РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501260 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение №537 от 10.02.2025г. на Пловдивския районен съд, Х
състав, постановено по гр. дело №14933 по описа за 2022г., с което се РАЗВАЛЯ, на
осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, до размера на 1/3 ид.ч., по иска предявен от Л. Н. Й. ЕГН
********** с адрес *** против В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сключения с Нот. акт №***г. на нотариус Б. Т., между Н. И. Н.
ЕГН ********** и ответника В. Н. Н. ЕГН **********, договор за прехвърляне
правото на собственост върху недвижим имот: апартамент с идентификатор
56784.520.1152.1.12, находящ се в гр.Пловдив, с административен адрес *** със
застроена площ от 78,35 кв.м., при граници: на същия етаж: 56784.520.1152.1.11,
56784.520.1152.1.9, 56784.520.1152.1.13 и 56784.520.1152.1.14; под обекта:
56784.520.1152.1.3; над обекта: 56784.520.1152.1.24, ведно с прилежащите избено
помещение №28 с площ от 4 кв. м., ведно с 1,072 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж, срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно
неизпълнение от страна на ответниците.
Жалбоподателите В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН ********** молят
съда да се отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени в
жалбата и постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на ищцата.
Въззиваемата Л. Н. Й. ЕГН ********** счита обжалванато решение за правилно
1
и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представения препис от нотариален акт №***г. на нотариус Б.
Т., съставен на 04.11.2020г. се установява, че Н. И. Н. прехвърлил на В. Н. Н. правото
на собственост върху недвижим имот - апартамент с идентификатор
56784.520.1152.1.12, находящ се в гр.Пловдив, с административен адрес *** със
застроена площ от 78,35 кв.м., при граници: на същия етаж: 56784.520.1152.1.11,
56784.520.1152.1.9, 56784.520.1152.1.13 и 56784.520.1152.1.14; под обекта:
56784.520.1152.1.3; над обекта: 56784.520.1152.1.24, ведно с прилежащите избено
помещение №28 с площ от 4 кв. м., ведно с 1,072 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж срещу задължението на приобретателя В. Н. Н. да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителя и му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега, докато е жив. Безспорно е, а и от представения препис от
удостоверение за брак се установява, че към момента на сключване на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
приобретателят В. Н. е бил в граждански брак с Е. А. Н., сключен на 08.07.2000г.
За установяване дали приобретателите са изпълнявали задълженията си по
процесния договор за изслушани показания на петима свидетели. От показанията на
свидетелката Р. Н., която е бивша съпруга на прехвърлителя и майка на Л. Й. и В. Н.,
се установява, че през последните 15 – 20 години е живяла с бившия си съпруг Н. Н. в
апартамент, който е различен от този, който е прехвърлен на жалбоподателите, а
именно в гр. Пловдив с административен адрес на ***. Свидетелката установява, че
сина ú В. никога не е издържал нея и бившия й съпруг, а всички грижи за покойния Н.
Н. в домакинството е полагала изцяло тя, изразяващи се в чистене, пране, готвене.
Средно около веднъж в месеца В. е посещавал дома им, но не е помагал за нищо. Дори
бравата на спалнята им е била развалена цяла година, но въззивникът не е предприел
нищо за поправянето ú. Никакви други ремонти не е правил В.. Е. също не е полагала
грижи за Н., нито е давала издръжка. Единствено когато Н. се е разболял от *** В. го
а закарал до личния лекар за медицински изследвания, но когато през ноември 2021г.
Н. се е наранил при падане от стълби В. не е дошъл, за да помогне.
От показанията на свидетеля П. С., който живее в съседство с бившите съпрузи
Р. и Н. Н. се установява, че В. и баща му са се разбирали, а отношенията с майка му и
сестра му не са били добри. Свидетелят знае, че В. е плащал телефонна на баща си,
давал му е пари, които Н. понякога ги е отказвал, за да ги даде на децата за подаръци и
абитуриентски вечери. Синът е посещавал баща си когато е имало нужда, но
свидетелят не може да посочи колко често е правил това, а също така двамата често са
говори по телефона. Спомня си, че В. е говорил с баща си за зъбна протеза.
Свидетелят И. Н., който е еднокръвен брат на Л. Й. и В. Н., се установява, че Н.
2
и В. имали прекрасни отношения, чували са се по телефона по два – три пъти на ден и
винаги, когато е бил с В., ако баща му се обади, той се е отзовавал веднага.
Свидетелката Л. Т., която е приятелка с Р. и Н. Н. също установява, че при
падането на Н. от стълбите на подлеза до тяхното жилище непосредствени грижи са
му оказвали неговата съпруга и дъщеря, но В. не е бил там.
Последният разпитан свидетел е А. Н., който е син на жалбоподателите и
установява, че заедно със своя брат всеки ден са посещавали дядо си и баба си – Н. и
Р., до последният ден от живота на Н., като последното им посещение е било в ден
сряда, а той е починал в четвъртък. Този свидетел определя здравословното състояние
на дядо си година и половина преди смъртта му като перфектно.
От така събраните доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелката
Р. Н., тъй като тя има ежедневни непосредствени възприятия за състоянието, грижите
и издръжката, предоставяна на Н. Н., понеже през последните петнадесет – двадесет
години са живели заедно. Установеното от нея, че В. не работи, т.е. не полага труд по
трудово правоотношение съответства на отразеното в писмо рег. № 11 - 01 –
865/13.06.2023г. изпратено от ТД на НАП Пловдив, където е посочено, че В. Н. Н. не
се осигурява.
Установеното от свидетелите С. и А. Н., че В. е разговарял често с баща си по
телефона, помогнал му е като го е завел на лекар при заболяването му от ***, както и
че му е осигурявал някои лекарства, както и зъбна протеза не изпълват съдържанието
на задължението на приобретателите да гледат и издържат прехвърлителя. Това е така,
защото те дължат непосредствени ежедневни натурални грижи и издръжка. Тук следва
да се обсъдят представените разписки, в който е отразено, че Н. Н. е получил парични
суми от по 500лв. и 600лв. от сина му В.. В случая е без значение дали ще се приеме за
доказано чрез показанията на свидетелите Н. и Т., че тези разписки са подписани по
принуда оказана от страна на В. Н. по отношение на своя баща, понеже най – късно
издадената разписка е от дата 05.11.2021г. и до смъртта на Н. Н. – 07.04.2022г. е
изминал достатъчно дълъг периода, за който не са ангажирани доказателства за
предоставена издръжка. Освен това, не се твърди и не се установява постановена от
съда трансформация на натуралните задължения в парични, за да е налице надлежно
изпълнение от страна на Е. и В. Н., а задължението на приобретателите освен за
издръжка е и за гледане, което се изразява в задоволяване на ежедневните нужди на
прехвърлителя от храна, лекарства и всичко необходимо за нормалния му живот.
При установеното, че В. Н. е посещавал дома на своя баща средно по два пъти в
месеца не може да се приеме, че той и неговата съпруга са изпълнявали задълженията
си по процесния договор.
От показанията на останалите свидетели също не може да се установи
изпълнение на задълженията на приобретателите по разглеждания договор.
3
Изложеното налага извода, че е налице неизпълнение на задълженията, които В.
и Е. Н. са поели с процесния договор, което е значително с оглед интереса на
кредитора.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като договорът
ще се развали поради неизпълнение до размера от 1/3 ид.ч. от прехвърленото право на
собственост, на колкото възлиза наследствената квота на Л. Й..
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата
разноските направени във въззивното производство в размер на 1 200лв.
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение №537 от 10.02.2025г. на Пловдивския районен съд, Х
ти
състав, постановено по гр. дело №14933 по описа за 2022г.
ОСЪЖДА В. Н. Н. ЕГН ********** и Е. А. Н. ЕГН **********, двамата с адрес
*** да заплатят солидарно на Л. Н. Й. ЕГН ********** с адрес *** сумата 1 200
(хиляда и двеста) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4