№ 11399
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Галина Хр. Х.а
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110155862 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Х. С. с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 552,66 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Западен
парк, бл. 136, вх. Б, ет. 5, ап. 33, аб. № 141330, ведно със законната лихва за период от
26.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 82,83 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019г. до 11.04.2022г., сумата от 58,02 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва за период от 26.04.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 11,06 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019г.
до 11.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 21876/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Заповедта за изпълнение му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На 15.03.2024г. е постъпило становище от особения представител на ответника, който
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, оспорва ответникът
да е собственик или ползвател на процесния имот, оспорва вземането за мораторни лихви с
твърдения, че ответникът не бил изпаднал в забава и прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В проведеното на 19.03.2024г. особеният представител е заявил, че не оспорва
доставката на топлинна енергия в имота, както и че размерът на мораторните лихви е
изчислен математически правилно, поради което е направил искане да не се допускат
експертизи.
С молба от 15.02.2024г. третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД е посочило,
че дяловото разпределение е изготвено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с протоколни определения от 19.03.2024г. съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесния период и имот, ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия в имота в претендирания обем и на посочената в исковата молба стойност, както и
че размерът на мораторните лихви е определен математически правилно.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
2
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Протокол от 05.04.2000г. по гр.д. № 7570/1998г. по
описа на СРС, 52-ри състав се установява, че в проведеното делбено производство е
одобрена спогодба, по силата на която в дял и изключителна собственост на Иванка
Василева С.а е поставен апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл.
136. От приетото удостоверение за наследници на Иванка Василева С.а се установява, че
същата е починала на 06.01.2017г. и е оставила като свой единствен наследник ответникът
В. Х. С.. Със заявление-декларация от 13.03.2017г. ответникът е поискал от „Топлофикация
София“ ЕАД да бъде открита партида на негово име за имота, находящ се в гр. София, ж.к.
„Западен парк“, бл. 136, вх. Б, ет. 5, ап. 33 с абонатен номер 141330. При това положение и
при липса на твърдения и доказателства за извършени разпоредителни сделки с процесния
имот преди началото на периода по делото следва изводът, че за периода от м.05.2018г. до
м.04.2021г. страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди е бил ответникът като собственик на топлоснабдения имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, както беше посочено по-горе, това
обстоятелство е безспорно по делото, безспорна е и стойността на доставената топлинна
енергия през процесния период. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се
установяват от представените с исковата молба протокол от ОС на ЕС на сградата за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от
представените от третото лице-помагач индивидуални изравнителни сметки. Следователно
по делото е установено, че за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2021г. ищецът е
доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот на стойност от 552,66 лева, поради което
предявеният иск е основателен.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ ООД
като видно от представените от третото лице изравнителни сметки, услугата е предоставена
през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. Следователно
са налице всички кумулативни предпоставки за възникване на вземането за сумата от 58,02
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г. и
3
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето
защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по общите фактури, поради
което дължи мораторна лихва за процесния период. По делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че мораторната лихва от 82,83 лева за периода от 15.09.2019г. до
11.04.2022г. е начислена математически правилно.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо искът за сумата от 11,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 11.04.2022 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място релевираното от особения представител на ответника за първи път в
становището му от 15.03.2024г. възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано
и не следва да бъде разглеждано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, поради което такива не му се дължат. В заповедното производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 50 лева, общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 73,82 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за депозит за възнаграждение на
особен представител в размер на 400 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 575 лева. С
оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 565,97 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Х. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 136, вх. Б, ет. 5, ап. 33, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *****, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 552,66 лева, представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 136, вх. Б, ет. 5, ап. 33, аб. № 141330, ведно със
законната лихва за период от 26.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 82,83 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.04.2022г., сумата от 58,02
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.03.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за период от 26.04.2022г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 21876/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 11,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.05.2019г. до 11.04.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Х. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 73,82 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 565,97 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо
Инженеринг“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5