РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. гр. Хасково, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100310 по описа за 2023 година
С подадената искова молба ищецът „Термал Интернейшънъл“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Цар
Борис III“ 85, е предявил срещу ответниците Х. А. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес – ***, Г. М. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес - ***; и
К. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес – ****, иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че от ***г. до ***г. ответникът Х. А. Ю. бил
управител и представляващ ищцовото дружество, заедно със своя син
М.Х.Ю.. На ***г. те били освободени като управители с решение на Общото
събрание и заличени от Търговския регистър, а на техните места като
управители и представляващи дружеството били избрани и вписани в
Търговския регистър М.Д и Н.Г.. След извършена от настоящите управители и
съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова
документация, били установени множество присвоявания на парични
средства от страна на двамата през периода 2019 - 2021 г., вкл. присвояване на
парични средства, теглене на пари в брой на каса в банката и теглене на
банкомат от банковите сметки на дружеството, извършване на плащания със
1
средства на дружеството за лични нужди и др. Тези незаконни действия били
извършени от страна на М.Х.Ю. със знанието и съдействието на неговия баща
- ответникът Х. А. Ю., който ги прикривал и не бил докладвал за тях на
собствениците на дружеството. Впоследствие, с цел доброволно уреждане на
възникналата ситуация, от страна на М.Ю., на 09.04.2022г. в дружеството била
депозирана декларация, подписана лично от него в присъствието на
свидетелите Х. Ю., М.А. и Е.И., съгласно която признавал, че през 2021г.,
когато бил управител на дружеството, извършил финансови транзакции,
използвайки фирмена каса и фирмена карта, като липсващата сума била в
размер на 39 317 лева, за която сума той потвърждавал, че е присвоил за лични
нужди и за която не можел да даде отчетност и обяснение. Съгласно
подписано споразумение, М.Ю. поемал ангажимент спешно да възстанови
нанесените от него щети. Впоследствие, в резултат на продължаващите
проверки на дейността на дружеството за по-стари периоди, били установени
и други липсващи суми, в резултат на което на 16.04.2022г. между „Термал
Интернейшънъл“ ООД, от една страна и от друга страна Х.Ю., с имена в
България - Х. А. Ю., в гр. Кърджали, било подписано споразумение -
уреждане на отношения по доброволен път, съгласно което страните
констатирали и се съгласявали, че М.Ю. (М.Х.Ю.), като служител в „Термал
Интернейшънъл“ ООД - България, отговарял с пълни права за финансовите
транзакции в дружеството. При проверките и констатациите, направени през
април 2022г., се установявало, че последният присвоил общо още 324 306,00
лева за периода 2019-2021 г., като извършил плащания от свое име. Съгласно
споразумението, ответникът Х.Ю., действащ от името на М.Ю., изрично
признавал, че посочената сума била присвоена от страна на последния и
декларирал решението си да поеме като солидарен длъжник произтичащата от
този въпрос отговорност и изплащането на дълга. Във връзка с
горепосоченото било решено да се допусне обезпечение (ликвидация на
дълга) по описания в исковата молба начин. Споразумението било подписано
лично като задължено лице от ответника Х. А. Ю., който поел солидарна
отговорност да отговаря лично за признатото в споразумението задължение на
неговия син, в присъствието на двама свидетели - Йозкан Огузман и Еркан
Иозюор, които също положили подписите си на документа. Твърди се още, че
в посочения в споразумението срок - 30.04.2022г., поетите съгласно
споразумението задължения не били изпълнени от страна на ответника Х. Ю..
2
На основание подписаното споразумение и поради неговото неизпълнение, от
страна на ищцовото дружество срещу ответника Х. Ю. било образувано т.дело
№ 35/2022г., по описа на Окръжен съд - Кърджали за присъждане на сумите по
споразумението, към момента висящо. Впоследствие били открити още
злоупотреби с парични средства от страна на ответника Х. Ю. и неговия син, а
именно: липсващи парични средства в периода 2017-2020г., в размер на около
887 000 лева, които според ищеца двамата бивши управители били присвоили
в брой от касата на дружеството и ги отчели като изплатени дивиденти, вкл. и
към самите тях, без взети решения на Общото събрание в този смисъл. За
възстановяване на тези липсващи касови наличности било образувано второ
съдебно производство по т.дело № 61/2022г. по описа на Окръжен съд -
Кърджали. Твърди се, че след образуване на т. дело №35/2022г., на 02.11.2022г.
ответникът Х. Ю. се разпоредил със собствен недвижим имот, а именно:
Поземлен имот, пл. №УПИ XXX, площ по док. - 1917.000 кв. м, обл. Хасково,
общ. Минерални бани, с.Минерални бани, съгласно приложен Нотариален акт
№65, том IV, peг. № 7476 от 02.11.2022 г., на нотариус Капка Войнска peг. №
352 на НК, район на действие PC- Хасково, който бил продаден на стойност,
почти идентична с данъчната оценка, а именно - за сума в размер на 16 700
лева, при данъчна оценка в размер на 16 634,80 лева, която според ищеца била
изкуствено занижена цена и в пъти по-ниска от действителната и пазарна
стойност на имота. Поддържа се, че така договорената продажна цена не била
заплатена в действителност от страна на купувача към продавачите по
атакуваната сделка и същата била сключена именно с цел затрудняване
реализацията на правата на ищцовото дружество. Това се подкрепяло от
обстоятелството, че двете страни по атакуваната сделка - купувачът по
атакуваната сделка - ответникът К. А. М., който бил във фактическо
съпружеско съжителство със служител на ищцовото дружество, бил в много
близки приятелски и делови взаимоотношения с продавача и първи ответник -
Х. А. Ю.. Според ищеца атакуваната продажба била изповядана именно с цел
и намерение да бъдат увредени неговите права и да бъде затруднена тяхната
бъдеща реализация. Освен това, от приложени към исковата молба запорни
съобщения по образуваното срещу ответника Х. Ю. обезпечително
производство при ЧСИ Р.С., гр. Кърджали, се установявало, че по банковите
му сметки нямало налични авоари за обезпечаване на вземанията на ищеца.
Ето защо, за него бил налице правен интерес да предяви настоящия
3
отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност спрямо кредитора на продажбата на недвижимия имот,
извършена между двамата ответници като продавачи по сделката - Х. Ю. и Г.
Ю. и К. М., която сделка считал за симулативна и целяща единствено и само
увреждане интересите на кредиторите на дружеството. Счита, че в случая са
налице предвидените в цитираната разпоредба предпоставки, тъй като към
момента на извършване на сделката - 02.11.2022г., длъжникът знаел за
задължението си към кредитора, което знание се удостоверявало несъмнено и
вследствие на образуваното съдебно производство и въпреки това длъжникът
отчуждил имота в полза на трето лице с ясното съзнание за увреждането
правата на ищеца и с цел избягване на удовлетворяване на вземането му, с
което си действие ответникът Х. Ю. и неговата съпруга Г. Ю. целенасочено
увредили правата му, като ощетили имуществото, с което значително
намалили шансовете за удовлетворяване на вземането по принудителен ред.
Налице било знание за увреждането и недобросъвестно поведение и от страна
на лицето, с което продавачът по сделката бил договарял - ответникът К. М.,
като наличието на знание за увреждането се установявало по безспорен начин
от обстоятелството, че двете лица били в много близки приятелски и делови
взаимоотношения. С оглед тези обстоятелства се поддържа, че ищецът имал
качеството на кредитор на парично притезание спрямо ответника Х. Ю. по
подписаното между страните споразумение от 16.04.2022г., като вземането му
било възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се
иска; извършеното действие увреждало кредитора, тъй като с него се
намалявало имуществото на длъжника, което би могло да послужи за
удовлетворяване на кредитора; наличието на знание на прехвърлителя за
увреждането на правата на ищцовото дружество; наличието на знание за
увреждането у приобретателя на имота по смисъла на чл.135, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД. Според ищеца фактът, че продавачът по договора недобросъвестно се
разпоредил с имотите си в полза на близко лице, и то на изкуствено занижени
цени, водело до извода, че ответникът Х. Ю. умишлено се стремял да осуети
удовлетворяване правата на кредиторите си. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да обяви относителна недействителност
спрямо ищцовото дружество на извършената на 02.11.2022г. продажба,
съгласно Нотариален акт № 65, том ІV, peг. № 7476 от 02.11.2022 г., на
нотариус Капка Войнска peг. № 352 на НК, район на действие PC- Хасково,
4
който акт бил вписан в Служба по вписванията, гр. Хасково, под Акт № 120,
вх.рег.№ 7308, том XII, дело № 3679/2022г., по отношение на описания
недвижим имот. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът К. А. М. оспорва предявения иск като неоснователен.
Заявява, че досежно твърденията, че М. и Х. Ю. били управители на ищцовото
дружество, за установяване на липси, за подписване на споразумение и
изпълнението му, както и за водени дела, той не можел да вземе становище,
тъй като не бил наясно с тези обстоятелства. Не оспорва твърдението, че била
извършена атакуваната сделка за покупко-продажба, но оспорва тези, че
цената по сделката не била действителната, а била изкуствено занижена и не
била действително изплатена от него, а също така и че сделката била сключена
с цел затрудняване реализацията правата на ищеца. Не оспорва, че е във
фактическо съжителство с работничка на ищеца, но оспорва твърдението, че
бил в много близки приятелски и делови отношения с ответника Х. Ю..
Твърди, че сумата по сделката била изплатена от него изцяло по банков път, че
същата не била изкуствено занижена, а близка до данъчната оценка на имота,
както и че не му е било известно ответникът Х. Ю. да е имал някакви
задължения към ищцовото дружество.
Ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. оспорват предявения иск като
неоснователен. Не оспорват, че М. и Х. Ю. са били управители на ищцовото
дружество, но оспорват твърденията в исковата молба, че след заличаването
им били установени присвоени от тяхна страна парични средства, както и че
това било извършено от сина на Х. Ю., с неговото знание и съгласие.
Оспорват, че на 09.04.2022г. М.Х.Ю. доброволно подписал и депозирал
твърдяната декларация, както и че в резултат на проверки били установени и
други липсващи суми. Не оспорват, че на 16.04.2022г. между ищцовото
дружество и ответника Х. Ю. било подписано споразумение за уреждане на
отношенията по доброволен път, но оспорват, че поетите по това
споразумение задължения не били изпълнени в срок до 30.04.2022г., както и че
същият поел солидарна отговорност да отговаря лично за признатото в
споразумението задължение на неговия син М.Х.Ю.. Оспорват се също
останалите твърдения, касаещи атакуваната сделка - че цената по сделката не
била действителната, а била изкуствено занижена и не била действително
изплатена от купувача, че същата била сключена с цел затрудняване
реализацията правата на ищеца, както и че страните по нея били в много
5
близки приятелски и делови отношения. Поддържа се, че ответникът Х. Ю. не
бил нанесъл никакви вреди на ищцовото дружество и не бил поемал
солидарна отговорност по подписаното споразумение, както и че всички
задължения по същото били изпълнени до посочения в него срок. Така поради
липсата на задължения ответникът Х. Ю. нямал качеството длъжник, още по-
малко ответницата Г. Ю. имала такова качество, нито пък ищецът имал
качеството кредитор, а освен това и водените съдебни дела не били
приключили, поради което и нямало как ищецът да бъде увреден с
атакуваната сделка. Твърдят, че цената била действителната такава на имота и
не била изкуствено занижена, че те били затруднени и в момента имали нужда
от парични средства, както и че сумата по сделката била получена от тях по
банкова сметка. Претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представено е по делото и прието като писмено доказателство
Споразумение – уреждане на отношения по доброволен път от 16.04.2022г.,
сключено между Х.Ю. /Х. М. Ю./ и М.А.. Посочено е в този документ, че
М.Ю. /с имена в България М.Х.Ю./, като служител в „Термал
Интернейшънъл“ ООД – България, е отговарял с пълни права за финансовите
транзакции. При проверките и констатациите, направени през април 2022г., е
било установено, че е присвоил общо 324 306 лева през периода 2019-2020г.-
2021г., като е извършил плащания от свое име и за своя сметка. Проведен е
бил разговор със служителя на компанията и неговия баща Х.Ю., действащ от
името на М.Ю., което е декларирал решението си да поеме произтичащата от
този въпрос отговорност и изплащането на дълга. Във връзка с
горепосоченото било решено да се допусне обезпечение /ликвидация/, както
следва: 1/ Апартамент 2+1, намиращ се в квартал Тепеджик,
Общ.Бююкчекмедже, гр.Истанбул, ще бъде прехвърлен на „Термал“ ООД или
на някой, който той ще определи, срещу 100 000 лева; 2/ Приспадната е от
дълга сумата от 40 000 лева, които Х.Ю. предал в брой на фирмата и му е
дадена разписка за това; 3/ Автомобилът с марка BMW, който е използван от
М.Ю. и е платен на лизинговата компания до момента около 47 000 лева, ще
бъде предоставен незабавно на компанията; 4/ Х.Ю. ще предостави още 60 000
6
лева в брой на компанията; 5/ Всички горепосочени транзакции ще бъдат
приключени най-късно до 30.04.2022г. В случай, че сделките не бъдат
приключени в посочения срок или са непълни, „Термал“ ООД има право да
поиска всички права, произтичащи от горепосочените и предходните години
по отношение на пълна лихва, обезщетение и наказателно право.
Споразумението е подписано на 16.04.2022г. във фирма „Термал
Интернейшънъл“ ООД, намираща се в гр.Кърджали, България, в присъствието
на двама свидетели: Йозкан Огузман и Еркан Йозгюр.
По искова молба на „Термал Интернейшънъл“ ООД, с вх. рег. №
1972/13.07.2022г., подадена срещу Х. А. Ю. и М.Х.Ю., е било образувано
Търговско дело № 35/2022г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. По делото
е постановено Решение № 4/13.03.2025г., което към момента няма данни да е
влязло в законна сила. С решението е признато, че РКО № 4/21.07.2014 г.;
РКО № 1/21.07.2014 г.; РКО № 4/08.07.2014 г. и РКО № 1/08.07.2014г. са
неистински документи и са изключени от доказателствата по делото. Х. А. Ю.
и М.Х.Ю. са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „Термал
Интернейшънъл“ ООД сумата в размер на 224 306,00 лева на основание
споразумение от 16.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. М.Х.Ю. е
осъден да заплати на „Термал Интернейшънъл“ ООД сумата в размер на 39
317 лева, представляваща сумата по декларация от 09.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, като е отхврълен иска, предявен в условията на
солидарност и срещу Х. А. Ю.. Отхвърлен е предявеният в условията на
евентуалност от „Термал Интернейшънъл“ ООД против Х. А. Ю. иск на
основание неоснователно обогатяване, с цена в размер на 39 317 лева, като
неоснователен и недоказан. Отхвърлен е предявеният от М.Х.Ю. против
„Термал Интернейшънъл“ ООД насрещен иск за сумата в размер на 72 050,00
лева, представляваща неизплатени дивиденти, както следва: за 2016г. в размер
на 16 000,00 лв.; за 2017г. в размер на 23 750,00 лв. и за 2018г. в размер на 32
300,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 72
500лв. от предявяване на насрещната искова молба до окончателното
погасяване на задължението. С решението е отхвърлен предявения от Х. А. Ю.
