Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4987 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.И.П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление №436а-231 от 06.10.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна,
с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Във въззивната жалба
се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не били взети предвид депозираните от
жалбоподателката възражения, свързани с това, че тя и нейният приятел, чието НП
било влязло в законна сила, не били излизали от автомобила изобщо, докато не
били свалени от обградилите ги полицейски служители. Моли се за отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание
въззивникът се явява и пледира за отмяна на издаденото НП, поради цитираните
по-горе съображения.
Въззиваемата страна
на свой ред не изпраща представител в открито съдебно заседание и не взема
становище по съществото на подадената въззивна жалба. В депозирани писмени
бележки се моли за потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2020 г.
около 21.25 ч. въззивницата Е.П. се намирала заедно със своя приятел на
Крайбрежната алея „Капитан Георги Георгиев“ в гр. Варна до четвърта буна, като
двамата слезли до алеята с автомобил, в който и двамата се намирали когато били
спрени и им била извършена проверка от св. Ц.С..
Същият преценил, че
тъй като в посоченото време били въведени с нарочна заповед противоепидемични
мерки, изразяващи се в забрана за посещение и достъп на хора до крайбрежните
зони и плажовете на територията на гр. Варна, жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, за което на нея и на приятеля й били
съставени АУАН, а впоследствие и обжалваното НП.
От показанията на
актосъставителя се установи, че към момента на проверката на алеята е имало и
други автомобили, но в тях лицата са били сами.
При така направеното
описание на нарушението в АУАН, наказващият орган приел за установено, че въззивникът
не е изпълнил т.1 от Заповед №РД-01-72 от 11.04.2020 г. и т. I.1. от заповед № РД – 01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с
което е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в
минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на св. С., така и от
приобщените по преписката писмени доказателствадокументи – НП, АУАН, докладна
записка, заповеди и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено от
компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209"а",
ал.4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед №365з-1952
от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.
АУАН и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
В АУАН и в
наказателното постановление като нарушение е посочено посещение от страна на въззивника с моторно превозно средство (макар това да не е
изрично спомената в текста на НП, но се извежда от показанията на
актосъставителя) на крайбрежната зона на община Варна, с което е нарушил
въведените със Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна
противоепидемични мерки, конкретно на забраната за достъп на пътните превозни
средства до крайбрежните зони и плажове на територията на община Варна, като действително
към датата на установяване на деянието – 24.04.2020 г. тази забрана е била
действаща.
Със Заповед №
РД-01-85 от 28.04.2020 г. директора на Регионална здравна инспекция-Варна е
отменил изрично Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. Оттеглянето и отмяната са
волеизявления на издателя на акта, в конкретния случай - на заповедта на
директора на Регионална здравна инспекция-Варна, които са насочени към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения.
Тези волеизявления
имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт, т. е. по волята
на самия издател първоначалната заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на директора
на РЗИ-Варна, въз основа на която е издадено обжалваното наказателно
постановление, вече не съществува в правния мир.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН: „Ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя.“
Аналогичното становище е застъпено и в
Тълкувателно решение № 20 от 17. V. 1985 г. по н. д. № 14/85 г. на Общо
събрание на наказателните колегии на Върховният съд на Република България.
Тъй като към
настоящия момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, а
заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на директора на РЗИ-Варна, въз основа на която
е издадено обжалваното наказателно постановление, вече не съществува в правния
мир, то следва наказателно постановление № 436а-231/06.10.2020 г., издадено от Директор
на ОД на МВР Варна, да бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно,
защото към настоящия момент посещението с моторно превозно средство (или без)
на крайбрежната зона на община Варна не представлява административно нарушение.
На следващо място и
за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че дори и да нямаше основания
за приложение на по-благоприятен материален закон, то налице са основанията за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото по делото няма данни жалбоподателят с
пребиваването си на алеята да е застрашил по какъвто и да е начин трети лица,
отсъстват обективни данни дори да е бил извън автомобила, отсъстват данни и да е
бил системен нарушител на противоепидемичните изисквания (нещо повече видно от
писмо на ОД на МВР посоченото е първо и единствено нарушение на въведени
противоепидемични изисквания за жалбоподателката), поради което деянието се
отличава от останалите нарушения с своята явна незначителност, като
полицейските органи е следвало да предупредят лицата да не нарушават мерките, а
едва при следващо констатиране на същите лица да се предприемат действия по
тяхното административно санкциониране.
Крайният извод, който
се налага е за незаконосъобразност на процесното НП, поради постановяването му
в нарушение на закона.
Според разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в производството по обжалване на наказателни
постановления принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък
от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В случая от въззивника
и от процесуалния представител на въззиваемата страна
не е направено такова искане, поради което и съдът не следва да се произнася.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №436а-231 от 06.10.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна,
с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на Е.И.П. е наложено административно
наказание глоба в размер 300.00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: