№ 155
гр. Перник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200497 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8036 от 08.02.2023г. (НП),
издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ)-гр.София, с което на А. Р. П., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а”, предл. 2-ро от Закона за
пътищата (ЗП), вр. чл. 8, ал.1 и ал.2, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание
чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро от ЗП административно наказание глоба в размер
на 4000 лв (четири хиляди лева).
Жалбоподателят А. Р. П. по изложени в жалбата бланкетни доводи моли
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично не
участва в хода на съдебното производство, в което не се явява и
упълномощения му защитник адв. Я. С.а от ПАК, която е депозирала по
делото молба с рег. № 7305 от 04.04.2023г. на Районен съд Перник, с която
поддържа жалбата. Допълнително излага доводи за процесуална
незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство свързано с описанието на нарушението в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и НП, като твърди, че начина по
1
който словесно е сторено това не сочи по еднозначен и категоричен начин в
какво се състои нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Счита, че е налице несъответствие между дадената правна
квалификация на нарушението и приложената санкционна разпоредба.
Твърди, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин,
както и че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като водач на процесния товарен автомобил.
Излага алтернативни доводи за маловажен случай, както и за несправедливост
на наложеното наказание. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното НП, алтернативно–да го измени,
като намали размера на административното наказание глоба до предвидения в
закона минимален такъв. Претендира за присъждане на разноски по делото, с
оглед представения договор за правна помощ и съдействие.
Административнонаказващият орган (АНО) - началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител-
ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 12.01.2023г. в 16:26 часа на АМ Струма, км 30+500, на пътен възел
за с. Боснек, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите Е. Л.
С. и Б. К. П. –инспектори в АПИ, гр. София спрели за проверка движещото се
в посока към гр. Дупница моторно превозно средство (МПС) с четири оси с
две управляеми оси марка „Ивеко”, модел „АД 410 Т” с рег. № ********.
Същото се управлявало от А. Р. П. и превозвало фракция. Контролните
органи извършили измерване чрез електронна мобилна везна за измерване на
маса и по осово натоварване на пътно превозно средство модел PW-10 №
К0200007 и ролетка № 1304/18/5м и установили, че при измерено разстояние
между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос на МПС е 32.950 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т,
съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като
превишаването е с 13.950 т. Съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба № 11 от
03.07.2001г., при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
пътното превозно средство е тежко. Водачът не е представил разрешение за
2
дейности от специалното ползване на пътищата, поради което св. Е. Л. С. на
място съставил АУАН № 0009453 от 12.01.2023г., в който приел, че
установения факт досежно констатираното превишаване на стойностите по 7,
ал.1,т.5, б.„в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. и липсата на разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, осъществява състава на
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 8, ал.1 и
ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на
жалбоподателя за запознаване, който вписал бланкетно, че има възражения
срещу направените констатации, като получил препис от него.
Въз основа на представените материали, АНО извел извод, че се
извършва движение с тежко пътно превозно средство (ППС), без разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата и издал атакуваното НП, с
което на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 4000 лв.
Процесното НП е връчено на А. П. на 17.02.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№ 0009453 от 12.01.2023г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, сертификат за одобрение на типа везна PW-10 номер: ТСМ
128/04-4103, декларация за съответствие на везна модел PW-10 с фабричен №
К0200007, приложение към заявление за последваща проверка от 20.06.2022г.
на везна модел PW-10 с фабричен № К0200007, сертификат за съответствие
DIN 50049-2.1 на ролетката № 1304/18/5м, свидетелство за калибриране на
ролетката, протокол за измерване на превозно средство № 0000011/2023 от
12.01.2023г., протокол за проведено обучение от 30.08.2019г., свидетелство за
регистрация част ІІ на товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „АД 410 Т” с
рег. № ********, Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от
31.03.2022г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, които
кореспондират и със свидетелските показания на Е. Л. С. и Б. К. П..
Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на АНО по смисъла
на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с
доказана материална компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид
приложената Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, поради което съдът прие за голословни
бланкетните възражения в тази насока, изложени от пълномощника на
жалбоподателя в допълнително депозираната по делото молба с рег. № 7305
от 04.04.2023г.
3
Не е спорно по делото, че управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил следва да бъде квалифициран като тежко ППС по смисъла на чл.3,
т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г., защото при измерено разстояние между
осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
МПС е 32.950 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т,
съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. В чл. 8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. е
указано, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерство на вътрешните работи или
след заплащане само на дължимата такса съгласно чл. 14, ал.3 от Наредба №
11 от 03.07.2001г.
Според чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г. във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача,
когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.
Управляваното от жалбоподателя ППС има максимално натоварване на
ос на двойната задвижваща ос, което надвишава посоченото максимално
допустимо такова в чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
като установеното натоварване не сочи на изключението по чл. 8, ал.5, вр. чл.
14, ал.3 от същата наредба, доколкото установеното в случая натоварване на
ос надвишава с повече от 30% допустимото максимално натоварване на ос по
раздел ІІ. При това положение се изисква нарочно разрешение по чл. 26, ал.3
от ЗП, в каквато насока е формулирано административното обвинение в
АУАН и в НП, поради което и движението на процесния товарен автомобил
следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”,
предл. 2-ро от ЗП, защото тази разпоредба въвежда забрана за движение на
тежки ППС без разрешение. При това положение жалбоподателят е
санкциониран за нарушение, което е извършил от обективна и субективна
страна.
Несподеляеми са твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че
установената сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
процесния товарен автомобил, макар и да превишава максимално допустимо
натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б.„в” от Наредба № 11 от
03.07.2001г., попада в изключението по чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от същата
4
наредба, тъй като наличието или не на основание за разрешаване на
движението чрез издаване само на документ за платени пътни такси, е
обстоятелство, което е ирелевантно към процесния
административнонаказателен състав. Параметрите на тежко ППС, покриващо
съответно хипотезата на чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от Наредбата, съответно и
посочване на тези разпоредби, биха били от значение в случаите на
установено нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3, предл.
последно от Наредба № 11 от 03.07.2001г. – движение на ППС, габаритните
размери, общата маса или натоварване на ос на което са по-големи от
посочените в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3, каквото
не е процесното нарушение.
Некоректни са твърденията, изложени от пълномощника на
жалбоподателя, че при предявяване на административнонаказателното
обвинение в НП не е описано фактически, че се касае за движение на ППС
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
(Разрешително), тъй като точна такова описание е налице, като същото е
напълно идентично с предявеното описание с АУАН, където такава
формулировка е част от фактическото обвинение („Водачът не представи
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата”). Ето защо
след направеното описание на констатираните обстоятелства, свързани с
установеното отклонение от допустимото натоварване на ос и в АУАН, и в
НП ясно и еднопосочно е предявено фактическо обвинение, че водачът
извършва превоз на фракция без разрешение за дейностите в рамките на
специалното ползване на пътищата, като и в двата документа не съществува
разминаване досежно правното квалифициране на тази деятелност, тъй като
като нарушени са посочени съответните законови разпоредби – чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП, вр. вр. 8, ал.1 и ал.2, чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г., поради което съдът не установи посочените от пълномощника на
жалбоподателя несъответствия при описание на нарушението в съдържанието
на АУАН и НП.
Констатираните надвишения на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г.
са установени с годни технически средства и от компетентни длъжностни
лица, притежаващи необходимите теоретични знания и правоспособност,
предвид приобщения като писмено доказателство протокол за проведено
обучение от 30.08.2019г. Използваните измервателни уреди от проверяващите
- везна електронна модел PW-10 с фабричен № К0200007 и ролетка №
1302/18 (5м), попадат в обхвата на средство за измерване по смисъла на §1,
т.27 от ДР на Закона за измерванията (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за
измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства). Представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства–сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на ролетката №
1304/18/5м, свидетелство за калибриране на ролетката, сертификат за
одобрение на типа везна PW-10 номер: ТСМ 128/04-4103, декларация за
5
съответствие на везна модел PW-10 с фабричен № К0200007, приложение към
заявление за последваща проверка от 20.06.2022г. на везна модел PW-10 с
фабричен № К0200007 не подлагат на съмнение достоверността и точността
на извършените измервания от контролните органи на АПИ при проверката
на жалбоподателя, които са материализирани в протокол за измерване на
превозно средство № 0000011/2023 от 12.01.2023г.
