Решение по дело №224/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №62/20.06.2012г., постановена по н.о.х.дело №97/2012 г., по описа на М.градския районен съд е признал подсъдимия М. З. Т., за виновен в това, че на 18.12.2011 год. в с. К., О. К. причинил на А. Р. С. от Г. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, без разместване, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предложение I от НК средната телесна повреда да е причинена по хулигански подбуди.Признал е подсъдимия М. З. Т., за виновен в това, че на 18.12.2011 год. в с. К., О. К., в съучастие с В. С. К. от с. Д., О. К., С. С. И. от с. Д., О. К. и Д. Р. К. от с. Д., О. К., като извършител причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Т. Р. С. от с. Ф., О. К. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с притваряне на очната цепка наполовина, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл, 130, ал. 1 от НК и на Ш. Ю. М. от Г. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носната кост, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 1.28 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. Чл.54 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предложение I от НК леките телесни повреди на повече от едно лице да са причинени по хулигански подбуди.На основание чл.23 от НК е определил на подсъдимия М. З. Т. едно общо наказание, най-тежкото измежду така наложените му, а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца, наложено му за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.На основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от три години.

Признал е подсъдимия В. С. К. за виновен в това, че на 18.12.2011 год. в с. К., О. К., в съучастие с М. З. Т. от с. Д., О. К., С. С. И. от с. Д., О. К. и Д. Р. К. от с. Д., О. К., като извършител причинил на повече от едно лице леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно - на Т. Р. С. от с. Ф., О. К. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с притваряне на очната цепка наполовина, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и на Ш. Ю. М. от Г. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носната кост, довело до разстройство на здравето извън случаите, на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предложение I от НК леките телесни повреди на повече от едно лице да са причинени по хулигански подбуди.

Признал е подсъдимия С. С. И., за виновен в това, че на 18.12.2011 год. в с. К., О. К., в съучастие с М. З. Т. от с. Д., О. К., В. С. К. от с. Д., О. К. и Д. Р. К. от с. Д., О. К., като извършител причинил на повече от едно лице леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно на Т. Р. С. от с. Ф., О. К. лека телесна повреда изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с притваряне на очната цепка наполовина, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и на Ш. Ю. М. от Г. Х. - изразяваща се в счупване на носната кост, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание «лишаване от свобода» за срок от три месеца като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предложение I от НК леките телесни повреди на повече от едно лице да са причинени по хулигански подбуди.На основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Признал е подсъдимия Д. Р. К., за виновен в това, че на 18.12.2011 год. в с. К., О. К., в съучастие с М. З. Т. от с. Д., О. К., В. С. К. от с. Д., О. К. и С. С. И. от с. Д., О. К., като извършител причинил на повече от едно лице леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно - на Т. Р. С. от с. Ф., О. К. лека телесна повреда изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с притваряне на очната цепка наполовина, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и на Ш. Ю. М. от Г. Х. - изразяваща се в счупване на носната кост, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предложение I от НК леките телесни повреди на повече от едно лице да са причинени по хулигански подбуди.

Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., да заплати на А. Р. С. сумата в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в следствие причинената средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2011год., до окончателното заплащане като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата над 2 000лв., до пълния предявен размер от 7 500лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:*; В. С. К. от С., О.К., с ЕГН:*; С. С. И. от С., О.К., с ЕГН:* и Д. Р. К. от С., О.К., с ЕГН:* да заплатят солидарно на Т. Р. С. от С., О.К. сумата в размер на 800лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в следствие причинената лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2011год., до окончателното заплащане като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 800лв. до пълния предявен размер от 4 000лв.Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:*; В. С. К. от С., О.К., с ЕГН:*; С. С. И. от С., О.К., с ЕГН:* и Д. Р. К. от С., О.К., с ЕГН:* да заплатят солидарно на Ш. Ю. М. от Г.Х., У."БалА. № 12 сумата в размер на 800лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в следствие причинената лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2011год., до окончателното заплащане като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 800лв. до пълния предявен размер от 4 000лв.Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:* да заплати на А. Р. С. от Г.П., У."Антон" № 54 сумата в размер на 800лв., представляваща деловодни разноски.Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:*; В. С. К. от С., О.К., с ЕГН:*; С. С. И. от С., О.К., с ЕГН:* и Д. Р. К. от С., О.К., с ЕГН:* да заплатят солидарно на Т. Р. С. от С., О.К. сумата в размер на 800лв. представляваща деловодни разноски.Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:*; В. С. К. от С., О.К., с ЕГН:*; С. С. И. от С., О.К., с ЕГН:* и Д. Р. К. от С., О.К., с ЕГН:* да заплатят солидарно на Ш. Ю. М. от Г.Х., У."БалА. № 12 сумата в размер на 800лв. представляваща деловодни разноски.Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:* да заплати по сметка на Районен съд Г.М. сумата в размер на 80лв., представляваща д.т. върху уважения размер на предявения граждански иск от А. Р. С. от Г.П..Осъдил е М. З. Т. от С., О.К., с ЕГН:*; В. С. К. от С., О.К., с ЕГН:*; С. С. И. от С., О.К., с ЕГН:* и Д. Р. К. от С., О.К., с ЕГН:* да заплатят солидарно по сметка на Районен съд град М. сумата в размер на 64лв., представляваща д.т. върху уважения размер на предявените граждански искове от Т. Р. С. и Ш. Ю. М., а така също и сумата в размер на 310 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали пострадалите Т. С. и Ш. М.,които я атакува чрез защитника си –адв.В.В. от АК-К.,само в гражданската част,като твърдят, че определеното обезщетение за гражданския иск е силно занижено и молят съда да го увеличи до пълния предявен размер от 4000лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането 18.12.2011год.В съдебно заседание адв.В., поддържа жалбите.

Недоволен от така постановената присъда е останал и пострадалия А. С.,който я атакува чрез защитника си –адв.В.В. от АК-К.,като неправилна,необоснована и несправедлива.Твърди,че наложеното наказание е несъразмерно леко, а определеното обезщетение за гражданския иск е силно занижено.Моли съда да увеличи наказанието до максималния размер предвиден в закона,както и да увеличи размера на обезщетението до пълния предявен размер от 7500лв.В съдебно заседание адв.В., поддържа жалбата.

Въззиваемите М. З. Т.,В. С. К.,С. С. И. и Д. Р. К.,чрез адвоката си Л.Б. от АК- К.,намират присъдата за правилна и законосъобразна,а жалбите за неоснователни.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че поради различие в мотивите и диспозитива на присъдата относно обезщетението на А. С., следва да се отмени присъдата и делото се върне на районния съд.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдÓта, по повод и във връзка с подадената жалби въззивния съд приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същите са допустими.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетеля Т. С. живее и работи в С.,О.К. като дентален лекар.Неговия брат,св.А. С. е студент в Г.П.,а приятеля им ,св.Ш. М. живее в Г.Х..На 17,.12.2011год. св.А. С. и св.Ш. М. отишли на гости в дома на св.Т. С. в С..По късно същата вечер,около 22,30часа тримата посетили заведение „А." в с.К..Заведението било пълно,поради което тримата се насочили към бара,като св.М. Т.,който бил във видимо нетрезво състояние се блъснал в Т. С.,който го отблъснал с лявата си ръка.Свидетел на станалото бил и подсъдимия В. К.,който бил заедно с М. Т.,а по същото време на друга маса стоял подсъдимия Д. К..След известно време Марин Т. бил изведен от заведението.Малко по-късно ,около 00,30 часа,вече на 18.12.2011год. , там дошъл брат му,подсъдимия М. Т. ,заедно с подсъдимия С. И..Двамата седнали в заведението на една маса, като след като двамата братя С. и Щ. М. платили сметката си и излезли от заведението,те станали и ги последвал и.След Т. и И. излязъл и В. К.,а най-накрая и Д. К..На вън подс.М. Т. попитал кой е ударил брат му, което А. С. отрекъл да се е случило.Тогава Т. хванал св. А. С. за ръцете и го хвърлил на земята,при което С. паднал върху дясното си рамо и почувствал остра болка в областта на същото. През това време св. Т. С. също бил повален на земята от удар нанесен му с юмрук в лицето от обв.В. К..Удари му били нанесени и от подсъдимия Д. К., а св. Ш. М. бил ударен от подсъдимия С. И., вследствие на което и той паднал на земята.На тримата пострадали били нанесени множество удари и от други лица,който те не могат да посочат като в един момент се намесило непознато за тях лице,което се опитало да спре побоя.В този момент св. Ш. М. успял да избяга, а св.А. С. и св. Т. С. се откъснали и отдалечили на известно разстояние ,при което св.А. С. извадил спрей / газов / и напръскал тълпата,а Т. С. използвал момента и се обадил в полицията.След това двамата отново били повалени на земята,по-конкретно подсъдимия М. Т. хванал А. С. ,след което му нанесъл удари с крака /ритници/ по тялото,а след около 4-5 минути пристигнали служители на РУ "Полиция" - К.. Един от първите ,които пристигнал на място бил св.К.А.,полицай в РУ"Полиция" К.,който установил,че скандала вече е преустановен,двете страни ,в лицето на тримата пострадали и подсъдимите вече само си крещяли и отправяли закани.След това дошли и св. К.Р.К. и Св.В.В.Т.,също служители на полицията.Същата вечер за справка в РУ-Полиция"К." били откарани пострадалите и подсъдимите М. Т. и В. К.,като преди това св.К. А. закарал Т. в Център за спешна помощ,тъй като същия изпитвал болки в очите от напръскването със спрея.По- късно преглед бил извършени на Вла^слав К. по същия повод.Подсъдимите Д. К. и С. И. били намерени следващите дни,като същите дали писмени обяснения по случая.На 20.12.2011год. А. С. се явил на преглед при съдебен лекар,за което му било издадено СМУ № 301/20.12.2011год.На 20.12.2011год. на преглед при съдебния лекар се явил Т. С.,за което му било издадено СМУ№ 302/20.12.2011год.Също така на 23.12.2011год. на преглед при съдебен лекар се явил и Ш. М.,за което му било издадено СМУ № 306/23.12.2011год.Видно от заключенията на вещото лице Д-р- Н.М. по назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи по писмени данни №№8/2012год. ; 9/2012год. и 10/2012год.,а така също от показанията на същото в с.з.,на А. Р. С. е било причинено счупване на големия тубелкул на дясната раменна кост,без разместване ;кръвонасядания и охлузвания на кожата на гръдния кош и крайниците.Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,както съобщил освидетелстваният.Счупването на големия туберкул на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един- един и половина месеци,при обичаен ход на оздравителния процес,а останалите описани травматични увреждания за причинили болка и страдание.На Т. Р. С. е било причинено травматичен оток и кръвонасядания на клепачите и лявото око,с притваряне на очната цепка на половина ; кръвонасядания на лявата очна ябълка и на лигавицата на горната устна ; кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците.Така описани‗е увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,както съобщил освидетелстваният.Травматичния оток и кръвонасяданията на клепачите на лявото око,с притваряне на очната цепка на половина са причинили разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а останалите описани травматични увреждания за причинили болка и страдание.Съответно на Ш. Ю. М. е било причинено счупване на носната кост ; кръвонасядане на лицето и изкривяване на носа на дясно в горната му половина. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,както съобщил освидетелстваният.Счупването на носната кост е довело до разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Описаната по-горе фактическа обстановка е приета от съда, след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателства - показанията на свидетелите А. С.,Т. С. ,Ш. Ю. ,К.А.,К. К. и В. Т., чиито показания съдът е кредитирал като логични,последователни и непротиворечиви, от разпита на вещото лице д-р М. и писменото му заключение, което е прието по делото и не се оспорва от страните, както и от останалите и приобщени по делото писмени доказателства.Съдът не е обсъждал свидетелските показания на свидетелите М. Т.,П. А.,Б. Д. и Л. А.,тъй като същите се явяват неотносими към спора.Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимите Т., К.,И. и К. частично.Така съдът е приел обясненията на В. К. и Д. К. в частта им ,в която и двамата посочват,че въпросната вечер са били в заведението „А." заедно с брата на поде.М. Т. ,който е имал спречкване с тримата пострадали.Също така обясненията и на четиримата подсъдими,в частта в която те посочват,че М. Т. и С. И. са дошли по-късно в заведението,че Т. е поискал обяснение от С. и Ш. Ю. за случая с брат му и че е последвал масов бой,са напълно логични и последователни и кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка.Обясненията на подсъдимите ,в частта им ,в която и четиримата отричат да са взели участие в боя над пострадалите, съдът не е приел ,а ги е ценил само като защитна теза,целяща да ги оневини.Действително ,по-делото има данни ,че в боя над тримата пострадали са се включили и други хора,имало е и такива,които са се опитали да го спрат,но категорично е доказано,че този бой е бил предизвикан от подс.М. Т.,който е бил подкрепен от приятелите си,подс.С. И.,поде.В. К. и поде.Д. К..Приети са и без противоречие и показанията на разпитаните по делото свидетели А. С.,Т. С. и Ш. Ю.,въпреки качеството им на граждански ищци и частен обвинител на А. С.,тъй като те са достатъчно добре подкрепени от събрания доказателствен материал.Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна,както следва: подсъдимия М. З. Т. -състава на престъплението по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК,за което следва да бъде признат за виновен,тъй като на 18.12.2011 год. в с. К., О. К. причинил на А. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, без разместване, което е довело до трайн затрудняване на движението на дясната ръка.Подсъдимите М. З. Т., В. С. К., С. С. И. и Д. Р. К., всички от С., О.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,за това,че на 18.12.2011год. в Г.К.,в съучастие като съизвършител причинил леки телесни повреди на повече от едно лице,а именно на Т. С., лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с притваряне на очната цепка наполовина, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и на Ш. М. от Г. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носната кост, довело до разстройство на здравето извън случаÞте на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал. 1 от НК.

Деянието и от четиримата подсъдими е осъществено при пряк умисъл - желали са пряко настъпването на този резултат - причиняване на телесна повреда на пострадалите. И четиримата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на извършеното ,предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. В обективно отношение всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението, а в субективно отношение, всеки един от тях е съзнавал, че участва в изпълнителното деяние заедно с другия извършител и е целял от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Или деянието е извършено от тримата подсъдими в съучастие, като съизвършители по смисъла на чл.20,ал.2 от НК.

Поради това съдът не е приел деянията и от четиримата подсъдими да са извършени по хулигански подбуди,тъй като техния умисъл не е насочен към нарушаване на обществения ред,а към конкретен целен резултат - саморазправа.Ето защо съдът е намерил,че четиримата подсъдими са невиновни по деянията,за които са им повдигнати обвинение да са извършени по хулигански подбуди и ги е оправдал по предявените обвинения по чл.131,ал.1,т.12,предложение I от НК.Същевременно за подсъдимите М. З. Т.,В. С. К.,С. С. И. и Д. Р. К.,е приел,че е налице квалифицирания състав на чл.131,ал.1,т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 от НК тъй като безспорно те са причинили леки телесни повреди на повече от едно лице,а именно на Т. Р. С. и Ш. Ю. М..

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия М. Т.,за извършеното от него деяние по чл.129, ал.2 от НК,съдът след като е преценил степента на обществена опасност на деянието и дееца,подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е намерил,че степента на обществена опасност на деянието е висока, с оглед на големия брой увреждания, който е получил пострадалия /извън тези ,квалифициращи телесната повреда като средна/,както и че се касае за престъпление насочено срещу личността, сравнително високата такава на самия деец, с оглед критичността на обществото към извършеното,както и че същия не съдейства за разриване на обективната истина по делото,недотам добрите характеристични данни и като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия е приел, че едно наказание към минималния размер лишаване от свобода за срок от четири месеца, ще изпълни целите на чл.36 от НК.Що се отнася до наказанието на подсъдимия Т. за извършеното от него деяние по чл.131,ал.1,т.4, предл.З във вр.с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. Чл.54 от НК,съдът при аналогични съображения е наложил на същия наказание «лишаване от свобода»в размер от три месеца.На основание чл.23 от НКе определил на подсъдимия Т. едно общо наказание,най-тежкото измежду така наложените му,а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от четири месеца,наложено му за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Приел е,че за изпълнение на целите наказанието не е нужно подсъдимия да търпи ефективно това наказание и е отложил изтърпяването му за срок от три години при условията.При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия В. К.,съдът като е съобразил ,че за деянието,за което същия е признат за виновен е предвидено наказание „лишаване от свобода" до три години;деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождават от наказателна отговорност;няма причинени от престъплението имуществени вреди,е намерил,че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за приложението на чл.78а от НК,поради което го е признал за виновен и го е освободил от наказателна отговорност,като му е налбожил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Този размер на административното наказание съдът е съобразил,както с тежестта на деянието,така и с оглед личността на дееца,като взе предвид неговата млада възраст и материалното му положение.При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия С. С. И. съдът,като е преценил степента на обществена опасност на деянието - висока - на пострадалите са били причинени голям брой увреждания, също така се касае за престъпление насочено срещу личността и тази на дееца - сравнително висока ,с оглед критичността на обществото към извършеното,недобрите му характеристични данни,както и подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отгечаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и отчитайки наличието на известен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия , сравнително младата възраст на подсъдимия, е счел че едно наказание към минималния размер „лишаване от свобода" за срок от три месеца, ще изпълни целите на чл.36 от НК. Приел е,че за изпълнение на целите наказанието не е нужно подсъдимия да търпи ефективно това наказание и е отложил изтърпяването му за срок от три години при условията.При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Д. К. ,съдът като е съобразил ,че за деянието,за което същия е признат за виновен е предвидено наказание „лишаване от свобода" до три години;деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождават от наказателна отговорност;няма причинени от престъплението имуществени вреди,е намерил,че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за приложението на чл.78а от НК,поради което го е признал за виновен и го е освободил от наказателна отговорност,като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Този размер на административното наказание съдът е съобразил,както с тежестта на деянието,така и с оглед личността на дееца,като взе предвид неговата млада възраст и материалното му положение.

Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършените престъпления, както и на степента на обществена опасност на деянието и дейците, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По гражданските искове.Съдът е приел,че предявените искове са частично основателни.Позовавайки се на принципа на справедливост и на основание чл.52 от ГПК,както и с оглед характера на причинените телесни увреждания на пострадалия Т. С. и свързаните с тях претърпени болки и страдания от него, съдът е намерил,че сумата от 800 /осемстотин/ лева е достатъчна да ги обезщети.Поради това е приел,че подсъдимите М. Т.,В. К.,С. И. и Д. К. следва да бъдат осъдени за заплатят солидарно на гражданския ищец Т. С. сумата в размер на 800лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 18.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над уважения до пълния му предявен размер от 4000лв. гражданския иск е бил отхвърлен. Позовавайки се на принципа на справедливост и на основание чл.52 от ГПК,както и с оглед характера на причинените телесни увреждания на пострадалия Ш. М. и свързаните с тях претърпени болки и страдания от него, съдът е намерил,че сумата от 800 /осемстотин/ лева е достатъчна да ги обезщети.Поради това е приел,че подсъдимите М. Т.,В. К.,С. И. и Д. К. следва да бъдат осъдени за заплатят солидарно на гражданския ищец Т. С. сумата в размер на 800лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 18.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над уважения до пълния му предявен размер от 4000лв. гражданския иск е бил отхвърлен.И в двата случая изводите на съда за законосъобразни и се споделят напълно и от тази инстанция.

По отношение на гражданския ищец А. С.,съдът е приел,че е понесъл неимуществени вреди,които са настъпили в следствие виновното поведение на подсъдимия М. Т..В мотивите си обаче,съдът е записал,че”..с оглед характера на причинените телесни увреждания на пострадалия Е. и свързаните с тях претърпени болки и страдания от него, в това число и в практическата стойност на неудобството което увреденият е принуден да търпи съдът намира,че по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД сумата от 2 000/две хиляди лева/лв. е достатъчна да ги обезщети. Следва подсъдимия М. Т. да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. С. сумата в размер на 3,000, лв.,ведно със законната лихва ,считано от датата на ´ричиняване на увреждането - 18.12.2011год. до окончателното изплащане на сумата.„В самата присъда сумата е посочена,като 2000лв.Пострадал Е. няма по делото/явно е техническа грешка/. По този начин,първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и гражданския ищец.Нито те, нито тази инстанция могат да разберат волята на съда относно размера на обезщетението,поради което,присъдата в тази част следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав .

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда в останалата част е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2 и чл. 348 ал.1.,т.2. от НПК 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №62/20.06.2012г., постановена по н.о.х.дело №97/2012 г., по описа на М.градския районен В ЧАСТТА ,с която е осъден М. З. Т. от С., О.К., да заплати на А. Р. С. сумата в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в следствие причинената средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2011год., до окончателното заплащане, като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата над 2 000лв., до пълния предявен размер от 7 500лв. като неоснователен и недоказан, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда, в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.