Решение по дело №75/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от М. И. М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. Х. В. от Адвокатска колегия - гр. София, срещу Решение №44 от 10.12.2024г., постановено по АНД № 241/2024г. по описа на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0321-000941 от 10.10.2024г., издадено от И. Н. С. - ВПД Началник на РУ Попово към ОДМВР - Търговище. Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно като в жалбата липсват изложени конкретни доводи в тази посока. Касаторът не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощен от същия процесуален представител, като по делото не е изразено и писмено становище от негова страна.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ - Попово към Областна дирекция па МВР (ОДМВР) - Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата като заявява, че в хода на АНПроизводство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а при констатиране на административно нарушение като процесното органите действат при обвързана компетентност и налагат предвидените в закона административни наказания. Същият счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №44 от 10.12.2024г., постановено по АНД № 241/2024г. по описа на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0321-000941 от 10.10.2024г., издадено от И. Н. С. - ВПД Началник на РУ Попово към ОДМВР - Търговище, с което на М. И. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: с. Светлен, общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Преслав“ № 8, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Според отразеното в обжалваното НП и приетата от съда за установена фактическа обстановка нарушението се изразява в следното: на 11.09.2024 г. в 09:00 ч. в град Попово, на ул. „Гагарин“, срещу блок № 5А, М. И. М. управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, и след като бил спрян от полицейски органи, водачът отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол с техническо средство и не изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 289458 от 11.09.2024 г. За установеното нарушение бил съставен АУАН с бл. №058363 от 11.09.2024г., а въз основа на същия било издадено Наказателно постановление №24-0321-000941 от 10.10.2024., с което на жалбоподателя била ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 174, ал. 3 предл.1 ЗДвП и на основание посочената разпоредба му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Районният съдия е разпитал като свидетели извършилите проверката полицаи – актосъставителя и свидетеля по акта, кредитирайки същите като обективни и логични. От съвкупния анализ на показанията на свидетелите се установявало, че на 11.09.2024 г., жалбоподателят бил спрян за проверка на ул. „Гагарин“ в гр. Попово, след получена информация от колеги на свидетелите от нощната смяна, че жалбоподателят цяла вечер употребявал алкохол и участвал в скандал в село Светлен. Полицаите – свидетели забелязали автомобила на жалбоподателя на ул. „Драва“ и го последвали като го спрели на ул. „Гагарин“ срещу блок 5, където жалбоподателят отказал да бъде тестван е техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, след като заявил, че е консумирал алкохол и че има предходна присъда. След предоставената му от полицаите възможност да се консултира по телефон, той категорично отказал да даде проба, както с техническо средство /“Дрегер“/, така и за медицинско изследване в „Спешна помощ“. Според свидетелските показания, жалбоподателят признал пред служителите на РУ - Попово, че е употребявал алкохол до сутринта, което се подкрепяло и от видимото му състояние. От тези показания, както и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установявало, че въпреки отправената към него покана, жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е пожелал да даде кръвна проба.

РСП е посочил, че приетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали, както и от обстоятелствената част на АУАН, който като редовно съставен е приет от съда за годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него.

Районният съдия е направил преценка за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на атакуваното НП и на АУАН, тъй като в същите е налице ясно и пълно описание на фактическата обстановка и съдържат предвидените в закона реквизити. Обсъдил е в мотивите на решението си, че визираната като нарушена норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа алтернативни способи за проверка употребата на алкохол от водач на МПС и отказът на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение по тази разпоредба. Районният съдия е коментирал, че целта на законодателната уредба е да не се дава възможност на водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества, поради което нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП е по-тежко наказуем състав в сравнение с този, регламентиран чл. 174, ал. 1 ЗДвП. В решението е съобразен фиксирания размер на двете кумулативни административни наказания и е посочено, че по тази причина не следва да бъде обсъждан въпроса за тяхното изменение. Като е преценил, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, РСП е потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба, подадена в законния срок от адресата на обжалваното НП.

При разглеждане на делото районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива, довели до ограничаване на правата на страните в процеса. РСП е събрал всички относими към случая доказателства като в хода на събирането им не се констатират допуснати нарушения. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички доводи на жалбоподателя и е приета за установена ясно изложена и подкрепена от събраните доказателства фактическа обстановка. Ето защо не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК

При проверката за допуснати от районния съд нарушения на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, касационният съд прецени следното:

Въпреки липсата на направена в обжалваното решение констатация за притежавана от актосъставителя и АНОрган компетентност, наличната по преписката и приобщена от РСП Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи определя материалната и териториална компетентност на лицата, издали процесните АУАН и НП.

Изградената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка е ясна и непротиворечива. Наличните по преписката писмени и гласни доказателства установяват категорично отказа на жалбоподателя да се подложи на проверка за употреба на алкохол с техническо средство или чрез медицинско изследване на дадена от него кръвна проба. И в талона за изследване /л.6 от АНД №241/2024г. на РСП/ и в протокола за медицинско изследване / л.7 и 8 от АНД №241/2024г. на РСП/ са удостоверени с личния подпис на жалбоподателя тези откази. При това положение съдът намира за съобразен с материалния закон извода на РСП за извършване на визираното в НП административно нарушение от жалбоподателя и за правилно определяне на административните наказания, които са предвидени в ЗДвП кумулативно и във фиксиран от законодателя размер.

Произнасяйки се по наведените оплаквания в жалбата и събирайки всички необходими доказателства, въз основа на които е направил правилни правни изводи, въззивният съд е постановил законосъобразно от гледна точка на процесуалния и материалния закон съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива. Предвид неоснователността на жалбата, не се следват разноски и на касатора.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44 от 10.12.2024г., постановено по АНД № 241/2024г. по описа на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0321-000941 от 10.10.2024 г., издадено от И. Н. С. - ВПД Началник на РУ Попово към ОДМВР - Търговище.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.