Изложеното, наред с показанията на свидетелите Е. Л. С. и Б. К. П.,
налага категоричен извод, че е надлежно извършено измерването на място в
хода на проверката, респективно – установените стойности са достоверни,
поради което съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя
за неправилно установена факическа обстановка, базираща се на използване
на негодни или некалибрирани средства за измерване и от лица, които не
притежават компетентост за това.
Настоящият състав не споделя съображенията за неправилно ангажиране
на административната отговорност спрямо жалбоподателя за процесното
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, тъй като отговорността на дееца е
ангажирана съгласно правилно приложената санкционна разпоредба на чл.
53, ал.1 от ЗП, предвиждаща административно наказание глоба за физическо
лице нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗП, т.е. за водач, който
управлява извънгабаритно и/или тежко ППС, по републиканската пътна
мрежа, като за същото не е било издадено разрешително за специално
ползване на пътищата. Жалбоподателят е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС, което управлява с товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредба № 11 от 03.07.2001г., но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от
ЗП.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства за наличието на предпоставките на
чл. 28, ал.1, вр. §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, поради което
съдът прие, че не се касае за маловажен случай и е неприложима хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение не представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид, като в тази насока настоящият състав споделя съображенията на
АНО, които са изложени в обжалваното НП, които счита за безпредметно да
преповтаря.
По вида и размера на наказанието:
Движението на тежки ППС в обхвата на пътя без разрешение по смисъла
на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”, предл. 2-ро от ЗП се наказва по реда на чл. 53, ал.1,
т.2 от ЗП.
В конкретния случай на А. П. е наложена глоба, значително над
минималния размер, а именно 4000 лв, който не е мотивиран, което води до
незаконосъобразност на обжалваното НП в частта, в която е определен размер
на глобата над минимално предвидения в санкционната норма. Съдебният
6
състав счита, че наложеното административно наказание на жалбоподателя е
завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: отбелязаната изрично в
НП констатация, че нарушението е за първи път, както и че жалбоподателят е
управлявал процесното пътно превозно средство в изпълнение на възложени
му трудови функции от работодателя. Същевременно АНО не ангажира
доказателства за семейното и имотно състояние на санкционираното лице. С
оглед на изложеното НП следва да бъде изменено, като на жалбоподателя
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв
(хиляда лева), който намира за съответен на целите на наказанието по чл. 12
от ЗАНН.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е осъществено,
като е намален само размера на административното наказание, съдът дължи
произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК по
направените искания от процесуалните представители на АНО и на
жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторените по делото разноски,
като счита, че това следва да стане съразмерно на изменения размер на
административното наказание.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
вида и количеството на извършената дейност, настоящият състав намира, че
на юрисконсулта на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от
ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения
размер на административното наказание, като като жалбоподателят бъде
осъден да заплати 20 лв (двадесет лева) такова в полза на АПИ, в структурата
на която е АНО.
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на 700
лв, с оглед приложения на л.78 договор за правна защита и съдействие от
22.02.2023г., установяващ, че санкционираното лице е възложило на адвокат
Я. С.а от ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство и защита пред Районен съд Перник по повод
обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.80 от
ГПК, субсидиарно приложим на основание на чл. 144 от АПК, вр. чл.63д, ал.1
от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е представил на съда
списък на разноските, в който изрично е вписал, че претендира за присъждане
на такива в размер на 700 лв, конкретизирайки като основание за тях
представения договор за правна защита и съдействие. При това положение
7
поисканите 700 лв следва да бъдат намалени пропорционално съобразно с
изложеното по-горе относно изменения размер на административната
санкция, поради което и АПИ, в структурата на която е АНО, следва да
заплати на А. П. сумата от 175 лв (сто седемдесет и пет лева) за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 от ЗАНН и
чл. 63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8036 от 08.02.2023г., издадено
от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”-гр.София, с което на А. Р. П., ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а”, предл. 2-ро от Закона за пътищата, вр.
чл. 8, ал.1 и ал.2, чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е
наложено на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро от Закона за пътищата
административно наказание глоба в размер на 4000 лв (четири хиляди лева),
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба
на 1000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3 сумата от 20 лв
(двадесет лева), представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3 да заплати на А. Р. П., ЕГН ********** сумата от 175 лв
(сто седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8