. С оглед на тези допълнителни съображения съдът я оправда по  обвинението й  по чл.143а, ал.2, пр.1, 2 и 3, вр.ал.1, пр.4 от НК.

 

        По обвинението против Н.П., В.Е.Ц., Н.Б.П., Т.Б.Н., И.М.Б. за престъпление чл.214, ал.2, т.2 вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3,  т.2, вр.ал.2, т.1, т.З, пр.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

            По делото се установи, че за периода от неустановен час на 22.11.2002г. до около 23.30ч. на 29.11.2002г. в гр.С. неустановени лица като съизвършители са принудили А.И. - брат на М.И. - югославски граждани от гр.П., Р С., да извърши нещо противно на волята му - да предаде в откуп за освобождаването на М.И. паричната сума от 50 000 еврос левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв.Принудата е  извършена чрез използване на сила и заплашване. В резултат на принудата на 29.11.2002г. около 23.30часа в гр.С. на моста на бул."Ц. Ш." при разклона за аерогара С. е причинена на А.И. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 97 791.50лв.  Деянието е придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда /отрязване на пръст или на друга част от тялото/ на М.И. деянието е и придружено с отнемане на имущество - в неустановен час на 22.11.2002г. в гр.С., ж.к."Ф.Ж." бл.***, вх.*, ет.*, ап.** на обща стойност 2 472 лв. - лични вещи на М.И. - мобилен телефон марка „Е. Т-10" със сим карта на стойност 198 лева, мъжки ръчен златен часовник марка „Морис Локро" на стойност 750 лв., яке от черен плат на стойност 39 лв., 800 български лева, 350 евро левовата равностойност на които е 685 лв.Освен това,  деянието е извършено от повече от две лица - от седем лица, и са причинени значителни имуществени вреди на обща стойност от 100 263.50 лв., от които на М.И. на обща стойност 2 472лв. - стойността на отнетото му лично имущество, и на А.И. на стойност 50 000 евро с левова равностойност по фиксинга за деня на БНБ в размер на 97 791.50лв.

          В заключение и във връзка с възраженията на  защитниците  на подсъдимите и  доводите на прокурора,  съдебният състав прие от правна страна, че по делото не се събраха  необходимите доказателства, които да обосноват извод, че подсъдимите Н.П., В.Е.Ц., Н.Б.П., Т.Б.Н., И.М.Б. са съпричастни към инкриминираната дейност по обвиненията им. Събрани са  косвени доказателства, които обаче по никакъв начин не могат да доведат до един ясен и категоричен извод, че   същите са извършители на деянията, в които са обвинени. От показанията на св.Х.З. – оперативен работник, се установи как се е достигнало да започване на оперативното дело, какви данни за извършени престъпления са събрани в това оперативно дело. Неговите  показанията, обаче не допринасят съществено за изясняване истината по делото, тъй като не са достатъчен източник на информация, въз основа на който би могла да се обоснове една осъдителна присъда. З. преразказва докладните записки, които е писал той, както и тези на останалите оперативни работници, които са се занимавали и по някакъв начин изследвали действията на пострадалия М. И., неговия брат А. И. и свидетеля Н. Х.. В тях се съдържат данни как свидетелят Н. Х. ще прибере парите, предмет на извършените престъпления, как тези пари са описани, как автомобилът, в който се е движил Н. Х. *** през центъра, по бул.„Ц. Ш.”, на детелината на кръговото движение на 4 км и как свидетелят Х. съобразно указанията, които са му давани, е хвърлил парите под моста отдолу. Съащевременно обаче от този момент нататък, полицейските служители не са успели да проследят действията на всеки един от подсъдимите, по-точно съпричастността им към извършеното деяние. Косвена индиция в подкрепа на обвинителната теза са единствено иззетите вещи с протокол за претърсване и изземване, в ж.к.„С.Т.”, бл.375, вх.Д, ет.4, ап.98, обитаван от подсъдимия Н.П.. С този протокол са иззети дрехи и  луминисцентна лампа, като е установено и обтривки при осветяване, които удостоверяват наличието на петна със специфична флуоресценция. Според вещото лице, изготвило  приетата от съда физикохимическа експертиза, възможно е тези петна със специфична флуоресценция да се предадат от човек на човек дори при обикновено ръкостискане и допир. Пред вид обстоятелството, че на посочения адрес е установено пребиваването и на други свидетели, а не само на подсъдимия, остава отворен отговорът на въпроса чии са тези дрехи. В хода на досъдебното производство е приложена и една докладна записка, удостоверяваща задържането на подсъдимия Н.П. при опит да напусне страната в Турция, по-точно завръщането му, като е иззета и една банкнота от 100 долара, по която има същата флуоресценция, която е открита и по дрехите. Тези доказателства, обаче имат косвен характер. Не допринасят по съществен начин за доказване съставомерността на действията на Н. и Н.П., В.Ц., Т.Н., И.Б. и показанията на свидетеля М. И., тъй като същият не е могъл да възприеме пряко лицата на извършитЕ.е. Както самият той заявява, още от момента на отвличането му в центъра на С., той е могъл да възприеме само лицата на двама от извършитЕ.е, но не може да разпознае тези лица, тъй като ги е видял само за кратко време. През останалото време при движение на л.а. „Л.” до момента на влизане на свидетеля в апартамента, където впоследствие е открит, той не е имал пряк досег с лицата, не е могъл да възприеме самоличността им, а след като е бил държан няколко дни в апартамента във „Ф.Ж.”, той е чувал единствено откъслечни гласове, които не е могъл да разпознае точно на кого са. С оглед на това съдът прие, че макар показанията на свидетЕ.е М. И., А. И. и Н. Х. категорично да доказват, че по отношение на М.И. са извършени посочените деяния по чл.142, 142а и 143а от НК, въз основа на тях не могат да бъдат установени конкретните извършители.

