Р
Е Ш Е Н И Е № 129
гр. Силистра,
17.01.2022 г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на шестнадесети
декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Павлина Георгиева-Железова
с участието на секретаря Румяна П.а ,
разгледа адм.дело № 122 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, вр. чл. 156, ал. 7 от Закона за устройство
на територията.
Образувано е по жалба на М.М.Х. ***
срещу Заповед № ДК-11-СС-2/21.05.2021 г. на Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол – Силистра, с която е отменено Разрешение за
строеж № 28/05.05.2021 г. на Главния архитект на Община Дулово за строеж
"едноетажна жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и салон на красота"
в УПИ XXV-1988,кв.60,
съставляващ ПИ с идентификатор 24030.501.1988 по КККР на гр.Дулово.Основният
мотив за отмяна е липсата на положително становище на органите на държавен
здравен контрол по чл.144,ал.1,т.9 от ЗУТ за съответствие на проекта с изискванията
на здравното законодателство за процесните сгради, част от които – магазин за
промишлени стоки и салон за красота, са с обществено предназначение.
Чрез жалбата се въвеждат две искания при условията
на евентуалност. С първото се претендира да се прогласи оспореният акт като
нищожен, т.е. като невалиден, като се счита, че за издателя на акта не е
съществувала материална компетентност да се произнася по разрешения за строеж
ведно с ИП, когато същите представляват самостоятелна част от комплексен инвестиционен
проект. При условията на евентуалност се претендира за отмяна на оспорения акт
като унищожаем. Чрез жалбата се оспорват констатациите, че в разрешението за
строеж липсвали фактически обстоятелства, представляващи задължителен реквизит
по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.
Моли се за прогласяване на оспорения акт като
нищожен, респективно за отмяната му и за присъждане на разноски.
Заинтересованото
лице Главен архитект на община Дулово оспорва жалбата и поддържа тезата на
жалбоподателя. Признава, че обектите на инвестиционния проект – магазин и салон
за красота са сгради с обществено предназначение, но счита, че не е съществено
нарушение липсата на положително становище на органите на държавен здравен
контрол по чл.144,ал.1,т.9 от ЗУТ. Такова можело да се представи и в хода на
изпълнение на проекта.
Ответникът
Дирекция за национален строителен контрол, чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата
като неоснователна. Развива подробни съображения за валидност на акта, респ. за
законосъобразност поради липса на основания за нищожност и унищожаемост.
Ответникът
Началникът на РДНСК-Силистра, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна.
Развива подробни съображения за валидност на акта, респ. за законосъобразност.
Претендира за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Обобщава, че оспореният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, при наличие на мотиви, които дават възможност
да се прецени приложението на материалния закон, които обезпечават правото на
заинтересованите лица да участват активно в административното производство. Не
са се допуснати нарушения на процесуалните правила.Спазена е целта на
закона.Материалният закон е приложен правилно, тъй като по делото не се спори,
че инвестиционният проект не е придружен с положително становище на органите на
държавен здравен контрол, което становище е изискуемо по чл.144,ал.1,т.9 от ЗУТ.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на обжалване в производството е Заповед № ДК-11-СС-2/21.05.2021 г. на Началника
на РДНСК – Силистра. Заповедта е издадена в производство по чл. 156 от ЗУТ за контрол за законосъобразност на
Разрешение за строеж № 28/05.05.2021 г., издадено от Главния архитект на Община
Дулово. Посоченото разрешение се отнася до строеж "едноетажна жилищна
сграда с магазин за промишлени стоки и салон на красота" в УПИ XXV-1988, кв.60, съставляващ ПИ с
идентификатор 24030.501.1988 по КККР на гр.Дулово“.
По
делото не се спори, че инвестиционният проект не е бил придружен с положително
становище за съответствието на проекта с изискванията на здравното
законодателство по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за обектите на проекта – магазин
и салон за красота, които са с обществено предназначение. Преписката съдържа
данни за принадлежността на имотите-обекти на плана към патримониума на
жалбоподателя. По този въпрос не се и спори.
Разрешението
за строеж и инвестиционният проект са постъпили в РДНСК – Силистра в
законоустановения срок и на седмия ден от издаване на разрешението за строеж,
т.е. на 11.05.2021 г. е съставен Констативен протокол № РС-108 по чл.156,ал.4
от ЗУТ за служебна проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ. В протокола е посочено, че
издаденото разрешение е в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, предвид липсата на
положително становище на органите на държавен здравен контрол за сгради с
обществено предназначение, каквито са част от процесните-магазин и салон за
красота.
Въз
основа на резултатите от проверката е издадена обжалваната заповед, с която
Началникът на РДНСК – Силистра е отменил издаденото разрешение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Заповедта
е оспорена от заинтересовано лице – М.Х. – инвеститор, участник в
административното производство, чиито правен интерес пряко се свързва с
последиците от оспорения акт. Следователно същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник на
РДНСК – Силистра, на когото с чл. 156, ал. 5
от ЗУТ е възложен
контролът за законосъобразност на разрешенията за строеж. Тезата на
заинтересованото лице за липса на компетентност на Началника на РДНСК в
хипотеза, при която одобреният проект е част от комплексен проект за
инвестиционна инициатива, се основава на
практика, която в по-голямата си част е актуална преди измененията на ЗУТ с ДВ,
бр. 25 от 2019 г., респ. с изм. С ДВ, бр. 16 от 2021 г.
Изпълнени
са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени
фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен,
позволяваща упражняването на контрол за материална законосъобразност.
Цитираните факти и обстоятелства в оспорената заповед, ведно със съдържащите се
в преписката документи, обезпечават възможността на адресатите да възприемат
адекватно съдържанието на властническото волеизявление и да защити правата си.
Не
се твърдят и не се констатират допуснати в административното производство
съществени процесуални нарушения.Извършена е проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ, обективирана в протокол, отговарящ
на изискванията по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
Спор
по установените в производството факти няма. Той е правен – незаконосъобразно
ли е разрешението за строеж, ако към инвестиционния проект не е приложено и не
е издадено към момента на издаване на разрешението за строеж положително
становище на здравните органи по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за съответствие на
проекта с изискванията на здравното законодателство.
Строежът,
за който е издадено разрешението за строеж, съставлява - едноетажна жилищна
сграда с магазин за промишлени стоки и салон за красота.Съгласно § 1, т .9 от
ДР на Закона за здравето последните два обекта са с обществено предназначение и
за да се обезпечи законосъобразното им строителство, следва проектът да се
съгласува с органите за държавен здравен контрол. Такова липсва, което индикира
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж.
Необосновано
е възражението, че положително становище по чл. 144, ал. 1, т. 9 от ЗУТ може да
се издаде и впоследствие, тъй като законосъобразността на акта се преценява към
момента на издаване на оспорения акт и липсват основания за приложение на чл.
142, ал. 2 от АПК – нормативни факти или други, които биха могли да санират
незаконосъобразността на административния акт в процеса на съдебното му
оспорване.
Съдът
възприема възражението на жалбоподателя, че не е съществено нарушение на
процесуалните правила неизписването в разрешението за строеж на всички
доказателства, относими към правото на собственост на инвеститора, на документи
за предоставени изходни данни и условията за присъединяване от
експлоатационните дружества. Такива данни се извличат от административната преписка,
а изричното им цитиране в оспорения акт е само за улеснение на доказателствения
процес. Невъзпроизвеждането им не е компрометирало истинността за
правно-значимите факти.
Обоснована
и последователна е тезата на ответника за материалната компетентност на
издателя на акта. В тази връзка съдът я възпроизвежда. Законовата делегация на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ дава правомощия на органите на ДНСК да извършват служебна проверка за
законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за
допълването им по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти.
Чл. 156, ал. 5 от ЗУТ възлага на началника на ДНСК или оправомощено от него
длъжностно лице при констатирани нарушения на чл. 156, ал. 1 и ал. 3, както и
на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни
книжа, каквито са разрешенията за строеж и инвестиционния проект, да ги отменя
с мотивирана заповед/ с изключение на издадените и одобрените от министъра на
регионалното развитие и благоустройство/. Следователно в обхвата на правомощията на началника на ДНСК или на опровомощено от него длъжностно
лице е отмяната на незаконосъобразни строителни книжа. След отмяната на чл. 216
от ЗУТ (отм. ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 25/2019 г.), където са изрично изключени от
контрол за законосъобразност, осъществяван от началниците на РДНСК, на
разрешенията за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни
проекти, когато са съставна част от комплексен проект за инвестиционно
инициатива (КПИИ), никъде в разпоредбите на ЗУТ няма изрична забрана за
осъществяване на контрол за законосъобразност по отношение на административните
актове на главните архитекти на общините и по конкретно на разрешенията за
строеж и ИП издадени като самостоятелна част на КПИИ. Напротив, с изменението,
направено със закона за изменение и допълнение на ЗУТ, ДВ. бр. 25/2019 г.
(тоест когато е отменен и чл. 216 от ЗУТ) в ал. 3 (сега ал. 5 (нова ДВ, бр.16
от 2021 г.) на чл. 156 от ЗУТ, е направено споменатото допълнение „с изключение
на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство“. Само този контрол на началниците на РДНСК е изключен. Отменя
се чл. 216 от ЗУТ и се добавя това изключение само за издадените строителни
книжа от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
В обобщение,
съдът, въз основа на изложените по-горе съображения, намира, че оспорването е
неоснователно и следва да се отхвърли.
При
този изход на делото в полза на ответника – ДНСК следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.Х., ЕГН: ********** *** срещу Заповед № ДК-11-СС-2/21.05.2021 г.
на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Силистра, с която е отменено Разрешение за строеж № 28/05.05.2021 г. на Главния
архитект на Община Дулово за строеж "едноетажна жилищна сграда с магазин
за промишлени стоки и салон на красота" в УПИ XXV-1988, кв.60, съставляващ ПИ с
идентификатор 24030.501.1988 по КККР на гр.Дулово.
ОСЪЖДА
М.М.Х., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
По
делото като заинтересовано лице участва Главен архитект на община Дулово.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: