РЕШЕНИЕ
№ ….
гр. София, 15.04.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5
състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Г.Владова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3845 по описа за 2008 год. на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н.Г.А. против Ц.К.М., бивш
жител ***, починала в хода на процеса
и заместена от нейните правоприемници С.Й.Й., Д.Г.К., Е.К.А. и С.К.Х. иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.06.2008 г. сключил с Ц.К.М.
предварителен договор
за продажба на недвижим имот, по силата на който
тя се задължила да му продаде
следния свой собствен недвижим имот, а именно: двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.София, СО-район Витоша, кв.
Драгалевци, ул.*****, заедно с цялото дворно място върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-654, кв.22 по
плана на гр.София, местност „в.з.Драгалевци II ч. – Киноцентъра“, целият с площ от 863 кв.м. Страните
договорили цена за имота от 80
000 лева, от която при подписването на договора ищецът заплатил 70 000 лева.
Останалата част от продажната цена в размер на 10 000 лева ищецът следвало да
заплати в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба, което следвало
да се случи в срок до 24.07.2008 г.
Въпреки отправените неколкократни
покани ответницата не изпълнила задълженията си по договора и не се явила в
определения ден и час в кантората на нотариус С.Т., нито поканила ищеца за
сключване на окончателен договор на друга дата. Поради изложените доводи, ищецът
моли съда да обяви за окончателен предваритения
договор от 24.06.2008г. за покупко-продажба на двуетажна
масивна сграда, находяща се в гр.София,
СО-район Витоша, кв.Драгалевци, ул.*****, заедно с цялото дворно място върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-654, кв.22 по плана на гр.София, местност
„в.з.Драгалевци II
ч.-Киноцентъра“, целият с площ от 863 кв.м.
Претендира разноски.
Ответницата не е подала в срок отговор.
Според адресна справка от 19.03.2012г., регистрираните от нея адреси са:
постоянен адрес *** и настоящ адрес:*** гр.София е залепено уведомление на
17.05.2016г., на адреса в с.Чуковец е залепено уведомление на 06.12.2017г. С писмено становище от 21.03.2018г., подадено
след срока за отговор, ответницата оспорва иска, като прави следните
възражения: оспорва авторството и датата на предварителния договор; твърди, че
не познавала купувача, никога не се била срещала с него и не била сключвала
договор с него, нито била получила посочената в договора сума; не била
изразявала воля и нямала намерение да се разпореди с имота, поради което не
била преустановила ползването на недвижимата вещ; нелогична от правна и житейска гледна точка била клаузата, според
която ищецът поел задължение да заплати
почти цялата договорена цена за имота – 90% от цената, но не било
уговорено предаване на владението; нелогична била и клаузата, според която
продавачката запазвала правото на пожизнено ползване на имота, макар да не била
роднина с купувача; договорът бил сключен при явно неизгодни условия за
продавача – договорената цена от 80 000лв. била под стойността на
данъчната оценка на имота, а от друга страна, при несключване на окончателен
договор, била уговорена неустойка от 70 000лв., която се дължала наред с
връщането на заплатената цена от 70 000лв.; описаният в предварителния
договор недвижим имот не бил идентичен с имотите, описани в приложените към ИМ
нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост на ответницата; имотът
не бил индивидуализиран; никога не била канена да сключи окончателен договор.
Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е препис на предварителен договор
за продажба на недвижим имот от 24.06.2008 г. между Ц.К.М. и Н.Г.А., с
който М. е поела задължение да сключи окончателен договор с А. за проджбата на двуетажна масивна сграда, находяща се в гр. София, СО-район „Витоша“, кв. „Драгалевци“,
ул. ”*****, (стара ул.”*****”), заедно с дворното място, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ VI-654, кв. 22, по плана на гр.
София, местност „в.з. Драгалевци II част- Киноцентъра”, целия с площ от около
863 кв.м., за сумата от 80 000 лв. В договора е посочено, че продавачката
е получила от купувача сумата от 70 000
лв. при подписване на договора, като същият следва да служи за разписка за извършеното
плащане. По отношение на останалата част от продажната цена от 10 000 лв.
страните са се договорили да се заплати
при подписване на окончателния договор. Посочен е срок за сключване на
окончателния договор до 24.07.2008 г. Посочено е, че при прехвърляне на собствеността продавачката ще
запази безсрочно безвъзмездно вещно право на ползване на продавания имот до
края на живота си. Предвидено е заплащане на неустойка от 70 000 лв., както и
връщане на получената продажна цена, ведно със законната лихва, считано от
датата на сключване на договора до
пълното изплащане на сумите, в следните хипотези: при отказ на продавачката да
сключи окончателен договор; ако същата отчужди продавания имот на трети лица; по
какъвто и да е начин осуети сключването на окончателен договор, включително и
ако върху имота се окажат права на трети лица, извън посочените в договор.
Предвидено е, че за неустойката и връщане на продажната цена купувачът има право
да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание ГПК.
По делото са представени нот.акт №142/01.11.1956
г., том XXIV, н.д.№4656/56г. на I нотариус при СНС и нот.акт за поправка № 45/10.08.1957 г., т.XXIV, н.д.№4445/57г. на I Нотариус при СНС, обсъдени
в заключението на техническата експертиза, от които е видно, че на 01.11.1956
г. Н.Г.С.е продала на М.С.Г.и Ц.К. Х.990 кв.м. реални части от нива, находяща се в землището на с.Драгалевци, м.“Ридо“, цялата от 2400
кв.м., при съседи за цялата нива: Т.Г., река и М.С.от две страни. Купувачите
реално ще владеят и ползват североизточната част от нивата при съседи: А.В., М.С.,
Т.Г.и И.М., които граници да се считат за граници на собствеността.
От основното заключение на техническата
експертиза, в което са обсъдени представените по делото нотариални актове и което съдът кредитира, се установява, че ответницата е била собственик или съсобственик
на процесния имот или част от него, но вещото лице в
основното заключение, при наличните доказателства, не е могло да установи
пълната история на имота и дали е налице пълна или частична идентичност. Вещото
лице не е установило данъчната оценка на имота към 24.06.2008 г., тъй като Данъчна
служба - Витоша е отказала издаването на документ за данъчната оценка на имота
към тази дата. От направените от експерта проверки в Данъчната служба на СО -
район Витоша, е установено, че през 2008 г. е била направена промяна в
коефициентите за изчисляване на данъчната стойност на имотите, като при това
данъчните стойности на имотите са се покачили чувствително. След тази дата корекции
на тези коефициенти на са правени. От нот. акт №
196/17.11.2010 г., том втори, рег. № 27831, дело № 351/2010 г. за сделка с процесния
имот вещото лице е установило, че към 17.11.2010 г. данъчната стойност на
сградата е била 85 473.60 лева, а на УПИ - 57 638.40 лева или общо 143 112
лева. Според експерта, средната пазарна цена на процесния
имот /двуетажна сграда и УПИ/ към м.юни 2008 г.
е била 462 698 лв.
Допълнително
по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
185/14.10.1960 г., том деветнадесети, нот.дело №
3490/1960 г., от който е видно, че Т.Г.С. е продала на М.С.Г.и Ц.К. Х.„следния съсобствен недвижим имот“: празно дворно място 828 кв.м.
идеални части , цялото от 1770 кв.м., съставляващо парцел VI –
954 и 5533 от кв.22 по плана на вилна зона II част,
м.“Киноцентъра“, при граници на цялото дворно място: улица, парцели VIII, III, IV и V.
Представена е и одобрена от съда спогодба с
определение по протокол от 05.07.1962 г. по гр.д. № 2690/1962 г. на Софийски
народен съд за делба на недвижим имот,
съгласно която в дял на Ц.К. Х.е поставено дворно място, съставляващо парцел VI от
кв.22 по плана на вилна зона – II част, м.“ Киноцентъра“ с пространство от 885
кв.м. , при съседи : парцел ХI, улица, И.М. – парцел VIII, парцел III, IV.
От допълнителната
техническа експертиза, в която са обсъдени допълнително представените доказателства
и чието заключение съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установява, че описаният в н.а. 142, т.
XXIV дело 4656/1956 г. на първи нотариус при СРС и в нот.акт
45, т. XXIV, дело 4445/1957 г. на първи нотариус при СНС имот представлява
северната част на УПИ VII-654 кв. 22 и северната част на УПИ VI-653 от кв. 22 ( двете северни части
представляват стар парцел VII - 954 по регулационния план от 1959 година). В
обобщение вещото лице заявява, че процесният УПИ VII-654 кв. 22 е
частично идентичен с недвижимите имоти, описани в двата нотариални акта.
От основното и допълнителното заключение на графологическата експертиза, които съдът кредитира като
компетентни и обективно дадени, се установява, че нито представеният препис на
предварителен договор от 24.06.2008г., нито оригиналът на този договор, с който
вещото лице се е запознало по НОХД № 298/2020 г. на СГС, НО, 15 състав, не са подписани от ответницата, както и ръкописно
написаните имена „Ц.К.М.“ не са са изпълнени от нея.
Представена е оправдателна присъда от
14.07.2022 г. по НОХД № 298/2020г. на СГС, с която подсъдимият Н.Г.А. е признат
за невиновен в това, че в периода 04.09.2018г. - 28.11.2018г., в гр. София,
пред Софийски градски съд, I ГО, 5 състав, по гражданско дело № 3845/2008г., в
условията на посредствено извършителство, чрез
упълномощените от него адвокати Х.И.Х. и Н. Стоянов Цанов, в условията на
продължавано престъпление с 2 деяния осъществяващи поотделно един състав на
едно и също престъпление, като деянията са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите – е използвал документ с невярно съдържание, който
е и неистински, а именно: Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
24.06.2008г., в процедура по чл.19, ал.З от ЗЗД за обявяване на предварителен
договор за окончателен по исков ред, като се е опитал да
получи без правно основание чуждо недвижимо имущество, собственост на С.К.Х.
(придобито от него на 17.11.2010 г.), на стойност 441 998
лв., с намерение противозаконно да го присвои, като документната измама е в
особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай по смисъла
на чл.93, т.8 НК, защото за реализиране на престъпния замисъл
въвежда в заблуждение съдия от Софийски градски съд и се използва законна
съдебна процедура за постигане на престъпни цели, което разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на деянието, като деянието е довършено, но
не са настъпили целените от дееца и предвидени в закона правни последици по
независещи от извършителя причини -
престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1, пр.2 от НК.
Със същата присъда ищецът Н.Г.А. е признат за
невиновен в това, че на 16.05.2018 г. в гр. София, в сградата на СДВР, намираща
се на ул.“*****в рамките на извършена предварителна полицейска проверка по пр.пр.8792/2018г., образувана
по жалба на Ц.К.М. срещу Н.Г.А., пред И.Х.П.– полицейски инспектор в Отдел
„Икономическа полиция“-СДВР, съзнателно
се е ползвал, за да докаже своите писмени изявления, от неистински частен
документ, който е и с невярно съдържание, а именно - оригинал напредварителен
договор за продажба на недвижим имот от 24.06.2008 г., като от него за самото
съставяне не може да се тьрси наказателна отговорност
- престъпление по чл. 316, вр.с чл. 309, ал.1 от НК.
От мотивите към присъдата става ясно, че ищецът
е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, пр.2 от НК, тъй като обвинението е било
повдигнато за това, че е използван документ с неистинско съдържание, за да бъде
въведен в заблуждение съдия от СГС по гражданскко
дело. Наказателният съд е приел, че в гражданското производство съдът издирва
истината и е правно неиздържана тезата граждански съдия да бъде въведен в
заблуждение при разглеждане на делото. Наред с това в мотивите е посочено, че
съдът не осъществява фактическа власт върху имуществото на продавача по
предварителния договор и не се разпорежда фактически и юридически с него. В обощение наказателният съд е приел, че липсва от обективна
страна осъществен състав на документна измама по чл.212, ал.1 от НК. Относно
престъплението по чл.316, вр чл.309, ал.1 от НК наказателният
съд е приел, че не е извършено престъпление, тъй като неистинският документ е представен от А. в рамките на предварителна полицейска
проверка, но не за да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или
задължение или някое правно отношение, а за да обоснове защитната си теза, че
няма извършено престъпление или друго правонарушение. Посочено е, че компетентният
разследващ орган е следвало да направи своите изводи за доказателствената
стойност на този документ.
Видно от нотариален акт № 196/17.11.2010 г., том втори, рег.
№ 27831, нот.дело № 351/2010 г.на нотариус при СРС Ц.К.М. е продала на С.К.Х. недвижим
имот - УПИ, находящ се в София, община
Столична, район „Витоша“, кв.“*****целият с площ от 916 кв.м., обозначен по
скица № 94-00-6224 от 25.10.2010 г. на СО, район „Витоша“, като УПИ VII-
654, кв.22, по дворищно регулационния план на София, местност в.з.„Киноцентър –II
/втора/ част“, утвърден със заповеди № РД-50-09-81 от 16.03.1990 г., № РД-
50-119 от 14.04.2004 г. и № РД-50-207 от 22.06.2004 г., при граници по същата
скица: улица между осови точки 97 и 385, УПИ VIII - 655, УПИ XI – 648, УПИ IV– 649
и УПИ VI – 653, който имот е идентичен с УПИ VI - 954 в кв.22 по плана на същата местност,
заедно с с построената в централната му част едноетажна вилна сграда
със застроена площ от 32 кв.м. за сумата от 143 112 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до средните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска трябва да е доказан
следният фактически състав: 1/съществуването на предварителен договор за
продажба на описания в ИМ недвижим имот; 2/част от съдържанието на
предварителния договор да е поето задължение от ответницата да сключи
договор за продажба; 2/да е настъпила изискуемост
на задължението; 3/продавачката да е собственик на процесния
недвижим имот към приключване на устните
състезания по делото.
Спорен въпрос е дали представеният по делото
предварителен договор е автентичен.
Представеният препис на предварителен договор
от 24.06.2008 г. е заверен от пълномощника на ищеца едва в първото по смисъла
на ГПК съдебно заседание/съдебно заседание от 28.11.2018г./, поради което
възражението на ответницата за неавтентичност на този договор, поддържано от
нея в първото съдебно заседание и
направено преди това с писмено становище
вх. № 40857/21.03.2018г., озаглавено „отговор на искова молба“, не е преклудирано.
Писменото становище № 40857/21.03.2018г.,
озаглавено „отговор на искова молба“, е подадено след срока по чл.131 от ГПК за
отговор на исковата молба. Според адресна
справка от 19.03.2012г., регистрираните от ответницата адреси са: постоянен адрес *** и настоящ адрес:*** гр.София е залепено уведомление на 17.05.2016г., на адреса в с.Чуковец
е залепено уведомление на 06.12.2017г. В този смисъл
подадения от ответницата писмен отговор от 21.03.2018г. е след срока за отговор по чл.131 от ГПК, но това не се отразява на нейното
възражение за неавтентичност на предварителния договор от 24.06.2008 г., тъй
като с исковата молба е представен незаверен препис на този договор, който бе
заверен едва в първото съдебно заседание, проведено на 24.06.2008г., в което
процесуалният представител на ответницата поддържа възражение за неавтентичност
на този документ.
От основното и допълнителното заключение на графологическата експертиза, които съдът кредитира като
компетентни и обективно дадени, по категоричен начин се установи, че
ответницата М. не е подписала предварителния договор от 24.06.2008 г., както и
ръкописно написаните имена „Ц.К.М.“ не са изпълнени от нея. Следователно, тя не е страна по този договор и
не е обвързана от него.
Тъй като страните не са обвързани от облигационно
отношение по предварителния договор, липсва основен елемент от фактическия
състав на чл.19, ал.3 от ЗЗД, поради което предявеният иск като неоснователен трябва
да бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че по делото има данни
за извършено документно престъпление по чл.309,
ал.1 от НК: “Който сам или
чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието
на частен документ и го употреби,
за да докаже,
че съществува или не съществува
или че е прекратено или изменено някое право или задължение,
или някое правно отношение, се наказва за
подправка на документ с лишаване от свобода до
две години“ или по чл.316 от НК: “Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага
и на онзи, който съзнателно се ползува от
неистински или преправен документ, от документ с невярно
съдържание или от такъв по
предходния член, когато от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност“, но
прокуратурата не е повдигнала обвинение за съставомерни
деяния, за които има данни по делото. Вместо това е повдигнала обвинение по НОХД № 298/2020 г. на
СГС, НО, 15 състав, за несъставомерни деяния за документна измама по чл. 212, ал.5, вр.
ал.1 от НК, осъществена с цел да се заблуди съдия по разглеждано гражданско
дело и за документно престъпление по 316, вр.с чл.
309, ал.1 от НК, изразило се в използване на неистински частен документ с
невярно съдържание пред полицейски инспектор
в Отдел „Икономическа полиция“-СДВР, което е
довело до постановяване на оправдателна присъда.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците С.Й.Й., Д.Г.К. и Е.К.А., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски, поискани със списък на разноски, находящ се
на л.267 от делото, в размер общо от 1200
лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за графологическа
експертиза.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника С.К.Х., на основание чл.78, ал.3
от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.А., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** против Ц.К.М., ЕГН **********, бивш жител ***, починала в хода на
процеса на 19.03.2021 г. и заместена от нейните правоприемници С.Й.Й., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.К. , ЕГН **********, с адрес *** , Е.К.А., ЕГН **********, с адрес ***
и С.К.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.И.,
иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.06.2008 г.за
продажба на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда, находяща се в гр.
София, СО-район „Витоша“, кв. „Драгалевци“,
ул. ”*****, (стара ул.”*****”), заедно с дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ VI-654, кв. 22, по плана на
гр. София, местност „в.з. Драгалевци II част- Киноцентъра”, целия с площ от 863 кв.м.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН **********, да заплати на С.Й.Й., ЕГН **********, Д.Г.К.,
ЕГН **********, и Е.К.А., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1200
лв.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН **********, да заплати на С.К.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: