Решение по дело №1348/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………./…………08.2022г.

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на четиринасети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав

                                                                                   СЪДИЯ : СВЕТЛАНА Т.

при секретар М. Манолова  

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 1348 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от

А.Т.Н. с ЕГН ********** с адрес ***

М.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник А.Т.Н. с ЕГН **********

Т.Х.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260, с която в условията на обективно и субективно съединяване са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване, че всяка една от ищците – първата, като съдлъжник, втората и третата, като наследници на Х В Н не дължат на банката сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.рег. № 711 на КЧСИ, образувано

въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №919/2013 г. на ВРС, 26 състав, а именно:

сумата 123 719. 64 лева, включваща

главница по договор за кредит от 20.06.2007 г. в размер на 106 269.11 лева за периода 21.05.2012 г. - 23.01.2013 г.,

договорна лихва за периода 21.01.2012 г. до 23.01.2013 г. в размер на 16 815.75 лева,

такса в размер на 634.78 лева за периода 31.12.2008г.-23.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 25.01.2013г. до окончателно изплащане на задължението,

както и сумата от 4499.03 лева, представляваща направени по делото разноски и

въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2013г., издаден по ч.гр.д. №926/2013 г. на ВРС, 19 състав, а именно

сумата 102 393.52 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" с №1190/30.09.2005 г. за периода от 21.04.2012 г. до 23.01.2013 г.,

такси в размер на 818.51 лева за периода от 28.08.2012 г. до 23.01.2013 г.,

 договорна лихва в размер на 17 392.60 лева, дължима за периода от 21.12.2011 г. до 23.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -25.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски, а именно:

заплатена държавна такса в размер на 2 412.09 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1987.26 лева, като погасени по давност, при условията на евентуалност поради плащане, след издаване на изпълнителния лист.

            В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 2705/24.01.2020г. ищците твърдят, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на ВРС длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н" ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* суми, произтичащи от Договор за кредит от 20.06.2007г.

Сочат, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 926/2013г. по описа на ВРС длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н" ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* суми, произтичащи от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ с № 1190/30.09.2005г.

Сочи се, че въз основа на издадените ИЛ е образувано изп.д. № 166/2013г. по описа на ЧСИ рег. №711 с район на действие ОС Варна, което с постановление от 13.02.2019г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по молба на взискателя.

На *********длъжникът Х Н е починал като е оставил наследници съпруга А.Н. и две деца – М.Х.Н. и Т.Х.Н..  Съпругата е поела предприятието му на ЕТ с ново наименование ЕТ „Алба-Х- А.Н." ЕИК *********.

На 13.02.2019г. въз основа на издадените ИЛ е образувано изп.д. № 333/2019г. по описа на ЧСИ рег. №711 срещу  длъжниците ЕТ „Алба-Х-А.Н." ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН **********, като на мястото на починалия длъжник Х В Н, ЕГН ********** са конституирани, като длъжници неговите наследници - деца- М.Х.Н. и Т.Х.Н..  След образуване на изп.дело   ЕТ „Алба-Х- А.Н." ЕИК ********* е заличен като търговец.

