РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Благоевград, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20251210100506 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53
Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Ек. С. К., против Д. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
.
С исковата молба са предявени осъдителни искове, с които се иска да бъде осъден
ответника Д. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. да заплати на ищеца дължимите суми за
главница в размер на 2076,87 лв. (две хиляди седемдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки), непризната част от претендираната главница; Договорно възнаграждение в
размер на 1448,95 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и деветдесет и пет
стотинки), дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 04.09.2024г. - дата на предсрочна
изискуемост; Възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст – 1266,64 лв. (хиляда
двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки); Възнаграждение за закупена
услуга Флекси 2216,77 лв. (две хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем
стотинки); лихва за забава в размер на 402,47 лева (четиристотин и два лева и четиридесет и
седем стотинки) от 11.12.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.09.2024 г.
(дата на предсрочна изискуемост); Законна лихва в размер на 370,36 лева (теиста и
седемдесет лева и тридесет и шест стотинки), дължима от 04.09.2024г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г. Претендира се присъждане на направените по
делото съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 3494/2024 г. по описа на Районен
съд - гр. Благоевград, предявява настоящия осъдителен иск относно вземанията на заявителя
срещу длъжника, за следните суми : главница в размер на 2076,87 лв. (две хиляди
седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), непризната част от претендираната
главница; Договорно възнаграждение в размер на 1448,95 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), дължимо за периода от 10.09.2023 г.
до 04.09.2024г. - дата на предсрочна изискуемост; Възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст – 1266,64 лв. (хиляда двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и четири
1
стотинки); Възнаграждение за закупена услуга Флекси 2216,77 лв. (две хиляди двеста и
шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки); лихва за забава в размер на 402,47 лева
(четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки) от 11.12.2022 г., дата на изпадане
на длъжника в забава до 04.09.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); Законна лихва в
размер на 370,36 лева (теиста и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки), дължима от
04.09.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва
до изплащане на вземането. Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни
за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500,00 лева, начислени на
10.12.2023 г. поради липса на материален интерес. Поддържа се, че вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства :
Твърди се, че на 03.11.2022 г. с ответника Д. С. С. е сключила Договор за
потребителски кредит № 40013140785, с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като е
извършено поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по договора, след
извършеното рефинансиране, в размер на 2638,30 лева е преведена на Д. С. С. по посочена
от нея банкова сметка. Сочи се, че договор № 40013140785 е сключен при следните
параметри : сума на кредита: 4000,00 лв.; Срок на кредита : 36 месеца; Размер на месечната
вноска по кредита : 194,78 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на
заема: 10-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48. 89; Годишен
лихвен процент : 41,00; Лихвен процент на ден : 0.11; Общо дължима сума по кредита:
7012,20 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600,00 лева; Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800,00 лева; Размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 122,22 лева. Сочи се, че общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 11412,20 лева; Общ размер
на месечна вноска по договора: 317,00 лева; Дата на погасяване : 10-ви ден от месеца.
Твърди се, че ответницата е направила плащания по ДПК 40013140785 в размер на 2574,94
лв., с които са погасени сума в размер на 2377,13 лв., съгласно задължението по погасителен
план - 9 пълни вноски; частично плащане в размер на 0,13лева има по 10-та вноска (тъй като
вноска 4 е отложена). В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 77,81 лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на
480,28 лв., които към момента са заплатени частично. Дължат се още 402,47 лева. С
плащанията си клиентът е заплатил и 120,00 лева начислени такси по Тарифа. Твърди се, че
поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, видно
от приложеното Извлечение по сметка. Посочва се, че след обявяването на предсрочна
изискуемост (04.09.2024 г..) е започнало начисляване на обезщетение за забава. Излага се, че
след прекратяването на договора размерът на задълженията станали предсрочно изискуем,
като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор, като вземането е станало предсрочно изискуемо на 04.09.2024г. Прави се
уточнението, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна
изискуемост на вземането на дата 04.09.2024 г., неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер 1 448,95 лева (хиляда четиристотин четиридесет и
осем лева и деветдесет и пет стотинки), дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 04.09.2024г. -
дата на предсрочна изискуемост. Сочи се, че това е сумата за дължимата възнаградителната
лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като не се претндира договорно възнаграждение за периода след 04.09.2024 г.
/датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. В случай, че съда приеме, че
предсрочната изискуемост по договора не е надлежно обявена на се прави искане същата да
се счита предявена с подаване на исковата молба.
2
С Разпореждане № 1455/24.04.2025г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК. Съобщението до ответната страна е връчено на ответника на 10.06.2025г.,
като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 1478/06.08.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
редовно призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба. Изразява становище по същество на делото,
като се поддържа основателност на предявените искове. Претендират се сторените по делото
разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
От страна на ищцовото дружество е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, но съдът с протоколно определение от проведено съдебно
заседание на 28.10.2025 година е оставил без уважение искането.