             Не може да бъде аргумент в подкрепа на обвинетелната теза и обстоятелството,  установено чрез Експертна справка № 33, че дактилоскопна следа, иззета при огледа на апартамент в ж.к. „Ф.Ж.” е оставена от подсъдимия И.Б.. По делото е установено, че подсъдимият Б. е поддържал през този период интимни отношения с подсъдимата А.Г.,  често е пребивавал на този адрес,  поради което и откриването на въпросната дактилоскопна следа не удостоверява по никакъв начин каквито и да било негови съставомерни действия.

            Ето защо и на основание чл.304 от НПК съдът  оправда  подсъдимите Иван Б., Т. Н., Н.П., Н.П. и В.Ц. изцяло по повдигнатите им обвинения.           

            По обвинението против Н.П. за престъпление по чл.354а, ал.1, т.1, пр.6 от НК.

            От събраните по делото  доказателства се установи, че на 11.12.2002г. в жилището, обитавано от подс.Н.П.,***, същият е държал /конкретно в джоба на тъмносин панталон/, в найлонов плик с разкъсан станиол с полепнало кафяво прахообразно вещество, без надлежно разрешение високо рисково наркотично вещество - „хероин" с тегло 0.2489 гр.  и активен компонент „диацетилморфин" 9% на стойност 12,45 лв.

           Съдебният състав счете, че  така  установеното деяние само  формално осъществява признаците на престъпление по  чл.354а, ал.1, т.1, пр.6 от НК и  за да  оправдае подсъдимия по това обвинение, приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Установеното наркотично вещество е в толкова минимално количество и на толкова ниска стойност, че деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно.

 

ПО  ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО НА ПОДС.А.Г.:

 

                При индивидуализиране на наказанието,  което следва да се наложи на подс.А.Г. за престъплението, за което съдът  я призна за виновна – по чл.142а, ал.4, пр.1, 2 и 3, вр.ал.1 от НК,  съдът отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства чистото й съдебно минало, че е майка на малолетно дете, за което полага грижи, мЛ.та й възраст към момента на извършване на престъплението. Наред с посочените, съдът отчете и изключително  смекчаващо  отговорността й обстоятелство - изтеклият продължителен период от време от извършване на деянието до  постановяване на присъдата – десет години. С оглед на това и като прие, че и най-ниското наказание лишаване от свобода, предвидено в цитираната  наказателноправна норма, би се оказало за подсъдимата  прекомерно тежко, съдът  й определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в  закона минимум, а именно  една година лишаване от свобода.

            Съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на подс.Г. не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Освен това са налице и формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му. С оглед на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието съдът отложи изпълнението му за срок от три години, през което време присъдата ще действа предупредително и възпиращо по отношение на подсъдимата.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

              На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът постанови  да се унищожат веществените доказателства  по д.п. 43/2003г. на НСлС от описа по п.І, от т.1 до т.12, по п.ІІ т.1, 2, 3, 4, 8 и 9, по п.ІІІ т.1 и 2, по п.ІV от т.1 до т.13, по п.VІ, п.VІІ, след влизане на присъдата в законна сил.

             Съдът върна на А.Д.Г. веществени доказателства от посочения списък по п.І, т.10,  п.ІІ, т.5, 6, 7, 10,  на Н.Б.П. - веществени доказателства от посочения списък по п.ІV от т.1 до т.14 и на Н.Х. веществено доказателство от посочения списък по п.VІІІ.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

           На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата А.Д.Г., по отношение на която е постановена осъдителна присъда  да заплати от съдебните разноски по делото общо в размер на 1 245 лева съразмерна част от  207,50 лева, платими по сметка на СГС, както и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист.

          На основание чл.190, ал.1 от НПК останалата част от разноските остават за сметка на държавата.

 

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: