№ 390
гр. Пазарджик, 21.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниБ. В. Даскалов
заседатели:Милка Н. Благова
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора П. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от
общ характер № 20245220200634 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата А. Д. Р. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с защитника си адв. Ч. Ч. от АК-Пазарджик–
редовно уведомен, надлежно упълномощен.
За РП - Пазарджик се явява прокурор П. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ч.: Моята подзащитна желае да даде обяснения.
Пристъпи се към изслушване на подсъдимата Р.:
ПОДСЪДИМАТА: Искам да кажа само, че когато сключих договора с
„Едишън груп“ с представляващ Р. П. и съм получила автомобила до
катастрофата на 10.01.2022г. абсолютно всичко съм платила – вноски,
1
гражданска отговорност, каско, данъка за автомобила, глоби. Всяко първо
число ми се пращаше фактура и всичко ми е платено, защото той спомена, че
имало системни неплащания, а такова нещо няма. След като възникна ПТП,
разговарях с Р. П., разговарях с представител юрист на „Евролийз Ауто“ ЕАД,
с който ме свързаха, и със застрахователна компания „Армеец“, както и с
Българо-американска банка също. Разговорът ми с Р. П. беше такъв, че след
като колата е обявена за тотал щета, аз трябва да изпратя табелите и малкия
талон на колата. Това е, след като бях разбрала, че е тотал щета, и след като
два пъти карахме колата в София в „Силвър стар“ - сервиз на „Мерцедес“, по
искане на „Армеец“, за да може да се определят щетите, защото те са тези,
които плащат, и защото е платено каско и ГО при тях. След второто каране на
автомобила в сервиз разбрах, че той е тотал щета и ще бъде бракуван.
Получих писмо от 21.02.2022г. от „Армеец“, както и Р. П. получи писмо, че
автомобилът е тотал щета и ще бъде платен на 70 процента, като ще бъдат
изплатени 43 хиляди лева на Р. П. - съответно на „Евролийз“ оставащите
вноски за изплащане, които бяха 31 хиляди лева и автомобилът ще ми бъде
прехвърлен на мен, но не през нотариус, тъй като не е автомобил, а са
оставащи части - с приемо-предавателен протокол, и това ще бъде след
бракуването. За това бях уведомена от Р. П.. „Армеец“ казаха, че части не
взимат при тях, „Евролийз“ също. До този момент никой не искаше частите. Р.
и той не искаше частите до този момент, до бракуването на колата. Той, ако аз
имам задължения, ще дойде и ще си вземе колата, така процедират - месец
или два, ако не се плати вноска, могат да дойдат и да си я вземат, не си я взе
до този момент. От там колата остана отвънка на улицата пред нас. След като
свалих табелите, аз я предадох колата на тези хора на автоморгата в Х., защото
аз нямам право и да я държа така отвънка, като човекът също беше разговарял
с „Евролийз“, че нямат претенции за тази кола. Колата щом е тотал щета, ще
се бракува. Мисля, че беше бракувана вече, защото след като съм предала
табелите и талона, следва да се бракува. Получих по вайбъра талона сниман,
че е бракувана – Р. П. ми го изпрати. Мисля, че това го получих на следващия
ден, след като бях предала автомобила, и ми го изпрати, защото аз го поисках.
Когато предадох автомобила, получих сума от човека от Х. – 12 700 лева за
частите. Към този момент не дължах вноски на „Едишън груп“. Не знам кога е
бил крайният срок на договора, той си решаваше кога да го приключи. Аз бях
платила всичко до месец януари, до ПТП, платила съм само каско 6 месеца
2
напред и гражданска отговорност на частите, защото по договор плащам, че
ползвам колата. До този момент съм я ползвала, след това тя е тотал щета и
няма как да я ползвам. Проблемът възниква, след като задавам въпроса
разликата в парите - тези 9 хиляди лева, дали ще ги даде на мен, защото той ме
уверяваше, че трябва да ги даде на мен. След което ми каза, че няма да ми ги
даде, защото по GPS е видял, че колата не е в Пазарджик. И съответно от там
каза, че ще ми пусне жалба, ще ми стъжни живота, да върна парите, които съм
взела от частите, и не само че няма ми даде тези 9 хиляди, а да върна и
другите. Аз питам, след като съм изплатила нещо, няма ли да ми бъде
прехвърлено, дори и с приемо-предавателен протокол. Той каза „не, няма да
ти прехвърля нищо“, това му бяха думите. Имаше разговори по телефона,
заплахи, обиди, в крайна сметка мисля, че беше май месец получих
нотариална покана, забравих сега от кой нотариус. Сега се сещам - нотариус Б.
О.. Получих нотариална покана или да върна частите, или че ще се видим в
съда, нещо подобно, мисля, че я има приложена по делото. Мисля, че отново
май месец беше или не помня кога точно, ме извикаха в полицията, че е подал
жалба. Мисля, че това се случва месец след поканата.
До месец март, когато смятах, че той трябва да ми плати разликата до
сумата от 9 хиляди лева, аз проблеми с Р. не съм имала. И към този период той
не ми е казвал, че дължа други пари, защото каското ще покрие, тъй като то
ще плати целия автомобил. Той ми каза, че остават пари. Той контактува с
„Евролийз“ и той има договор с тях. И ми каза, че остават 31 хиляди лева
вноски на „Евролийз“, които каското ще ги покрие и ще останат 9 хиляди,
защото каското покрива 43 хиляди, тъй като съм имала и преди това заведени
щети, които не са платени. Т.е. ще бъдат покрити 31 хиляди лева оставащи
вноски по договора и ще останат 9 хиляди лева, които той каза, че ще даде на
мен, защото съм плащала каското и гражданската отговорност, и понеже съм
плащала на висока цена вноските каско и то беше, защото ако се случи нещо
подобно като ПТП, да може застрахователят да изплати по-голяма сума и
застрахователите платиха 70 процента от сумата, която е била опредЕ. за
стойността на автомобила.
До момента, в който поисках тези 9 хиляди лева, нямаше проблем да ми
прехвърли частите на автомобила, защото аз се занимавах до този момент с
всичко - аз карах автомобила на оглед, разговарях с „Армеец“ непрекъснато, с
И. Г. се казваше служителят. Правех всичко необходимо да може колата, след
3
като бяха решили, че е тотал щета, да представя всичко, защото условието на
„Армеец“ беше и да представя табелите, за да може колата да се бракува и в
срок от 40 дни да се плати обезщетението.
Когато предадох катастрофиралия автомобил, нямах приемо-
предавателен протокол с Р. П. за прехвърляне на частите на мое име. Той не
ми беше направил такъв протокол.
По силата на този договор за финансов лизинг има клауза, която казва,
че след 5 години, като го изплатя, ще стана собственик. Мисля, че има и
клауза при случаи на тотал щета в този същия договор, която урежда по същия
начин минаване на собствеността.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: ТОМ 1 –
справка и платежно нареждане издадени от ЗАД „Армеец“ – л.39-40, справка
собственост и регистрация на МПС – 3 броя – л.43-45, копие на СРМПС част
1, част 2 и лична карта – л.56-58, копие на споразумение – л.61, копие на
договор за финансов лизинг – л.64-65, ДСМПИС – л.96, характеристична
справка – л.103, справка за съдимост - л.108; ТОМ 2 – 2 броя справки за
собственост и регистрация на превозно средство – л.8-9, договор за финансов
лизинг – л.12-15, приемо-предавателен протокол - л.16-17, споразумение към
договор за финансов лизинг - л.18-19, договор за прехвърляне на собственост
върху МПС с прекратена регистрация - л.20, приемо-предавателен протокол
към договора - л.21, договор за финансов лизинг - л.22-25, приемо-
предавателен протокол за автомобил - л.26, приложение 2 към договор за
лизинг - л.27, 2 броя фактури - л.28-29, нотариална покана - л.30-31,
уведомително за прекратяване на лизингов договор - л.39, приемо-
предавателен протокол - л.40, погасителен план -л.41, пълномощно - л.42,
фактури за лизингови вноски - л.43-64, извлечения по сметка от
Райфайзенбанк – л.65-78, договор за наем на МПС - л.79-84, приемо-
предавателен протокол - л.85, писмо-съгласие - л.86, справка от ЗАД
„Армеец“ - л.87, заверени копия на споразумение, СРМПС част 2, част 1 и
4
лична карта на А. Р. - л.92-94, договор за финансов лизинг, ведно със
споразумение към договора - л.97-99, договор за прехвърляне на собственост
върху МПС, ведно с приемо-предавателен протокол и снимка на СРМПС част
1 – л.100-102.
