О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от
съдия Писарова в.ч.т.д.№1136/2019г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.278 във вр. чл.413,
ал.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК
*********, чрез ю.к. Д. А., срещу разпореждане на ВРС, 24 състав, по ЧГД
№7835/2019г., рег.№22404/27.05.2019г., в частта, в която е отказано издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение срещу
И. П.Н.,***, за сумите: 491.76 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение; сумата от 491.76
лева, представляващи такса за експресно разглеждане на документи както и сумата
от 245 лева, представляващи такси и разходи за извънсъдебно събиране, предмет
на прехвърляне с договор за цесия от 01.12.2016г. и
Приложение №1/02.01.2019г.
В жалбата се твърди, че разпореждането на ВРС в
обжалваната част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, поради което се претендира отмяната му ведно с
постановяване издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за
претендираните суми. По същество в жалбата се излага, че в
производството по този ред не се проверява дали вземането съществува като целта
е бързина и процесуална икономия. Твърди се, че
заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл.410, ал.2,
вр. чл.127, ал. 1 и 3 и чл.
128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към
чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането. Преследваната с
уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена
съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може
да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудително
изпълнение на вземането си. Целта на производството е
опростеност, ускореност и ефективност, но и улеснено признаване на съдебния акт.
Поради целта на производството, жалбоподателят излага, че съдът дължи проверка
на формалната редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ГПК,
а споровете по обективираните в него материални субективни права следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът депозира възражение по чл. 414 ГПК. Излага, че нито Директива 2008/48 за договорите за
потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на
нарушения с цел защита интересите на потребителите, предвиждат процесуални
механизми за служебно прогласяване от съда нищожността на клаузи от
потребителските договори. Според жалбоподателя, вкл. според цитираното в съдебната практика решение С -618/10 на
СЕС, съдът прилага правилата на директивата и без възражение, но при наличие на
фактически и правни данни, т.е. на доказателства. При липса
на такива, както е в производството по чл.410 ГПК, съдът не е длъжен да прави
подобна проверка. Според жалбоподателя, предвидената в
чл.411, ал.2, т.2 ГПК възможност за отказ за издаване на заповед при
противоречие със закона, означава незаконността да следва по очевиден и
неподлежащ на съмнение начин. Твърди се, че
нищожността на договорни клаузи поради неравноравният им характер, е особен вид
недействителност, който не попада в общите хипотези на противоречие със закона
и добрите нрави. Сочи, че законосъобразното
осъществяване на фактите, на които се базира искането по чл.410 ГПК е извън
обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението още
повече, че такава проверка изисква запознаване с писмени доказателства, каквито
обичайно не съпровождат заявлението по чл.410 ГПК.
В частната жалба се поддържа още, че неустойката
предмет на заявлението по чл.410 ГПК, е начислена вследствие на неизпълнение на
поети договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената
неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнение на договора като
обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са
пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която
кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени
загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би
си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви
и такси). Ако длъжникът добросъвестно беше изпълнил поетото
договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да
е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Поддържа валидност на неустоечното вземане вкл. съобразно постановките на TP №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСТК на ВКС, че неустойката не може да
бъде нищожна само на основание противоречие с добрите нрави, както приема съдът
в обжалваното разпореждане. Прави се довод, че въпросът за противоречие на
неустойката с добрите нрави следва да бъде решен чрез комплексна преценка - не
само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване, а в случая преценката на съда е единствено въз основа на
изложените в заявлението факти /поради липсата на изискване за прилагане на
документи/. Дори да се приеме, че неустойката е прекомерна,
то това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а
съдът следва да намали нейния размер. /цит.практика в
определение от 29.09.2017г. по ч.г.д.
11715/2017г. по описа на СГС и Определение от 15.02.2018 г. по ч.г.д.
61444/2017 г. по описа на СГС/ По отношение на претендираните разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, жалбоподателят сочи, че съдът неправилно
е приел нищожността на тази договорна клауза по арг. от
чл.33 от ЗПК. Съдът неправилно е квалифицирал основанието на
това вземане, а оттам е достигнал и до неправилни правни изводи за противоречие
и нищожност на клаузата без да отчете, че съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги. Аргумент за това жалбоподателят намира и в чл.19, ал.3 от ЗПК,
според която разпоредба, в годишният процент на разходите не се включват
разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по
потребителските договори. Таксата за експресно
разглеждане на кредита е също свободно уговорена съгласно чл.9 ЗЗД в договор
между страните и също не представлява нищожна клауза. Поради
изложеното, жалбоподателят счита, че произнасяйки се по заявлението и
отхвърляйки го за процесните /по жалбата/ суми, съдът е превишил правомощията
си в заповедното производство по чл.410 ГПК. В жалбата
се цитира многобройна съдебна практика на различни съдилища, вкл. ВОС. Поддържа се искане за отмяна на
отхвърлителната част ведно с уважаване на заявлението изцяло.
Съдът
намира частната жалба за редовна и производството по същата допустимо. Същата
е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който
подлежи на обжалване, в преклузивния срок за това. Препис
от същата не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството е
образувано пред ВРС по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника И. П.Н. за следните вземания: за сумата от 1 200 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 5415588/07.02.2018г., сключен между И.Н. и „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, договорна
лихва в размер на 210, 39 лв. за периода от 09.03.2018г. до
04.11.2018г., обезщетение за забава в размер на 45, 98 лв. за периода от 05.11.2018г. до 21.05.2019г., които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.01.2019г.; неустойка за неизпълнение на задължение да се осигури
обезпечение в размер на 491, 76 лв., такса за експрестно разглеждане на
документи от 491, 76 лв. и такса и разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 245 лв., които вземания са прехвърлени
с договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение №
1/02.01.2019г. и направените по делото разноски.
Първоинстанционният
съд е приел от външна страна, че е налице формална редовност на заявлението, за
която следи в заповедното производство служебно. В упражняване на правомощието си по
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд служебно е
извършил проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,
поради което не е излязъл извън присъщите си правораздавателни функции в
заповедното производство, каквито оплаквания се поддържат с жалбата.
Спрямо
процесния договор за заем намират приложение разпоредбите на ЗПК, а така също
въз основа на препращане и ЗЗП. Претенцията на заявителя обхваща
както главница по договора, така и законни лихви и договорни лихви, в която
част заявлението е уважено от заповедния съд. Наред с това, заявителят
претендира и още три вида плащания от длъжника – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечаване на задължението, такса за експресно
разглеждане и разходи за извънсъдебно събиране, които общо съставляват сума в
размер на 1228.52 лева, при предоставен заем в размер на общо 1200 лева. По отношение на вземанията, за които е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед, районният съд е формирал извод за противоречието им с
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 ЗПК вр.чл.21, ал.1 ЗПК.
Съдът
намира разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част за правилно и
законосъобразно. Приложение към процесното правоотношение,
съгласно изложените факти и обстоятелства от заявителя, намират разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгл.чл.10а, ал.2 ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита.
С твърденията за въведени
с договора за паричен заем клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение,
разходи и такси за извънсъдебно събиране и експресно разглеждане на документи,
след настъпване падежа на главните задължения, по същество се цели заобикаляне
на ограничението в чл.33 от ЗПК и въвеждане допълнителни плащания, свързани
единствено със забава на длъжника. Тъй като тези клаузи
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава, те противоречат пряко на чл.33 ЗПК и са недействителни като не пораждат
права и задължения за страните. По отношение на
„разходи и такси за извънсъдебно събиране” – същото възниква под условие за настъпил падеж на главните задължения. Същевременно съобразно
императивното правило на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи.
С уговаряне на таксата, на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК. От друга страна, както разходите за
експресно разглеждане, така и тези за събиране на вземането, противоречат на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като по същество представляват разход, свързан с
усвояване и управление на кредита, който не е уговорен, не е включен и в
обявените на страната разходи по кредита.
Уговорената
в договора неустойка за неизпълнение за набавяне на обезпечение има за цел да
обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи, поради неполучено обезпечение. В този
смисъл предвидените за компенсиране вреди, не са материално измерими, а са
насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такава уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Наред
с това уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като
позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане на сумата на
кредитиране, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК като ограничава свободата на
договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на
неустойката за ползване на необезпечен кредит, при формиране на ГПР, съставлява
отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент
от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест на кредитната
сделка. Ето защо се налага извод, че клаузата
предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение на длъжника да
предостави обезпечение, последващо сключването на договора, е уговорка във
вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21 ЗПК.
Поради
достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, разпореждането в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№22404/27.05.2019г., постановено по ЧГД №7835/2019г. на 24 състав на ВРС, в
обжалваната част, в която заповедният съд е отхвърлил заявление на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И. П.Н., ЕГН **********,***,
за заплащане на
сумата от 491.76 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
задължение да се осигури обезпечение; за такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 491.76 лв. както
и за такса и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 245 лв., които вземания са основани на договор за паричен
заем №5415588/07.02.2018г., сключен с ВИВА КРЕДИТ ООД и длъжника, прехвърлени с
договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.01.2019г. на АКПЗ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: