№ 18948
гр. *****, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110169966 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД първоначално
насочена срещу А. Х. А., А. С. А. – Т., К. С. А., М. С. А., Р. С. А. и И. С. А., с която са
предявени обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******, произтичащо от качеството им на наследници
на С. Т. А., за когото се твърди да е притежавал в индивидуална собственост
процесния имот. В това му качество облигационното правоотношение възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период
топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на
ответниците за периода следва от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот, придобито по наследство от И.н Гагов. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди всеки от ответниците поотделно да му заплати следните
суми:
ответницата А. Х. А. – сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
1
45,23 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
сума в размер на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
А. С. А. – Т. сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,23 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
К. С. А. - сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,23 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;,
М. С. А. - сумата от 275.35 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,23 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 5,71 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
Р. С. А. - сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на незаплатената
2
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,24 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.; и
И. С. А. - сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 45,23 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,35 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
Ответнтницата Р. С. А. не е подала отговор на исковата молба.
Ответницата А. С. А. – Т. в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Навежда твърдение за извършен
отказ от наследството, оставено от баща й С. Т. А.. При условията на евентуалност
оспорва наличието на облигационно правоотношение, обусловено от това имотът да е
принадлежал на баща й и навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците А. Х. А., К. С. А., М. С. А. и И. С. А. Т., чрез назначения по делото
особен представител адв. Х. Х., в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата
молба, в който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение, до имота да е доставяна топлинна енергия за
посочения период, като навеждат и възражение за изтекла погасителна давност.
Впоследствие с молба от 29.07.2025 г. ищецът оттегля исковите претенции
срещу ответника А. С. А. – Т., както и релевира изявление за изменение на исковете
срещу останалите ответници по размер.
След изменението на исковете, допуснато с определение в съдебно заседание от
23.09.2025 г. ищецът поддържа исковете в следните размери:
ответницата А. Х. А. – сумата от 330,39 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
3
54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
сума в размер на 6,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
К. С. А. - сумата от 330,39 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 6,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,60 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;,
М. С. А. - сумата от 330,39 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 6,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,60 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
Р. С. А. - сумата от 330,39 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 6,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.; и
И. С. А. - сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на незаплатената
4
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сума в размер
на 6,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,60 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
5
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жили
Щен фонд от 17.03.1972 г. се установява, че М. А. Д. - Д. е придобила правото на
собственост върху апартамент, находящ се в ж.к. „******“, бл***, вх. 3, ет. 3, ап. 56.
От удостоверение за идентичност на адрес се установява, че описаният в документа за
собственост имот съвпада с процесния такъв.
От справка за родствени връзки на М. А. Д. се установява, че същата е починала
6
на 12.07.1987 г. и е оставила като свой наследник С. Т. А. – син, и А. Т. Д. - дъщеря.
Последната е починала на 23.09.2020 г., като неин единствен наследник е брат й С. Т.
А..
Въз основа на тези доказателства се установява, че С. Т. А. е придобил
процесния имот в изключителна собственост.
Съгласно удостоверение за наследници на последния същият е починал на
28.11.2023 г. и е оставил следните наследници по закон: А. Х. А. – съпруга, и петте си
дъщери – А. С. А. – Т., К. С. А., М. С. А., Радосвете С. А. и И. С. А..
От приложено по делото съдебно удостоверение се установява, че А. С. А. – Т. е
вписала отказ от наследството на покойния си баща С. Т. А.. На основание чл. 53 ЗН
частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН ответниците са придобили собствеността върху 1/5 ид.ч. от процесния имот, но и
на основание чл. 60, ал. 1 ЗН за същата част всяка от тях носи отговорност за
начислените в тежест на наследодателя задължения.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения протокол от проведено Общо
събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. *****, ж.к. „******“, бл***, с
което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. Приложен е и договор за услугата топлинна счетоводство,
сключен между третото лице помагач и етажната собственост. В списъка на етажните
собственици, представляващ приложение към протокола от общото събрание, като
собственик на имот с абонатен номер за процесния имот е посочена А. Т. Д..
Приложен е и договор за услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и
третото лице помагач.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект с наследодателя на ответниците А. Х. А., К. С.
А., М. С. А., Р. С. А. и И. С. А., а последните носят отговорност за начислените
задължения на наследодателя приживе на основание чл. 60, ал. 1 ЗН съразмерно
квотата си в наследството.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че за сградата, където се намира
процесният имот, се извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД. За
процесния период не е осигурен достъп до имота за проверка на уредите и е начислен
7
служебен разход на максимална мощност. В процесното жилище е имало 3
отоплителни тела без уреди, като не се ползва топла вода.
Вещото лице е установило още, че в процесното жилище се ползва отопление,
като пълният отопляем обем е 102 м3, на базата на който се начислява топлинна
енергия за сградна инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената сума за главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на
сумата от 1651,95 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Предвид
спирането изпълнението на Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г.
на Министъра на енергетиката, съдът приема установения от експерта размер по реда
на чл. 162 ГПК.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница от ответниците А. Х. А., К. С. А.,
М. С. А. и И. С. А. Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането.
В настоящия случай искът е предявен на 25.11.2024 г. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 25.11.2021 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г.
8
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, начислените суми за
главница за топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. са в размер на
1651,95 лв. и няма разлика с начислените суми за целия период, поради това че са
фактурирани суми само за месеците от 10.2021 г. до м. 04.2022 г. и от м. 11. 2022 г. до
м. 04.2023 г.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– съответно по 1/5 идеална част за всяка от ответниците, исковете за главница следва
да бъдат уважени за пълния предявен размер срещу всяка от тях.
По делото ищецът претендира от всяка от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. е в размер на 34,31 лв., а за периода от м. 10.2021 г. до м.04.2023 г. – 28,01
лева.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност предвид изложените по-горе
съображения.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците дължи по 6,86 лв. за
целия период, съответно по 5,60 лв. за периода, който не е погасен по давност – от м.
10.2021 г. до м. 04.2023 г. Следователно искът срещу ответницата Р. С. следва да се
уважи за пълния предявен размер, а за останалите – за сумата от 5,60 лв., като бъде
отхвърлен за разликата до 6,86 лв. и за периода от м. 05.2021 г. до м.09.2021 г. като
погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****,
в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
9
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
законната лихва върху цялата начислена главница за релевирания период възлиза на
сумата от 269,20 лева, като същият е размерът и на непогасената по давност част
предвид изложените вече съображения.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
всеки от ответниците следва да се уважи частично за сумата от 53,84 лв., като за
разликата над сумата от 53,84 лв. до пълния предявен размер от 54,27 лева да се
отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такИ. има ищецът и ответницата А. А. – Т., като останалите
ответници са представлявани от особен представител, поради което не са направили и
не се дължат разноски в тяхна полза.
Ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер от 1018,63 лева за
държавна такса, депозит за особен представител, депозити за експертизи и съдебни
удостоверения, като следва да му бъде признато и вземане за сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – или разноски в
10
общ размер от 1118,63 лв. С оглед уважената част от исковете ответниците, спрямо
които същите са уважени, следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в общ размер
от 1109,96 лева.
Ответницата А. С. А. – Т. претендира присъждане на разноски в размер на 200
лв. за платено адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 232 ГПК по
предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б срещу А. С. А. – Т.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 275.32 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
45,23 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
сума в размер на 5,72 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА А. Х. А., родена на 15.04.1940 г., да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 330,39 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 5,60 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 53,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 330,39 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до
11
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 5,60 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 53,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 330,39 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 5,60 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 53,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 330,39 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 5,60 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 53,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „*******“ 23 Б следните суми:
12
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 330,39 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 6,86 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.10.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 53,84 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б
срещу А. Х. А., родена на 15.04.1940 г., искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 5,60 лв. до пълния предявен размер от 6,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., като погасен по
давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,84 лв. до пълния
предявен размер от 54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
19.06.2024 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б
срещу К. С. А., ЕГН **********, искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 5,60 лв. до пълния предявен размер от 6,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., като погасен по
давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,84 лв. до пълния
предявен размер от 54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
19.06.2024 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., като неоснователен,
13
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б
срещу М. С. А., ЕГН **********, искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 5,60 лв. до пълния предявен размер от 6,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., като погасен по
давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,84 лв. до пълния
предявен размер от 54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
19.06.2024 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б
срещу И. С. А., ЕГН ********** искове:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 5,60 лв. до пълния предявен размер от 6,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., като погасен по
давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,84 лв. до пълния
предявен размер от 54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
19.06.2024 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б
срещу Р. С. А., ЕГН **********, искове:
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 53,84 лв. до пълния
предявен размер от 54,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до
19.06.2024 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,60 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
14
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „******“,
бл***, вх. 6, ет. 3, ап. 56, аб. № ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Х. А., родена на 15.04.1940 г., К.
С. А., ЕГН **********, М. С. А., ЕГН **********, И. С. А., ЕГН **********, Р. С.
А., ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на
1109,96 лв., представляваща разноски в производство съразмерно на уважената част от
исковете и съобразно дяловете си /по 1/5 ид.ч/.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „*******“ 23 Б да заплати на А.
С. А. – Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението, в частта за прекратяване на делото, подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок пред Софийски градски съд, а в останалата част подлежи
на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15