Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12188 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Т.Ж.срещу
решение от 28.05.2019 г., постановено
по гр.дело № 60495/2018 год. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 163 с-в, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу В.С.Б., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над уважените общо
98,90 лв./ за незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от
14.07.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.“********, аб.№ 132679, и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 г. до
13.08.2018 г./ до пълния предявен размер от общо 252,61 лв. и период 01.05.2014
г.-13.07.2015 г., като неоснователни предвид погасяването на вземането по
давност. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници
Д.В.Б., Р.В.Б., Р.В.Б. и Е.В.Б./ конституирани, като ответници
по делото на основание чл.227 от ГПК, с определение на съда от 20.05.2021 г.
постановено в публично съдебно заседание на мястото на починалия ответник В.С.Б./,
не вземат становище по подадената въззивна жалба.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца „ Т.С.“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната
част, като настоящата въззивна инстанция споделя
окончателния извод на съда за неоснователност
на предявените обективно съединени осъдителни искове за главница и мораторна лихва за забава, в частта в която същите са
отхвърлени срещу наследодателя на ответниците.
Крайните изводи на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
В настоящия случай, основния довод изложен в жалбата,
досежно обстоятелството, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че са погасени по давност част от дължимите от
наследодателя на ответниците суми за доставена
топлинна енергия по издадени общи фактури от 31.07.2015 г. и от 31.07.2016 г.,
за периода от 01.05.2014 г. до 13.07.2015 г. включително, съдът намира за
изцяло неоснователен. Издаването на общите фактури не
променя падежа на месечните задължения за съответния отчетен период. Общата
фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респективно изваждане на
сумите за връщане на клиента. Падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в чл.33,
ал.1 ОУ от 2014 г. - в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. В процесния случай, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че вземанията
на ищеца по процесните фактури за периода преди 13.09.2015
г., включително са погасени по давност. Изводите на първоинстанционния
съд в тази насока, а именно, че вземанията на ищеца по отношение на наследодателя
на ответниците за цена на доставена топлинна енергия,
за периода от 01.05.2014 г. до 13.07.2015 г. включително са погасени по
давност, са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. В настоящия случай не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон.
Основателно е възражението на ответника по предявените искове /чл.120 ЗЗД/ за
изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността на претендираната топлинна енергия. Процесното
главно вземане /респективно вземания/ следва да се приеме за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието,
че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен право-пораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Поради горното,
при приложение на
специалния давностен срок, предвиден в чл.111, б.”в” ЗЗД, се
налага приемането на обоснован извод,
че вземанията за главница за периода от
01.05.2014 г. до 13.07.2015 г. включително /чл.114, ал.1 ЗЗД вр. чл.116, б.”б” ЗЗД/, са били погасени по давност. Първоинстанционният
съд като е достигнал до същия правен извод е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
На следващо място съдът приема, че
по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от приложимите
към исковия период Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители в гр.София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното задължение
на абоната за заплащане на остойностената топлинна
енергия действително възниква ежемесечно и периодично.
Настоящият въззивен
състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили
срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца, че В.С.Б./ наследодател на ответниците
/ е изпаднал в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия през процесния период от
време, поради което предявената искова претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД подлежи
на отхвърляне.
С оглед
на така
изложените съображения, предявените обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част
се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени
в обжалваната от ищеца част, от първоинстанционният
съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
С оглед изхода
на спора на въззивника- ищец не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите
страни- ответници по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.05.2019 г., постановено по гр.дело № 60495/2018
год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163 с-в, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието в процеса на „Т.С.“ ЕООД, ***, като трето лице- помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.