Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
Гр. Перник, 08.11.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 165 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.А.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Перник, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ са му
наложени следните принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел *** с
рег. № РК***ВТ, категория М1, сив металик, собственост на П.А.К. и отнемане на
свидетелството за регистрация част втора № ********* за срок до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* за срок
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. По същество излага доводи за неправилно прилагане на материалния
закон, доколкото описаното в мотивите на заповедта деяние не съответства на
текстовото описание на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. Посочва, че
неправилно административния орган е приел, че е извършен обществен превоз,
респективно превоз за собствена сметка. С оглед на това иска от съда да отмени
оспорената заповед, с която са приложени принудителни административни мерки
като незаконосъобразна.
В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.М. ***,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Моли съда да отмени
заповедта, като незаконосъобразна.
В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Перник, към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение № 336710 от 16.05.2023 година,
съставен от К.Г.В.на длъжност: инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- София, в присъствието на свидетеля И.Ц.П. е установено, че П.А.К.,
с ЕГН: ********** на 16.05.2023 година около 08:00 часа в гр. Перник, ул. „***“
срещу блок 40 с посока на движение гр. София, като водач на лек автомобил марка
„***“ модел *** с рег. № РК***ВТ от категория М1, сив металик, негова
собственост извършва превоз на пътници срещу заплащане на пътника Л.Т.Д. с
адрес: гр. София, „***“ № *** *** ***. По сведения на последната се установило,
че тя е заплатила сума в размер на 3,60 лева за превоз по маршрута Перник – кв.
*** – гр. София. Превозът описан по –
горе е установен от снети сведения на пътника, дадени пред служител на ОДМВР,
сектор „Икономическа полиция“ – Перник като е констатирано, че водачът извършва
превоз срещу заплащане без описаното моторно превозно средство да е вписано в
списък към лиценз на Общността и да притежава заверено копие, да притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България
и не притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Деянието
било квалифицирано от страна на актосъставителя като виновно нарушение на чл. 6,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ /лист 11/.
Въз основа на така съставения АУАН са иззети като
доказателство СУМПС № *********; контролен талон № 7174665; СРМПС № ********* и
два броя регистрационни табели с номер РК***ВТ /лист 12 и 13/.
АУАН е връчен на нарушителя на 16.05.2023 година, който
последният го е подписал с възражение, че не е карал пътници срещу заплащане.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Перник, в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на П.А.К.,
с ЕГН: **********, на основание чл. 107, ал. 1, във връзка чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилния превоз са
наложени принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на
моторно превозно средство лек автомобил малка „***“, модел *** с рег. № РК***ВТ,
категория М1, сив металик, собственост на П.А.К. и отнемане на свидетелството
за регистрация част втора № ********* за срок до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* за срок до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година за това, че същият е превозвал един
пътник срещу заплащане на стойност 3,60 лева без моторното превозно средство да
е вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие, да
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република
България и да притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз.
Заповедта за прилагане на принудителните административни мерки е връчена на
жалбоподателя на 17.05.2023 година /лист 2/.
Чрез представената по делото административна преписка е
приложено сведение от страна на лицето Л.Т.Д. с ЕГН: **********, с адрес ***, което
е с датата 16.05.2023 година и е подписано от същото лице. В сведението
последната е заявила, че около 06:30 часа на процесната дата е била на спирка в
кв. *** , гр. Перник в посока гр. София, като същата се качила в процесният
автомобил и заплатила на шофьора сума в размер на 3,60 лева, за да я откара до
град София /лист 14/.
По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021
година, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са
определени лицата, които имат правомощие да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от Закона за автомобилните
превози /лист 18/. Представена е и Заповед № 304 от 11.07.2022 година, с която
на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител е временно
преназначен на длъжност началник на отдел в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Перник лицето В.В. Б. с ЕГН: ********** /лист 17/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е връчена на жалбоподателя на 17.05.2023 година. Жалбата е
подадена на 31.05.2023 година, с оглед на това е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на
който е жалбоподателя предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП
принудителните административни мерки по чл. 106а от ЗАвП се прилагат с
мотивирана заповед, която е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ или от упълномощено от него длъжностно
лице. По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 година,
издадена на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 7,
т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която в т. 7 началниците на областните отдели на „Автомобилна
администрация“ са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП с мотивирана заповед. От Заповед № 304 от
11.07.2022 година /лист 17/ се установява, че подписалият заповедта е на
длъжност „началник отдел“ към Областен отдел „Автомобилна администрация“ към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София. С оглед на това може
да се направи заключение, че оспорената заповед, с която се прилагат
принудителните административни мерки в настоящият случай е издадена от
материално и териториално компетентен орган, при наличие на надлежно оправомощаване
и предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП законова възможност за делегиране на
правомощия. В съответствие с това липсва основание за отмяна на акта по чл. 146,
т. 1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
предвидената в чл.107, ал.1 от ЗАвтП писмена форма, която съответства на
принципното изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК, за писмена форма на
индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити и предвид съдържанието й е мотивирана, в какъвто смисъл е
изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. В тази връзка съдът счита, че следва да
изложи становище и по въпроса, свързан с определения срок на принудителните
административни мерки. При наличие на юридически факт, предвиден в съответната
хипотеза на нормата на чл. 106а от ЗАвтП органът е длъжен да приложи
предвидената в диспозицията принудителна административна мярка и то да
посочения в нея срок- в настоящият случай временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, респективно временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година. Тоест в този случай административният орган е обвързан с този
диапазон на принудителните административни мерки, регламентиран в закона.
Когато обаче органът действа в условията на оперативна самостоятелност, тогава
той има възможност да избира измежду няколко решения, всяко от които в еднаква
степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно, докато когато
действа в условията на обвързана компетентност органът има само правомощие да
провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма
и да задължи адресата на мярката да изпълни поведение, предварително определено
в закона. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 година, постановено по
т.д. №4/2002 година на ОСС на ВАС, когато органът действа при оперативна
самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколко възможни законосъобразни решения и/ или необсъждането на възраженията и
обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят
издаването на административния акт съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяна на акта. По
аргумент от противното, липсата на изложени мотиви в акта, издаден от
административен орган, който действа в условията на обвързана компетентност не
опорочава съдържанието на акта. В този смисъл е и настоящата константа съдебна
практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 12968 от
17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 5866/2021 година, Решене № 10262
от 14.11.2022 година, постановено по адм. дело № 3820/2022 година на Върховен
административен съд. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания
за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на административния акт съдът не констатира
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
са от такова естество, че да доведат до отмяна на същия. С оглед на това съдът счита,
че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, а
аргументите на съда за това са следните:
Предмет на настоящият съдебен контрол е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023
година, издадена от началник на ООАА – Перник, в РДАА – София при ИААА, с която
на настоящият жалбоподателя са приложени две принудителни административни мерки
на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “б“ и чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, както следва:
временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“,
модел *** с рег. № РК *** ВТ, от категория М1, сив металик на цвят, собственост
на П.А.К. и отнемане на свидетелството за регистрация част втора № *********-
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач П.А.К.
№ *********- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
По делото не е спорно, че на 16.05.2023 година, около
08:00 часа, жалбоподателят П.А.К. е управлявал собственото си МПС, лек
автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № РК *** ВТ, в което е пътувал един
пътник, а именно лицето Л.Т.Д.. Собствеността на автомобила в настоящият казус
се установява от представеното ксерокопие на свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство /СРМПС/ № *********- част втора. Не е спорен и факта,
че към датата на извършената проверка управляваното моторно превозно средство
няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в
списъка на моторните превозни средства към лиценз издаден от Министерство на
транспорта и съобщенията. Спорният по делото въпрос се заключва в това, да се
установи, дали между водача на автомобила и пътникът е договорена, респективно
е извършено заплащане на превоза.
Както вече се посочи, принудителните административни
мерки са приложени на основание чл.106а, ал.1, т.1 буква „б“ и чл.106а, ал.1,
т.4, буква „б“ от Закона за автомобилните превози, като в чл.106а,, ал.1 от
ЗАвП се посочва, че за преустановяване на административните нарушения по този
закон се прилагат изрично предвидените в него принудителни административни мерки,
поради което те са от вида на преустановяващите. От категорията на
преустановяващите принудителни административни мерки са и тези в настоящият
казус, наложени с обжалваната заповед. Текстът на чл.106а, ал.1, т.1, буква „б“
ЗАвП предвижда временно спиране от движение на моторно превозно средство, което
не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за собствена сметка, а този на чл.106а, ал.1, т.4, буква „б“
от ЗАвтП посочва, че временно се отнема свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
За прилагане на разглежданите принудителни
административни мерки е необходимо да е осъществено административно нарушение,
което да е констатирано с акт за установяване на административно нарушения. В
настоящият случай това е изпълнено, тъй като с Акт за установяване на
административно нарушение № 336710 от 16.05.2023 година е констатирано, че П.А.К.,
с ЕГН: ********** е осъществил деяние, с което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Съгласно тази
разпоредба обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари- лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
„Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметров
превоз на пътници и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България.
За да бъде разрешен правилно възникналият правен спор е
необходимо на първо място да бъдат съпоставени две понятия с основополагащо
значение – „обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“. Легална дефиниция
на понятието „обществен превоз“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАвтП и представлява
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. Превозът на пътници е услуга с
търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на
пътници за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който от
своя страна представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без возач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лице, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. Като
константно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във
връзка с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка,
по която се различава „обществения превоза“, от „превоза за собствена сметка“ е
възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с
нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК върху
административният орган пада доказателствената тежест да докаже, че е извършено
плащане на услугата превоз, с цел да се стигне до установяване на
административно нарушение по Закона за автомобилните превози. В настоящият
случай обаче това обстоятелство не е установено и не е доказано, а аргументите
на съда за това са следните:
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК
административният орган може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства, които са от значение за производство и те не могат да бъдат
установени по друг начин, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба сведенията
се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се преподписват от
административния орган или от определен от него служител. В случая, дадените
обяснения и по – конкретно сведението, дадено от лицето Л.Т.Д., въз основа на
което е издадена оспорената заповед, не е преподписано от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Перник или от определен от страна на административният
орган служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ от АПК, а са снети от
служители към Министерство на вътрешните работи – сектор икономическа полиция –
Перник, както е посочено и в мотивите на самата заповед /лист 2/. Съгласно чл. 171,
ал. 1 от АПК доказателствата събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда, но тъй като сведението не преподписано
от административния орган или от определен от него служител, то очевидно е че
административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството,
че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани и
като свидетели. Следователно административният орган е изградил изводите си за
извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане при липса на годни
доказателства събрани по предвидения в закона ред. В тази посока е и практиката
на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 7314 от 23.05.2012
година, постановено по адм. дело № 14395/2011 година.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава след като се изяснят всички факти и
обстоятелства, които са от значение а случая и след като се обсъдят обясненията
и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният
орган е пристъпил към прилагане на принудителни административни мерки без да е
изяснил действителните отношения, които са възникнали между жалбоподателя и
лицето, посочено като пътник. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК
способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин
търговският характер на превоза. При така очертаната законова регламентация,
необходимата материална предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП не е доказана. След като не
е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал
дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то
няма как обосновано да се приеме, че са налице основания а налагане на тези
принудителни административни мерки.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началника
на ООАА – Перник, в РДАА – София към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1,
във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от
ЗАвтП е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел ***, с
рег. № РК***ВТ от категория М1, сви металик на цвят и отнемане на
свидетелството за регистрация – част втора № ********* до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, а така също и временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* до
отстраняване на нарушението, но да не повече от година е постановено в
противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на направените съдебни
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пред. второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023
година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Перник, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107,
ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от Закона за автомобилните превози са наложени принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство лек
автомобил, марка „***“, модел ***, с рег. № РК***ВТ от кат. М1 цвят сив металик,
собственост на П.А.К. и отнемане на свидетелство за регистрация част втора №
********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2.
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
№ ********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от година, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/