Решение по дело №15961/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1342
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110215961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1342
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110215961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020124 от
05.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Й. В. ЯНК., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволна от НП е останала Я., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказанията,
наложени на Я., са явно несправедливи и несъразмерни. Твърди се липса на
знание у наказания субект за обстоятелството, че регистрацията на
автомобила била снета по надлежния ред. Иска се отмяната на оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомена, се явява лично
и с адв. Д.. Същият поддържа жалбата и иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 15.06.2021 г., около 10:02 ч., била извършена полицейска проверка на
жалбоподателя, която управлявала товарен автомобил „Пежо“, с рег. №
******, в гр. София“, по бул. „Васил Левски“ с посока на движение към ул.
Злетово. При проверката на документите на лицето полицейските служители
направили справка и установили, че регистрацията на съответното МПС е
прекратена служебно, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Материалите от
проверката били докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване
на досъдебно производство.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното НП
№ 21-4332-020124 от 05.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Й. В.
ЯНК., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а
гласните доказателствени средства са абсолютно непротиворечиви и дават
пълна картина за процесните събития, която се подкрепя и от писмените
доказателства по делото. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага
подробни мотиви защо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
2
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН. Съдът намира, че
АНО следва да посочи, кога е прехвърлено МПС, кога е изтекъл срокът за
пререгистрирането на автомобила, защото тези обстоятелства подлежат на
доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието,
защото е възможно да се окаже, че двумесечният срок не е изтекъл. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение,
което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят е уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на
този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че
управлява МПС със служебно прекратена регистрация. В конкретния случай,
от доказателствата по делото се установява безспорно, че Я. е служител в
дружеството, което е собственик на автомобила – „Студентска мрежа“ ЕООД
и с този автомобил тя е изпълнявала служебните си задължения по разнос на
храна, като същата не е имала никакво знание за това, че автомобилът е бил
със служебно прекратена регистрация. От тук пък следва извод, че
нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че деецът е
знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и
деецът е физическо лице, това деяние не е административно нарушение и е
незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски, с оглед изхода на
делото, такива следва да му се присъдят. Видно от договора за правна защита
и съдействие, уговореното възнаграждение е 300 лева, което е и минималното,
предвидено в закона. Ето защо, съдът счита, че следва да го присъди в цялост,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-020124 от 05.10.2021 г., издадено от
3
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, на Й. В. ЯНК., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на Й.
В. ЯНК., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4