На осн. чл.284 от НПК съдът ПРЕДЯВЯВА на страните ВД - СД диск от
ЗАД „Армеец“, съдържащ протокол от ПТП и снимков материал по щета –
л.48 от том 1.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не държим да се възпроизвежда. Запознати
сме.
С оглед становището на страните съдът не пристъпва към
възпроизвеждане съдържанието на СД-диск.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението спрямо подсъдимата А. Р.,
както е повдигнато с ОА, като считам същото за доказано по категоричен и
несъмнен начин. След проведеното съдебно следствие от разпитите на
свидетелите и приложените писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка. „Мъни лийз“ е правоприемник на „Евролийз Ауто“
ЕАД, като последното било собственик на лека автомобил „Мерцедес Ц 250“.
С договор за финансов лизинг от 23.01.2021г. посоченото дружество се
задължило да представи автомобила на „Едишън груп“ ЕООД,
представлявано от свидетеля Р. П.. Автомобилът се предоставял при
първоначална лизингова вноска от 2812.11 евро и лизингови вноски по 605.47
евро месечно. На 24.01.2021г. е подписан и приемо-предавателен протокол
между двете дружества и процесният автомобил е предаден на „Едишън
груп“. На 04.02.2021г. е сключен и втори договор за сублизинг между
„Едишън груп“ и подсъдимата Р., последната в качеството на
лизингополучател на вещта за срок от 48 месеца. С този договор „Едишън
груп“ предоставило на подсъдимата посочения лек автомобил. Предоставял се
5
за ползване срещу заплащане на лизингови вноски в размер на 1220.28 лева
месечно. На 04.02.2021г. е изготвен и приемо-предавателен протокол, с който
автомобила е предоставен на Р.. На 10.02.2021г. „Евролийз Ауто“ по искане на
Р. П. е упълномощило подсъдимата и нейния син с нотариално заверено
пълномощно да стопанисват и управляват автомобила. По този начин на
практика дружеството лизингодател „Евролийз Ауто“ одобрявало сублизинга.
От месец февруари 2021г. Р. започнала да изплаща лизинговите вноски по
автомобила и да го ползва, плащала към „Едишън Груп“, а Р. П. - към
основния лизингодател „Евролийз Ауто“. През януари 2022г. синът на
подсъдимата претърпял ПТП в България, в резултат на което автомобилът бил
силно повреден. Предоставени били необходимите документи пред
застрахователя, който определил, че в резултат на ПТП на автомобила е
причинена тотална щета и същият следва да бъде бракуван, тъй като не може
да бъде ремонтиран. Съгласно утвърдената процедура, било необходимо
застрахователят да определи дали застрахователното събитие ще бъде
изплатено изцяло, т.е. дали причинената щета ще бъде напълно одобрена.
Свидетелят И. предал талоните на автомобила и табелите, като до получаване
на застрахователното обезщетение от страна на собственика - в случая
„Евролийз Ауто“ ЕАД, запазените части от автомобила не подлежали на
разпореждане, независимо че реално били във владение на лизингополучателя
- по договора за сублизинг в случая. В случай че застрахователя изплати
обезщетението в цялост, покриващо и стойността на запазените части,
съгласно утвърдената практика, лизингодателят прехвърлял собствеността на
частите в полза на лизингополучателя. От страна на „Евролийз Ауто“ били
предприети действия и на 01.03.2022г. автомобилът е бил бракуван.
Регистрацията му била прекратена и документите за прекратяване били
представени на застрахователя. След като застрахователят изплатил цялото
обезщетение на „Евролийз Ауто“ и на 08.04.2022г. „Евролийз Ауто“ с писмен
договор за прехвърляне на собствеността върху МПС с прекратена
регистрация прехвърлило собствеността върху запазените части от
автомобила на „Едишън груп“. В края на месец февруари 2022г. подсъдимата
се свързала със свидетеля В. И. от гр. Х., който се занимавал с ремонт на
автомобили, договорили се тя му продаде катастрофиралия автомобил срещу
сума от 12 700 лева. На 28.02.2022г. свидетелят В. И. пристигнал в гр.