Ответникът Д. С. С., редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3494/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с вх. № 29661/30.12.2024 г. срещу длъжника Д. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес
село Българчево, общ. Благоевград, като съдът с Разпореждане № 185/18.01.2025г. е
отхвърлено заявление, подадено от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. управители, срещу длъжника Д. С. С.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: - над уважения размер от
1425,06 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и шест стотинки/ до пълния предявен
размер от 3501,93 лв. /три хиляди петстотин и един лева и деветдесет и три стотинки/ -
неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40013140785 от 03.11.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. С. С.,
ВЕДНО със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането; - 1448,95 лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ - неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 04.09.2024 г.; - 1266,64 лв. /хиляда
двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ - неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга Фаст; - 2216,77 лв. /две хиляди двеста и шестнадесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга
Флекси; - 500,00 лв. /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит, начислени на 10.12.2023 година; - 402,47 лв. /четиристотин и два лева и четиридесет
и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 11.12.2022г. /дата на изпадане на длъжника
в забава/ до 04.09.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/; - 370,36 лв. /триста и седемдесет
3
лева и тридесет и шест стотинки/ - законна лихва за периода от 04.09.2024 г. /датата на
предсрочна изискуемост/ до 29.12.2024 година и е постановил издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: -
1448,95 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ -
неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40013140785 от 03.11.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. С. С.,
ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 30.12.2024 г. до изплащане на вземането; - 28,50 лева /двадесет и осем
лева и петдесет стотинки/ - държавна такса; - 7,34 лева /седем лева и тридесет и четири
стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждането на заявителя е указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може
да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в
едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането.
Въз основа на постановеното Разпореждане № 185/18.01.2025г., съдът е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 75/18.01.2025 година.
Разпореждането е връчено на заявителя на 29.01.2025 година, като в законоустановения срок
е депозирана настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Д.
С. С. на 27.01.2025 година, като в указания едномесечен срок не е депозирано възражение от
длъжника, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила и съдът с Разпореждане №
1206/02.04.2025 година е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя
срещу длъжника, за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 75/18.01.2025г. по ч. гр. д. № 3494/2024г. на Районен съд –
гр. Благоевград, какъвто изпълнителен лист е издаден на 04.04.2025 година и връчен на
заявителя на 03.10.2025 година.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ 40013140785 от 03.11.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, в
качеството му на кредитор - от една страна и Д. С. С., в качеството на клиент от друга
страна се установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил
кредит в общ размер на 4000,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения
потребителски кредит в срок от 36 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е
194,78 лева. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 48,89% и
ГЛП от 41%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е отразено още-
дължима сума по кредита – 7012,20лв. С този потребителски кредит е рефинансиран кредит
на стойност 1361,70 лева, поради което с платежно нареждане от 04.11.2022 година по
сметката на Д. С. С. е преведена сумата от 2638,30 лева.
Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на
1600,00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 2800,00 лева. Размерът
на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 122,22 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и
по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 11412,20 лева;
общ размер на вноската 317 лева и дата на погасяване -10 ден от месеца.
Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, раздел Декларации,
неразделна част от процесния договор са Общи условия за физически лица, влезли в сила на
18.04.2022 г.,които са били предадени при подписването на договора, както и че клиентът е
запознат със същите и ги приема, след като внимателно се е запознал със съдържанието им
преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена
информация, касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски
4
формуляр, в който са обективирани основните параметри на сключения договор за
потребителски кредит - по аргумент на буква „А”, т. 1 от договора.
Към договора е приложена Декларация, подписана от Д. С. С., с която С. е
декларирала, че се е запознала с Общите условия, разяснения на допълнителните услуги,
които КР може да предостави на КЛ по негово искане, въздействието, което могат да окажат
върху КЛ, както и правата и задълженията на КЛ и КР по тях. Приложени са и Общи
условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договор за потребителски кредит,
действащи към 18.04.2022 година, подписан от Д. С. С..
Видно от погасителен план към потребителски кредит № 40013140785, първата
погасителна вноска е с дата 10.12.2022 г., а последната – 10.11.2022 г., като погасителния
план е подписан от клиента Д. С. С..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента. В този смисъл е
уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. Видно от Общите
условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит, влезли в сила на 18.04.2022 година, в раздел 15
„Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва
от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1.
Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна
услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в
рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга
„Флекси“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“,
получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За
извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната
влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на
части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В
подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на
определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на
клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна
се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко
от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна
вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за
ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой
погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически
клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е
посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно
заверено копие от изброените документи:лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети. В чл.15.2.1.1. от
5
Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи
наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-
късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са
издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането
на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора. В 15.2.1.2 от
Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за
периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно
погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план. Аналогични са
правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2, 15.2.2.1 в Общите
условия.
От представеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски
кредит № 40013140785 се установява, че общата платена сума по договора е в размер на
2574,94лв., което обстоятелство се признава от ищеца и в исковата молба.
Приобщен е по делото и Стандартен европейски формат за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия
договор, като същия е подписан от клиента С. на 03.11.2022 г.
От представените по делото Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договора за кредит става
ясно, че на 03.04.2023 година Д. С. С. е заявила писмено отлагане на погасителните вноски
по погасителния си план по вноска № 4, за което е приложен нов погасителен план /л. 25/, а
от Анекс № 2, се установява, че същият е подписан на 18.10.2023 година с искане за
намаляване размера на дължимите вноски, за което отново е изготвен нов погасителен план
/л.27/.
По делото е представено уведомително писмо от дата 09.09.2024година, с което
ответникът е уведомен, че Профи Кредит България ЕООД обявява кредита за предсрочно
изискуем, което е изпратено за връчване на С., но видно от разписката е, че същата е
отразена като преместен.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във
връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По отношение допустимостта на исковете:
Осъдителният иск е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване процесуалните
предпоставки на иска по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК; наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучателя; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
размер на претендираната главница, - настъпването на падежа на задължението; Следва да
докаже, че е настъпила забава в плащанията, че е обявена предсрочна изискуемост и че
същата е съобщена на длъжника, че в договора е уговорена клауза за дължимост на
договорно възнаграждение, както и настъпване на неговата изискуемост, размер на същото;
по иска за лихва за забава периода и размера на забавата; по исковете, касаещи
възнагражденията за допълнителни услуги: че в договора е уговорена клауза за дължимост
на допълнителни услуги- Фаст и Флекси, както и настъпване на тяхната изискуемост,
размер на същите.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
6
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от
ЗПК.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Д. С. С. е
сключен на 03.11.2022 година Договор за потребителски кредит № 40013140785, по силата
на който е предоставена сума в размер на 4000,00 лева, с която сума е рефинансиран друг
кредит на С. в размер на 1631,70 лева, като с преводно нареждане от 04.11.2022 година по
сметката на С. е преведена сумата от 2638,30 лева. Със същия договор в т. V и VI от
договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст - предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1600,00 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси - предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 2800,00 лева. Размерът на
вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 122,22 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и
по закупената допълнителна услуга възлиза както следва : общо задължение – 11412,20лева;
общ размер на вноската 317 лева и дата на погасяване - 10 ден от месеца.
Па смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, „Профи Кредит
България“ ЕООД представлява финансова институцията по, тъй като отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответника има качеството
на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира следното:
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
7
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При
тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която
този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С
оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, поради следното:
Съдът намира, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в
чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит."
8
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от
Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за
допълнителни плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, не допуска
уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета
допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението
на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още
повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от която
кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е възползвал
или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на отпуснатия
кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см.
на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив,
установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на
търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.
Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет, са описани в
Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе
на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в Общите условия, от
предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено изречението „пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга“.
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно
поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното
възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита
/договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително
предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с
погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият
ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора. Или от изложеното се
налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която
кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
ОУ Нещо повече уговорената услуга се изразява в „може да иска“ никъде не е посочено, че
дори да са спазени условията кредиторът е длъжен да даде. Тоест за изменение на договора е
нужно съгласие и изключение с тези клаузи от това не е предвидено. Само по себе си такава
9
уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и за допълнителна
услуга Флекси. Тяхното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на
потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за
доставката й.
Отделно от горното, по отношение на закупения пакет допълнителни услуги "Фаст" -
предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право
на промяна на погасителния план, същите се явяват нищожни, поради прякото противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за
усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези
услуги представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното
съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от
пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи
парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от "общия
разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл.
19, ал. 1 ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста
на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху
главницата и лихвата, а таксите за "допълнителни услуги" са добавена след това, отделени са
като отделни вноски по "допълнителен" договор, и не участват при формиране на ГПР. Така
съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е
взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит. В случая уговореното в
процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1600,00 лева
и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2800, 00 лева е разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума /към датата на сключване
на договора/, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
10
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени
от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира
неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при
законово установената граница. В случая сумата по договора за кредит е в размер на 4000,00
лева, а възнаграждението за допълнителна услуга е общо в размер на 4400,00 лева, т. е. по-
голям от размера на отпуснатия кредит. Съобразявайки параметрите на договора за кредит
към момента на неговото сключване, включително, че само ГЛП е в размер на 41,00%, след
собствени изчисления чрез използване на калкулатор за изчисляване на ГПР и по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че с включването и на възнаграждението за услуга "Фаст" и
възнаграждението за услуга „Флекси“ ГПР по договора би надхвърлил 50 %.
Възнагражденията за допълнителни услуги не са отразени като разход при формирането на
оповестения ГПР от 48,89%, въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите. Кредитодателят е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит
по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на
действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на
пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в
него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги. Така
уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Претендираното вземане за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя.
В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои
от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени
разходите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ - ДПК следва да се счита за
нищожен. Отделно от това, въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния
потребител да отлага и да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу
заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочените възможности, несъмнено имат неравноправен характер, понеже
разходите за тях са явно непропорционални на размера на отпуснатия заем, тъй като
отпуснатият кредит е в размер на 4000,00 лева, а общия сбор на закупените допълнителни
услуги също е 4400 лева, което категорично сочи на непропорционалност /въпросното
решение на СЕС от 21 март 2024 г./.
По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния
договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в
настоящия случай не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва
да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на
11
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите за
споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за
последица нищожност поради противоречие със закона.
Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето
решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България на Съда на ЕС е
прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Съдът приема, че невключването на разхода за
услуга "Фаст" в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита.
Същевременно няма данни за индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се
почерпят от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран.
Поради това и съобразявайки практиката на СЕС съдът намира, че таксата за услуга "Фаст"
по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр.
решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628 от
21.02.2022 г. по в.гр. д. №2806/2021 г. по описа на СГС и др.).
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Със закупуването на допълнителната услуга "Фаст" потребителят е поставен в
значително по- неблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на
това клаузите, с които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по смисъла на
Директива 93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпяват "цената на кредита" и по съществото си представляват реализирана за кредитора
печалба. Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да бъде посочен действителният ГПР по
договора за кредит, с оглед правото на потребителя да се информира относно
действителната икономическа тежест на договора - така решение от 21.04.2016 г. по дело
Radlinger и Radlmgerovб, C?377/14, според което за потребителя годишният процент на
разходите е от основно значение като общ разход по кредита, който е представен под
формата на процент, изчислен по единна математическа формула. СЕС подчертава, че
12
всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка
обхвата на задължението, поето със сключване на договора за кредит. В настоящата
хипотеза не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид
при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема буквално,
а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването
на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване
на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК (така и определение № 60451 от
03.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 2449 от 16.05.2023
г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. №
9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по
описа на СГС, решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по описа на СГС,
решение № 3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС, решение №
3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение № 874 от
22.02.2023г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.)
В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния
размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни
услуги. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл : Решение № 260123
от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. /ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нищожните клаузи, съответно неспазването на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат
заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
Следва да се отчете и че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е прието,
че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването на
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно
тълкуването на европейското право, дадено с цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г.
13
по дело С714/22.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на лихви
и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от
ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 4000 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Видно от приложеното по делото извлечение от
сметките към процесния договор за кредит на Д. С. С. е, че ответникът е извършил
плащания в общ размер от 2574,94 лв., която сума следва да бъде отнесена изцяло в
погашение на главницата по кредита. При така извършеното прихващане на изпълнението
непогасената главница възлиза на сумата от 1425,06 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, за която заповедният съд е издал
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от дата 04.04.2025 година. Над така присъдения
размер до пълния претендиран такъв от ищеца със заявлението размер от 3501,93 лв.,
представляващ разликата от 2076,87 лв., главницата се явява недължима. По изложените
съображения недължими се явяват и претендираната договорна лихва, законна лихва,
възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне в
цялост като неоснователен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски. Такива се дължат на
ответника, но в случая същият не е сторил разноски по делото, а и не се претендират такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, седалище: гр. , чрез пълномощника си юрк. Е. С. К., против Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. , осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника Д. С. С., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
14
ЕИК *********, следните суми по Договор за потребителски кредит № 40013140785 от
03.11.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. С. С., а именно:
- 2076,87 лв. (две хиляди седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), -
неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40013140785 от 03.11.2022г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Д. С. С.,
ВЕДНО със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до изплащане на вземането;
- 1448,95 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и деветдесет и пет
стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до
04.09.2024 г.;
- 1266,64 лв. /хиляда двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ -
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст;
- 2216,77 лв. /две хиляди двеста и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ -
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси;
- 402,47 лв. /четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки/ - лихва за
забава за периода от 11.12.2022 г./дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.09.2024 г.
/дата на предсрочна изискуемост/;
- 370,36 лв. /триста и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки/ - законна лихва за
периода от 04.09.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.12.2024 година.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15