Р Е Ш Е Н И Е № 73
Гр.Сливница,
18.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май, през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: Г.Н.
при участието на секретаря СУЗАНКА
БОРИСОВА, като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 170 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК, в първа фаза по
допускане на делбата.
Ищците: Г.Ц.Г.,***, с ЕГН ********** и Г.Д.Г.,***, с ЕГН **********, са предявили иск за делба срещу И.Н.Й.,***, с ЕГН **********,
А.Й. ***, с ЕГН ********** и Е.Й. ***, ЕГН **********, на следния недвижим
имот:
УПИ № ХІІ-130, кв. 2 по плана на село И., с
площ от 730 кв. метра, при квоти 340/730 идеални части за ищците и 390/730
идеални части за ответниците.
Твърди се в исковата молба, че собствеността върху процесния имот произтича
по силата на договор за покупко – продажба обективиран в н.а. № 174, том V,
дело № 1004/2014г. на съдия по вписванията при РС Сливница за ицщите, а за
ответниците по силата на влязло в законна сила решение № 168/07.12.2015г. по
гр. дело № 294/2015г. по описа на РС Сливница.
Излага се още, че в имота имало построена
едноетажна полумасивна жилищна сграда без строителни книжа, която била
собственост на праводателите на ищците, а впоследствие станала тяхна лична
собственост.
Тъй като не могли да постигнат съгласие и поделят доброволно
съсобственият имот, за ищците бил наличен правен интерес от завеждане на
настоящото производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства под опис.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори от същите както следва:
Ответниците А.С. и Е.Й., редовно уведомени не представят отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Ответницата И.Й. е депозирала отговор с който не оспорва иска за делба на дворното място, но желае да бъде поделена между страните и построената в мястото жилищна сграда изградена без строителни книжа в съсобственият на страните имот, която по силата на приращението също е станала съсобствена на собствениците на терена.
В
съдебно заседание ищците редовно уведомени не се явяват, а се представляват от
адв. Е.Н. от САК, който поддържа исковата молба.
Ответниците
А.С. и Е.Й., редовно уведомени не се явяват, не изпращат представител и не
ангажират доказателства във връзка с исковата претенция.
Ответницата
И.Й. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. Л. А. от САК,
която поддържа отговора и направеното искане за включване в делбената маса на цитираната
сграда.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло
в законна сила Решение № 168/07.12.2015г. по гр. дело № 294/2015г. по описа на
РС Сливница е било признато за установено по отношение на Г.Ц.Г.,***, с ЕГН **********,
че наследниците на Й.А.И., с ЕГН **********,***, починал на 13.08.1984г., видно
от удостоверение за наследници № 20/24.11.2010г. издадено от кметството на село
И., са собственици на следния недвижим имот: част от имот кадастрален № 225 по плана
от
От своя
страна ищците са закупили с н.а. № 174, том V, дело № 1004/2014г. на съдия по
вписванията при РС Сливница УПИ ХІІ-130, целият с площ от 730 кв. метра, от кв.
2 по плана на село И., заедно с построената в дворното място едноетажна
полумасивна жилищна сграда (в режим на
търпимост) със застроена площ от 23.50 кв. метра.
По
делото е представено Удостоверение за търпимост № 77.02.87/10.05.2011г.
издадено от Община Сливница, на името на А.И.В.(праводател на ищците) от което е видно, че посочената сграда е
търпим строеж на основание § 16 от пр на ЗУТ.
С
протоколно определение от 13.03.2017г. е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че процесната сграда е била построена през
1983-1984г. от Ангел Варадинов и е владяна от него до прехвърлянето й на
ищците.
При така
установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е установено от представените
доказателства, че ищците в режим на СИО (по
силата на сключен граждански брак сключен на 28.05.1978г.) са придобили чрез покупко – продажба с на н.а.
№ 174, том V, дело № 1004/2014г. на съдия по вписванията при РС Сливница,
собствеността върху УПИ ХІІ-130, целият с площ от 730 кв. метра, от кв. 2 по
плана на село И., заедно с построената в дворното място едноетажна полумасивна
жилищна сграда (в режим на търпимост)
със застроена площ от 23.50 кв. метра.
С Решение № 168/07.12.2015г. по гр. дело №
294/2015г. по описа на РС Сливница, ответниците са били признати за собственици
на следния недвижим имот: част от имот кадастрален № 225 по плана от
От представеното удостоверение за наследници е
видно, че тримата ответници са наследници на Й.А.И., ЕГН **********,***,
починал на 14.08.2014г. и в това си качество са легитимирани да участват в
производството.
Изложеното налага извода, че страните са
съсобственици на процесното дворно място при посочените в исковата молба квоти.
По отношение на претенцията на ответницата И.Н.Й.,
за допускане до делба на едноетажната жилищна сграда построена в имота, съдът
намира следното:
Претенцията
за допускане до делба на този недвижим имот се явява неоснователна тъй като за
нея има издадено удостоверение за търпимост на името на праводателя на ищците,
което е издадено към момента в който все още не е било признато за установено
правото на собственост на наследодателя на ответниците.
Изложеното
дава основание на решаващия съдебен състав да приеме, че праводателят на
ищците, респективно те в качеството им на приобретарели на имота, се явяват
индивидуален собственик на обособен обект в дворното място. Предвид начина на възникването
на правото на собственост, съдът приема, че делбата на дворното място е
допустимо независимо от факта, че върху него е изградена постройка, която не е
съсобствена на всички участващи в делбата страни.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че искът за делба на дворното място между
съделителите при посочените в исковата молба квоти е основателен и допустим,
поради което делба на същото следва да бъде допусната.
Претенцията
за допускане до делба на жилищната сграда по изложените аргументи следва де бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
1. ДОПУСКА да бъде
извършена делба между, Г.Ц.Г., с ЕГН **********, Г.Д.Г., с ЕГН **********, И.Н.Й., с ЕГН **********, А.Й.С., с ЕГН ********** и Е.Й.Й.,
ЕГН **********, на следния недвижим имот:
УПИ
ХІІ-130, целият с площ от 730 кв. метра, от кв. 2 по плана на село И., Община
Сливница, при следните квоти:
- 340/730 идеални части за Г.Ц.Г.,
с ЕГН ********** и Г.Д.Г., с ЕГН **********.
- 390/730 идеални части за И.Н.Й., с ЕГН **********,
А.Й.С., с ЕГН ********** и Е.Й.Й., ЕГН **********.
2. ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.Н.Й., с ЕГН **********, за допускане до делба на следния недвижим имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда (в режим на търпимост) със застроена площ от 23.50 кв. метра, построена в УПИ ХІІ-130, целият с площ от 730 кв. метра, от кв. 2 по плана на село И., Община Сливница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: