№ 19430
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110116322 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ срещу Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/
с иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество иска да бъде установено, че ответницата дължи
сумата от 409,76 лева, от които 325, 86 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.2021г- до 04.2022г.;
68,98 лева - законна лихва за забава за периода от 01.12.2021г. до 20.12.2023г.,
както и 11,90 лева - представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода 10.2021г.- до 04.2022г. и 3,02 лева - законна лихва за забава
за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г., като претендира и законна лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
Излага се, че за тях ищецът е сезирал съда със заявление по чл.410 от
ГПК, по което е издадена заповед от 18.01.2024г,. по гр.дело № 2104, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК. С оглед
изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК и указанията на съда се
предявява и настоящия иск като се ангажират доказателства и се претендират
разноски.
1
Ищецът твърди, че между страните няма подписан договор за продажба
на топлинна енергия, но въпреки това, позовавайки се на Закона за
енергетиката, изразява, че ответницата се явява потребител на топлинна
енергия.
Сочи, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.
Твърди, че съгласно одобрените Общи условия, задълженията на ответницата
е следвало да се погасяват до 20-то число на следващия месец. Сочи, че
дружеството-ищец е изпратило писмо покана до ответницата за доброволно
заплащане на дължимата сума, както и предупреждение за пристъпване към
принудително събиране по реда на чл. 154, ал. 11 ЗЕ. Твърди, че не е
последвало плащане, вследствие на което е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответницата за ползвана, но неизплатена
топлинна енергия.
Поддържа, че сградата, в която се намира имотът е сключила договор за
извършване на услугата дялова разпределение но топлинна енергия и прави
искане за конституиране на "Бруната България" ООД, което дружество е
конституирано като трето лице-помагач на основание чл. 219, ал.1 ГПК. При
горното желае решение за исковите суми като ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който
искът се оспорва като неоснователен и необоснован, а наведените в исковата
молба твърдения се сочат като недоказани. Ответникът твърди, че няма
достатъчно доказателства, обосноваващи дължимостта на сумите, както и
дали топлинната енергия и точно и коректно определена по количество и
качество. Поради тази причина сочи, че претендираните суми не се дължат.
Излага, че няма достатъчно доказателства, свързани с качеството и
количеството на търговската услуга и твърди, че не може от представените в
исковата молба доказателства да се направи извод за това дали има между
страните сключен валиден договор за предоставяне на топлинна енергия за
посочения период. В подкрепа на възраженията си прави доказателствени
искания. Не оспорва искането за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертиза.
2
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с № 113,
том III, рег. № 8741, дело с № 527/ 2000г. се установява, че ответницата Н. е
придобила право на собственост спрямо недвижим имот- стоматологичен
кабинет, с адрес в С..3, на първи / партерен етаж с площ от 54.20 кв.м. Не се
спори, че това е исковия имот, а и от молба от Н. до ищеца се установява, че за
помещение на ул.О... е било поискано откриване на партида при ищеца.
От Договор от19.12.2000г., сключен между Бруната ООД и ЕС на ул.О...,
кв.Б. се установява, че за сградата, в която се намира исковия имот е избрано
дружество за топлинното счетоводство на сградата.
Страните нямат спор, че имот с инсталация с № ********** за исковия
период е бил без договор за доставка на ТЕ.
Изслушано и прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът
кредитира и въз основа на което се установява, че за исковия имот обектът е
бил с отопляема кубатура от 130.14 куб. м., в него е имало три броя
отоплителни тела и щранг – лира с поставени три броя измервателни
устройства. За периода доставената ТЕ е била отчитана чрез дружество
топлинен счетоводител. Вещото лице сочи, че ТЕ за топла вода не е ползвана,
а отчетът е бил съобразно нормативните изисквания и ОУ на предприятието –
доставчик. Излага още, че уредите, отчитащи доставената ТЕ са отговаряли на
метрологичните проверки.
Вещото лице по изслушаната ССчЕ сочи, че незаплатените суми за ТЕ
за исковия период са на стойност от 309.20 лева, стойността на услугата за
дялово разпределение е от 28.56 лева, лихвата е от 65.90 лева за периода от
01.12.2021г. до 20.12.2023г. , а върху стойността на дялово разпределение е от
6.10 лева за периода от 01.07.202г. до 20.12.2023г. Вещото лице сочи, че няма
плащане на тези суми и цялото задължение е в размер на 409.76 лева.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
3
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между
страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това
разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да
е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана и не е
осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е заплатил нейната стойност
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през
целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
4
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като
собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни в размерите по исковата молба и
заключението на вещото лице .
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства така, както са сторени или 1385 лева като разноски и по двете
дела като сбор от д.такса по гр.дело с № 16322/ 2024г в размер на 60 лева и по
гр.дело с № 1301/ 2024г. в размер на 25 лева, по 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт по двете дела, по 400 лева за възнаграждение на вещо лице по
СТ и ССчЕ и 400 лева за възнаграждение на особения представител.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: ..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Со..., ул.
"О... №23", вх. А, ет. 1 чрез адв.М. дължи на „Т.” ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 409,76 лева, от които 325, 86 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 10.2021г- до 04.2022г.; 68,98 лева - законна лихва за забава за периода
от 01.12.2021г. до 20.12.2023г., както и 11,90 лева - представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода 10.2021г.- до 04.2022г. и 3,02
5
лева - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г. ведно
със законовата лихва за забава върху главниците от датата на сезиране на съда
– 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са
предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр.дело №
1301/2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Н. В. Г., ЕГН ********** , с адрес гр. Со..., ул. "О... №23",
вх. А, ет. 1 чрез адв.М. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1385 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 16322/2024г. и по ч.гр.дело № 1301/ 2024г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Бруната България“ ООД и може да се обжалва пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6