Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С. , 28.05.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 26 май, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Теодора Маринова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1453/2019 год. по описа на РС-Б.С.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от
К "ВЗКАЧС - МИЗИЯ" - П. ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление *** представлявана от Председателя
ц.и.ф., чрез пълномощника адв.Й.Х. *** против ЕТ "М.И. - МОНИ
78" ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н.И., с която е
поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3600,00 лв.
представляваща главница по формален договор за наем на сграда от 16.05.2013г.
за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., както и сумата от 540,00 лв. представляваща договорна
неустойка по същият договор за наем и направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба вх.№
7926/20.11.2019г. в изпълнение указанията на съда, ищеца е посочил, че сумата
от 540,00 лв. представляваща
договорна неустойка е за периода от 01.12.2016г. до 01.11.2019г.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника, с който да вземе становище
по исковата молба, не е направил своите
възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата му в
процеса са преклудирани, съгласно
разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
В с.з. се явява управителя на ответника,
която признава сключването на договора за наем, както и исковите суми.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази се доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца навежда
твърдения, че е налице сключен между
страните по делото договор за наем от 16.05.2013г., вписан в СВ при БСлРС под №
177, рег.№ 2189/16.05.2013г. на недвижим имот находящ се в с.Г., обл.В.,
ул.”Петко Лалов” № 51 за срок от 7 години, при месечна наемна цена от 100,00
лв. платима до 25-то число на текущият месец.
Съгласно чл.4, ал. 2 от договора,
наемателят заплатил авансово сумата от 1200.00 лв. представляваща наемната цена
за една година напред. Впоследствие преустановил плащанията по договора.
Въпреки многократните разговори с ответника,
чийто управител М.И. обещавала, че ще се издължи, но това не се случило, пораки
което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
обективирана в петитумната част на исковата молба.
С исковата молба са представени писмени
доказателства: договор за наем от 16.05.2013г., 2 бр.у-ния за актуално
състояние на страните по делото, вносна бележка за платена дължавна такса и
адвокатско пълномощно.
В срока по чл.131 от ГПК ответника не е
депозирал писмен отговор, нито е взел становище по молбата, не е ангажирал
доказателства.
В с.з. ответника чрез управителя на ЕТ
"М.И. - МОНИ 78" не оспорва, че е налице сключен между нея и ищеца
договор за наем и действително дължи сумите претендирани с исковата молба. В
с.з. представила 2 бр. платежни нареждания за преведена обща сума от 3600,00
лева, представляваща главница по договора.
Впоследствие с писмена молба вх.№
2080/15.04.2020г. управителя на ответника е представил 2 бр. вносни бележки за
сумата 540,00 лв. представляваща неустойка по договора и за сумата от 794,00
лв. представляващи направените по делото разноски.
С молба депозирана по ел.поща на съда
вх.№ 2109/22.04.2020г. процесуалният представител на ищеца е поискал съдът да
постанови решение с което да прекрати производството поради плащане,
включително и на разноските по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.228 ЗЗД, с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.
Установява се от представените по делото
доказателства, че е сключен между страните договор от 16.05.2013 г., вписан в
СВ при БСлРС под № 177, рег.№ 2189/16.05.2013г. за наем на недвижим имот
находящ се в с.Г., обл.В., ул.”Петко Лалов” № 51 за срок от 7 години, при
месечна наемна цена от 100,00 лв. платима до 25-то число на текущият
месец./чл.2 и чл.4 от договора/.
При подписването на договора, съгласно
чл.4, ал.2 от договора, наемателят заплатил авансово сумата от 1200.00 лв.
представляваща наемната цена за една година напред.
В клаузата на чл.4,ал.4 от договора е
уговорено, че при забавяне плащането на наемната цена по договора от страна на
наемателя, същият дължи веустойка в размер на 2% от месечната наемна цена за
всеки просрочен ден, но не повече от 15 % от същата.
В настоящият казус е безспорно, че
ответникът е получил правото на ползване върху наетия обект в уговорения срок.
Възникналото облигационно отношение е достигнало до един нормален край:
наемателят не е изпълнил точно в количествено отношение, като в негова тежест
бе да установи, при пълно и главно доказване, че е заплатил дължимата наемна цена,
макар и със закъснение на наемодателя в пълния й размер, ведно с
неустойката за забавено изпълнение на
парично задължение. При това положение, предявеният от ищеца иск се явява
основателен, понеже ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, като следва да се отбележи, че дългът му е погасен чрез плащане в хода
на процеса, видно от представените и приложени по делото вносни бележки за платена главница в размер
на 3600,00 лв., неустойка в размер на 540,00 лв. и деловодни разноски в размер
на 794,00 лв.
На основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът съобрази
настъпилите факти след предявяване на исковете, които са от значение за
спорното право, свързани с наемното правоотношение. След като ответника е заплатил
всички дължими суми по исковата молба, включително и разноските по делото,
които плащания са приети от ищеца, той вече не се нуждае от изпълнителното
основание за заплащане на дължимите към датата на постановяване на съдебното
решение със сила на пресъдено нещо, защото не се нуждае от второ плащане на
същия дълг. Поради изложените съображения и искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като задължението не съществува към датата на постановяване
на решението, поради погасяване чрез плащане от ответника.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К "ВЗКАЧС - МИЗИЯ" - П. ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявана от Председателя ц.и.ф., чрез пълномощника адв.Й.Х. *** против ЕТ "М.И. - МОНИ 78"
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
М.Н.И., искове с правно основание чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3600,00 лв. представляваща главница по формален договор за наем на
сграда от 16.05.2013г. вписан в СВ при БСлРС под № 177, рег.№ 2189/16.05.2013г.
за недвижим имот находящ се в с.Г., обл.В., ул.”Петко Лалов” № 51 за периода от
01.11.2016г. до 01.11.2019г., сумата от 540,00
лв. представляваща договорна неустойка по същият договор за периода от
01.12.2016г. до 01.11.2019г. и сумата от 794,00
лв. представляваща направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение, поради погасяване на
задължението чрез плащане.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: