№ 89
гр. С.З., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20245500900176 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Й. И., ЕГН
**********, с. Ш., ул. ****, чрез адв. К. срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С.,
бул. **** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26 000
лв., предявен като частичен от 80 000 лв. - обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и
неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП, както и сумата 136,80
лв, за причинените имуществени вреди - направените разходи за лечение от
пострадалия и репатриране на л.а. „Ф.“.
Претендира се лихва от датата 12.05.2023 г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2023 г., около 17:30 часа в е. Д., на
ул. **** с. Д., водачът Х.Х.Б., управлявайки л.а. „О.К.“ с peг. № СТ **** В А,
нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал МПС марка и
модел „Ф.Ф.“ с peг. № СТ **** РВ, управляван от М. И.. В следствие на
сблъсъка са причинени телесни повреди на М. И., на 22 години.
По случая е образувано ДП № 842/2023 г. на РУ К., пр.пр. № 4766/2023г. на
РП С.З. - ТО К., което към настоящия момент не е приключило с окончателен
1
съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на л.а. Х.Б., нарушения на правилата за движение по
пътищата, като в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на водача Б. и настъпилите общественоопасни последици - телесни
увреждания на М. И..
За увреждащия л.а, „О.К.“ с per. № СТ **** В А, управляван от водача Х.Б.
има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/08/123000766425, със срок на валидност от
09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищеца М. И. е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
“Д.З.“ АД. Към претенцията са приложени всички документи, с които
разполага пострадалия, получени с обратна разписка на 30.05.2023 г.
Образувана е преписка по щета № *********, но към настоящия момент не е
изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, за ищеца
били налице предпоставките за предявяването на настоящия иск за
ангажиране отговорността на “Д.З.“ АД за причинените му неимуществени и
имуществени вреди.
Вследствие на процесното ПТП М. Й. И. е получил следните травматични
увреждания: фрактура на 5,6,7 ребра; пневмоторакс постравматика декстра;
контузио торацис; контузия на гръден кош; разкъсно- контузна рана на дясно
коляно; множество травми по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.
След инцидента пострадалият е приет за лечение в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД,
гр. С.З. в увредено състояние. Направени са му лабораторни изследвания;
консултативни прегледи; КТ, рентгени. От направения КТ на гръден кош са
установени фрактури на ребрата в дясно - 5- то, 6-то и 7-мо, видно от резултат
от 05.05.2023 г. от отделение по образна диагностика; промени от типа на
парциален пневмоторакс, наложен дренаж в дясно. След обсъждане на
извършените изследвания и прегледи е назначено извършване на оперативна
2
интервенция. На 05.05.2023 г. е извършена операция, оперативен протокол №
114 - Торакоцентезис ет дренаж. Назначена е и терапия с лекарствени
медикаменти. На 12.05.2023 г. е изписан с препоръки да не се натоварва
физически. Дадени указания за правилен ХДР.
Във връзка с получените от страна на ищеца при настъпване на процесното
ПТП травми, същият е бил няколко месеца временно неработоспособен.
На 29.03.2024 г. посетил консултативен преглед, поради оплаквания от силни
болки в областта на дясна плешка, гръбнака и кръста. Назначена му е терапия
с лекарствени медикаменти.
Във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на
36,80лв. М. от И., като разноските са за закупуване на лекарствени средства, и
сумата от 100 лв. за репатриране на л.а. „Ф.Ф.“.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, М. търпи силни болки и много
страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. Вследствие на травмите пострадалият е трябвало дълго време
да спазва режим на покой, имал е оплаквания за болки и дискомфорт. Преди
процесното ПТП ищецът е бил в добро здравословно състояние, бил е
изключително деен, работоспособен и активен мъж, на 22 години, но след
инцидента животът му се променя. За дълго време е бил лишен от обичайния
си начин на живот, лишен е от динамика, изпитвал е неудобства и не се е
чувствал добре. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и
подкрепата на своите близки, от невъзможността да се обслужва нормално и
самостоятелно, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.
Същият за дълъг период от време бил временно нетрудоспособен, което се
отразило негативно на изпълнение на служебните му задължения. Освен
болките, ищецът изживял и силен стрес и страх, който в съвкупност с
получените от него физически травми се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние. Към настоящия момент
пострадалият все още изпитва болки, не се е възстановил напълно.
С оглед на изложеното, се счита, че причинените болки и неудобства на
пострадалото лице следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение,
разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
3
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания.
Вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Х.Б., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото “Д.З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право
на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице
правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив
размер на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени
вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2023 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Искането е като се има предвид изложеното, да се постанови решение с което
да се приеме, че предявения граждански иск е основателен и доказан по
размер и да се осъди ответника “Д.З.“ АД да заплати на М. Й. И. сумата в
размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 80 000 лв. - обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки,
страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП, както и
сумата 136,80 лв., за причинените имуществени вреди - направените разходи
за лечение от пострадалия и репатриране на л.а. „Ф.“. В с.з. на 24.02.25 г. е
допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди ,който
следва да се счита предявен за сумата от 50 000 лв., частичен иск от 80000лв.
Претендира се лихва от датата 12.05.2023 г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ ,а в условията на евентуалност от
30.05.23 г.до окончателното изплащане на сумите.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, настоящата молба да се счита за
списък на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че намира исковете за
процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по
основание, така и по размер.
4
Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране
отговорността на Дружеството по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за
вредите, които ищеца твърди да търпи, като в тази насока излага следното:
В настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност
на ответното дружество, която отговорност е функционално обусловена от
наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице
деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено
противоправно деяние (действие ти бездействие) от страна на водача в пряка
причинно следствена връзка ,с което ищеца да търпи претендираните вреди.
Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на
деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно
следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица
вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали
твърдения.
В този ред счита, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи
по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на
застрахован в Д.З." АД водач, в пряка причинно следствена връзка, с което
ищецът да търпи всички посочени в исковата молба вреди. За пълнота на
изложението посочва, че по делото липсват доказателства, за наличието на
която и да е да е друга хипотеза на покритие по чл. 493 от КЗ (напр. влошаване
на здравословното състояние на водача, вреди от МПС като вещ и т. н.).
Документите, представени от ищеца, в тази насока се изчерпвали с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който обаче не става ясен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито поведението на
участниците в него към момента неговото настъпване - къде точно са били
ситуирани, какво е било поведението им на пътя и т. н.
С оглед горното, счита, че процесното ПТП може да е последица от
неправомерно поведение на ищеца, на трето лице или случайно събитие.
Многократно ВКС се произнасял, че констативният протокол, издаден от
органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179,
ал. 1 от ТПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако ПТП не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с
5
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за
констатираното положение на участвалите в ПТП МПС-та. Доколкото
протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му като
длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в
тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното
поведение на соченият за виновен водач. В случая ПТП не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице и протокола не е подписан от соченият за
виновен водач.
Предвид гореизложеното, се оспорват твърдените в исковата молба
причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП. както
и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите,водач.
На следващо място намира исковете за неимуществени вреди за силно
завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и
страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно
присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни
случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно
следствена връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно
следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба
последици.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът е
лекуван успешно, възстановил се е бързо и без остатъчни негативни
здравословни последици. Бързото и пълно възстановяване при ищеца е
обусловено от липсата на сложни травматични увреждания и младата възраст,
в която е.
Изрично оспорва твърденията за: дълго и продължително възстановяване -
видно от представената медицинска документация, при ищеца има по - кратък
от обичайният срок за възстановяване, като на същият не са провеждани
сложни медицински интервенции, нито са установени здравословни
усложнения и др., които да обуславят по - дълъг срок за
възстановяване,невъзможност да се обслужва сам - при ищеца липсва
имобилизация, парализа на крайници или друго, което да обуславя пречки за
извършване на обичайни ежедневни дейности по лична грижа,силен страх,
6
стрес, срам, безпокойство - отново състояния, които счита, че твърдените за
получени при ПТП травми, не биха могли да обусловят. Установените при
ищеца телесни травми могат да се получи и при спъване, падане, спортна
злополука и т. н.
Видно от ангажираната по делото медицинска документация, констатираните
телесни повреди се изчерпват с фрактури на ребра и леки натъртвания и
охлузвания по тялото, които са лекувани успешно, в рамките на обичайният
период за това, като няма данни за необичайни негативни остатъчни
последици. Не се установяват травми, годни да обусловят болки и страдания
за продължителен период от време, нито такива годни да обусловят описаните
от ищеца последици типични за много по - сериозни травми и продължително
стресово преживяване.Налага се извода, че ищеца е изпитвал физически болки
и страдания за много по - кратък от твърдения период от време, тъй като е
ползвал обезболяващи.
В обобщение намира твърдените в исковата молба неимуществени вреди за
неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и, че същите са изложени
основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на
търсеният висок размер на застрахователно обезщетение. Посочва, че в
подкрепа на горното е и обстоятелството, че в исковата молба реално се
излагат всички възможни посоки на реализация на неимуществени вреди - от
страх, стрес, срам. безпокойство, до чисто физически болки и страдания,
които в тази съвкупност не са типични за получените телесни травми и
тежестта на ПТП.
Моли да бъде отчетено, че съгласно константата съдебна практика и правна
доктрина в областта на обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на справедливият размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъдат ценени, както икономическата
обстановка в страната към процесният период, така и стандарта на живот така,
че обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия. Целта на
закона е обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да
повишава стандарта на живот на пострадалите лица, а да бъде балансиран,
обективен и адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания. В този ред счита, че търсеният от ищеца размер на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви
7
върху него сформират крайни суми, които нямат своята социална и
икономическа обосновка, и излизат извън обезщетителният характер на
плащането. Присъждането на подобни суми счита, че би било в разрез с целта
на закона, за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично
измерение.
При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно
поведение от страна на водач на МПС, , прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца твърдейки, че последният също е нарушил правилата за
движение по пътищата, като:
-е управлявал МПС с незаконосъобразна скорост
-без поставен задължителен обезопасителен колан (с който процесното МПС е
фабрично оборудвано);
-без да се е съобразява с вертикалната и хоризонтална маркировка на
процесният пътен участък, както и конкретната пътна обстановка
/натовареност на движението, виражи, видимост и т. н./;
-като при своевременна реакция /не е отдавал нужното внимание при
шофиране/ е имал обективната възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП и/или да намали силата на удара и съответно вредите от
ПТП.
Счита, че с това поведение ищецът е допринесъл, както за настъпване на
процесното ПТП, така и за негативните последици от същото. В подкрепа на
горното посочва и обстоятелството, че незаконосъобразната (по - висока)
скорост обуславя много по - малко време за реакция, много по - голяма
опасана зона и много по - силен удар, съответно и много по - големи щети за
участниците в ПТП. Известно е, че от значение за вредите е не самият контакт
между МПС- тата, а неговата сила.
Развиват се съображения, че законът и съдебната практика са напълно
константни относно това, че законосъобразна е тази скорост на движение,
която е съобразена не само с максимално допустимата за съответния участък
от пътното платно, но и с конкретната пътна обстановка /видимост, състояние
на пътната настилка, атмосферни условия, натовареност на движението,
наличие на пешеходни пътеки в близост, поведение на останалите участници в
движението и др./. Точно с оглед горното при преминаване през кръстовище,
8
натовареност на движението, заледен участък, ограничена видимост и т. н.
законосъобразна се явява скорост, която е много по - ниска от максимално
допустимата такава. С посочването на максимален допустим праг на
скоростта, законодателят единствено заявява, че ще счита надвишаването на
този праг винаги за незаконосъобразно, независимо от конкретната пътна
обстановка. Това е така, тъй като се приема, че и при най - благоприятната
възможна пътна обстановка, управляването със скорост по - висока от тази
посочена за максимално допустима за съответния пътен участък, завишава
риска от настъпване на ПТП до неприемливо ниво.
При ПТП с описаният механизъм предпазният колан, чиято основна функция
е да държи тялото на пътника в стационарно положение към седалката,
непозволявайки на същото контакт с интериора на купето, е максимално
ефективен и телесните травми, които се сочат за получени при ПТП, не биха
могли да настъпят в този обем при ползван обезопасителен колан.
Счита, че ако ищецът бе управлявал МПС със законосъобразна скорост и бе
отдавал нужното внимание при шофиране, би имал обективната възможност
да избегне настъпването на процесното ПТП или алтернативно, ударът би бил
много по - слаб, съответно и вредите по - леки. Наред с това, ако ищецът бе
ползвал предпазен колан, би търпял единствено леки телесни повреди, като
последица от ПТП.
С оглед всичко дотук изложено, намира така предявеният иск за
неимуществени вреди, за неоснователен и недоказан.
Намира за неоснователен и недоказан и иска за имуществени вреди, тъй като
не се доказва връзката на претендираните разходи с процесното ПТП, както и
че всички разходи са направени от ищеца.
По аргумент за неоснователност на главните искове, счита за неоснователни
и акцесорните такива за лихви от претендиралата дата. По отношение на иска
за имуществени вреди, заявява, че неоснователно се претендира лихва от дата,
която е по - ранна от датата на която се твърди да е направен разхода.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковата молба.
Посочва се, че в обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за
фактическата обстановка по делото. Описан е механизма на ПТП, като са
посочени релевантните за същото - дата и място на настъпване на ПТП,
9
увреждащия л.а., неговия peг. номер, името на водача на същия. В исковата
молба е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните
общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно
поведение на водача на л.а . Посочва, че констативният протокол за ПТП с
пострадали лица, представлява официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното
изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в
него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали
лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието.
Оспорват се всички възражения на застрахователното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Посочва се, че е неоснователно възражението по отношение механизма,
вината и противоправността на извършеното от водача на л.а. „О.К.“ деяние.
Доколкото Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от
органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП-то, участниците в него,
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите.
Оспорванията от страна на ответника на получените от ищеца травми при
процесното ПТП, неговия възстановителен период и тьрпяните болки и
страдания, също се считат за неоснователни. Поддържа се, че всички описани
в исковата молба травматични увреждания, болки и страдания, стрес, техният
интензитет и проявление при него са настъпили следствие процесното ПТП.
Ответникът неоснователно възразил, че предявеният иск за неимуществени
вреди на ищеца е в завишен размер. Посочва, че същият е съобразен от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищеца, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, също се считат за неоснователни.
Предвид което, неоснователно било и искането на ответника претендиралото
10
обезщетение да бъде намалявано на осн. чл.52, ал.2 от ЗЗД.
