Р Е Ш Е
Н И Е
№ 168
гр. Несебър, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 592 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ф.***, срещу Наказателно постановление № 357916-F394936/12.09.2018г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че в АУАН и НП са изложени твърдения,
които са противоречиви и неясни. Навежда, че не е посочена дата на нарушението.
Счита, че санкционната норма е посочена неправилно, тъй като в чл. 185, ал. 1
от ЗДДС се има предвид различно от посоченото в НП нарушение. Развива
съображения за приложимостта на чл. 28 ЗАНН към случая.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че не са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения.
Намира, че извършеното нарушение се доказва по несъмнен начин. Сочи, че чл. 57,
ал. 1, т. 7 от ЗАНН не изисква посочване на приложената санкционна норма, а
само посочване на вида и размера на наказанието. Развива съображения за
неприложимост на чл. 28 ЗАНН към случая. С тези доводи моли обжалваното НП да
бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 02.07.2018г. около
17:00 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят Г.П. – към онзи момент инспектор
по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект – „павилион
за пакетирани стоки”, находящ се в гр. Несебър, стопанисван от Ф.***. При проверката било установено, че в обекта не се
съхранява свидетелство за регистрация на фискално устройство в НАП: можел „TREMOL-KL” с ИН на ФУ № ZK058621 с ИН на ФП № 50112717. За
направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0266019
от 02.07.2018г. С оглед констатираните обстоятелства св. П. съставил на
дружеството АУАН № F394936 от 16.07.2018г. за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен на управителя на дружеството.
Към момента на съставяне на АУАН от управителя било представено свидетелство за
регистрация на ФУ. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F394936 от 16.07.2018г., протокол за
извършена проверка № 0266019 от 02.07.2018г., ведно със свидетелство за
регистрация на ФУ, отчет и опис на паричните средства в касата, заповед № ЗЦУ –
ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания
на актосъставителя П.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и
от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията
на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и НП като нарушена е
посочена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, според която лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект са длъжни да съхраняват в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД. В същото
време жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, според
която норма се наказва лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1 (фискален бон или системен бон). Очевидно между посочената като
нарушена норма и приложената санкционна норма е налице разминаване. Касае се за
различни нарушения, като за жалбоподателя не е станало ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. В случая наказващият орган не може да се позове
на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като той е избрал да цитира санкционната
норма. След като е цитирал такава, то същата е следвало в пълнота да
съответства на констатираното нарушение. Наличието на противоречие между
констатираното нарушение и приложената санкционна норма представялва съществено
нарушение на процесуалните правила, което е предпоставка за отмяна на НП. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1062 от
30.05.2018г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 774/2018г.
Констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода,
че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 357916-F394936/12.09.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на Ф.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: