№2162
гр. Перник, 17.01.2020Г.
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Ш-ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01075 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Г.Й.М., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 597,75 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл, , вх., ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 105,90 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06692/2018г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не. е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор (под формата на молба), в който моли да бъде взето предвид обстоятелството, че между страните има сключено споразумение, по което се внасят уговорените вноски. В подкрепа на твърдението си, представя заверено копие на сключеното споразумение и заверени копия на вноски бележки.
В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, като намира същите за доказани по основание и размер. Ответникът не се явява, представител не изпраща.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4864 от 02.10.2018г. по ч. гр. д. № 06692 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топло преносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко- продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
В настоящия случай страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, поради и което, съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване в съдебно заседание, проведено на 22.11.2019г. Това обстоятелство мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по. и индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на
3
изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В текста на чл. 34 ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая, страните не спорят досежно обстоятелството, че до топлофицирания недвижим имот е доставена топлинна енергия, възразява се само досежно размера на дължимите вземания.
От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се доказва, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 597.75 лева. С оглед на това обстоятелство и предвид липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства, сочещи за извършено плащане на процесната сума, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до Окончателното изплащане на дължимите суми.
От обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза се установява, че размера на лихвата за забава на месечните плащания за процесния период - от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., предвид направените по силата на сключено между страните споразумение вноски, е в размер на 45.90лв. Предвид това и с оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 45.90 лева, като основателен, а в останалата му част - до пълния предявен размер - отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 597,75 лева, считано ст подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.10.2018г. до окончателното й плащане.
До разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съобразно с уважената част от исковите претенции. Съдът, обаче, намира, че в случая е приложима хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, поради и което разноските следва да останат за сметка на ищеца. От материалите по делото е видно, че ответникът е сключил споразумение за погасяване на задълженията му към ищцовото дружество преди депозиране на исковата молба в съда, както и че редовно е внасял уговорените вноски. Същевременно е видно, че издадената по ч. гр: д. № 6692/2018г. по описа на ПРС заповед за изпълнение на парично задължение, е връчена на длъжника в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. С тези съображения съдът намира, че ищецът не е дал повод за завеждане на делото и е признал е иска, респ. не следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Г.Й.М., с адрес: ***, че Г.Й.М. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 597,75 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 45.90 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06692/2018г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 06692/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: