Р Е Ш Е Н И Е
№….
град Д., 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, гражданска
колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мирослава Неделчева
при участието
на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ................................................
сложи за разглеждане гр. дело №2152 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.Л.Л.,
ЕГН **********,*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление:
гр.В., район В.В., В. Т.-Г,
бул. „Вл. В.” №258, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК *********, представлявано
и управлявано от Г.К., Б.Д.П.,
П.С.С.и Я.М.Д.. Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
965.23 лева, представляваща потребена и незаплатена ел.енергия за периода от 23.02.2019г. до 21.03.2019г. по фактура №**/15.04.2019г, издадена от ответното дружество
за обект с клиентски №** и аб. №**, находящ се в с.Д., общ. Д., ул. „****” №81.
В ИМ ищецът сочи, че
е абонат на ответното дружество за обект в с.Д., общ. Д., ул. „***” №***, с кл.
№** и аб. №**. Месец февруари 2019г. е бил подменен СТИ, за което не е била
уведомена ищцата и не е присъствала на смяната. При
извършена проверка месец април 2019г. от М.Л. на сметката
и за ток установила, че има издадена фактура
№**/15.04.2019г. на стойност
965.23 лв.
Ищцата отправила писмено запитване на 30.04.2019г. до ответното дружество, относно размера на задължението и оспорила, че визираното
във фактурата количество ел. енергия е реално потребено от нея,
на което възражение и било отговорено, че няма основание за промяна на сумата
по горепосочената фактура и тя следва
да се плати.
Отделно от това, М.Л. твърди,
че изправността на СТИ, което е собственост на ответника и техническата му
поддръжка е задължение на ответното дружество и, че ищцата няма достъп до
електромера и няма как да му въздейства. Също така, в исковата молба се
навеждат твърдения, че подменения електромер е бил неизправен и така е монтиран
с повреда, отчитал е грешно и е имало начислена вече ел. енергия при монтажа,
която не е била потребена от ищцата в притежавания от нея обект, а фактурата
касаела период на отчитане, съвпадащ по време с подмяната на СТИ. М.Л. твърди,
че процесната сума е недължима, тъй като не е била доставена и потребена
ел.енергия на такава стойност, а ответното дружество нямало основания да
прилага корекция на сметка и да претендира сума в тази връзка.
С оглед гореизложеното, ищцовата страна моли съдът да
приеме за установено по отношение
на ответника, че потребителят-ищец не му дължи
сумата от 965.23 лв., отразена във
фактура №**/15.04.2019г. и представляваща
неотчетена, потребена и неплатена от ищеца
стойност на електроенергия за периода от 23.02.2019г. до 21.03.2019г. Претендира сторените съдебни разноски.
С разпореждане
от 13.06.2019г. ДРС е изпратил
на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от
юрисконсулта на ответното дружество Н.И.на 11.07.2019г.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба, като оспорва иска по
основание и размер, моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради наличие на правно основание
за провеждане на корекционна процедура, а корекционните клаузи в ОУ не са
неравноправни. Процедурата е била задействана след извършена проверка и КП №
1202201 от 04.05.2018г., като проверката установила несъответствие на
техническите характеристики. Позовава се на законовите възможности в чл.50
ПИКЕЕ вр. чл.38 ОУ на ДПЕЕЕМ вр. чл.26 и чл.29 ОУ на ДПЕЕ.
С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е направил относими и своевременни доказателствени искания за назначаване на СТЕ и допускане до разпит на
свидетел. Претендира сторените съдебни разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът се легитимира като
собственик на процесния имот в село Д., община Д., видно от приложените
доказателства - констативен нотариален акт №199 от 03.02.2012г., вписан под вх.
№ 1683 от 03.03.2012г., том ІІ, дело №373/2012г. на СлВп-Д.
/л.6/ и нотариален акт за поправка №137, том ХХІ, дело №3778/2013г., вх. рег.
№9341/28.08.2013г. по описа на СлВп-Д. /л.5/.
От справка
за потреблението през последните 12 /дванадесет/ месеца и
извлечение за фактури и плащания към 11.07.2019г. за процесния имот се
установява, че процесната сума се дължи по издадена ф-ра
№** от 15.04.2019г. /л.28-30 от делото/.
В КП №** от 22.02.2019г. /допусната е техническа грешка и в протокола е сгрешена последната цифра
на посочената година, като е изписано 2016г., вместо 2019г.- л.31/ е визирано, че дотогавашния електромер с № 1115031400116560 е подменен
с №**,
поради повреден броячен механизъм.
След по-малко от два
месеца, с КП №2024389 от 22.04.2019г. /л.32/ е видно, че електромер с №** е подменен /отново поради повреден броячен механизъм/
с електромер №**, като са посочени
нулеви показания по тарифи за нощна и дневна ел.
енергия на новото СТИ. Няма вписани данни за нощна и дневна тарифа на подменения
електромер, няма данни повреденото СТИ да е било изпратено за проверка в БИМ.
По делото е допусната
и изготвена СТЕ, заключението
/л.86-88/, на която, като обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието
от съда. Видно от същото,
за процесния период,
ел. енергията в обекта на ищцата е измерена с еднофазен статичен електромер СТИ
№**, произведен през
2018г., като е подлежал на последваща периодична проверка през 2024г. Захранването в обекта с аб. №** е еднофазно, СТИ е монтиран в
табло, извън имота на ищцата.
„При номинално напрежение 230 вата,
ток 50 ампера и среден фактор на мощността 0.9, активната мощност е 10.35
киловата. При тази мощност максималното потребление за денонощие е 248.4
киловата. През отчетения период средното денонощно потребление е 183.74
киловата, т.е. 73.97 % от максималното. Количеството електроенергия, посочено в
справката за консумирана ел. енергия за обект с аб. №** съответства на записаното във фактура №№**/15.04.2019г.
Количеството електроенергия, начислено в процесната фактура е получено като
разлика между нови и стари показания на СТИ, т.е. в резултат на редовен
отчет. Не е извършвана корекция на измерените количества.
Няма достатъчно данни за техническото състояние и
измервателната грешка на процесното СТИ.
Количеството електроенергия по
процесната фактура е правилно остойностено, съобразно утвърдените от КЕВР за
съответния период цени.
Демонтираният електромер AMS B1B с ид. №** е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №5073 и следва
да бъде изпратен в лаборатория на БИМ за извършване на метрологична експертиза.”
По искане на ответната страна и с
оглед установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитан
свидетелят Д.Г.Б., служител
на „Енергоразпределение – С.” АД,
съставител на констативния протокол от 22.02.2019г. Свидетелят заема длъжността „електромонтьор СТИ”. Г. потвърждава, че е положил
подписа си под процесния КП от 22.02.2019г. Сочи, че последният е бил съставен вследствие на
извършена проверка по предварително зададени трафопостове. Електромерът на
ищеца, както и други останали СТИ на обекти от жилища на същата улица в с.Д. се
намирали в главно разпределително табло, на стълб в метална кутия, за която
служителите имали ключ. СТИ на ищеца било подменено, като демонтирания
електромер не е бил изпратен за проверка в БИМ. Д.Б. твърди, че е монтирал на
22.02.2019г. електромера с нулеви показания и след месец при редовен отчет вече
имало „навъртени” много киловати, което наложило отново на другия ден пак да направи
сверка с цифрите, за да се убеди, че не е допуснал грешка при отчитането на
киловатите потребена ел. енергия. Пломбата на СТИ си стояла цяла, неповредена и
свидетелят сочи, че правилно е отчел консумираната в обекта на ищцата за един
месец електроенергия и няма допусната грешка.
КП от 22.02.2019г. е подписан от
двама свидетели, на които обаче свидетелят не е снел пълната самоличност и не е
могъл да ги индивидуализира с трите им имена и ЕГН, защото нямал право да им
иска лична карта за сверка и каквито две имена му кажели хората това и записвал
в протокола. Св. Г. предполага, че лицата, вписани като свидетели в протокола
са били комшии на ищцата /адвоката на М. Л. твърди, че в селото хора с такива
имена няма и не са познати/. Свидетелят не е сигурен дали те са присъствали
през цялото време на извършване на проверката.
Съдът кредитира показанията на
св.Д.Г. през призмата на чл.172 от ГПК, с оглед негова заинтересованост от
изхода на спора, предвид обстоятелството, че е служител в „Енергоразпределение
– С.” АД /макар това дружество да не е страна в процеса, но с ответното е
свързано, с оглед правомощията им по силата на закона/.
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство
е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на
които съдът следи служебно. В настоящата хипотеза интересът на ищеца
произтича от качеството му на
потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника. Оспореното с иска по чл.124,
ал.1 ГПК вземане е за парична сума в размер на 965.23 лева, съставляваща, според ответното дружество, стойността на потребена от ищеца за периода от 23.02.2019 г. до
21.03.2019г., в стопанисван
от него обект в село Д., електрическа енергия, чието количество е отчетено, а не
преизчислено по реда на чл. 48 и
чл.50 ПИКЕЕ. Доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за недължимост на сума е такава,
че ответникът следва да докаже
дължимостта на процесната сума, както и обстоятелствата, от които произтича
дължимостта на същата. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването
на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които
съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на сума се
обуславя, доколкото за ищеца съществува
правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от
установяване на обстоятелството, че същият не дължи
в полза на ответника сочената сума.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Не се спори по делото,
че ищецът е потребител на електроенергия
с клиентски №** и аб. №**, за обект, находящ се в с.Д., общ. Д.ка, ул. „6-та” №81, по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия
или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си”. В този смисъл ищецът
има право да закупува ел.
енергия, а ответникът да получи нейната
цена, след отчитане на доставената
му електрическа енергия в посочения по-горе обект, където е бил монтиран
електромер №**, при публично известни Общи
условия.
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен
установителен иск, ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че реално е доставил на ответника начисленото с процесната фактура
количество ел. енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД. Установяването
на доставката е нужно, доколкото облигационните отношения между страните
почиват на правилата на договора за покупко-продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се установява ищецът действително да е
потребил начисленото му с процесната фактура количество електроенергия.
Фактурата сама по себе си не е основание за плащане, такова е доставката на услугата,
а фактурата удостоверява този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008
год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставен
от ответното дружество частен документ, който има единствено формална, но не и
материална доказателствена сила.
От представените констативни
протоколи от 22.02.2019 г. и от 22.04.2019г., както и от показанията на
разпитания по делото свидетел, става ясно единствено, че към момента на
проверката – 22.04.2019г. и за процесния период от 23.02.2019г до 21.03.2019г. електромер
с фабричен номер **. е отчитал потреблението в обекта на ищеца. Не се
установява обаче кога се е повредил броячния механизъм на електомера и затова
няма категорични данни за техническото му състояние за процесния отчетен период
и за измервателната грешка на СТИ. След като е бил демонтиран на 22.04.2019г.
повредения електромер, той не е изпратен за проверка в БИМ, а е следвало това
да се направи от ответника, за да може от метрологичната експертиза на БИМ, да
се установи момента на повредата и реално преминалото количество ел. енергия
през него. Недопустимо е да се начислява ел. енергия, отчетена от доказано
повредено СТИ, като следва да се отбележи, че повредата не е настъпила от
външно вмешателство, /което би могло да презюмира виновно поведение на
потребителя и умисъл в действията му/, а се касае за повреден броячен
механизъм.
Поради така изложените съображения, следва да се
приеме, че вземането на ответното търговско дружество по фактура № ** от
15.04.2019г. за сумата от 965.23
лева е изцяло недължимо. Ето защо,
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от
спора, на ищеца се следват сторените по делото разноски. Съгласно представения
списък с по чл.80 от ГПК /л.90-91/, същите са в общ размер на 650 лева, от
които: 50.00 лева – държавна такса и 600.00 лева - адвокатско възнаграждение
/л.70 и л.91/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, по което съдът
дължи произнасяне. В чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска до 1000 лв. /в случая
цената на исковата претенция е 965.23 лв./ е визирано, че минималното
адвокатско възнаграждение е 300.00 лв. Ищецът претендира разноски за адв.
хонорар в размер на 600 лв. Изхождайки от обстоятелството, че настоящото
дело не е с висока правна и фактическа
сложност, протекло е в две заседания, извършени са две процесуални действия по
изслушване на заключение по СТИ и разпит на един свидетел, съдът намира, че
следва да намали адвокатския хонор претендиран от ищцовата страна от 600лв. на
400 лв. При така уваженото възражение за прекомерност, дължимите от ответника
разноски в полза на ищеца са в общ размер на 450.00 лв.
Ответникът претендира заплащане на сторени разноски
за водене на делото, но с оглед изхода на спора, такива не следва да му бъдат
присъдени.
Водим от горното, Д.кият
районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.Л.Л., ЕГН **********,*** и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление:
гр.В., район В.В., В. Т.-Г,
бул. „Вл. В.” №258, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК *********, представлявано
и управлявано от Г.К., Б.Д.П.,
П.С.С.и Я.М.Д., че ищецът М.Л.Л., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби” АД, с ЕИК *********, гр. В., бул. „В.В.”
№ 258, „В. Т. Г”, сумата от 965.23 лева
/деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща потребена и незаплатена ел.енергия, начислена за периода от 23.02.2019
г. до 21.03.2019 г. по фактура №**/15.04.2019г., издадена от „Енерго-Про Продажби” АД, с падеж 27.05.2019г.
за обект
с клиентски №** и абонатен №**, находящ
се в с.Д., общ. Д., ул. „***” №***, на осн.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА, „Енерго-Про
Продажби” АД, с ЕИК *********, гр. В., бул. „В.В.”
№ 258, „В. Т. Г”, ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.Л., ЕГН **********,***, сторените разноски по делото в общ размер на 450.00 лева /четиристотин и петдесет лв./ на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: