Определение по дело №2396/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1215
Дата: 11 май 2021 г.
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20201000502396
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1215
гр. София , 10.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502396 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемия И. Т. Т. за изменение на въззивното решение в
частта му за разноските. Молителят твърди, че след частичната отмяна на
първоинстанционното решение въззивният съд неправилно е определил отговорността за
разноските пред СГС и пред САС – 1) не е доказано заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, тъй като договорът за
правна помощ и защита не е обективиран върху бланка с номер на кочан; 2) неправилно
въззивният съд е присъдил в тежест на ищеца и заплатена държавна такса в размер на
сумата от 1200 лв. по евентуалния иск и 3) уговореното адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции е във връзка със защита на ответника по два иска (главния и
евентуалния), паради което в тежест на ищеца трябва да се присъди само половината от
него.
Ответникът по молбата и въззивник в настоящото съдебно производство е подал в
законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната
неоснователност.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок, като се явява
частично основателна.
За да възникне задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по учредено мандатно правоотношение, не е
необходимо договорът за правна защита и съдействие да бъде обективиран „върху бланка с
номер на кочан“ (това нормативно изискване бе изрично отменено от ВАС по жалба срещу
подзаконов нормативен акт – в началото на настоящото хилядолетие) - изложените в тази
1
насока правни съждения биха касаели фиска, но са ирелевантни за възникването на
отговорността за разноските.
Основателен обаче се явява правният довод, че въззивният съд е включил в
отговорността за разноските на ищеца по главния иск пред СГС и заплатената от ответника
държавна такса в размер на сумата от 1200 лв. – за разглеждане на предявения обратен иск
(тя трябва да се извади от Списъка за разноските по чл. 80 ГПК). Предявеният главен иск е
за сумата от 56000 лв., а уважената част от него е в размер на 26000 лв., респ. отхвърлената -
30000 лв. Следователно, сторените от ответника по главния иск съдебни разноски пред СГС,
за които ищецът по този иск отговоря, са в размер на 1688,57 лв. (3152 лв. общо сторени
съдебни разноски х 30000 лв. отхвърлена част от иска / 56000 лв. общо предявената част от
иска).
Изяснява се от двата договора за правна защита и съдействие, че ответникът по
главния иск е заплатил на своя процесуален представител адв. С. С. от САК по
възникналото мандатно правоотношение следните адвокатски възнаграждения: 1) 2300 лв. –
в брой на 18.05.2018 г. за осъщественото процесуално представителство пред СГС и 2) 2000
лв. – в брой на 08.02.2021 г. за осъщественото процесуално представителство пред САС. Не
се установява по делото, че тези адвокатски възнаграждения са били уговорени са
осъщественото процесуално представителство и по обратния иск (то съответства и на
нормативно установения минимум за защита срещу главния иск), поради което при
определяне на отговорността за разноските тези адвокатски възнаграждения не трябва да се
поделят, както поддържа молителят.
По възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение
въззивният съд вече се е произнесъл в мотивите на решението, като счита, че няма
основание за промяна на своето съждение.
Следователно, въззивното решение трябва да се измени в частта, в която И. Т. Т. е
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
съдебни разноски в първоинстанционното производство сумата над 1688,57 лв. до
присъдения размер от 2331,43 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 186/2021 г., постановено по гр. д. № 2396/2020 г. по описа на
САС, ГО, 8 с-в, в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 186/2021 г., постановено по гр. д. № 2396/2020 г. по описа на
САС, ГО, 8 с-в, която в тази част по своето правно естество представлява Определение, в
частта, в която И. Т. Т. е осъден да заплати на „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 1688,57 лв. до присъдения размер от 2331,43 лв. –
2
съдебни разноски пред СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 148, ал. 1 ГПК, подадена от И. Т. Т., в
останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1-
седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3