№ 344
гр. Пазарджик, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Е. Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200878 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Е. Н. П. от град П., ЕГН: **********
против Електронен фиш серия К, № 7316336 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба
в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до
наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено
становище от пълномощник, с което се излагат съображения за отмяна на ЕФ.
Иска се и присъждане на разноски.
За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се
потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана в качеството й на законен
представител на „АМАЙЯ РЕНТ” ЕООД с ЕИК: ********* – надлежно
вписан ползвател на МПС АУДИ КУ8 с ДК№ РВ7447КХ, за това, че на
06.04.2023 година, в 15,24 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, с посока на
движение от град П. към град София, горепосоченото МПС е било
управлявано и се е движело с превишена скорост от 155 км/час, при
максимално допустима за движение в извън населено място и по
автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система
„MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със
скорост от 160 км/час, т.е. превишаване на скоростта с 20 км.час, но от това
превишаване били извадени 3%, т.е. 4,8 км/ч., което било закръглено на 5
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването от 15 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административно наказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не се спори по делото, че търговското дружество „АМАЙЯ РЕНТ”
ЕООД е надлежно вписан в свидетелството за регистрация ползвател на
горепосоченото МПС, предоставено му по силата на договор за лизинг, както
и че жалбоподателката е законен представител на това търговско дружество.
Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административно наказателна отговорност за собственика /законния
2
представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния
негов извършител. Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 от ЗДП 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът/ползвателя,
респ. техните законови представители, когато собственик/ползвател на МПС с
което е извършено нарушението е ЮЛ, да имат възможност да предоставят в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. В противен случай той/тя е лицето, което следва да понесе
отговорност за извършеното с МПС нарушение. Жалбоподателката не се
възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и
правилно е била приета от издателя на обжалвания електронен фиш като
лице, отговорно за извършеното нарушение.
В този смисъл неоснователно би било възражение, че е налице
съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, т.к.
АНО не бил „изискал” от представителя на юридическото лице декларация по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Според недвусмислено разписаното в
цитираната правна норма, процедурата по подаване на декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП зависи единствено и само от волята на собственика на МПС,
респ. законния представител на ЮЛ, което е собственик или ползвател.
Единствено по негова инициатива би могло да се подаде декларация в горния
смисъл, а наказващият орган няма законово задължение да изисква такава.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е
приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение -
установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш
- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
3
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано”
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган. Последните уточнения бяха
направени по-скоро с разяснителна цел, т.к. в настоящия казус нарушението е
установено със стационарна система.
С оглед на това според съда не са налице твърдените във въззивната
жалба или други служебно установени нарушения на процесуалните правила
при издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени реквизитите, които
следва да се съдържат в един ЕФ, като снимковият материал не е сред тях.
Единствено в чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща
жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или
оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно
от това мястото на нарушението е описано недвусмислено, а именно: АМ
„Тракия”, км. 86+400, с посока на движение от град П. към град София
4
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението.Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишаване на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение
на лекия автомобил. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса – 160 км/час и възприетата
като установена в ЕФ – 155 км/час, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в
полза на нарушителя. Три процента от 160 км/час се равняват на 4,8 км/час,
които очевидно са закръглени на 5 км/ час, а тази стойност е извадена от
отчетената скорост от видеосистемата - 160 км. час, като се е получило
превишаването по ЕФ с 15 км/час. Изрично в ЕФ е записано, че при
определяне на превишаването е „отчетен толеранс от минус 3% от
измерената скорост”. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21,
ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Датата на издаването на ЕФ, както и срокът и органът, пред който
същият може да се обжалва също не са сред реквизитите по чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява „документ” в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ползването на автомобила.
Сроковете и органите, пред които се оспорва, респ. обжалва ЕФ са
5
разписани в закона и очевидно жалбоподателката не е била затруднена с
тяхното узнаване, доколкото го е обжалвала по надлежния ред и в
предвидения срок, при което правото й на защита в този смисъл по никакъв
начин не е накърнено, а напротив – реализирано е в пълен обем.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на производителите –
инструкцията за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на
производителя „JENOPTIK Robot GmbH”- Германия, която е публично
достъпна.
Визираните реквизити в горната част на фотоса /л.8 в делото/ напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване /виж стрелката в графата
„Посока”/, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани
са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила
на жалбоподателката, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е
засекла автомобила, движещ се в лента №2, а видно от фотоса точно там се
движи автомобила на жалбоподателката, като зад него в тази лента няма друг
автомобил, който да е бил обект на засичане. В случая е заснет и друг движещ
се автомобил на известно разстояние зад този на жалбоподателката, но в
лента № 1, при което не се поражда съмнение, че засечената скорост може да
е на задния автомобил, доколкото пак от инструкцията за експлоатация става
ясно, че системата може ясно да определи в коя лента се движи превозното
средство, съобразно въвеждане на размерите на лентите и разстоянието
между ръба на банкета и радарния сензор при конфигурирането на системата
(ширина на лентите). Всички разстояния се задават от средата на
маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента и се
описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя
лента в момента на измерване, системата показва междинно положение, като
маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено превозно
средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на
фотоса към ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в
6
момента на измерване, се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая
категорично е засечено МПС в лента №2.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства протокол за последваща проверка за техническа изправност и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист – лист 11-13 в
делото.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката. Доколкото
е безспорно установено, че превишаването на скоростта е от 15 км/ час, то
правилно е приложена материално правната санкционна норма на чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП, в която е предвидено, че за превишаване на разрешената
скорост извън населено място от 11 до 20 км/час се налага глоба в размер на
50 лв.
Поради всичко казано до тук обжалваният ЕФ следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда
определя на 80 лева, вземайки предвид ниската фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7316336 на ОД на МВР
- Пазарджик, с който на Е. Н. П. от град П., ЕГН: **********, на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е. Н. П. с ЕГН: **********адрес: град П., улица „Г.М.“ № 16,
ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „С.“ № 3 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
7
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8