№ 137
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502883 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. М., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна Р. Д. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна
жалба, подадена от “Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна, чрез процесуален представител
адв. Н.Б.а, срещу Решение № 1305/12.10.2021 г., постановено по гр.д. №5558/2021г. по
описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Д. М. сумата от 3235,51
1
лева, представляваща получена без правно основание сума, начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от
07.07.2017 г. до 06.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Николай
Николаевич“ № 48, ет. 6, ап. 16,с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, за която е издадена фактура от № **********/31.12.2020 г., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Въззивникът излага становище, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и постановено в разрез със събрания доказателствен материал.
Оспорва решаващия извод на съда относно задължението по чл. 10 от ПИКЕЕ на
дружествотодоставчик да осигурява на купувача електроенергия, възможност да контроли
показанията на СТИ, тъй като ищецът е битов абонат и електромерът отчита по две тарифи -
дневна и нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по
двете. Сочи, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
1 електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите
количества за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-
дълъг от една година. Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по
договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и
представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия.
Въззивникът излага твърдения още, че показанията в регистър 1.8.3. няма как да се видят на
дисплея на електромера, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две
тарифи - дневна и нощна, което от своя страна било доказателство, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализира на електромера. На следващо място сочи, че в конкретния случай
не е налице проведена едностранна корекция на начисленото количество електрическа
енергия, а начислена е сума, представляваща стойност на доставена и потребен от ищеца
електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената
техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено
на абоната. Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от
страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е
отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано. Същото е било остойностено по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно
за всяка тарифа. По изложените съображения моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск с присъждане на съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК е постъпил отговор от Р. Д. М., чрез процесуален представител адв. С.Д., с който се
изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата
оспорва твърдението на насрещната страна за доказаност на наличието на предпоставките за
съществуването на валидно правно основание за дължимост на сумата. Излага съображения,
че приложението на общата норма на чл. 183 от ЗЗД изключва това на специалната такава
2
по чл. 50 от ПИКЕЕ, от което се установявала правната необоснованост относно
приложението на втората. Счита, че след като твърди, че сумата се дължи като реално
изразходена електрическа енергия, доставчикът е следвало да докаже точния период на
консумацията и времевия интервал през денонощието, когато се е натрупала тя. С оглед
промените в цената електрическата енергия в процесния период твърди, че не може да се
установи дали приложената цена на всеки един от ценообразуващите компоненти е
правилна. В допълнение оспорва начисляването на цена по компонент „задължение към
обществото“, като противоречащо на чл. 51 от ПИКЕЕ. Сочи, че процесният електромер е от
одобрен тип и е преминал първоначална проверка, съобразно горепосочената норма, същият
следва да позволява да се определи всеки един момент, в който е имало намеса в софтуера.
По делото обаче липсвали данни тази информация да е снета и да е предоставена от
електроразпределителното дружество, собственик на СТИ. На следващо място въззиваемата
страна излага твърдения, че липсват данни при какви показания по тарифа 1.8.3. е бил
монтиран процесния електромер, поради което сочи, че не можело да се направи обоснован
2 извод, че процесните количества ел. енергия са консумирани след монтажа му. По
отношение на второто основание по чл. 50 от ПИКЕЕ, на което ответното дружество
основава становището си за дължимост на процесната сума преповтаря изложеното в
исковата молба относно неговата неприложимост след отмяната на Правилата с решение на
ВАС от 06.02.2017 г. По гореизложените съображения за липса на основание за
съществуване на задължението, моли за потвърждане на първоинстанционното решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. СПИСЪК
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Поддържам молбата от
19.01.2022 г. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът докладва Молба вх. № 1274/19.01.2022 г., с която са представени копия от
Решение № 5861/19.12.2019 г. по гр.д. № 12097/2019 г. на ВРС, ХХV състав и от Решение №
863/30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на ВОС.
Съдът връчи препис от молбата на процесуалния представител на въззивника.
АДВ. М.: С оглед докладваната молба и изложените в нея твърдения, моля да
обезсилите решението на ВРС по гр.д. № 5558/2021 г. и прекратите производството по
делото. Видно е, че между страните е налице влязло в сила решение, което касае част от
процесната сума, предмет на предходно производство като сумата предмет на настоящото
производство и тази, предмет на гр. д. № 12097/19 г на ВРС на практика имат едно и също
основание и доколкото няма данни искът по това производство да е предявен като частичен
– напротив в молбата се излагат твърдения, че част от сумата предмет на производството е
след оттегляне на иска. С оглед постановеното ТР на ВКС, досежно частичния иск считам,
3
че размерът на вземането е преклудиран в първоначалното производство, поради което иск
за разликата е недопустим. Не се твърди да е предявен първоначалният иск като частичен
такъв. Моля да обезсилите решението по първоинстанционното дело и прекратите
производството по настоящото.
Съдът намира, че следва да се приемат като доказателство по делото представените
с молбата от 19.01.2022 г. решения като относими и допустими към предмета на спора,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените с молбата от
19.01.2022 г. копия от Решение № 5861/19.12.2019 г. по гр.д. № 12097/2019 г. на ВРС, ХХV
състав и от Решение № 863/30.06.2020 г. по в.гр.д. № 448/2020 г. на ВОС.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото и представените списъци с
разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
По направеното възражение и искане на процесулния представител на въззивника,
съдът ще се произнесе по същество.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Моля да обезсилите постановеното от ВРС решение и прекратите
производството по настоящото делото, а в условията на евентуалност, да отмените
първоинстанционното решение и отхвърлите предявения иск. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски, съобразно представените списъци.
4
АДВ. Д.: Моля да оставите в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля при постановяване на съдебния акт да се съобразите с т. 5 по ТД №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Същото е приложимо към настоящата хипотеза, която е след
влязло в сила решение с което правните въпроси, включени в настоящия правен спор са
вече разрешени. Поддържам становището изложено в молбата и моля да бъде приета като
изложение по същество на спора. Моля за възможност да представя писмени бележки. Моля
да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 3-дневен срок от
изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5