№ 120
гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело №
20244001000246 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 16/25.03.2024г. по т.д. № 74/2021г. по описа на Окръжен съд – Ловеч са
осъдени „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. П.
С., със седалище и адрес на управление град Пловдив, *********, офис 314 и Д. П. С., ЕГН
**********, с адрес село Дерманци, община Луковит, *********, да заплатят солидарно на
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.
Московска № 19, на основание чл.430 и сл.от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, следните
суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключен Договор за кредит №
33/9.03.2015г. и анексите към него, а именно - главница в размер на 159 384.22 /сто петдесет
и девет хиляди триста осемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ лв., сума в размер
на 6 053.94 /шест хиляди петдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020г. до 20.03.2021г., сума в размер
на 4 586.18 /четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ лв. -
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020г. до 24.03.2021г.,
сума в размер на 323.17 /триста двадесет и три лева и седемнадесет стотинки/ лв. -
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 25.03.2021г. до 07.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и
132.00 /сто тридесет и два/ лв. - разноски за уведомяване, както и разноски в размер на
3 409.59 /три хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лв. - държавна
такса и 100.00 /сто/ лв. - юрисконсултско възнаграждение, присъдени с издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 224/2021г. по описа на Pайонен съд
- Луковит. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА
1
ДСК" ЕАД направените в производството разноски.
Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И“
ЕООД и Д. П. С.. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Считат, че направените правни изводи не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Поддържат, че вторият от тях се е задължил по
процесния договор в качеството на поръчител и своевременно релевираното възражение по
чл.147 ЗЗД за погасяване правото на кредитора към поръчителя е основателно. Намират за
неправилен извода на съда за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита поради
противоречието му със събраните по делото доказателства. Поддържат, че вследствие
незаконосъобразното си поведение – чрез превод на постъпили парични средства от целеви
субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ към частен съдебен изпълнител, банката сама се е
лишила от дължимите вноски по договора за кредита, поради което не може да се позове на
предсрочна изискуемост. Правят искане за отмяна на обжалваното решението и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „БАНКА ДСК“ ЕАД е подала отговор
на въззивната жалба чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт Р.
М.. В същия заема становище за нейната неоснователност. Моли за оставянето й без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез своя пълномощник – адвокат Й. П.,
поддържат подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Поддържа в писмено становище
позицията си по спора. Счита обжалваното решение за правилно, обосновано и съобразено
със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаването му.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на
„БАНКА ДСК“ ЕАД срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. с твърдения за сключен
между ищеца и ответното дружество договор за кредит № 33/09.03.2015г., със съдлъжник
вторият ответник, по силата на който е отпуснала на ответното дружество кредит в размер
на 200 000 лв. със срок до 09.03.2016г., който може да бъде продължаван с анекси и падежна
дата 25-то число на всеки месец. С Анекс № 4/26.02.2019г. срокът на ползване на средствата
по кредита бил удължен до 09.03.2019г., като след изтичането му кредитът следвало да се
погаси в срок от 60 месеца съгласно погасителен план - до 10.02.2024г. В договора за кредит
били уговорени всички лихви и други условия за издължаване на предоставения кредит, а за
обезпечаване вземането на банката била учредена договорна ипотека върху недвижими
имоти, находящи се в с. Дерманци, вписана с Нотариален акт с вх. № 2, том I, дело № 118 от
09.03.2015г. на Служба по вписвания - Луковит. Със сключването на договора за кредит,
кредитополучателят поел задължението да погасява разрешения му кредит на месечни
вноски, определени в договора. Твърди се, че банката изпълнила своето задължение по
договора, предоставяйки уговорената сума, усвоена изцяло по сметка № 22484601, но
длъжникът не заплатил 10 броя погасителни вноски – с падежни дати 10.06.2020г.,
10.07.2020г., 10.08.2020г., 10.09.2020г., 10.10.2020г., 10.11.2020г., 10.12.2020г., 10.01.2021г.,
10.02.2021г. и 10.03.2021г., включващи главница и лихва, което довело до настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на основание т. 22, б. „б“ от договора. Твърди, че
банката обявила целия остатък от кредита за предсрочно изискуем на 24.03.2021г. след
уведомяване на длъжника с покани - уведомления с изх. № 0030-20-00214/21.01.2021г.,
връчена на 10.02.2021г. и с изх. № 0030-20-00202/21.01.2021г., връчена на 24.03.2021г. Сочи,
2
че били направени разходи в размер на 132 лв. за намиране на длъжника, изпращане на
уведомления за предсрочна изискуемост и тяхното връчване. Твърди, че остатъкът от
кредита не бил погасен, заедно с дължимите лихви, поради което на 10.04.2021г. банката
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Pайонен съд -
Луковит, като по образуваното ч.гр.д. № 224/2021г. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист за
предявеното в производството парично вземане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.04.2021г. до окончателното му изплащане. В заповедното
производство в нейна полза били присъдени и разноски. За събиране на вземането било
образувано изпълнително дело № 982/21г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с
район на действие - Окръжен съд – Ловеч. Посочено е, че в законоустановения срок
длъжниците по заповедта подали възражения за недължимост на сумите по нея, което
обосновавало правния интерес на дружеството от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД главница в размер на 159 384.22 лв.,
6 053.94 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020г. до 20.03.2021г.,
4 586.18 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.07.2020г. до 24.03.2021г., 323.17 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.03.2021г. до 07.04.2021г., ведно със законната лихва
от 10.04.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на 132 лв. -
разноски за уведомяване, както и разноски в заповедното производство – в размер на
3 409.59 лв. - държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 224/2021г. по описа на Pайонен съд - Луковит.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е подал писмен
отговор на ИМ, в който е оспорил основателността на предявената искова претенция с
възражения, поддържани и с подадената въззивна жалба.
С Определение № 38/20.01.2022г. по ч.гр.д. № 590/20.01.2022г. на Окръжен съд-Ловеч е
отменено Разпореждане за незабавно изпълнение от 13.04.2021г., инкорпорирано в
издадената Заповед № 157 по ч.гр.д. № 224/2021г. на Районен съд-Луковит, и е обезсилен
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
В хода на делото, с молба с вх. № 1092/21.02.2022г., ищецът „Банка ДСК“ АД е поискал
до бъде допуснато изменение на предявените искове от установителни в осъдителни.
Искането е аргументирано с постановеното от Окръжен съд-Ловеч Определение №
38/20.01.2022г. по ч.гр.д. № 590/20.01.2022г., с което по повод на частна жалба на
ответниците по чл.419 ГПК е отменено инкорпорираното в издадената заповед по чл.417
ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на задълженията по процесния договор за
кредит и е обезсилен изпълнителния лист.
В съдебно заседание на 21.02.2022г. първоинстанционният съд, след като е преценил
предприетото изменение на исковете за допустимо, е допуснал на основание чл.214 ГПК
изменение на същите и е приел, че е валидно сезиран с осъдителни искове, основани на
договор за кредит, като ги е уважил в предявените размери.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Обжалваното решение е недопустимо.
Съгласно разясненията, дадени в т.11б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, искът по чл.422 ал.1 от ГПК се разглежда по реда на общия исков процес,
но поради обусловеността му от издадената в заповедното производство заповед по
отношение на него не намират приложение правилата на чл.214 ал.1 от ГПК за изменение на
3
основанието, от което произтича вземането по заповедта за изпълнение. Предвид правната
природа на заповедта по чл.417 ГПК и последиците от влизането й в сила е недопустим
осъдителен иск за отразеното в нея вземане, както и преминаването от предявен по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК установителен иск за вземане към осъдителен за същото вземане.
Постановките на т.11б от тълкувателното решение не обхващат хипотезата, при която
заповедта за изпълнение е обезсилена с акт на съда в хипотезите на чл.411 ал.2 т.3 и т.4 от
ГПК, чл.415 ал.5 от ГПК и при прекратяване на производството по установителния иск. В
тези случаи правният интерес на ищеца от провеждане на установителен иск по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК отпада след обезсилване на заповедта за изпълнение и ако актът на съда,
с който е постановено обезсилването й, е влязъл в сила до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция, е допустимо преминаването от установителен към осъдителен иск
за вземането, предмет на обезсилената заповед, по реда на чл.214 ал.1 от ГПК. Осъдителен
иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК и чл.417 ГПК, е допустим само
след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при
наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез
уредения в чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск.
Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ал.1 ГПК,
инкорпорирано в издадената заповед, не води до отпадане на правния интерес от водене на
установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, доколкото не засяга самата заповед за изпълнение,
която не подлежи на обжалване извън частта за разноските. С отмяната на разпореждането
за незабавно изпълнение, заповедта по чл.417 ГПК не подлежи на изпълнение до влизане в
сила на решението по установителния иск. По делото няма данни издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение да е обезсилена по надлежния процесуален ред, с оглед на
което предявените по реда на чл.214 ГПК осъдителни искове за вземането, предмет на
заповедта, са недопустими. Обезсилването на издадения изпълнителен лист по чл.418 ГПК,
произтичащо от отмяната на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, не рефлектира
върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед.
Постановеното от Окръжен съд-Ловеч с Определение № 38/20.01.2022г. по ч.гр.д. №
590/20.01.2022г. отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
не засяга самата заповед, а единствено разпореденото в нея незабавно изпълнение.
С оглед на това, разглеждайки осъдителни искове при наличие на заповед за
изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред, първоинстанционният
съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с последиците по
чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК. Решението следва да бъде обезсилено и в частта относно
присъдените в полза на ищеца по чл.78 ал.1 от ГПК разноски, като отговорността за
разноски, включително и за настоящото производство, следва да се разреши при новото
разглеждане на делото в зависимост от окончателното разрешаване на спора.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, Великотърновският
апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 16/25.03.2024г. по т.д. № 74/2021г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Ловеч за ново разглеждане от друг съдебен състав за
произнасяне по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
4
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5