против „Термал Интернейшънъл“ ООД насрещен иск за сумата в общ размер
на 226 700,00 лева, представляваща неизплатени дивиденти, както следва: за
7
2014г. - в размер на 34 800,00 лева; за 2015г. - в размер на 63 800,00 лева; за
2016г. - в размер на 16 000,00 лева; за 2017г. - в размер на 47 500,00 лева и за
2018г. - в размер на 64 600,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата в общ размер на 226 700 лева, считано от предявяване на
насрещната искова молба до окончателното погасяване на задължението.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том IV,
рег. № 7476, дело № 552, на нотариус Капка Войнска, рег. № 352 по регистъра
на Нотариалната камара на Република България, на 02.11.2022г. Х. А. Ю. и Г.
М. Ю. са продали на К. А. М. следния свой недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот № XXX, в кв.17 по регулационния план на
с.Минерални бани, Община Минерални бани, Област Хасково, одобрен със
Заповеди № 51/1990г. и № З-287/2016г., с площ на имота 1917 кв.м., при
граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ XVII, за сумата от 16 700
лева, която сума купувачът е платил на продавачите изцяло по банков път, в
деня на подписване на нотариалния акт, като по искане и съгласие на двамата
продавачи цялата продажна цена е платена по банкова сметка на продавача Х.
А. Ю.. Посочено е в нотариалния акт, че данъчната оценка на имота е в размер
на 16 634.80 лева.
От представеното Удостоверение за сключен граждански брак от ***г.,
издадено от Община Русе, се установява, че ответниците Х. А. Ю. и Г.М.А. са
съпрузи, като са сключили граждански брак на 20.07.1980г.
Не се спори по делото относно обстоятелствата, че в периода от
10.05.2013г. до ***г. М.Х.Ю. е бил управител на дружеството ищец, а в
периода от ***г. до ***г. управляващ дружеството „Термал Интернейшънъл“
ООД е бил и ответникът Х. А. Ю. . На ***г. М.Х.Ю. и ответникът Х. А. Ю. са
били освободени като управители с решение на Общото събрание и заличени
в Търговския регистър, като на тяхно място са били избрани и вписани в
Търговския регистър като управители и представляващи дружеството ищец –
М.Д. и Н.Г..
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-оценителна
експертиза /първоначална такава/ с вещо лице Т. М.. Вещото лице определя
като най-справедлива стойност на Урегулиран поземлен имот XXX, кв.17 по
регулационния план на с.Минерални бани, Община Минерални бани, Област
Хасково, одобрен със Заповед № 51/1990г. и № 3-287/2016г., с площ на имота
8
1917 кв.м., при граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ XVII,
стойността 134 970 лева.
По искане на ответниците Х. Ю. и Г. Ю. бе назначена повторна съдебно-
оценителна експертиза с вещо лице Д. К.. От заключението е видно, че
пазарната цена на процесния УПИ XXX в квартал 17 по плана на с.Минерални
бани, към датата на реализиране на сделката – 02.11.2022г., е 142 300 лева.
Съдържанието на останалите, събрани по делото писмени
доказателства, съдът счита, че не следва да обсъжда, като при необходимост
ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите З. А. и А.Т. /ангажирани от ищеца/ и свидетеля Л.М. /ангажиран
от ответника К. М./. Показанията на тези свидетели съдът кредитира в частта,
в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при
съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са
непротиворечиви.
По делото е безспорно обстоятелството, че Х. А. Ю. и Х.Ю. са имена на
едно и също лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за
увреждането при извършване на сделката. Уважаването на иска предпоставя
наличието на три кумулативно дадени в закона предпоставки: наличие на
вземане в полза на кредитора, извършено действие, което го уврежда и третата
предпоставка е със субективен характер – знание за увреждането, като при
наличие на близка родствена връзка знанието се предполага до доказване на
противното, съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД.
При събраните по делото доказателства съдът намира, че към момента
на извършване на процесната сделка на 02.11.2022г. е налице вземане в полза
на ищеца, което обуславя неговото качество на кредитор. Кредитор по смисъла
на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила
решение, но и лицето, което има вземане, без това вземане да е признато по
9
надлежен ред със съдебно решение. От текста на чл.135, ал.1 от ЗЗД не може
да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде
установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви
отменителния иск. Напротив, единствено от значение е вземането да
предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това действие
може да увреди лицето, което вече е кредитор, т.е., което има възникнало вече
вземане. В настоящия случай ищецът е придобил качеството на кредитор
спрямо ответника Х. Ю. от датата на сключване на Споразумението на
16.04.2022г., неизпълнението на което в цялост е довело и до предявяване
срещу ответника Х. Ю. /и срещу сина му М.Ю./ на иска с правно основание
чл.101 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ, което е станало на 13.07.2022г. с искова
молба, вх. № 1972/13.07.2022г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. Именно
с подаването й ищецът „Термал Интернейшънъл“ ООД е претендирал
заплащане от ответника Х. Ю. и от М.Ю. сумата в размер на 224 306 лева – на
договорно основание, представляваща приета от страните по посоченото дело
съгласно споразумението от 16.04.2022г. дължима сума, след приспадане на
направените от страна на Х. Ю. плащания в общ размер на 100 000 лева.
Както вече бе отбелязано по-горе, по силата на така сключеното на
16.04.2022г. споразумение ответникът Х. Ю. се е задължил солидарно да
отговаря за признатото в споразумението задължение на неговия син – М.Ю..
С извършената от длъжника – ответникът Х. Ю., продажба на недвижим
имот /заедно със съпругата му, тъй като имотът е бил СИО/ на ответника К.
М., безспорно е намаляло имуществото му. Извършената разпоредителна
сделка уврежда интереса на кредитора – ищец и същият има правен интерес
да иска обявяване недействителността на тази сделка. С процесното
разпореждане е намаляло имуществото на длъжника, служещо за общо
обезпечение на кредиторите, съобразно чл.133 от ЗЗД, без срещу него да е
придобил друго такова - равностойно и налично. Съгласно сочения законов
текст, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма
законни основания за предпочитане. В настоящия случай със сключване на
нотариалния акт за покупко-продажба длъжникът се е лишил от свое
имущество, а това неминуемо води до затрудняване удовлетворяването на
кредитора, тъй като това имущество е служило за общо удовлетворение на
кредитора. Съгласно константната съдебна практика, в това число и
10
постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение № 149/12.11.2013г. по т.д. №
422/2012г. ТК, I г.о. ВКС, Решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012 IV
г.о. ВКС и др., увреждане е налице за кредитора при всяко действие на
длъжника – всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора
спрямо длъжника, включително, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в това число и извършено опрощаване на
дълг, или обезпечаване на свой или чужд дълг към друг кредитор. Съгласно
чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на
неговите кредитори, поради което не стои на изследване въпросът дали
кредиторът би могъл да се удовлетвори от друго имущество. Последният не
може да бъде ограничаван от кое точно имущество на длъжника да
удовлетвори вземането си в хипотеза на принудително изпълнение и при
извършени от длъжника действия, чрез които той се разпорежда и/или
обременява имуществото си, субективно право на кредитора е да прецени
дали да обезпечи събиране на вземането си чрез предявяване на отменителния
иск по чл. 135 от ЗЗД. Поради това съдът намира, че в случая безспорно е
налице увреждащо действие от страна на длъжника.
Третата материалноправна предпоставка за възникване на правото да се
иска обявяване недействителността на действията на длъжника изисква
установяване на знание за увреждането от страна на длъжника. Когато
сделката е извършена след възникване на кредиторовото вземане и е
безвъзмездна, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
увреждането, т.е. знаел е за съществуването на задължението към кредитора, а
когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
кредиторовото вземане. Когато атакуваната сделка е извършена преди
възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че
сделката е предназначена от длъжника и третото лице да го увреди, че те са
имали умишлено намерение да увредят кредитора – чл.135, ал.3 от ЗЗД. В
случая разпореждането с процесния имот е възмездно и е извършено след
възникване на кредиторовото вземане, възникнало по силата на сключеното
Споразумение от 16.04.2022г. Съдебната практика приема, че длъжникът
11
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане /Решение № 93/28.07.2017г. по т. д. №
638/2016г., II т. о. на ВКС/. В настоящия случай увреждащата сделка е
извършена на 02.11.2022г., т.е. след възникване на кредиторовото вземане на
16.04.2022г. и след образуване на Т.дело № 35/2022г. по описа на Окръжен съд
– Кърджали по искова молба от 13.07.2022г. Поради това съдът намира, че е
налице и тази, изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1
от ЗЗД.
В хипотезата на възмездни сделки обаче /какъвто е настоящият случай/
недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието
на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на
третото лице, с което длъжникът е договарял. Съдебната практика е
безпротиворечива по въпроса, че за да се приеме, че приобретателят по
сделката е недобросъвестен, е достатъчно да знае, че продавачът му има
дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредитора си или го затруднява, без да е необходимо да
са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане
/така Решение № 60/20.04.2017г. по гр.д. № 3094/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Тежестта на доказване за наличието на знание у третото лице – контрахент на
длъжника, извън хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, чрез пълно и главно
доказване, пада върху кредитора – ищец по иска с правно основание чл.135,
ал.2 от ЗЗД. В Решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК,
IV г.о., е прието, че материалноправната предпоставка по чл.135, ал.1, изр.2
от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника – приобретател по атакувания с
иска по чл.135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор /“лицето, с
което длъжникът е договарял“/, има субективен характер и е в тежест на
доказване за ищеца. Именно предвид този неин субективен характер, ищецът,
който следва да проведе пълно доказване на тази материалноправна
предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за
обстоятелството дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-
прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. Тези обстоятелства,
а именно – ответникът приобретател не се е нанесъл в имота, не владее и не
ползва същия, не е декларирал имота на свое име пред данъчните власти,
придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор,
едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на
12
занижена цена, представляват верига от косвени доказателства, които,
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи
обстоятелства, установени по делото /например ответникът-прехвърлител и
длъжник на ищеца продължава да живее или да ползва по друг начин
прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за другите
прехвърлени на същия приобретател-ответник имоти, двамата ответници са
близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни
отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и др./, биха могли да
създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата
ответници са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор при сключването на
договора, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД. Преценката на такива косвени
доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването
на главния доказателствен факт, в случая знанието за увреждане по чл.135,
ал.1, изр.2 от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение,
предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл.12 и чл.235 от
ГПК. Прието е още в решението, че всяко едно от допустимите по ГПК
доказателствени средства /писмени, веществени, свидетелски показания,
признания на страните и заключения на вещи лица/ може да бъде източник
било на косвено, било на пряко доказателства, като гражданският процес не
въздига определени видове доказателствени средства като по-значими или
категорични в сравнение с други.
В настоящия процес бяха събрани безпротиворечиви доказателства за
наличието на знание у приобретателя по сделката, че неговият прехвърлител
има дългове – на първо място следва да се посочи, че жената, с която
ответникът К. М. живее във фактическо съпружеско съжителство –
свидетелката З. А., е служител на дружеството „Термал Интернейшънъл“
ООД и е знаела за финансовите злоупотреби на бившите управители /Х. Ю. и
неговия син М./, тъй като лично е присъствала на проведеното в дружеството
събрание от новите управители, на което пред всички служители е било
съобщено за освобождаването на Х. Ю. и сина му М. като управители на
дружеството поради извършени от тях финансови злоупотреби, т.е. всички
служители са били уведомени за причините, наложили вземането на решение
за тяхното освобождаване. Житейски нелогично е свидетелката да не е
споделила с ответника К. М. за проведеното събрание и за възникналите
проблеми, довели до освобождаването на ответника Х. Ю. като управител,
13
макар показанията й да са в обратна насока. Показанията й обаче съдът намира
за нелогични в тази им част, а и същата е заинтересована от изхода на спора,
тъй като, както вече бе отбелязано, тя се намира във фактическо съпружеско
съжителство с ответника К. М. – приобретателят по сделката. Но пък
свидетелката посочва, че е чувала, че се водят дела срещу Х. и М., макар да не
знае какви точно дела.
Доказателство, че приобретателят по сделката е имал знание за
увреждане на кредитора и за наличието на задължения на прехвърлителя, са
близките отношения между тях двамата. Показанията на свидетеля Т., който
също е служител на „Термал Интернейшънъл“, напълно подкрепят направения
от съда извод, а именно – близките им, по негови думи и приятелски
отношения, които водят началото си още преди сключване на процесната
сделка /“Няколко пъти съм виждал К. да идва във фирмата и да общуват с Х.
….Като ги видях, те разговаряха помежду си“/.
Преки доказателства за обстоятелството, че ответникът-приобретател по
възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца,
са и изключително ниската продажна цена на имота – в размер, съвсем близък
до данъчната оценка и почти девет пъти по-нисък от пазарната му стойност
към момента на сделката, както и фактът, че приобретателят по сделката –
ответникът К. М., не ползва имота, което се установява безпротиворечиво от
отговора на поставения му по реда на чл.176 от ГПК въпрос в съдебно
заседание, проведено на 24.10.2024г.
С оглед всичко изложено, съдът счита, че ищецът, върху когото пада
тежестта на доказване, проведе пълно и главно доказване на всички факти, на
които позовава своя иск. По несъмнен начин доказа наличието на всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.135 от ЗЗД, поради което
предявения иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид своевременното заявеното искане в
тази насока, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1068 лева – за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 1 500
евро, произтекли от платено възнаграждение за адвокат. Направеното от
процесуалния представител на ответниците Х. Ю. и Г. Ю. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира за
14
неоснователно по следните съображения: Ищецът е реализирал разноски в
размер на 1 500 евро за адвокатско възнаграждение, като от представения
Договор за правна защита и съдействие се доказва по категоричен начин
заплащането на посочената сума. Съгласно чл.7, ал.6 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване,
за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен
договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал.2. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. Поради изложеното,
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 1 500 евро не се
явява прекомерно. Напротив, същото е дори под предвидения от закона
минимум, а и съвсем не е прекомерно, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо, съдът намира направеното
възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, поради което
на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по
отношение на „ТЕРМАЛ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 85,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2022г. № 65,
том IV, рег. № 7476, дело № 552/2022г. по описа на Нотаруис Капка Войнска,
рег. № 352, с който Х. А. Ю., ЕГН ********** и Г. М. Ю., ЕГН **********, са
продали на К. А. М., ЕГН **********, следния свой недвижим имот, а
именно: Урегулиран поземлен имот № XXX, в кв.17 по регулационния план на
с.Минерални бани, Община Минерални бани, Област Хасково, одобрен със
Заповеди № 51/1990г. и № З-287/2016г., с площ на имота 1917 кв.м., при
граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ № XVII.
15
ОСЪЖДА Х. А. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, Г. М.
Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. Кърджали, ул. „Републиканска“
№ 63 А, вх.Б, ет. 1, ап.16 и К. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.
Кърджали, ул. „Възрожденци“ 32, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплатят на „ТЕРМАЛ
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 85, направените по делото
разноски в размер на 1068 лева за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице и 1 500 евро – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
16