РЕШЕНИЕ
№ 4713
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110165160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 350224/01.11.2024 г. на А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ......................... ет. 4, срещу „.................“ АД, ЕИК ................. със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... с която са предявени за разглеждане установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на
договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ..................... г., евентуално за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 05.12.2023 г. между „.................“
АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № ..................... г., по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева, срещу насрещно задължение на
заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на получаването й. В договора били
уговорени годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42,58 %, годишен лихвен процент
/ГЛП/ за кредита в размер на 36,00 %. Съгласно чл. 19 страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите условия на
заемодателя, или с банкова гаранция в полза на „.................“ АД. В чл. 29 от договора страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 19, заемополучателят дължи заплащане
на заемодателя на неустойка, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият
размер на задълженията му по договора възлизал на 455,00 лева, в това число начислената му
неустойка по чл. 29 в размер на 99,00 лева. Навежда правни съображения, че договорът за кредит е
нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма. Посочва, че договорът за кредит е
нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази
връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото
1
същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за
неговото изчисляване. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на
действителния такъв, който в случая бил над максимално установения праг, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага аргументи, че клаузата на чл. 29,
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради
липса на предмет, доколкото заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията
си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за
нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й
функции и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е
скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания. Счита, че договорът за заем е нищожен поради нищожност на
уговорената лихва – поради протИ.речие на последната с добрите нрави предвид изключително
високият й размер. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава се
факта, че на 05.12.2023 г. между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като
заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г.,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер
на 350,00 лева, което задължение било изпълнено от заемодателя на 05.12.2023 г. чрез плащане на
„в брой“. Развиват се подробни съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при
спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за
нищожност на договора и в частност – на процесната клауза. Моли се за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства Договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с №
..................... г., че между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е
сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да
предостави на заемателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално
разрешен лимит от 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената
му сума в срок до 30 дни от получаване, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума,
дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 360,50 лева.
Съгласно чл. 19.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок
до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с
и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки
и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения
на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната
вноска. Съгласно чл. 19.2. от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва
да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се
извършва единствено по преценка на кредитора.
В чл. 29.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 19
заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се
съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на
2
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
обезпечението. Съгласно чл. 29.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на
неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно
с всяка погасителна вноска. В чл. 29.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на
непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и
след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на
обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено,
независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 13, като потребителят дължи
неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
От приложения по делото Погасителен план се установява, че общо дължимата сума по
договора за кредит, включваща главница + лихва + неустойка в случай, че не е било осигурено
обезпечение, възлиза на 455,00 лева, от която неустойката е в размер на разликата между общо
дължимата сума и главницата + лихва, т. е. 455,00 – 360,50, или 94,50 лева.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че в изпълнение на
процесния договор за кредит заемателят е извършил плащане на сума в общ размер от 455,00 лева,
разпределена от заемодателя за погасяване на следните задължения: 350,00 лева – главница, 10,50
лева – лихва, 94,50 лева – неустойка. Съгласно констатациите на вещото лице процесният договор е
бил напълно погасен предсрочно на 08.12.2023 г., като в посочения в него ГПР от 42,58 % са
включени само главница и възнаградителна лихва, като при включване в ГПР на уговорената в чл.
29 неустойка, то ГПР би бил в размер на 2 333,91 %.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3548/22.01.2025 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание при липса на възражения
на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на
05.12.2023 г. между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г., по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева,
срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на
получаването й. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3
ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за
прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия № ..................... г., евентуално за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 29 от
договора за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него. Съгласно практиката на
ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността
на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите
основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно
съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване
недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да
се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на
3
въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г.
по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на
съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва да
разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г. с ответното дружество,
с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, които
протИ.речат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват добрите
нрави.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, поради което и е отделено
като безспорно, че между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние, с № ..................... г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави
на заемателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит
от 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в срок
до 30 дни от получаване, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума, дължима за
връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 360,50 лева. Съгласно чл.
19.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от
подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се
в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с
което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя
по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси
и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 19.2. от договора третото лице-
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се
одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл.
29.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 19 заемополучателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден,
през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне
причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението,
че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 29.2. страните се съгласяват, че в
4
случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща
периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 29.3. е уговорено,
че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако
потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се
дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение
по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на
обезпечението е било прекратено.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на
предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за
кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на
разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е
приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за
нищожност на неустоечната клауза на чл. 29 от процесния договор за паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 42,58 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – неустойката по чл. 29 от договора, която се начислява автоматично от
заемодателя при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 19.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в чл. 29 от процесния договор
„неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2
ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема е било
обусловено от предоставяне на едно от посочените в чл. 19 от договора „обезпечения“, като
заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 94,50 лева. С уговорената в чл. 29.1. от
5
договора неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от
спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или
предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да
получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се
отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то
ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между
страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за
неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение – банкова
гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора
носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и
внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се
посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични
средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона – чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита
от нормативно допустимия. Размерът на неустойката се равнява на около ¼ от стойността на
отпуснатия заем и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 29 неустойка представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен в
годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент
на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 29
те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по делото
експертно заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената в чл. 29
неустойка, то ГПР би бил в размер на 2333,91 %, с което многократно се надвишава
законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на
разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в
6
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, Решение №
156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца основания
за нищожност на договора.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните предпоставки
за разглеждане на евентуално предявения иск за нищожност на клаузата на чл. 29 от договора за
кредит.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният претендира
присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева,
платен депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 350,00 лева, и разноски за платен адвокатски
хонорар в размер на 2 000,00 лева с вкл. ДДС, за които по делото са представени доказателства за
реално извършване.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ......................... ет. 4, срещу „.................“ АД, ЕИК ................. със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № ..................... г. е нищожен,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „.................“ АД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр.
....................... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......................... ет. 4,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2 400,00 лева – сторени разноски по гр. д. №
65160/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7