№ 4470
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110102999 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е. И. В. ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. Н. Б.“ № * срещу П. П. ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.“ № **, искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания против ответника в следните размери: 1504.80 лв. /хиляда петстотин и четири
лева и 0.80 ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за извършени услуги по извозване
на разделно събиране на отпадъци, за което са издадени следните фактури: Фактура №
**********/28.02.2020 г. на стойност 105.60 лева; Фактура № **********/31.03.2020 г. на
стойност 145.20 лева; Фактура № **********/30.04.2020 г. на стойност 277.20 лева; Фактура
№ **********/29.05.2020 г. на стойност 264 лева; Фактура № **********/30.06.2020 г. на
стойност 290.40 лева; Фактура № **********/31.07.2020 г. на стойност 211.20 лева; Фактура
№ **********/31.08.2020 г. на стойност 105.60 лева; Фактура № **********/30.09.2020 г. на
стойност 105.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер 605.26 лв. /шестстотин и пет лева и 0.26 ст./ -
мораторна лихва, дължима за периода от 01.03.2020г. до 13.02.2024г., формирана както
следва: в размер на 45.32 лева върху главница от 105.60 лева по Фактура № ********** от
28.02.2020 г., за период от 01.03.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 61.06 лева върху
главница от 145.20 лева по Фактура № **********/31.03.2020 г., за период от 01.04.2020 г. до
13.02.2024 г.; в размер на 114.27 лева върху главница от 277.20 лева по Фактура №
**********/30.04.2020 г., за период от 01.05.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 106.67 лева
върху главница от 264 лева по Фактура № **********/29.05.2020 г. за период от 30.05.2020 г.
до 13.02.2024 г.; в размер на 114.75 лева върху главница от 290.40 лева по Фактура №
**********/30.06.2020 г., за период от 01.07.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 81.65 лева
върху главница от 211.20 лева по Фактура № **********/31.07.2020 г., за период от
01.08.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 39.92 лева върху главница от 105.60 лева по
Фактура № **********/31.08.2020 г., за период от 01.09.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на
1
39.04 лева върху главница от 105.60 лева по Фактура № **********/30.09.2020 г. за период
от 01.10.2020 г. до 13.02.2024 г..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
страните са били в търговски отношения по извършване на услуги свързани с извозване и
реално събиране на отпадъци. Ищцовото дружество извършвало дейност по сметосъбиране,
сметоизвозване, разделно събиране на отпадъци, събиране, транспортиране, временно
третиране на отпадъци и предварително третиране на отпадъци, както и други услуги по
извозване на разделно събиране на отпадъци. Така при съществуващите договорни
отношения между страните, ищецът издал процесните фактури, стойността на които не е
заплатена към настоящия момент. Фактурите са приети и подписани от ответника. Въпреки
изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за
плащане на дължимата цена на предоставените услуги. Задължението е изпълнимо, като за
ищеца е налице правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочените
главници ответникът дължи и обезщетение за забава на плащанията. Предвид неизпълнение
на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 1762/2024г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Ето защо обективира искане за уважаване на исковете.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
С молба вх. 76987/26.09.2024г. ответникът представя доказателство за извършено
плащане на сумата 1547 лева, като сочи, че е погасил главниците по фактурите, както и
заплатената от ищеца държавна такса.
Ищецът с писмена молба от 09.10.2024г. потвърждава извършено на 26.09.2024г. от
ответника плащане на претендираната главница и държавна такса за заповедното
производство. Сочи, че неизплатени са останали законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в общ размер 605.26 лв. - мораторна лихва, дължима
за периода от 01.03.2020г. до 13.02.2024г. Претендира разноски, доколкото плащането на
главницата е извършено след подаване на заявлението и исковата молба.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №1762/2024г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от Е. И. В. ЕООД, заявление от 13.02.2024г.
срещу П. П. ЕООД, за заплащане на сумата 1504.80 лв. /хиляда петстотин и четири лева и
0.80ст./ с ДДС, представляваща незаплатена цена за извършени услуги, за извозване на
разделно събиране на отпадъци, за което са издадени следните фактури: Фактура №
**********/28.02.2020г., фактура № **********/31.03.2020г., фактура №
**********/30.04.2020г., фактура № **********/29.05.2020г., фактура №
**********/30.06.2020г., фактура № **********/31.07.2020г., фактура №
**********/31.08.2020г. и фактура № **********/30.09.2020г., за периода от 28.02.2020г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в
общ размер 605.26 лв. /шестстотин и пет лева и 26ст./ - мораторна лихва, дължима за
периода от 01.03.2020г. до 13.02.2024г., както и сумата от 642.20 лв. /шестстотин
четиридесет и два лева и 0.20ст./, сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство за заплатена държавна такса от 42.20 лв. и адвокатско възнаграждение в
2
размер на 600 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение №770/14.02.2024г.
Срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е подадено възражение по чл.414
ГПК, поради което е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита.
Представено е преводно нареждане от 26.09.2024г. за внесена сума в размер на 1547
лева по банкова сметка и в полза на ищеца по настоящото дело. Посочено е погасяване на
сума 1504.80 лева по посочени фактури и държавна такса 42.20 лева.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните
правни изводи:
С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер.
Установи се, че на 26.09.2024г. /след подаване на заявлението и завеждане на исковата
молба/ от ответника са погасени претендираните от ищеца суми за главници 1504.80 лева и
държавна такса 42.20 лева. Непогасени са останали вземанията за законна лихва върху
главниците, считано от 13.02.2024 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното плащане, 605.26 лв. /шестстотин и пет лева и 26ст./ - мораторна лихва, както
и присъдените със заповедта разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. и заплатената
държавна такса за образуване на исковото производство и претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на главницата и
държавната такса за заповедното производство е надлежно погасено с изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, при постановяване на решението съдът е
длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на претендираните суми за главници.
Следователно, към приключване на съдебното дирене, претендираните в настоящото
производство суми за главници са недължими поради извършеното плащане. Предявените за
тях искове са неоснователни и следва да се постанови решение, с което да се отхвърлят.
От представените доказателства не се установява да са погасени суми претендирани
върху главниците като законна лихва за забава за периода от завеждане на заявлението до
погасяване на задълженията, както и за мораторни лихви в размер 605.26 лева.
Предвид факта, че плащането е настъпило в хода на производството /26.09.2024г./,
съдът намира, че са налице основания за присъждане на законната лихва върху главницата от
1504.80 лева, чиито размер възлиза на 130.26 лева, изчислен с програмен продукт Апис
финанси и на мораторна лихва в размер 605.26 лева.
Относно разноските:
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Присъдените разноски в заповедното производство
са в общ размер на 642.20 лв. За образуване на исковото производство е платена държавна
такса в размер на 42.20 лева, а претендираното адвокатско възнаграждение е 600 лева.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за основателно при съобразяване с
правната и фактическа сложност на казуса, и посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9
3
юли 2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Същото следва да се
редуцира до сумата 511 лева за заповедното производство и 511 лева за исковото
производство.
В случая плащането е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, т.е.
ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство и сега не може да
черпи права от собствената си забава, поради което дължи разноски за заповедното
производство. Следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските, направени в
заповедното производство в общ размер на 511 лева, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г.,
т.12.
Предвид извършеното плащане след издаване на заповедта за изпълнение и датата на
исковата молба, и с оглед депозираното възражение по чл.414 ГПК, ответникът е дал повод
за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат
възложени и направените от ищеца разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 511 адвокатско възнаграждение и
сумата в размер на 42.20 лева – държавна такса, съобразно представения списък по чл.80
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. В. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „П. Н. Б.“ № * срещу П. П. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. „Б.“ № **, искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания против ответника
в следните размери: 1504.80 лв. /хиляда петстотин и четири лева и 0.80 ст./ с ДДС,
представляваща незаплатена цена за извършени услуги по извозване на разделно събиране
на отпадъци, за което са издадени следните фактури: Фактура № **********/28.02.2020 г. на
стойност 105.60 лева; Фактура № **********/31.03.2020 г. на стойност 145.20 лева; Фактура
№ **********/30.04.2020 г. на стойност 277.20 лева; Фактура № **********/29.05.2020 г. на
стойност 264 лева; Фактура № **********/30.06.2020 г. на стойност 290.40 лева; Фактура №
**********/31.07.2020 г. на стойност 211.20 лева; Фактура № **********/31.08.2020 г. на
стойност 105.60 лева; Фактура № **********/30.09.2020 г. на стойност 105.60 лева, като
погасени, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. П. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.
„Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. И. В. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П. Н. Б.“ № * сумата от 130.26 лева /сто и тридесет лева и 0.26 ст./,
представляваща законната лихва върху главниците от 1504.80 лв. по Фактура №
**********/28.02.2020г., фактура № **********/31.03.2020г., фактура №
**********/30.04.2020г., фактура № **********/29.05.2020г., фактура №
**********/30.06.2020г., фактура № **********/31.07.2020г., фактура №
**********/31.08.2020г. и фактура № **********/30.09.2020г., за периода от подаване на
заявлението в съда /13.02.2024г./ до окончателното й изплащане /26.09.2024г./ и сумата в общ
размер 605.26 лв. /шестстотин и пет лева и 0.26 ст./ - мораторна лихва, дължима за периода
от 01.03.2020г. до 13.02.2024г., формирана както следва: в размер на 45.32 лева върху
главница от 105.60 лева по Фактура № ********** от 28.02.2020 г., за период от 01.03.2020 г.
до 13.02.2024 г.; в размер на 61.06 лева върху главница от 145.20 лева по Фактура №
**********/31.03.2020 г., за период от 01.04.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 114.27 лева
4
върху главница от 277.20 лева по Фактура № **********/30.04.2020 г., за период от
01.05.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 106.67 лева върху главница от 264 лева по Фактура
№ **********/29.05.2020 г. за период от 30.05.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 114.75
лева върху главница от 290.40 лева по Фактура № **********/30.06.2020 г., за период от
01.07.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 81.65 лева върху главница от 211.20 лева по
Фактура № **********/31.07.2020 г., за период от 01.08.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на
39.92 лева върху главница от 105.60 лева по Фактура № **********/31.08.2020 г., за период
от 01.09.2020 г. до 13.02.2024 г.; в размер на 39.04 лева върху главница от 105.60 лева по
Фактура № **********/30.09.2020 г. за период от 01.10.2020 г. до 13.02.2024 г., на основание
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. П. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.
„Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. И. В. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П. Н. Б.“ № * сумата от 511 лева, представляваща реализирани от заявителя
съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. №1762/2024г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. П. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.“
№ ** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. И. В. ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „П. Н. Б.“ № *, сумата от 553.20 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатена
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5