Пазарджик, заплатил посочената сума на подсъдимата и взел катастрофиралия
6
автомобил. Двамата сключили писмено споразумение за тази покупко-
продажба, в което посочили, че предмет на продажбата са авточасти от
бракуван автомобил, но по-натам в самото споразумение отразили, че
подсъдимата се задължава да бракува автомобила в срок до 8 дни. Т.е. към
тази дата автомобилът не е бил бракуван и подсъдимата е била наясно с това.
Свидетелят Р. И. е изяснил отношенията си с подсъдимата по повод на
автомобила, както и реда за сключване на договорите за лизинг и сублизинг,
изплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на събитие и
прехвърляне на собствеността. Тези показания кореспондират с показанията
на свидетеля Г. Д. от дружеството лизингодател към онзи момент „Евролийз
Ауто“. Според нея с издаване на пълномощно в полза на ползвателя
дружеството признава сублизинга, като при настъпване на застрахователно
събитие, лизинговите вноски се дължат, докато застрахователят не одобри
щетата. Що се отнася до запазените части от автомобила, с които подсъдимата
неправомерно се е разпоредила, същите не подлежат на разпоредителни
сделки до прехвърлянето им с надлежен акт от лизингодателя. В конкретния
случай това е извършено на 08.04.2022г. и собствеността върху тези части е
прехвърлена на „Едишън груп“, а подсъдимата се е разпоредила с тях на
28.02.2022г., към която дата автомобилът дори не е бил бракуван.
Свидетелката Д. в разпита си на ДП от 31.03.2023г., инкорпориран по реда на
чл.281 от НПК в съдебно заседание от 09.12.2024г., заявява, че до 08.04.2022г.
единствено „Евролийз Ауто“ е имало право да се разпорежда с части от
катастрофиралия автомобил. Така изложената и доказана фактическа
обстановка сочи, че от правна страна към 28.02.2022г. подсъдимата не е
разполагала с каквото и да било право да се разпорежда с автомобила, тъй
като тя не е била негов собственик. Тя е съзнавала това обстоятелство, тъй
като автомобилът като вещ или като запазени части от него не са били
прехвърлени. Дори в днешното съдебно заседание Р. заяви, че към датата на
която го е предала, не е разполагала с протокол за запазените части. Същата е
осъществила състава на престъплението по чл.206 от НК, което на практика се
осъществява чрез акт на противозаконно разпореждане с чуждо имущество в
свой или чужд интерес. Престъпното разпореждане с автомобила, собственост
на дружество лизингодател, е извършено въз основа на даденото й
пълномощно, което е било да управлява, а не да се разпорежда с автомобила.
Към датата на престъплението автомобилът не е бракуван и е запазил статута
7
си на МПС, затова и обвинението е за присвояване под формата на
разпореждане с автомобила, а не с части от него. Предвид изложеното моля да
признаете подсъдимата Р. за виновна по повдигнатото обвинение. По
отношение на наказанието считам, че следва да бъде определено при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и
липсата на други криминални прояви. Моля в тежест на подсъдимата да
присъдите и сторените разноски в ДП и по съдебното дело.
АДВ.Ч.: Аз моля да постановите присъда, с която да признаете
подзащитната ми за невинна по така повдигнатото обвинение. Аз считам, че
при така установената фактическа обстановка единственото, което се установи
в настоящото производство е, че са налице множество спорни граждански
правоотношения между страните по договорите, тъй като се установи, че има
два договора за финансов лизинг. Макар че свидетелят П. говори, че се касае
за сублизинг, реално той е за финансов лизинг, които от една страна П. и
неговата фирма е имал договорни отношения с „Евролийз Ауто“, а от другата
страна, е другият, с който той предоставя за ползване и впоследствие след
изплащане за прехвърляне собствеността на автомобила на подсъдимата.
Считам, че не се установи с такава категоричност, каквато изисква законът,
съставомерността на деянието по чл.206 ал.1 от НК, както е повдигнато. От
страна на държавното обвинение, аз поне не чух от негова страна, както е
формулирано в ОА, че този състав на престъпление освен обективна страна –
фактическо разпореждане, такова каквото е извършено и няма спор по това,
дали е налице и субективната стана на престъплението. За да преценим
наличието на вина от страна на подсъдимата, каквато е практиката на
Върховния съд, а тя се извлича за конкретния случай от факти за поведението
на дееца. Това означава, че в случая представителят на РП-Пазарджик, когато е
повдигал обвинението и когато го поддържа и пред съда, следваше да разкрие
психическото отношение на дееца към престъпния резултат, като прецени
всички факти и обстоятелства в съвкупност, които предшестват
изпълнителното деяние и съпровождат и следват настъпилия престъпен
резултат, а от друга страна следва да се има предвид каква е преценката на
тези обстоятелства от самия подсъдим по отношение на тези обстоятелства. В
случая, за да има такъв състав на престъпление, трябва да има вреда, трябва да
има вина, която да бъде при пряк умисъл. Такива нито факти, нито
8
обстоятелства, които да бъдат анализирани, не се разкриват и които да водят
до извода, че А. Р. е съзнавала обществения характер на деянието, т.е. да
съзнава и да иска увреждане на конкретното лице, за което не се установи и
пострадало лице в настоящото производство, за да има и такъв съставна
престъпление от обективна страна, както и да е ясно, че няма пречка, която да
изключва наличието на такова увреждане, да желае настъпването на този
обществено опасен резултат – вреда на конкретно лице, което в случая не се
установи, че има такова пострадало лице. Безспорно касае се за договор за
финансов лизинг, който е утвърден и от „Евролийз Ауто“, която е първата
лизингова компания. Самият П. в предходното съдебно заседание разясни
защо се е наложило да има втори договор, защо тя не го е сключила с първата
компания, тъй като според него тя не отговаряла на условията. Може би има
някаква договорка между двете дружества за процент от този лизинг, но
същият беше категоричен пред Вас, че по силата на този договор за финансов
лизинг същият се е задължил да закупи автомобил за Р., която да го ползва и
след изплащане на финансовите претенции по този договор, същият
категорично е трябвало да бъде прехвърлен на Р. или в случай на тотал щета и
получаване на застрахователното обезщетение, частите, които са останали, по
договор също подлежат на прехвърляне. Това не бе оспорено от П..
Единственото нещо, което той заяви, което считам, че има отношение при
установяване на умисъла, той каза „предупредих както съпруга, така и Р., до
получаването на оценката и становището от застрахователя, че ще се покрият
изцяло лизинговите вноски, да не се извършва каквото и да било
разпореждане с частите“. По делото няма спор, че още на 21.02.
застрахователят е уведомил както „Евролийз Ауто“, така и „Едишън груп“, че
колата е тотал щета и че застрахователят ще покрие всички лизингови вноски,
а в това писмо и впоследствие от споразумението се установи, че остават и
пари, които са преведени на „Едишън груп“, а и Р. П. каза, че по силата на
договора с Р. следвало да бъдат преведени на нея. Обстоятелството, че не са
преведени на нея, той аргументира с факта, че договорът за финансов лизинг е
бил прекратен. Да, ама не. Дори да приемем формално неговата теза за вярна,
той прекратява договора за финансов лизинг с А. Р. поради неплащане на две
фактури, които са съобщени на А., че се дължат през месец май, и че по силата
на това обстоятелство се прекратява договорът. През месец февруари и към
месец март, когато е направено разпределението и е определено, че всичко ще
9
се погаси, дори ще останат пари, които ще се изплащат на Р., договорът за
финансов лизинг не е прекратен. Тя не е имала каквато и да била представа в
нея, че няма да си получи застрахователното обезщетение и няма да се
извърши едно формално приемо-предаване, което аз твърдя, че по силата на
този договор дори не е нужно, защото такъв протокол е необходим, когато се
предава автомобил, а този автомобил е предаден още през февруари 2021г. от
страна на „Едишън груп“ и не е нужно да има никакъв протокол между
„Едишън груп“ и А. Р., защото по силата на договора тя става собственик на
тези авточасти. Неслучайно отношенията, които са уредени с момчето от Х. и
неговата фирма, са под формата на споразумение, а не с договор за покупко-
продажба на МПС, тъй като това е една опростена форма. Прехвърлянето е с
приемо-предавателния протокол между П. и „Евролийз Ауто“, защото на него
не е бил предаден този автомобил, той е бил предаден на А. Р.. Затова е този
протокол, а в случая след като има предаване на автомобила не е нужно да
има предаване на частите. След като тя е била уверена и това се признава и от
уж пострадалото лице П., че към онзи момент нито Българо-американска
банка, нито застрахователи, нито „Евролийз“ са имали претенции към
частите. Самият той в своите показания съобщи, че е бил запознат, че тя се е
интересувала за частите от различни компании. Той обясни, че тя се е
обаждала и питала за тези части. Той каза, че те не са имали претенции за тези
части, защото по силата на договора те остават в собственост на
лизингополучателя. Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на
договор за поръчка, както и договор за наем, а по своите правни последици се
доближава и до покупко-продажба на вещ на изплащане. При всички случаи
тя е следвало да получи най-малкото прехвърлянето на тези вещи, които казах,
че са по силата на закона. Не е вярно обстоятелството, което Р. П. заяви, че
към онзи момент, когато се е разпоредила с вещите, е дължала каквато и да
било сума по финансовия лизинг. По делото има събрани фактури,
представени лично от подсъдимата, както и разпечатка от банковата сметка, от
която се вижда, че до месец февруари, когато е предала частите на човека от
Х., единствените фактури, които са получени за плащане до нея, са до месец
януари, а и няма логика да плаща нещо, което не ползва, така е по договора.
Затова казах, че има договор за поръчка, а в другата си част е договор за наем.
След като не ползва автомобила и след като е обявен за тотал щета, няма как
да има дължима вноска. Предявихме и договора на П., който призна, че това е
10
погасителният план, този план в момента на предаването на вещта тя вече е
внесла първата лизингова вноска. А. Р. заяви, че е внасяла на текущия месец
вноската. За месец януари дори при положение, че не е ползвала автомобила,
пак е заплатила цялата лизингова вноска. Няма как, след като автомобилът е
тотал щета и са покрити всички лизингови вноски, да има задължение за
февруари и март, след като дори „Евролийз“ е получило всички вноски, а и Р.
П. чрез неговото дружество се е облагодетелствал със сума от близо 10 хиляди
лева, която не се дължи на него, а на Р., която формално макар „Едишън груп“
да е страна по договор, както каза и П., цялата застраховка се плаща от Р. по
силата на договора с „Едишън груп“ и се е внасяла по сметка на
застрахователя. Тя е платила 6 месеца напред за автомобила, който е обявен за
тотал щета, тя е направила всичко дължимо и е била убедена, че
застрахователят ще покрие вноските към този автомобил. На 21-ви, след като
е обявено на нея с писмото, а и Р. П. също потвърждава, че го е изпратил на А.
Р., тя е убедена за всички тези обстоятелства, разговаряла лично с
дружествата, а тя казва „проблемът възникна тогава, до този момент нямаше
никакъв проблем с разпореждането на тези части“, тъй като ако те са имали
някакви претенции „Едишън груп“ е трябвало да отнеме автомобила, а не да й
го оставя на съхранение, което е без всякаква логика с това, което П. заяви в
съдебно заседание, тъй като всички вноски са били погасени, искат връщане
на табелите и талоните, но автомобилът остава в нея, защото по силата на
договора тя става собственик на тези части. Не е вярна интерпретацията на
РП-Пазарджик, че към този момент едва ли не нито „Евролийз“, нито
„Едишън груп“ са били собственици на този автомобил, защото по силата на
договора тя става собственик на тези части. И не е нужно приемо-
предавателен протокол, защото той е бил предаден още февруари месец на
2021-ва година. Разликата между нея и „Едишън груп“ е, че не е бил в нейно
владение, не знам как са оформили това предаване с протокол на тази части и
това споразумение, което „Евролийз“ са направили впоследствие, след като
този автомобил и тези части не са били във владение на нито на „Евролийз“,
нито на „Едишън груп“, говорим за едно изработване на фактически
документи, които не отговарят на истината. Да, тя е казала на представителя
на фирмата от Х., че автомобилът ще бъде бракуван и той е бил бракуван на
другия ден. На 28-ми тя предава автомобила и на 1-ви получава снимката от Р.
П., че е изписано, че е бракувано и тя е била спокойна до този момент. Не е
11
имало пречка този автомобил да бъде прехвърлен на лицето от Х., тя не е
имала представа, че ще има трудности и проблеми с прехвърлянето, защото е
убедена от Българо-американска банка, от „Евролийз“ и от „Едишън груп“, че
няма да има проблем. Тя не може да държи един автомобил на улицата без
номера, защото подлежи на санкциониране. Тя е била задължена да го предаде
на фирма, която има право да се разпорежда с вторични суровини. Считам, че
не можем да приемем твърдението на РП-Пазарджик, че от субективна страна
е налице състав на престъпление. За мен и от обективна страна не е налице
такъв състав, защото когато тя се е разпоредила с автомобила след получаване
на 21-ви февруари на писмото от застрахователя, че е тотал щета и всичко е
покрито, тя става собственик на тези процесни части и ако има спорове, то те
са граждански, но не и наказателно-правни – такива, които си е позволил да
вмени на подсъдимата Р. П. с подадената жалба. За недобросъвестността на Р.
П. говори и изпратената през месец май нотариална покана, както и
подадената жалба до полицията през юни, тъй като в самата жалба, докато
предявява претенциите към автомобила никъде не говори, че моята
подзащитна дължи пари, а само говори, че този автомобил е негов. Не казва,
че този автомобил, който се намира при нея, е с прекратен договор, че има
дължими суми, а само предявява претенции, че е страна по този договор за
лизинг и е собственик, докато в нотариалната покана, която говори за
недобросъвестност от негова страна отново, говори, че поради неплащане на 2
месечни вноски през февруари и март, счита договорът за прекратен и то от
момента на получаване на нотариалната покана. Тази покана е получена през
май, т.е. тогава е прекратен според него, когато е извършено фактическото
разпореждане през февруари, няма прекратяване на договора. Ако има
някакво прекратяване, в нейното съзнание няма представа, че тя няма права и
че върши нещо нередно. От една страна, той хем иска изплащането на
вноските по тази нотариална покана, а от друга страна, иска връщането на
автомобила, което си противоречи. Ако имаш претенции за заплащането на
тези вноски, не би имал претенции за връщане на автомобила. Обосновава се
това, което и самата Р. каза пред Вас, че проблемите са станали, когато тя е
поискала тези 9 хиляди лева, и само и само, за да не се изплати тази сума, се
предприемат всички тези действия. До този момент не е имало никаква жалба,
а чак през юни, когато тя е заявила, че ще си търси правата по съдебен ред.
Ако има някакво неправомерно действие, то е от страна на Р. П. като
12
представител на „Едишън груп“, тъй като и към настоящия момент
продължава да дължи тази сума на А. Р. по този договор. За да има такова
престъпление обсебване, трябва да има пострадало лице, аз такова в
настоящото производство не установявам. Не може да има запитване до
„Евролийз“ и същите да заявяват, че нямат претенции - нито от Българо-
американска банка, към онзи момент най-малкото може да има претенции
„Едишън груп“, тъй като не са били предадени тези части и да приемем, че
има състав, затова твърдя, че нито от обективна, нито от субективна страна
има състав на престъпление. Трудно става разграничаването между
престъпното посегателство и задължението по гражданско правоотношения,
които обаче са предмет на гражданско дело. Моля да постановите присъда, с
която да признаете А. Р. за невиновна по повдигнатото обвинение и да я
оправдаете. Р. П. казва, че няма претенции за тези части, няма претенции и от
банката, и по силата на този договор той се е задължил. Спорът е дали е
прекратен договорът, ако не е прекратен - тя става ли собственик на тези
части, след като има протокол за автомобила още през 2021г. и ако приемем,
че договорът е прекратен и тя не е следвало да се разпорежда с тези вещи, тя
имала ли е представа, след като е прекратен през май месец. Аз считам, че
трябва в най-лошия случай да бъде приложен чл.9 от НК, тъй като този състав
за разлика от другите състави на такова престъпление не разкрива такива
признаци на такава степен на обществена опасност, защото нямаме
пострадало лице. Всички са си получили плащанията по договорите,
единственият ощетен е А. Р.. Така че ако чисто формално приемете, че има
някакъв състав, деянието е незначително. В този смисъл моля за Вашата
присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата Р.: Поддържам казаното от
моя адвокат. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата Р.: Аз смятам, че съм невинна,
защото каквото е трябвало, съм си платила и каквото е било нужно, съм
направила. Всеки си е получил всичко.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
13
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14