Определение по дело №50/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по чл.248 ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Постъпила е молба с.д. № 9366/05.06.2025 г. от „Лефин“ ООД, чрез адв. О. за допълване на определение № 5223/14.05.2025 г. постановено по адм. дело № 50/2025 г. по описа на Административен съд-Варна в частта на разноските. Към молбата е приложен списък на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и договор за правна защита и съдействие № 0026606/30.04.2025 г.

В срок е постъпил писмен отговор от жалбоподателите М. Д. М. и Д. Е. М., чрез адв. Д.. Моли за оставяне на молбата без уважение, като сочи, че доказателства за сторените разноски и списък са представени след постановяване на определението на съда, с което е прекратено производството по делото.

По допустимостта на искането:

Искането е подадено от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок от постановяване на определението на първоинстанционния съд, поради което е допустимо.

По основателността на искането:

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, имат право на разноски при оттегляне или отказ от оспорването и при отхвърляне на жалбата. Страните, с право на разноски са тези, за които изходът е благоприятен, което в случая е налице по отношение на заинтересованата страна- „Лефин“ ООД. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия.

Производството по делото е прекратено на основание чл.159,т.8, предл. второ от АПК, поради отказ от оспорването по жалбата на М. Д. М., [ЕГН] и жалбата на Д. Е. М., [ЕГН] , против Виза за проектиране № 54/23.10.2024 г. за обект : „Промяна предназначение на банков офис в ресторант-клуб с арт пространство,, самостоятелен обект с [идентификатор] в сграда- недвижима културна ценност в УПИ *** по плана на 7-ми м.р., [населено място], [улица]“, издадена от главния архитект на Община Варна.

Молбата за отказ от жалбите е постъпила след проведени открити съдебни заседания, в които заинтересованата страна – „Лефин“ ООД е била представлява от упълномощен адвокат. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на заинтересованата страна. Същата не е разполагала с възможност да изрази становище по искането и да представи доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Следва да се посочи, че искане за присъждане на разноските е направено с писмения отговор по жалбата, преди постановяване на определението за прекратяване на делото. Разноските в производството пред първоинстанционния съд са сторени от заинтересованата страна по повод подадените жалби и следва да й бъдат присъдени.

Заинтересованата страна има възможност да представи доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съдебната инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на жалбоподателите в хипотеза на оттегляне или отказ от жалбата, след провеждането на съдебни заседания по делото и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. В случая заинтересованата страна е представила с молбата за присъждане на разноски договор за правна защита и съдействие, сключен на 30.04.2025 г. ,т.е. преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и преди подаване на молбата за отказ от оспорването. С представянето на договора, който служи за документ, удостоверяващ плащане, заинтересованата страна е доказала извършването на разноските в претендирания размер от 2000 лева.

Поради изложеното направеното от „Лефин“ ООД искане по чл.248,ал.1 от ГПК е основателно и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА определение № 5223/14.04.2025 г. постановено по адм. дело № 50/2025 г. по описа на Административен съд-Варна, като

 

ОСЪЖДА М. Д. М., [ЕГН] и Д. Е. М., [ЕГН] да платят на „Лефин“ ООД, ЕИК ** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 ( две хиляди) лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.