Решение по дело №3/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 224
Дата: 29 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20242100500003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20242100500003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2179/26.10.2023г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 4348/2022г. С това решение, съдът отхвърля осъдителния
иск на К. С. Й., ЕГН: ********** от **** против С. К. Й., ЕГН: ********** от ***** с
правно основание чл.79, ал.1, предл.І, вр. чл.240, ал.4 от ЗЗД за сумата от 15 000 лева,
представляваща заета сума по договор за заем, сключен между страните в устна форма на
23.12.2021г. и осъжда К. С. Й. да заплати на С. К. Й. съдебни разноски в размер на 980
лева.
Подадена е въззивна жалба от К. С. Й. против решение № 2179/26.10.2023г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като възраженията за
недължимост на сумата не са предявени чрез насрещен иск. Жалбоподателят твърди, че
показанията на свидетелката Т. не трябва да се кредитират, тъй като тя е сестра на
ответника. К. Й. заявява, че е закупил всички вещи в дома на ответника, но последният го
изгонил, в резултат на което той се разболял тежко. Въззивната страна иска от съда да
отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Мариана
Димитрова от БАК, която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни
разноски.
Ответната страна С. К. Й. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Въндев, който
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на съдебни
разноски.
1
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. С. Й.
против С. К. Й. с правно основание чл.79, ал.1, предл.І, вр. чл.240, ал.4 от ЗЗД. Ищецът иска
от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща заета сума
по договор за заем, сключен между страните в устна форма на 23.12.2021г. Ищецът твърди,
че той и съпругата му са продали на Ц.Ц. правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. Суворово и са уговорили продажната цена на имота от 30 000 лева да бъде
платена по банков път на ответника С. К. Й.. Последният, от своя страна се е задължил към
баща си – ищеца да му върне сумата от 15 000 лева в срок до 6 месеца.
Ответната страна С. К. Й. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Ответникът твърди, че в продължение на 15 години е предоставял
издръжка на баща си, общият размер на която многократно надвишава претендираната от
него сума. Уговорката между двамата винаги е била, че бащата ще възстанови сумата на
сина си след като продаде имот в гр. Средец или гр. Суворово. Ответната страна посочва, че
преводът на процесната сума след сделката е в изпълнение на тази уговорка.
В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е приет нотариален акт
№ 95/23.12.2021г. по нот. дело № 1145/2021г., съставен от нотариус с рег.№ 465 с район на
действие в РС – Девня, от който се установява, че ищецът и съпругата му са продали
недвижим имот в гр. Суворово за сумата от 10 000 лева. По делото е представена вносна
бележка, от която е видно, че на 23.12.2021г. Ц.Ц. е превел на С. К. Й. сумата от 30 000 лева
с основание „закупуване на имот в гр. Суворово“.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Ц.Ц., който твърди, че в деня на
сключване на сделката са присъствали ищецът, неговата съпруга и ответника и съпругата е
заявила на Ц. да преведе продажната цена от 30 000 лева на ответника. Ищецът не се е
противопоставил на това. Събрани са и показанията на свидетеля Л.Л. – съсед на ищеца,
който посочва, че между К. Й. и С. Й. е имало уговорка вторият да върне половината от
преведената сума, т.е. 15 000 лева. По делото са приети показанията на свидетелите Д.Ж.,
която живее с ответника и С. Т. – сестра на ответника и дъщеря на ищеца. Те твърдят, че
ищецът е разделен със съпругата си от 22 години и е живял на различни места до момента, в
който ответникът купува имот в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, „Батака“ и построява и
обзавежда жилище за баща си. Ответникът е монтирал соларни панели в жилището и
покривал задълженията на баща си с уговорката последният да му възстанови средствата
след продажба на имот. След извършване на сделката, ищецът се съгласява ответникът да
получи продажната цена за погасяване на задълженията си към него.
Въз основа на събраните писмени и гласни показания, Районен съд – Бургас формира
извод за неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че ищецът
действително е имал задължения към сина си, които е погасил с превода на процесната сума
от купувача по сделката към ответника. Следователно, основанието, на което сумата е
преведена от купувача Ц. на ответника Й. е погасяване на задължение, а не заем.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
2
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2179/26.10.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален, консенсуален и реален договор. Поради това, писмената форма на договора е
такава за доказване, а не за действителност. В конкретния случай за установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти пред първата инстанция са събрани
показанията на свидетелите Ц. Ц., Д.Ж. и С. Т., които недвусмислено и без противоречие
посочват, че сумата, която Ц. е превел на ответника е за погасяване на задълженията на
ищеца към него. Показанията на тези свидетели са логични и последователни и настоящият
съдебен състав ги цени като достоверни. Тези показания опровергават твърдението на
ищеца, че е заел на сина си процесната сума. Твърдението на ищеца не се установява и от
показанията на свидетеля Л., които са изолирани и неясни. При това положение, изводът на
районния съд, че сумата е преведена на ответника за погасяване на задълженията на ищеца
към него, е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав намира мотивите на районния
съд за ясни, добре структурирани и задълбочени и препраща към тях на основание чл.272 от
ГПК без да ги доразвива допълнително.
По изложените съображения, жалбата на К. С. Й. е неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първионстанционното
решение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2179/26.10.2023г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 4348/2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4