Решение по дело №58/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 155
Дата: 16 април 2019 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20194400500058
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   16.04.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ІІ възз. граждански състав

на ДВАДЕСЕТИ МАРТ                   две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   ЖЕНИ СТОЙЧЕВА

Прокурор:  ……………………….

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 58 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

        

С Решение № 234/19.12.2018 г., Левченски районен съд по гр. дело № 487/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения от Р.Г.П. ***, ЕГН ********** против Н.Л.К. ***, ЕГН **********, иск за присъждане на сумата от 2000 лв. – като обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 11.09.2013 г. до 26.09.2013 г., като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от Р.Г.П. – ищец в първоинстанционното производство. В жалбата се излага становище, че решението на ЛРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение и противоречие с материалния закон. Въззивникът твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в нито един свой акт първоинстанционният съд не споменава дали посочените от него доказателства и доказателствени искания са неотносими към предмета на делото. На следващо място се посочва липсата на пълни и ясни мотиви, което е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на решението. Съществено процесуално нарушение е факта, че съдът приема твърдението на ответника, че в процесния период не е имал оперативна самостоятелност за вземане на решения и затова се е обадил по телефона на началника, който е в законоустановен отпуск, преди да изпрати писмото си с подписката до ГДИН – София. Във връзка с постъпило писмо подписка от служители на Затвора – гр. Плевен, в същото под номер 6 фигурира името на М.Г., която не е служител на Затвора – гр. Белене и не недопустимо да участва в подобен акт срещу държавен служител със статут по ЗМВР и още повече, да е запозната със съдържанието на писмото подписка. Този факт е бил известен на ответника, но въпреки това същият го е прикрил. Неправилно съдът е възприел фактическата обстановка, вследствие на което е достигнал до неправилни изводи. Липсва обоснованост на фактическите констатации на съда, която е относима към истинността на установената от него фактическа обстановка. Неправилно в решението си съдът е направил извода, че ответникът не е разполагал с оперативна самостоятелност за вземане на решения за процесния период. Функциите на ответника като ИФЗД Началник на Затвора са възложени със заповед на титуляра за периода от 02.09.2013 г. до 20.09.2013 г., от което следва, че ответникът е разполагал с власт и правомощия на Началник на Затвора, съгласно ЗИНЗС. С написването на писмо рег. № 3267/10.09.2013 г. по описа на Затвора – гр. Белене до ГДИН – гр. София, ответникът е дал писмено становище по писмо подписка рег. № 3247/09.09.2013 г. и оттук се налага извода, че същият е разполагал с оперативна самостоятелност. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмените решението на Районен съд – гр. Левски, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Н.Л.К., в който се изразява становище, че от исковата молба не става ясно по какъв начин е препятствано правото на ищеца да организира защитата си, по какъв начин е поставен в неравностойно положение спрямо колегите, засягайки честта, личното и човешкото му достойнство, породило у него стрес, напрежение и тревога на работното място, страх от неизвестното и изгонване от работа с преследване и дори разчистване на сметки. Въззиваемият счита, че поради това, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивника Р. Г. П. иск, като недоказан. В мотивите на решението си, съдът ясно, точно и всеобхватно е обсъдил представените и събрани по делото доказателства, направил е правилна преценка на всички факти и въз основа на тях е формирал своите правни изводи и е взел своето решение. Моли Окръжния съд, да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в унисон със събраните по делото доказателства.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да е налице състава на непозволеното увреждане следва в рамките на съдебното производство да бъдат установени кумулативно следните предпоставки – противоправно деяние, извършено от сочения ответник виновно, настъпване на вреди за ищеца, които следва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Тези вреди следва да са надлежно установени с допустими от гражданския процес доказателствени средства, а не хипотетични и подразбиращи се.

Още в исковата си молба въззивникът П. твърди, че въззиваемия К. за периода от 11.09.2013 г. до 26.09.2013 г. го е поставил в изолация, като го лишил от правото да се запознае с текста на писмо от около 70 служители на затвора до Министъра на правосъдието срещу него и да организира защитата си. С това си действие/бездействие/ го поставил в неравностойно положения спрямо негови колеги, засягайки честта, личното му и човешкото достойнство, което породило у него стрес, напрежение и тревога на работното място, страх от неизвестното и изгонване от работа, с разследване и дори разчистване на сметки. С това писмо на служителите на Затвора гр.Белене се запознал едва на 26.09.2013г., след като му го представили за запознаване служители от ГД „ИН” гр.София.

Както изцяло правилно РС-Левски е посочил, в случая не се установяват елементите на състава на непозволеното увреждане. Първо деянието сочено като бездействие – не му е позволил да се запознае с писмо не е противоправно. Независимо от сочените във въззивната жалба и последващите бележки по делото нарушения на Етичният кодекс на държавния служител в ГДИН към МП, по делото не се установява конкретно нарушение от страна на въззиваемия К.. Сочените общи задължения – да уважава колегите си и да не осъществява натиск върху подчинените си са изключително общи и няма как да са нарушени с твърдяното в ИМ поведение – не запознаване с писмото на други служители в Затвора Белене. Първо етичният кодекс не е нормативен акт и поради дори и да е нарушен, няма как да води до противоправност на определено действие или бездействие. Второ, въззиваемият – ответник, в качеството на изпълняващ функциите Директор на Затвора Белене, не е адресат на писмото, от него не се е очаквала реакция извън тази да препрати същото на получателя – Министерство на правосъдието. Поради това и няма как да извърши нарушение на етичните норми, защото той е постъпил по единствения възможен начин. Нещо повече, ако беше предоставил писмото за запознаване от въззивника щеше да превиши правомощията си и това вече е дисциплинарно нарушение, което е противоправно деяние, защото нарушава Кодекса на труда. Изпълнявайки стриктно задълженията си да препрати писмото до неговия адресат К. не е извършил противоправно деяние и не е допуснал нарушение на никаква правна норма, а така също и на етичните правила.

След като деянието не е противоправно, то няма как да бъде и виновно.

Независимо дали за ищеца – въззивник са настъпили вреди в неимуществен план – стрес и тревоги, то те не са причинени от действие или бездействие извършено от К., което да е противоправно и виновно и поради това последният не носи отговорност за тях.

С оглед изложеното, съдът счита, че в случая липсват всички елементи на състава на непозволеното увреждане и поради това предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ето защо Окръжният съд приема, че обжалваното решение на Левченски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Р.Г.П. да бъде осъден да заплати на Н.Л.К. сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 234/19.12.2018г., постановено по гр. дело № 487/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Левски, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Р.Г.П. ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на Н.Л.К. ***, ЕГН **********, сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :