РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Радомир, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100326 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от ищеца адв. М. В. М., адвокатска колегия- П., с адрес на
кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. №8., ет.., ап.., в качеството му на пълномощник
на И. В. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Л., общ. К., със съдебен адресат: гр.П.,
бул.П. ш. №., ет.., ап.., против ответника “А. Ф.“ АД, ЕИК:. , със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. Б. №.,бл.., ет.., с управител Ц. П. К., с които моли съда да постанови
решение, с което да приеме, че:
- клаузата, предвидена в чл.20 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. сключен
между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
- клаузата, предвидена в чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020г
сключен между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
- клаузата предвидена в чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020г
сключен между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът А. Ф.“ АД, чрез
1
пълномощника ст. юрисконсулт И. Н., е подал отговор, с който оспорва така предявения иск,
като моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана и да придъси на
ответника направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът е страна по Договор за кредит „Б.к. от 24.06.2020г сключен с ,А.Ф.“ ООД.
Съгласно чл.2 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучатедя револвиращ кредит, в размер на 100.00 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на
договора.
Съгласно чл.20 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020г ако Кредитополучаелят не
предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, той дължи неустойка в размер на 10
% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец, като, същата се начирлява за всяко отделно неизпълнение на
задължението.
На следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г.
ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора,
ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за
всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12 ал.1 от
договора. Както и в случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение -
поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20
от договора е размер на 10 %. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения,
заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на
задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.
Според чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. е предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Твърди се, че описаните по-горе клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за
кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл;19
ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, поради което се
иска прогласяването им за нищожни.
В отговора си отватникът е заявил, че искът е допустим, но неоснователен.
Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно сключения Договор за
кредит „Б. К.“ № .;
Оспорват се всички останали фактическите твърдения, обосновали претенциите на
ищеца досежно обявяване нищожността на клаузите по чл.20, чл.21 ал.4 и ал.5 от
процесните договори за заем.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните, че ищецът е сключил с ответника Договор за кредит
„Б. к.“ от 24.06.2020 г., като същият е приложен по делото.
В чл.20 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. е уговорено, ако
Кредитополучаелят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, той дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец, като, същата се начирлява за всяко отделно
неизпълнение на задължението.
Съгласно чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. ако при забава за
плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора, ищецът дължи
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12 ал.1 от договора. В
случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 %
от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10
%. Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща
ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и
неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена
вноска.
Според чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. е предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид изложеното, клаузите на чл.21, ал.4 и 5 от договора между страните, предвиждащи
задължение на кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по събиране на
задължението и дейност на служител, са противоречащи на горепосочената правна норма.
Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга представляват по същността си такси
по управление на кредита /заема/, т.е. противоречат на забраната да се уговорят
допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. На следващо
място, тази клауза е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора.
Съдът намира, че в случая са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и същи
вреди, като в този смисъл, тази неустойка е прекомерна, поради което, на основание чл.26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, е налице нарушаване на добрите нрави. Ето защо, клаузите на
чл.21, ал.4 и 5 от договора, се явяват нищожни. След като са уговорени няколко неустойки
3
за една и съща вреда, това се явява самостоятелно основание за достигане до извода, че
посочените два текста от договора са нищожни, като нарушаващи добрите нрави.
По отношение на уговореното в чл.20 от договора, съставът приема, че посочената
неустойка, се явява необосновано висока. Съгласно текста на договора, кредитополучателят
се задължава при неплащане в срок на текущо задължение, в тридневен срок да осигури
обезпечение на задължението чрез поръчител, а ако това не бъде сторено се дължи 10%
неустойка върху усвоената, но непогасена главница. Посочената част от договора, освен
това съдържа уговорка, че такава неустойка ще се плаща за всяко отделно неизпълнение.
Тази уговорка създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не
обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.
Предвид това, съдът намира, че посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на кредитора обезщетявайки го за вреди от неизпълнение, а се цели
само неговото неоснователно обогатяване. Освен това, следва да се има предвид, че
задължението за което е предвидена тази неустойка, не предпоставя обезпечение
изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит е връщане на предоставената в заем
сума и възнаградителната лихва, ако такава е уговорена.
По изложените съображения, съдът намира, че претенцията за нищожност и на тази
уговорка от договора следва да бъде уважена.
В заключение следва да се отбележи, че по всеки един от трите атакувани текста,
съдът намира, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, като освен
това тези разпоредби противоречат и на чл.22 от ЗПК, което води до уважаване на исковите
претенции.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищецът е освободен от такси и разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- П. сумата от 1 200 лв. /по
400 лв. за всеки един от исковете/, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
упълномощаването.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Радомир държавна
такса върху уважената част на исковете, която възлиза на 150 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
от ищеца адв.М. В. М., адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул.П. ш. №., ет.., ап., в качеството му на пълномощник на И. В. Т., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с.Л., общ.К., със съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. №., ет.., ап.., против
ответника “А. Ф.“ АД, ЕИК: . , със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б. №.,бл.., ет..,
с управител Ц. П. К., както следва:
- клаузата, предвидена в чл.20 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020 г. сключен
между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
- клаузата, предвидена в чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020г
сключен между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;
- клаузата предвидена в чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Б. к.“ от 24.06.2020г
сключен между И. В. Т. и „А. Ф.“ ООД, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “А. Ф.“ АД, ЕИК: . , със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.
№.бл.., ет.., с управител Ц. П. К., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес
на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.. ап.., адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “А.Ф.“ АД, ЕИК: . , със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.
№.,бл.., ет.., с управител Ц. П. К., да заплати по сметка на Районен съд- Р. сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/- държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5