№ 3609
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Р.Г.Н.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110141011 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Р.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
2гражданско дело номер 41011 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „................... ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”...............” № .............., с ЕИК ....................,
представлявано от изпълнителните директори В.И.К. и И.И.Е., исковата молба подадена от
надлежно упълномощен процесуален представител, против А. С. Т., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „......................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
27.03.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Т.. и срещу ответника за сумата от общо 289,11 лв., от
която: сумата от 232,30 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец октомври 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 40,33 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.12.2021 г. до 20.03.2024 г., сумата
от 13,42 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец
октомври 2022 г., сумата от 3,06 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца
вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод
на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – офис
№ 1, находящ се в гр. София, ул. „..................“ № 195-201, с абонатен № 412575, за периода
от месец октомври 2021 г. до месец април 2023 г., но не е заплащала дължимата цена за
посочения период, като задължението възлиза на общо 289,11 лв. за отоплявания имот.
Излага твърдения, че изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди за сключване на договор, но ответниците не предприели действия по
сключване на договор, поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при
ползване на топлинна енергия. Твърди, че етажната собственост е сключила договор с
„.................” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена
за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А. С. Т.,
че ответника дължи на „................... ЕАД – гр. София сума в общ размер на 144,55 лв., от
която: сумата от 116,15 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец октомври 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 20,16 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.12.2021 г. до 20.03.2024 г., сумата
от 6,71 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец
октомври 2022 г., сумата от 1,53 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г., както и законната лихва върху
2
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи претенции, претендира направените по делото доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. С. Т., с който исковите претенции се оспорват като незаконосъобразни.
Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като твърди, че
обектът се намира извън жилищната сграда, както и процесният офис е преустроен в две
отделни помещения – офис № 1 и офис № 1А, и последните не са свързани към абонатната
станция на процесната сграда. Сочи, че партидата е открита служебно, като липсва изрично
волеизявление от ответника. Оспорва реално потребление на топлинна енергия за процесния
имот, като твърди, че същата е начислена служебно на база. Прави възражение за
погасителна давност за претендираните суми. Оспорва се претенциите за дялово
разпределение и за лихви за забава. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, с оглед липсата на
функционална свързаност на имота с абонатната станция, претендира направените по делото
разноски.
С определение от 16.10.2024 г. „.................” ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „.................” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 17923/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
05.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. С. Т. и Д.С.Т.. са осъдени да заплатят разделно на „................... ЕАД по
1/2 част от сумите, както следва: сумата от 232,30 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул.
„..................“ № ................., с абонатен № 412575, за периода от месец октомври 2021 г. до
месец април 2023 г., сумата от 40,33 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 01.12.2021 г. до 20.03.2024 г., сумата от 13,42 лв. – главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2022 г., сумата от 3,06 лв. – лихва
3
за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г.
до 20.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 07.06.2024 г. съдът е разпоредил
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Д.С.Т... По повод на постъпило възражение
от длъжника А. С. Т. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“................... ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “................... ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „................... АД и одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „.................” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “................... ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените и приети писмени доказателства по делото от третото лице помагач
се установява, че „.................” ООД извършва услугата дялово разпределение на доставената
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесния
отопляван недвижим имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 69, том I, рег. № 1349, дело № 57/2018 г. на
нотариус с рег. № 14, действащ в района на СРС, се установява, че А. С. Т. е признат за
собственик по наследство и договор за доброволна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.513.254.1.119, с адрес на имота: гр. София, район „.................“, ул.
„..................“ № 201, вх. Б, офис № 1.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че е бил
одобрен инвестиционен проект за функционално преустройство и разделяне на офис № 1, на
партерен етаж, на кота + 0,00 в жилищна сграда УПИ XI, кв. 7а, м. Зона В-16, в гр. София,
ул. „..................“ № 195-201, като отоплението на обекта ще се осъществява с електрически
радиатори във всяко помещение. Като доказателства по делото са представени съдебни
решения между същите страни, на същото основание, за предходни периоди, с които
претенциите на ищеца са били отхвърляни.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
4
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „.................” ООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 203,88 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 214,82 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 10,94 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 16.11.2025 г. При
извършен оглед на процесния недвижим имот вещото лице е установила, че офис № 1 не е
свързан функционално с абонатната станция, която захранва основната сграда, като още при
изграждането на абонатната станция всички тръбопроводи на отоплителната система са
прекъснати до процесния имот. Вещото лице прави заключение, че не е налице доставка на
топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване до офис № 1.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № 412575, за периода от месец октомври 2021 г. до
месец април 2023 г. е начислена сума за топлинна енергия в размер на 216,10 лв. за главница
и 40,33 лв. – лихва за забава за процесния период, като на 07.05.2024 г. на каса е била
платена сумата от 183,99 лв. и остават задължения в размер на 144,55 лв., от които: сумата
от 122,86 лв. за главница и сумата от 21,69 лв. за лихва за забава до 20.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “................... ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „..................“ № 195-
201. По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на процесния отопляван
недвижим имот по наследство и доброволна делба, спори се за свързаност на имота с
абонатната станция и за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че
процесният недвижим имот – офис е бил използван за небитови нужди.
Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
5
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
По делото липсват доказателства за сключен между страните договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди. За съда се налага извод, че между страните не е бил
сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през
процесния период имотът – нежилищен обект е бил ползван от ответника.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред. Същевременно от приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
офис № 1 не е свързан функционално с абонатната станция, която захранва основната
сграда, като още при изграждането на абонатната станция всички тръбопроводи на
отоплителната система са прекъснати до процесния имот, поради което и не е налице
доставка на топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване до
офис № 1.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването.
Съдът приема, че по делото не е установено реално потребление на топлинна енергия
в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия, с оглед на установеното
обстоятелство за прекъснати тръбопроводи на отоплителната система и липса на
функционална връзка между собствения на ответника недвижим имот и изградената
абонатна станция. Ето защо за съда се налага извод, че предявената претенция е
неоснователна и недоказана, като ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, поради което и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявеният
акцесорен иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен.
Относно претендираната главница в размер на 13,42 лв. за главница за дялово
6
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като същата се дължи за извършената услуга
дялово разпределение, предоставена от третото лице помагач „.................” ООД. В
конкретния случай липсва доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот,
което от своя страна налага извод и за предоставяне на твърдяната услуга. От друга страна
липсват и доказателства за възлагане събирането на тази сума от „.................” ООД в полза
на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 3,06 лв.
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г., съдът
намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски в заповедното производство не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство в размер на
400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 502,35 лв., от които: сумата от 100 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице, сумата от 2,35 лв. – такса за превод и сумата от 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
7
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „................... ЕАД, с ЕИК ....................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.................”, ул.”...............” № 23Б,
представлявано от изпълнителните директори В.И.К. и И.И.Е., против А. С. Т., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „........................, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. С. Т. дължи на
„................... ЕАД сумата от 116,15 лв. /сто и шестнадесет лева и петнадесет стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
октомври 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 20,16 лв. /двадесет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.12.2021 г. до 20.03.2024
г., сумата от 6,71 лв. /шест лева и седемдесет и една стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2022 г., сумата от 1,53 лв.
/един лев и петдесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „................... ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „.................”, ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори В.И.К. и И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Т., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„........................, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски в производството по
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10442 от
05.04.2024 г. по гр.д. № 17923/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „................... ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „.................”, ул.”...............” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори В.И.К. и И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Т., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„........................, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 502,35 лв. /петстотин и два лева
и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.................” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „.............“, ул. ”...................” № ..............., с ЕИК
*********, представлявано от управителя Иван Петков Добрев, в качеството му на трето
лице помагач на страната на „................... ЕАД, с ЕИК .....................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9