Ответното дружество неоснователно оспорвало настъпилите за ищеца
имуществени вреди. В резултат на процесното ПТП и получените от него
увреждания, същият претърпял имуществени вреди, който размер се
установява от приложените към исковата молба фактури и, в който размер
следва да му бъдат възстановени.
Посочва се, че неоснователно е оспорването на претендиралите лихви за
забава. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба -
12.05.2023 г.
Счита се, че най - късният момент от който възниква задължение за лихви е
30.05.2023 г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца е
постъпило уведомление до застрахователя и което не се оспорва от ответника.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло
изложеното в отговора на исковата молба, както и всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
За възникване отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение
вследствие на причинени от ПТП вреди, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: настъпило застрахователно събитие, което е
противоправно и виновно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
вредите и деянието, както и наличие на валиден застрахователен договор.
Безспорно по делото се доказа, че процесното застрахователно събитие е
настъпило в периода на покритие, осигурен от валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в ответното
дружество .
Установява се, че на 05.05.2023 г., около 17:30 ч. по ул. *** в с. Д., общ. К.,
11
обл. С.З.,деликвента при управление на горепосочения л.а., е нарушил
правилата за движение на ЗДвП, а именно : чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т. 1 от ЗДвП -
„Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, какго и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка“; чл. 13, ал. 1 от ЗДвП - „ За предупреждаване на
участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни
предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на
специални правила, действия със задължителен характер, за указване на
направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна
информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се
поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за
сигнализиране“; чл. 47 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство.“, като с деянието си по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М. Й. И..
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 842/2023 г. на РУ К.,
пр.пр. № 4766/2023 г. на РП С.З. - ТО К., което към настоящия момент е
приключило с влязло в сила споразумение, съгласно което Х.Б. се е признал за
виновен. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на Б. и настъпилите общественоопасни последици - телесните
повреди, причинени на ищцеца М. И..
На основание чл. 300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установена
вината и причинно следствена връзка между извършеното от Х.Б.
престъпление и причинените телесни повреди на М. И., установени с влязло в
сила споразумение по АНД № 20245510201386 по описа за 2024 г. на PC К..
Не е спорно обстоятелството,че за увреждащия л.а. „О.К.“ с peг. № СТ ****
ВА, управляван от водача Х.Б., има сключена с ответника застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/08/123000766425,
със срок на валидност от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. По силата на този
12
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за
причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв.,
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищеца е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
„Д.З.“ АД - гр. С.. Към претенцията са били приложени всички документи, с
които е разполагал пострадалия, получени с обратна разписка на 30.05.2023 г.
По случая е заведена щета № *********, но към настоящия момент не е
изплатено застрахователно обезщетение.
В хода на производството е назначена комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза.Видно от експертното заключение се установява
следния механизъм на ПТП: На 05.05.2023 г., в с. Д., общ. К., по ул. *** в
посока от север на юг със скорост около 65 км/ч и опасна зона за спиране
около 43 м. се е движил л.а. „Ф.Ф.“ с per. № СТ **** РВ, управляван от М. Й.
И.. По същото време по ул. **** в посока от запад на изток със скорост около
27 км/ч и опасна зона за спиране около 12 м се е движил л.а. „О.К.“ с per. №
СТ **** ВА, управляван от Х.Х.Б.. Било е светлата част на денонощието.
Видимостта е била нормална. Пътната настилка е била суха. На
кръстовището, образувано от двете улици, водачът на л.а. „О.“ е нявлязъл в
западната пътна лента на ул. ***, като е предприел завиване наляво, с
намерението да продължи движението си в посока на север. Към този момент,
л.а. „Ф.“ се е намирал на 19,29 м от мястото на удара. Тъй като времето за
движение на л.а. „О.“ до мястото на удара, от момента в който е навлязъл в
западната пътна лента на ул. ***, предназначена за движение на л.а. „Ф.“ е
1,07 сек и е значително по-малко от общото необходимо време за движение на
л.а. „Ф.“ от момента на възприемане на опасността от водача до момента на
окончателно спиране - 3, 65 сек, на около 9,70 м северно от линията на
ориентира и на около 3,30 - 3,50 м западно от източната граница на платното
за движение е настъпил челен кос удар в челните десни състави на двата
автомобила. Мястото на удара се намира в западната пътна лента на ул. ***, по
която се е движил л.а. „Ф.“. В резултат на удара л.а. „Ф.“ се е завъртял около
вертикалната си ос по часовниковата стрелка и въртейки се е продължил
движението си напред в посока югоизток. Последвал е втори, силен удар на
13
л.а. „Ф.“ в областта на предна лява колонка и предна лява врата в бетонен
стълб от електропреносната мрежа. Установил се е в покой в близост до него, с
предните си състави насочени на запад, така както е описан в протокола за
оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на удара, водачът М. И. е
получил травматични увреждания, а на МПС са нанесени материални щети.
Водачът на л.а. „Ф.“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП,
тъй като дължината на опасната му зона за спиране е била по-голяма от
разстоянието, на което се е намирал автомобила до мястото на удара към
момента на навлизане на л.а. „О.“ в лентата му за движение. Към този момент
л.а. „О.“ е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Ф.“.
Водачът на л.а. „Ф.“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП,
при движение с изчислената скорост от 64,91 км/ч., както и при движение с
максимално допустимата скорост от 30 км/ч.
Водачът на л.а. „О.“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като преди да предприеме навлизане в западната пътна лента на ул. *** спре и
пропусне приближаващия отляво и движещ се по път с предимство л.а. „Ф.“.
Водачът на л.а. „О.“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като преди да предприеме навлизане в западната пътна лента на ул. *** спре и
пропусне приближаващия отляво и движещ се по път с предимство л.а. „Ф.“.
Ударът е бил отдясно отпред, при което тялото се е устрЕ.о надясно и напред
към зоната на съприкосновение на автомобилите. Предпазният колан имал
поясна и гръдна част. Поясната фиксирала таза във всички посоки, а гръдната
фиксирала гръдния кош в посока напред, но не и настрани. Главата и
крайниците не били фиксирани. За водача на предна лява седалка гръдната
част започва от лявото рамо и завършва в дясната поясна област на тялото му.
При правилно поставен предпазен колан и конкретния механизъм на ПТП
имало условие за конкакт между дясната част на гръдния кош и гръдната част
на предпазния колан, който при значителна кинетична енергия в малък
интервал от време при удара да придобие свойсвата на твърд тъп предмет,
така че е имало вероятност да се получи описаната травма на гръдния кош.
Дясното коляно можело да контактува със средния панел под бордното табло
и да се получи описаното увреждане, без значение дали пострадалият е бил с
поставен или не предпазен колан.
С оглед на конкретния механизъм на ПТП, при първоначалния удар на л.а.
14
„Ф.“ в л.а. „О.“, поставеният предпазен колан би предотвратил движението на
тялото единствено напред и надясно. Вледствие на въртенето на автомобила
надясно около вертикалната му ос, при поставен предпазен колан, тялото на
ищеца е щяло да се завърти наляво, в резултат на центробежните сили и е
щяло да контактува с вътрешния интериор на купето. При последващия силен
страничен удар на автомобила в електрическия стълб, горната част на тялото и
главата на пострадалия биха контактували с вътрешния интериор на купето,
тъй като предпазния колан няма възпиращо действие за тялото на
пострадалия, при движението на тялото му встрани.
Тъй като са били настъпили силни деформации в окачването на предно дясно
и на предно ляво колело на л.а. „Ф.“, отстраняването на автомобила от
местопроизшествието е било възможно само със специален автомобил.
Направените разходи за репатриране на увредения автомобил са били във
връзка с процесното ПТП.
Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са
субективните двйствиия на водача на л.а. „О.К.“ с per. № СТ **** ВА, който
при приближаване на кръстовище, на което за посоката му на движение е
наличен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, не се е съобразил със скоростта и посоката на движение на
приближаващия се отляво и движещия се по път с предимство л.а. „Ф.Ф.“ с
per. № СТ **** РВ, като не е спрял и не го е пропуснал да премине.
В о.с.з. инж. П. поддържа изготвеното заключение и допълва, че от
техническа гледна точка предвид деформациите на автомобила,
първоначалният удар за л.а. „Ф.“ е бил в предните му десни състави и при този
удар тялото на водача се движило свободно напред и надясно. В резултат на
този удар последвало въртене на автомобила на дясно около вертикалната му
ос и движение на тялото на ляво заради центробежните сили и после следвал
силен страничен удар в стълб, за който били показани деформациите в
снимковия материал в предната част на вратата на автомобила и в този случай
дори и при поставен предпазен колан, горната част на тялото би се
придвижила свободно към мястото на удара - наляво към стълба и съответно
към вътрешния интериор на автомобила.
При процесното ПТП нямало значение скоростта на движението на
автомобила в момента на удара, а по-скоро дали той спира за кратко време или
15
продължава, т.е. какво ускорение получават автомобила в резултат на удара и
съответно тялото на водача в автомобила.
При процесното ПТП М. И. е получил следните травми: контузия на гръдния
кош, травматичен пневмоторакс (навлизане на свободен въздух в гръдната
кухина вдясно); фрактура на 5-то, 6-то и 7-мо ребро в дясно; разкъсно-
контузна рана на дясното коляно.
На пострадалия е било проведено оперативно лечение: торакоцентеза с
дренаж и трайна следоперативна вакуумаспирация, както и медикаментозно
лечение.
След инцидента пострадалият е приет за лечение в УМБАЛ „пП.Д.С.К.“ АД,
гр. С.З. в увредено състояние. От направения КТ на гръден кош са установени
фрактури на ребрата в дясно - 5-то, 6-то и 7-мо, видно от резултат от
05.05.2023 г. от отделение по образна диагностика; парциален пневмоторакс и
му е поставен дренаж в дясно. След обсъждане на извършените изследвания и
прегледи е назначено извършване на оперативна интервенция. На 05.05.2023 г.
е извършена операция, оперативен протокол № 114 - Торакоцентезис ет
дренаж. Назначена е и терапия с лекарствени медикаменти. На 12.05.2023 г. е
изписан с препоръки да не се натоварва физически. Дадени указания за
правилен ХДР.
Налице е временна неработоспособност за няколко месеца.
На 29.03.2024 г. посещава консултативен преглед, поради оплаквания от
силни болки в областта на дясна плешка, гръбнака и кръста. От амбулаторен
лист от личния лекар е с диагноза: травматичен пневмоторакс и множествени
счупвания на ребра. В момента на прегледа се оплаквал от силна и постоянна
болка в дясната плешка, средната част на гръбнака и кръста, усилващи се при
дълбоко дишане, кашляне и навеждане на тялото назад и настрани.
Периодично болките се насочвали от кръста надолу към седалището. Преди
около 10 месеца претърпял ПТП и получил множество счупвания на ребра
отдясно. Имал силно затруднено дишане и силна болка в областта на удара.
Назначена му е терапия с лекарствени медикаменти.
На 23.05.2023 г. на М. И. е извършен преглед в лекарски кабинет по
„Съдебна медицина“ - гр. С.З. за преглед при д-р Тодор Пасев - специалист
съдебен лекар. По данни от прегледа пострадалият бил с умерeно изразена
обща охраненост. В областта на горна външна повърхност на дясното коляно
16
била установена първично зараснала рана с площ 2/3 см и с отпаднала по
периферията коричка. Прегледалият съобщил за продължаващи болки в дясна
гръдна половина при движение на тялото и поемане на въздух.
Направените от М. разходи за лечение в размер на 136,80 лв. са във връзка с
претърпяното ПТП.
В о.с.з. ВЛ д-р Б. поддържа заключението си и обяснява, че медико-
биологичния признак на контузия на гръдния кош било страдание,
възстановяването от което било около две седмици. Навлизането на свободен
въздух в гръдната кухина в тялото (пневмоторакс), което е наложило
торакоцентеза и включване на аспирация е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсно-
контузна рана на дясно коляно е причинила разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, зарастването било около две седмици. М. е
бил прегледан в МБАЛ - К., назначена му била рентгенография на гръден кош
и действително в разчитането било записано счупване на 5, 6 и 7 ребра в
дясно. При постъпването му в Гръдна хирургия - Ст. Загора бил направен
скенер на гръден кош с резултат - счупване на 5 и 6 ребра в дясно. По принцип
установяването на счупени ребра било трудно, тъй като трябвало да се
направят специални проекции. Когато счупванията били без голямо
разместване същите не се виждали добре и затова с цел категоричното
установяване на счупване на ребра се препоръчвала контролна графия 2, 3
седмици след травмата. Това било така, тъй като в мястото на счупване
започвали възстановителни процеси и на графиите ставали видими
задебеляването на мястото на счупването. Нормално било да има остатъчни
болки в ребрата, някои пациенти със счупвания изпитвали дискомфорт или
болка при промяна на атмосферните налягания.
При първоначалното ускорение на тялото на дясно, ако пострадалият е бил с
предпазен колан, имало условия за травмиране на гръдния кош, включително
и счупване на ребрата, защото коланът на водача минавал точно през това
място, където били счупените ребрени дъги.
Пневмоторакс било навлизане на свободен въздух, поради убождане от
фрагментите на счупените ребра на обвивката на белия дроб.
По делото е направено възражение за съпричиняване от ответника, затова че:
ищецът е управлявал МПС с незаконосъобразна скорост; е бил без поставен
17
обезопасителен колан; не се е съобразил с вертикалната и хоризонтална
маркировка на процесния пътен участък, както и конкретната пътна
обстановка (натовареност на движението, виражи, видимост и т.н.); при
своевременна реакция от негова страна е имал обективната възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП и/или да намали силата на
удара и съответно вредите от ПТП.
От КСМАТЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. категорично се доказа, че:
Ищецът И. е нямал обективната възможност да предотврати настъпването на
ПТП, както при движение с изчислената скорост от 64,91 км/ч, така и при
движение с максимално допустимата скорост от 30 км/ч, тъй като и в двете
пътни ситуации, времето за движение на л.а. „О.“ от момента, в който е
навлязъл в пътната лента, по която се с движил л.а. „Ф.“ до мястото на удара е
по-малко от общото необходимо време за спиране на л.а. „Ф.“.
С оглед на конкретния механизъм на ПТП, поставеният колан е нямало да
осъществи функцията си и да предотврати получените от пострадалия
травматични увреждания. При правилно поставен предпазен колан и
конкретния механизъм на ПТП би имало условие за конкакт между дясната
част на гръдния кош и гръдната част на предпазния колан, който при
значителна кинетична енергия в малък интервал от време при удара да
придобие свойствата на твърд тъп предмет, така че да се получи описаната
травма на гръдния кош. Според обясненията на д-р Б. - при първоначалното
ускорение на тялото на дясно, ако пострадалият е бил с предпазен колан,
имало условия за травмиране на гръдния кош, включително и счупване на
ребрата, защото коланът на водача минавал точно през това място, където
били счупените ребрени дъги.
И. е нямал възможност да реагира своевременно след навлизането на л.а.
„О.“ в западната пътна лента на ул. *** до момента на сблъсъка, тъй като от
навлизането до удара били изминали едва 1,07 секунди. Същият нямало как
да предположи, че Б. няма да се съобрази със знак Стоп и ще навлезе в
неговата пътна лента, отнемайки предимството му, за да има каквато и да е
била реакция от негова страна. Ищецът е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП, тъй като дължината на опасната зона за спиране била по-
голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила до мястото на
удара, към момента на навлизане на л.а. „Оперл“ в лентата му за движение.
18
Към този момент л.а. „О.“ е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Ф.“.
В случая не е налице пряка причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия и получените от него при ПТП травми. Следва да се има
предвид, че за да е налице съпричиняване от страна на пострадалия приносът
му трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие и да се намира
в причинна връзка с настъпилите вреди. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения. Поради това и с оглед
формираната постоянна практика, според която изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51. ал. 2 ЗЗЛ не може да почива на
предположения, а следва да бъде основан на категорични доказателства за
конкретно поведение на пострадалия, се налага извод за недоказаност на
направеното от ответника възражение.
Доказа се категорично, че виновен за настъпване на процесния пътен
инцидент и съответно вредите на пострадалия, са от виновното поведение на
застрахования водач Х.Б., който е допуснал нарушения на правилата за
движение по пътищата.
В хода на производството са събрани гласни доказателства –показанията на
свидетелката Г.И. И.а и свидетеля В.О.В..
От разпита на свидетелката Г. И.а става ясно, че същата е майка на
пострадалия М. И.. Тя извикала сина си в К., но след като му звъннала по
телефона отсреща отговорил друг човек, който обяснил, че И. е
катастрофирал. След инцидента Г. видяла за първи път сина си в Спешния
център в гр. К.. От там го изпратили към болницата в гр. С.З., където лежал до
12.05.2023 г. Първоначално в К. й казали, че ще оперират черния дроб на М.,
но в С.З. след рентгенографиите се разбрало, че черният дроб ще се
възстанови без операция, но белият дроб бил зле, а освен това М. имал и 3
счупени ребра. М. лежал 3 дни в ОАРИЛ - още от вечерта след инцидента.
Вкарали му маркуч в белия дроб, защото целия бил разкъсан и от него
излизала мръсна кръв. След като го изкарали от ОАИЛ майка му влезнала в
отделението да го гледа като придружител до изписването му и след това.
Свидетелката извадила кръв от устата на сина си, защото последният не
можел да диша. Синът й бил много стресиран и му се губили дни. Лекарите й
обяснили, че кръвта била от белия дроб, който се изчиствал. М. не можел да
става, Г. го обслужвала, ползвал подлога, не можел да мърда. На третия ден Г.
19
му помогнала да седне, но той бил със световъртеж. На петия ден с помощта
на лекарите и сестрите му помогнали да се повдигне и да се раздвижи. И. се
оплаквал от болки в областта на операцията и ребрата. След изписването му
от болницата майката се грижила за сина си - къпала го, сменяла му
превръзките, помагала му за тоалетна – нявсякъде била с него. Вечер спяла
при него в стаята и това продължило поне два месеца. До шест месеца след
инцидента винаги имало някой, който да му помага у тях - дядо му, баща му,
сестра му. След изписването от болницата пострадалият не можел да става,
боляло го много и пиел обезболяващи. Вечер се будил все по едно и също
време от страх, сядал в леглото и започвал да плаче. Този страх останал и до
момента. М. бил постоянно на легло - през целия си престой в болницата и
после в дома му около два месеца след изписването. Преди инцидента той е
работил в „А.“ на ЦПУ машини. Извършвал е тежка физическа работа - вдигал
сандъци с железни части. След катастрофата 6 месеца не бил ходил на работа.
После тръгнал отново, но колегите му помагали тъй като го уважавали и
продължават да му оказват помощ и до ден днешен, защото той все още не
можел да вдига тежко и изпитва болки. М. продължавал да ходи на прегледи
всеки месец, въпреки, че болничните му били свършили, защото все още
изпитвал болки. Лекарят, който му извършил операцията му обяснил, че
трябва още да се пази. Пострадалият продължава да има болки в ребрата и
проблеми с дишането, особено при студено време. Инцидентът се отразил
много лошо на психиката на М. - той вече не бил същият. При звук от линейка
погледът и физиономията му се сменяли, изпитвал страх, който според майка
му щял да си остане до края на живота му. От малък посещавал фитнес и
веднага след катастрофата се консултирал с лекарите дали ще може отново да
го прави, но последните не му разрешили. След като минало година му
обяснили, че може вече да опита отново да тренира, той пробвал няколко
пъти, но безуспешно. Майката е била плътно до сина си - къпела го, гледала го
- била е в болнични, отпуски и през тези 6 месеца постоянно е отсъствала от
работа, за да се грижи за него. Синът й още бил стресиран, даже не искал да
влиза в съда и отбягвал да говори за инцидента.
От разпита на свидетеля В.В. става ясно, че същият се познава с пострадалия
и е пътувал отзад 3-4 коли от зад него. В деня на катастрофата В. слизал от с.
Ш. към гр. К. и чул силен удар, след което колите спрели. Отишъл при него,
попитал го как е и го наплискал с вода. Имало и други хора със спрени
20
автомобили. Пострадалият М. му казал, че не може да диша. Изчакали
полиция и линейка. След това В. се обадил на майката на пострадалия, за да
пита как е той, тя му отговорила, че синът й не е добре, имал нещо на белия
дроб и счупени ребра. След като го изписали от болницата свидетелят ходил
два пъти да се види с М.. Същият не можел да се движи, бил на легло и
лекарите му казали да не става. Свидетелят е виждал как майка му го вдига,
подпира го на възглавница и е стояла при него. М. му се оплаквал, че много го
болели ребрата. В. му обяснявал, че ще има болки при смяна на времето,
понеже и той имал счупен крак преди време, обяснил му също, че вероятно
щяло да го боли цял живот. М. изглеждал много стресиран, било го страх да
кара кола, постоянно мислил, че нещо ще го удари докато шофира. Споделял
със свидетеля, че е много стресиран, не може да спи и постоянно има някакви
лоши мисли. В. препоръчал на майка му да се консултират с психолог. М.
работил в завод „А.“. Доста време след инцидента свидетелят го виждал да
излиза навън в селото и да се движи лека-полека, но на работа не бил ходил от
много време. После от него и от майка му разбрал, че е тръгнал на работа, но
негови колеги му помагали и не му давали да вдига тежко. След инцидента М.
много напълнял. Според самия него, това било поради застоелия начин на
живот и невъзможността да тренира от болките в ребрата. Пострадалият
обяснявал на В., че яде по-малко от преди, но напълнявал въпреки това, тъй
като след инцидента не спортувал.
Освен физическите болки и травматичните увреждания, които е получил
пострадалия, същият е получил и психически травми. След инцидента е
станал стресиран, тревожен и притеснителен, дълго време е зависил от
помощта на майка си, не е можел да се справя сам през периода на
възстановяване и лечение. Не е можел да спортува и от залежалия начин на
живот е напълнял, което допълнително му е повлияло зле на психиката.
Преди инцидента М. е бил работоспособен и в добро здравословно състояние.
Работил е в „А.“ АД. Работата му е била свързана с физическа активност и
поради това след катастрофата не е можел да работи дълго време. Травмите на
ищеца са причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето му и
множество болки и страдания. Поради болките и дискомфорта ,които е
изпитвал след инцидента ищецът силно е ограничил социалните си контакти.
Нараняванията значително затрудняват нормалното ежедневие на
пострадалия, както и всички физически активности. Получените увреждания
21
са повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Силният стрес
изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, се отразяват зле върху
психиката му. След злополуката е станал напрегнат, тревожен и
раздразнителен. Изпитва страх от автомобили. За времето на възстановяване,
той е разчитал на помощта и подкрепата на майка си, поради невъзможността
да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в нейна тежест.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”. С оглед изложеното съдът намира, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер
на 50 000 лв.До предявения размер следва да се уважи и предявения иск за
обезщетение на причинени имуществени вреди предвид експертното
заключение.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В конкретния случай
законната лихва следва да се присъди,считано от 30.05.2023 г. - датата, на
която ищецът е уведомил застрахователя.Предявения иск за законна лихва
следва да се отхвърли за периода 12.05.2023 г. - датата на която изтича срока
чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до 29.05.2023 г. като неоснователен.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати на адв. П.
К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца в общ размер на 6060 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 2000 лв. и сумата от 750 лв., представляваща
22
разноски,платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на М. Й. И.,
ЕГН **********, с. Ш., ул. ****, чрез адв. К. сумата от 50 000 лв., частичен
иск от 80 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП настъпило на 05.05.2023 г.., ведно със законната лихва
от 30.05.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за законна лихва за периода 12.05.2023 г. до 29.05.2023 г.. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на М. Й. И.,
ЕГН **********, с. Ш., ул. ****, чрез адв. К. сумата от 136,80 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди, , вследствие на ПТП
настъпило на 05.05.2023 г.., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва
за периода 12.05.2023 г. до 29.05.2023 г.. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на адвокат П.
К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца М. Й. И., ЕГН ********** в общ размер на 6060 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2
000 лв. и сумата от 750 лв., представляваща разноски,платени от бюджета на
23
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
24