№ 2021
гр. Варна , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501308 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК. Образувано е по
повод частна жалба с вх. рег. № 3332/25.03.2021г., депозирана от ЕМ. ИСМ.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ №
59, вх. Б, ап. 4, срещу Разпореждане № 1181/19.03.2021г. по ч. гр. дело №
4017/2021г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ОТХВЪРЛЕНО
заявление с вх. № 2590/18.03.2021г. на жалбоподателката с искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК
срещу ЛЮБ. Г. Д. с ЕГН **********, за предаване на владението на
недвижима вещ – апартамент № 52 с идентификатор 10135.1030.297.1.52,
находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 106, вх. Б, ет. 3, с
площ от 97.21 кв.м.
Жалбоподателката навежда доводи за неправилност и необоснованост
на обжалваното разпореждане. Поддържа, че е подала заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е твърдяла, че
задължението на Л.Д. произтича от договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 109, том I, рег. № 2274,
дело № 86 от 2020г. на нотариус Стилиян Чернев, от който е видно, че Н.М.
Д.а с ЕГН ............. – продавач по договора, е поела задължението да предаде
владението на имота, описан в нотариалния акт, в срок до 01.11.2020г. След
смъртта на прехвърлителката, починала на 15.09.2020г., това задължение
1
преминало у единствения ѝ наследник Л.Д., който е във владение на имота.
Макар така изложените от нея твърдения, РС Варна формирал
неправилния извод, че законът не предвижда възможност за издаване на
заповед за изпълнение за предаване на недвижим имот. Сочи, че заповед за
изпълнение и изпълнителен лист се издават при наличието на посочените в
ГПК предпоставки – изпълнителното основание да е едно от изчерпателно
изброените в чл. 417, да е редовно от външна страна, да удостоверява годно
за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето,
срещу което се иска издаване на заповедта. Жалбоподателката счита, че
съгласно чл. 417, т. 3 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение се издава въз
основа на нотариален акт относно съдържащите се в него задължения за
заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и за предаване
на определени вещи. Доколкото в самия нотариален акт е включена
уговорката за предаване на владението на имота в определен срок, намира, че
са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид изложеното в жалбата, Е.М. моли за отмяна на обжалваното
разпореждане, като моли да бъде издадена исканата от нея заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК производството по
настоящото дело е едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва
на насрещната страна за отговор.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените доказателства, представени в
заповедното производство и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
поради следните съображения:
2
Производството по описа на Районен съд – Варна е образувано по
заявление с вх. № 2590/18.03.2021г. на Е.М. с искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу ЛЮБ. Г. Д. с ЕГН
**********, за предаване на владението на недвижима вещ – апартамент №
52 с идентификатор 10135.1030.297.1.52, находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ бл. 106, вх. Б, ет. 3, с площ от 97.21 кв.м.
Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
приложен Нотариален акт № 109, том I, рег. № 2274, дело № 86 от 2020г. на
нотариус Стилиян Чернев с район на действие РС Варна. От същия се
установява, че Н.М. Д.а, чрез пълномощника си ЛЮБ. Г. Д., е продала на Е.М.
собствения си недвижим имот, придобит в наследство, а именно
самостоятелен обект в сграда – жилище – Апартамент № 52 с идентификатор
10135.1030.297.1.52, с площ от 97.21 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 106, вх. Б, ет. 3. В точка II от договора е
предвидено, че Н.М. Д.а се задължава да предаде владението на имота в
срок до 01.11.2020г.
Към заявлението е приложено и Удостоверение за наследници на Н.М.
Д.а. От същото се установява, че Д.а е починала на 15.09.2020г., като
единственият ѝ законен наследник е ЛЮБ. Г. Д..
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част
районният съд е приел, че доколкото в случая се търси изпълнение на
задължение по договор, е налице отрицателна предпоставка на чл. 410, ал. 1,
т. 1 от ГПК, тъй като законът не е предвидил възможност за издаване на
заповед за изпълнение за предаване на недвижима вещ. Хипотезите в закона
са изчерпателно изброени и разширително тълкуване на процесуална норма е
недопустимо.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
първоинстанционния съд.
Нормата на чл. 417, т. 3 от ГПК предвижда за три вида задължения,
уговорени в нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка
на подписите, възможност за заявителя да поиска издаване на заповед за
изпълнение. Те са задължения за заплащане на парични суми, задължения за
заплащане на други заместими вещи и задължения за предаване на
определени вещи. За последната хипотеза законодателят не е предвидил
изрично ограничение за вида имущество, поради което под вещи следва да се
разбира общото понятие, включващо както движими, така и недвижими
такива.
3
Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от Районния съд
становище, че нормата на чл. 410, ал. 1, от ГПК не предвижда възможността
за издаване на заповед за изпълнение на задължението за предаване на
недвижим имот. Действително цитираната от ВРС норма предвижда да бъде
издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване само на движими
вещи, но тази норма е приложима в общото заповедно производство, каквото
не е настоящото. /така Определение № 309 от 18.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 325/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/
Видно от самото заявление, а и от доказателствата към него,
претенцията на заявителя е по реда на чл. 418 от ГПК, който предвижда, че
когато към заявлението е представен един от изчерпателно изброените
документи по чл. 417 от ГПК, кредиторът може да поиска от съда да
постанови незабавно изпълнение на задължението. Т.е. в случая не е
приложим общия ред за издаване на заповед за изпълнение, предвиждащ
единствено твърдение на заявителя, че има дължимо и изискуемо вземане към
длъжника, а специалния такъв, предвиден по чл. 418 от ГПК, в който към
заявление задължително следва да е представен и документ, удостоверяващ
от външна страна съществуването и изискуемостта на претендираното от
заявителя вземане.
Доколкото между двете норми, предвиждащи основанията за издаване
на заповед за изпълнение – чл. 410, ал. 1, от ГПК и чл. 418, вр. с чл. 417, т. 3
от ГПК е налице очевидна разлика, като във втората норма не е предвидено
ограничение на вида вещи (движими или недвижими), които подлежат на
предаване, то не би могло и да се приеме, че ограничението на общата норма
на чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК е приложима в конкретния случай.
Гореизложеното налага извода, че тъй като подаденото от Е.М.
заявление отговаря на изискванията на закона за редовност, като към него е
приложен документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, удостоверяващ от външна страна
съществуването и настъпилата изискуемост на претендиранато вземане за
предаване на недвижим имот, както и пасивната материална легитимация на
посоченото в заявлението лице, то и искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение следва да бъде уважено.
Предвид това, обжалваното Разпореждане на РС Варна следва да бъде
4
отменено, а вместо него на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК да бъде
постановен нов акт, с който да се разпореди издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1181/19.03.2021г. по ч. гр. дело №
4017/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 19 съдебен състав, с което е
ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. № 2590/18.03.2021г. на ЕМ. ИСМ. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 59, вх. Б, ет. 2, ап. 4,
с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
от ГПК срещу ЛЮБ. Г. Д. с ЕГН **********, за предаване на владението на
недвижима вещ – апартамент № 52 с идентификатор 10135.1030.297.1.52,
находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 106, вх. Б, ет. 3, с
площ от 97.21 кв.м., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист на основание чл. 417, т. 3 от ГПК в полза на ЕМ. ИСМ. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 59, вх. Б, ет. 2, ап. 4,
срещу ЛЮБ. Г. Д. с ЕГН ********** за предаване на владението върху
недвижимия имот, описан в Нотариален акт № 109, том I, рег. № 2274, дело
№ 86 от 2020г. на нотариус Стилиян Чернев, с районен на действие РС гр.
Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна, за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5