№ 1303
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100513666 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. П. срещу решение № 16637/16.10.2023
г. по гр.д. № 6771/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите,
както следва: 671,82 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 82726,
ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването; 137,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.10.2022 г.; 19,53 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. (при допусната очевидна фактическа грешка в
решението в посочване на периода на претендираната главница за дялово
разпределение), ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е
потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането
на цената им. Счита също така, че в имота не е предоставена топлинна услуга с цена в
1
размер на присъдената сума. Оспорва дължимостта на присъдената главница за дялово
разпределение, както и обстоятелството, че е изпаднал в забава. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът В. Д. П. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
1577,60 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 82726,
ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 321,74
лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до
31.10.2022 г.; сумата в размер на 22,73 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от м.09.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до
погасяването; сумата в размер на 4,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 671,82 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 82726, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването;
137,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г.; 19,53 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението в посочване на периода на претендираната главница за
дялово разпределение), ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56/21.12.1998 г. по н.д.
2
№ 72/1998 г. по описа на нотариус Ч.Б., Д.В.П. е прехвърлил в полза на ответника В. Д.
П. процесния имот, като е запазил право на ползване по отношение на същия.
Съгласно представената по делото справка от НБД „Население“, Д.В.П. е починал на
20.11.2020 г. и е наследен от М.Д.П. – син, В. Д. П. – дъщеря.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, носителят на вещно право
на ползване, а след погасяване на същото - собственикът на имота, има качеството на
потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в
периода от 20.11.2020 г. до 30.04.2021 г. между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а
ответникът – да заплаща цената ѝ.
За периода до 20.11.2020 г. потребител на топлинни услуги е било лицето Д.В.П.,
който е бил носител на вещно право на ползване. Доколкото ищецът в исковата молба
не е предявил претенция спрямо ответника В. Д. П. за заплащане на цената на
предоставена топлинна услуга в качеството на правоприемник на потребителя, то не
може да бъде ангажирана договорната отговорност за периода до 20.11.2020 г.,
противно на изложеното от районния съд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
3
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на 1925,88 лв. В заключението е посочено и какво е
количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.
Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в
областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност,
коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово
разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство
писмени доказателства.
Ищецът претендира сумата в размер на 1577,60 лв., поради което и с оглед
диспозитивното начало претенцията се явява доказана за пълния предявен размер.
Както беше посочено, ответникът не отговаря за целия исков период като потребител,
а само за периода от 20.11.2020 г. до 30.04.2021 г., дължимата сума за който е в размер
на 286,47 лв.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление
(чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД
за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата
на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-
дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно,
неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение
заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като дължимата лихва за
забава е в размер на 33,26 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 31.10.2022 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
4
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
20.11.2020 г. 30.04.2021 г. е 17,06 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че решението следва да бъде отменено
в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е уважен над сумата в размер
на 286,47 лв. до 671,82 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 19.11.2020 г., искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – над сумата в размер на 33,26
лв. до сумата в размер на 137,01 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 14.01.2021 г., искът
за главница за дялово разпределение – над сумата в размер на 17,06 лв. до сумата в
размер на 19,53 лв. и за периода от 01.09.2019 г. до 19.11.2020 г.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство в полза на
ищеца над сумата в размер на 151,06 лв. до сумата в размер на 371,53 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
в размер на 29,67 лв. – разноски за въззивното производство съобразно уважената част
от жалбата, а в полза на процесуалния представител на жалбопадетеля следва да се
присъди сумата в размер на 85,68 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете, както и
сумата в размер на 273,37 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство
съобразно уважената част от жалбата.
В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на
40,66 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждене съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 16637/16.10.2023 г. по гр.д. № 6771/2023 г. по описа на
СРС, 32 състав, в частта, с която е признато за установено, че В. Д. П., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
сумата над 286,47 лв. до 671,82 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 19.11.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№ 82726, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването; сумата над 33,26
лв. до 137,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.01.2021 г.; сумата над 17,06 лв. до 19,53 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
19.11.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването, както и в
частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* са присъдени
разноски за първоинстанционното производство над сумата в размер на 151,06 лв. до
сумата в размер на 371,53 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу В. Д. П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите, както следва: сумата над 286,47 лв. до 671,82 лв. – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 19.11.2020 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, аб. № 82726, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до
погасяването; сумата над 33,26 лв. до 137,01 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.01.2021 г.;
сумата над 17,06 лв. до 19,53 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до
погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16637/16.10.2023 г. по гр.д. № 6771/2023 г. по
описа на СРС, 32 състав, в частта, с която е признато за установено, че В. Д. П., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите,
както следва: сумата в размер на 286,47 лв. – главница за доставена топлинна енергия
за периода от 20.11.2010 г. до 30.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
аб. № 82726, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването; сумата в
размер на 33,26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.01.2021 г. до 31.10.2022 г.; сумата в размер на 17,06 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 20.11.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
6
В. Д. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 29,67 лв. –
разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат Д. Ц. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 85,68 лв. –
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата в размер на 273,37 лв. -
адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 40,66
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7