Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1037
гр.Пловдив 22.08.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№61/2019г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Жалба по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Обжалвани са действията на ЧСИ К.П.
с район на действие ПОС по изп.д.№9060/2017г. по описа на същия от третото лице
И.Й.С.,която в изпълнителното производство е конституирана като ипотекарен
длъжник,с които е издадено постановление за отказ за прекратяване на
производството по изпълнителното дело и вдигане на наложените възбрани върху
недвижимия имот,собственост на жалбоподателя,като същия счита така издаденото
постановление за незаконосъобразно и моли да се отмени.
В срока е постъпило възражение
на жалбата от взискателя,с което счита същата за недопустима и моли
производството да се прекрати или алтернативно счита същата за неоснователна и
моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Изпълнителното производство е
било образувано по издаден изпълнителен титул на взискателя „ПИБ“ АД,който се е
снабдил с изпълнителния титул.Видно от представените писмени доказателства по
делото,а именно нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка
№177/2017г.,т.I,нот.д.№165/2017г. става ясно,че
собственик на процесния имот е жалбоподателя И.Й.С.,като същата на оригинерно
основание е придобила собствеността върху процесния имот.Спорът по делото се
свежда до това дали към момента на ипотекиране на имота в полза на взискателя
третото лице е било собственик на имота.Няма събрани доказателства в тази
насока имота да е бил собственост на третото лице към момента на ипотекирането
на имота за обезпечаване на вземането на банката,а владението като
самостоятелен акт е демонстрирано в един по-късен момент,като жалбоподателя е
станал собственик на имота.Вярно е също така,че производството,в което същия е
придобил собствеността върху имота е охранително,а не исково,но това не променя
факта на притежаването на собствеността върху същия от третото лице.
Доколкото съгласно трайната
практика на ВКС придобивната давност е оригинерени способ за придобиване на
собствеността,а при оригинерните способи правото на собственост се придобива
самостоятелно и свободно без всякакви ограничения.
При това положение нито
наложената възбрана,нито договорната ипотека могат да се противопоставят на
собственика на имота,придобит от него на оригинерно основание,а именно
придобивна давност за срок по-дълъг от 10 години.
Настоящата инстанция намира,че така
подадената жалба се явява основателна и като такава следва да се уважи,а делото
да се върне на ЧСИ П. за прекратяване на производството по изпълнителното дело
и вдигане на наложените възбрани върху имота.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски,но в кориците на делото няма представен списък по реда на
чл.78 от ГПК,поради което такива не следва
да се присъждат на длъжника за настоящото производство.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията
на ЧСИ К.П. с район на действие ПОС по изп.д.№9060/2017г. по описа на същия
ЧСИ,изразяващи се в издаване на постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното
производство и за вдигане на наложените възбрани върху недвижим
имот,собственост на третото лице И.Й.С. като неправилни и незаконосъобразни и ВРЪЩА делото на същия ЧСИ за прекратяване
на изпълнителното производство и вдигане на възбраните.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: