Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1136 по описа на Районен съд – Сливен за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 8/08.01.2024 г., постановено по АНД № 1136/2023 г. на Сливенски Районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 23-0455-000506, издадено на 24.07.2023 г. от Началник РУ Твърдица при ОД на МВР Сливен, с което на А. Ц. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушение по чл. 25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател А. Ц. К., който чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Счита, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са обсъдени и съпоставени всички събрани доказателства, не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП. Кредитирани били изцяло свидетелските показания на другия участник в произшествието, който се явявал заинтересован и предубеден, тъй като предприетата от него маневра довела до настъпване на ПТП и съответно – той следвало да понесе административнонаказателна отговорност. В допълнение към жалбата сочи подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. А. Б., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на разноски по представен списък. Представя писмени бележки.

В с.з. ответникът по касационната жалба Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен представител гл. юрк К. Б. оспорва касационната жалба и с подробно изложени доводи моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 09.07.2023 г. полицейски служител от РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП на път Първи клас № 6 в района на [населено място]. На мястото на инцидента той установил самоличността на двамата участници – настоящият касационен жалбоподател А. Ц. К. като водач на л.а. „Ленд Ровър Дискавъри“ с рег. № [рег. номер] и И. В. Д. като водач на л.а. „Волво“ с рег. № [рег. номер]. Извършен бил оглед на местопроизшествието и снети обяснения от двамата водачи – участници в ПТП, като полицейският служител приел за установено, че на посочената дата в 11:50 ч. водачът на лек автомобил „Ленд Ровър Дискавъри“ с рег. № [рег. номер] при движение по път I-6 км. 353+500 в посока изток – запад, предприел маневра по завиване наляво с цел навлизане в пътна отбивка. Едновременно с това, водачът на движещия се зад него в същите лента и посока лек автомобил с рег. № [рег. номер], поради внезапното намаляване скоростта на движение на автомобила „Ленд Ровър“, предприел изпреварване на последния, при което настъпило ПТП с материални щети. Срещу А. Ц. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 973077/09.07.2023 г. с възприета правна квалификация на деянието чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. В акта К. не вписал възражения, такива не представил и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 24.07.2023 г. Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 23-0455-000506, с което на А. Ц. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушение по чл. 25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че нарушението е извършено и доказано по безспорен начин, като е съобразил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. Обсъдил е както всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, така и всички наведени от жалбоподателя доводи, удовлетворил е и формулираните от последния доказателствени искания. С изводи, че нарушението е доказано, а наложеното наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за съответното нарушение, решаващият съдебен състав е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните съображения на касационната инстанция:

От събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното нарушение е установено по безспорен начин, като правилно решаващият състав е кредитирал показанията на свидетелите П. и Д., с което, противно на твърдяното в касационната жалба, не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил относимите факти, подкрепени с надлежни доказателства и правилно е приложил материалния закон. Изложените от първоинстанционния съдебен състав мотиви са подробни, обосновани, напълно се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни, по арг. от чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК. При преценка на приложените относими правни разпоредби касационният състав намира, че нарушението е изяснено от фактическа страна, като правилно е приложена към същото и правната квалификация по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази норма, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая за да извърши целената маневра, водачът К. е следвало да изпълни така вмененото му от закона задължение, като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Очевидно е от настъпилото произшествие, че така вмененото с императивна норма задължение настоящият касатор К. не е изпълнил, поради което и е последвал пътен инцидент с материални щети. Санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 от ЗДвП също е коректно приложена, поради което касационната инстанция не намира пороци в постановения от наказващия орган и ответник по обжалването санкционен акт. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил коректно всички събрани доказателства, както и изложените от жалбоподателя съображения. Последните са идентични с тези, изложени в настоящата касационна жалба и вече са били предмет на обсъждане от първата съдебна инстанция. Мотивите на Районния съд са подробни и основани на задълбочен анализ на ангажираните в хода на съдебното дирене доказателствени средства. Предвид това и, както се отбеляза по – горе, касационният състав не намира основание да приповтаря същите.

При горните съображения касационният съдебен състав не споделя доводите, изложени в касационната жалба за неправилност на атакуваното съдебно решение. Районният съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че релевираните от касационния жалбоподател отменителни основания не са налице. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 23-0455-000506, издадено на 24.07.2023 г. от Началник РУ Твърдица при ОД на МВР Сливен, с което на А. Ц. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушение по чл. 25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/08.01.2024 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 1136/2023 г. по описа на същия съд.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.