По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията по двата ИЛ се излагат твърдения, че ИЛ са издадени в заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността; същите са издадени въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което разпоредбите на чл. 116 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД са неприложими; прекратяването на изп.дело №166/2013 г. по молба на взискателя заличава с обратна сила всички извършени действия до момента. Поради което се позовава на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, съгл. която за начало на давността следва да се счита момента, в който задължението е станало изискуемо. Конкретно счита, че  вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 919/2013 г. на ВРС, са станали изискуеми на съответния падеж на месечните вноски за периода от 21.05.2012г. до 19.12.2012г. за главницата, за периода от 21.01.2012 г до 19.12.2012 г. за договорната лихва и за периода от 31.12.2008 г. до 19.12.2012 г. за таксите. За месечните вноски по главницата, дължими, след 19.12.2012 г. изискуемостта е настъпила на 19.12.2012г.  За вземанията, обективирани в ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 926/2013 г. на ВРС, 19 се твърди, че са станали изискуеми на съответния падеж на месечните вноски за периода от 21.04.2012 г. до 19.12.2012 г. за главницата, за периода от 21.12.2011 г до 19.12.2012 г. за мораторната лихва и за периода от 28.08.2012 г. до 19.12.2012 г. за таксите, а за  месечните вноски по главницата, дължими след 19.12.2012 г. изискуемостта е настъпила на 19.12.2012 г. Така петгодишната давност за погасяване на вземанията за главницата и по двата изпълнителни листи е започнала да тече от датата на изискуемост на всяка от месечните вноски, съгласно погасителния план, до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията - 19.12.2012г., а за останалите вноски от датата на предсрочна изискуемост на задължението -19.12.2012г. ие изтекла на 19.12.2017г., поради което вземането е погасено по давност най-късно на 19.12.2017 г. по отношение на главниците и таксите, а по отношение на лихвите най- късно на 19.12.2015 г. Отделно погасяването на главницата по делото водела и до погасяване и на акцесорното задължение за лихви. А новото изпълнително дело е образувано на 13.02.2019г., т.е. след изтичане на погасителната давност за самото материално право по изпълнителния лист.

В условие на евентуалност се твърди, че присъдените законни лихви от подаване на заявленията за издаване на заповедите за изпълнение в съда - 25.01.2013г.  до окончателно изплащане на вземанията са погасени по давност за периода до три години преди образуване на изп.дело № 333/2019 г. на ЧСИ Д.П.- Я. на 13.02.2019г.  т.е. за периода от 25.01.2013 г. до 19.06.2016 г., за който период след прекратяване на изп.дело №166/2013 г. не са извършвани никакви действия, които да прекъснат или спрат давността и доколкото вземането не е установено със съдебно решение респ. неприложими са разпоредбите на чл. 116 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че сумите по ИЛ не са погасени по давност изцяло или частично, то се въвежда възражение, че дългът е частично погасен поради плащане, направено след издаване на изпълнителните листи. На първо място се сочи, че съгласно записване на гърба на изп.лист, издаден по ч. гр.дело № 919/2013 г. на ВРС, 26 състав, че по изп. дел №166/2013г. са постъпили суми в размер на 3000 лева, като 2850 лева са платени на взискателя. Така след като изп. производство е прекратено по молба на взискателя, то на основание чл. 79 от ГПК разноските по делото не се дължат от длъжника, а остават за сметка на взискателя, поради което и сумата 150 лева, платена за вещо лице следва да се счита, като платена на взискателя. На следващо място, след издаване на изпълнителните листи на взискателя е платена и сумата 80 000 лева, с която в съответната част вземанията са платени.

Ищците считат, че всяка една от тях не дължи вземането в пълен размер, евентуално до размер на наследствената им квота от 1/3.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Изтъква, че между страните вече е разгледан идентичен спор по гр. д. № 10145/2019 г. по описа на PC - Варна, с което искът е бил отхвърлен, като решението е потвърдено и влязло в сила по т.д. №167/2020г. на ОС Варна.

Не се оспорва сключването на договорите за кредит, както и че поради неизпълнение кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и ИЛ, въз основа на които е образувано изп. производство при ЧСИ Д. П.-Я..

Позовава се на практика на ВКС - решение № 266/19.12.2013г. по гр. дело № 1427/2012г. на IV ГО; решение № 640/04.10.2010г. по гр. дело № 920/2009г. на IV ГО, в които се приема, че „когато погасяването на дълга е настъпило в хода на изпълнителния процес, а с поведението си длъжниците са станали причина за образуваното изпълнително дело, следва да понесат отговорността за разноските, в т.ч. и за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ ... Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност". В този смисъл се счита, че доброволните плащания, които са постъпили директно по сметка на взискателя за приравнени на действия по принудително изпълнение, а всяко отделно доброволно плащане следва да се счита за признаване на вземането от длъжника, по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, при което всяко плащане прекъсва давността, и съответно, от следващата дата следва да се счита, че е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се, че извършеното от длъжника доброволно плащане на част от дълга в хода на изпълнението е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита се, че щом длъжникът доброволно е извършил частични плащания, взискателят е освободен от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство (в тази насока решение на СГС по ч. гр. д. № 13571 /2018 г.).

Сочи се, че на 23.04.2013г. между страните е сключено споразумение, съгласно което банката е заявила искане за спиране на изп.производство. Сочи се, че въз основа на сключеното споразумение са извършвани плащания от страна на длъжниците директно на банката взискател при последно плащане с дата 11.03.2015г., което следва да се счита като последното плащане по изп. дело.

Твърди се, че по изп.дело 166/2013г. са извършени действия след сключеното споразумение по изпълнителното дело на 05.08.2014г. - вдигане на запори по споразумение; на 11.03.2015г. - плащане по споразумение; 02.10.2015г. - подновяване на ипотека, представляващи основания за прекъсване на погасителната давност. Смита се, че с плащането от 11.03.2015г е прекъсната давността и е започнал да тече нов две/пет годишен срок, при което към датата на постановяване на Тълк. решение №2/26.06.2015г. изпълнителното производство е било висящо.

С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се оспорват възраженията на ответника.

Пояснява се, че гр.дело № 10145/2019 г. на ВРС, 34 с-в е водено по повод недължимост на вземане по Договор за банков кредит №1305/26.10.2005г., присъдено по ч.гр.дело №942/2013 г. на ВРС, което вземане заедно с вземанията по двата банкови кредита предмет на настоящото дело също е предмет на изп.дело № 333/2019 г. на ЧСИ Д.Я.-П..

Неоснователно се счита възражението на ответника, че бездействието му се дължало на подписано споразумение, съгласно което банката е спряла изпълнителното дело, тъй като съгласно чл. 6 от споразумението при неплащане изцяло или в срок на погасителните вноски, банката може да възобнови всички изпълнителни действия, което не е направено.

Твърди се, че  преди подписване на споразумението длъжникът ЕТ „Алба-Х-Х Н" е заплатил изцяло всички присъдени такси и разноски в общ размер на 10970.43 лева по трите издадени изпълнителни листи, като сумата заплатена по вземанията предмет на настоящото дело е в размер на 10354.67 лева, в резултат на което признатото от длъжника вземане по трите кредита, включващо главница, лихви и съдебни разноски е в общ размер на 249 935.85 лева, от които:- главница - 214 128.94 лева; - договорна лихва - 35 228.88 лева; - законна лихва от 25.01.2013 г.

Пояснява се, че със сумата от 80 000 лева, внесена след издаване на ИЛ и сключване на споразумението, както следва : от  ЕТ „Алба-Х-Х Н" – 24 600 лева по сметка на банката; 5000 лева – по изп.д. № 166/2013г.; 23 250 лева – по изп.дело №166/2013г. от ищцата А.Н. са погасени изцяло присъдените съдебни разноски, договорните лихви, законната лихва до момента на плащането и част от главниците.

Сочи се, че по изп. дело №166/2013г. са предприети действия, които са прекъснали давността, изразяващи се в - наложена възбрана на имот, собственост на Х Н и А.Н. на 04.04.2013 г.; - налагане на запор на дружествени дялове на съдружника Х Н в „Екстра уиндоус" ООД на 10.04.2013 г.  и - опис на имот, извършен на 19.04.2013 г.

Счита се, че от последното извършено действие по изпълнителното дело, прекъсващо давността - опис на 19.04.2013 г. не са извършвани никакви други действия, поради което същото е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК след изтичане на две години, а именно на 19.04.2015 г.  Позовава се на т.10 на TP №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че в този случай новата давност започва да тече от последното извършено действие 19.04.2013г. е изтекла на 19.04.2018 г. , при което до образуване на новото изп. дело № 20197110400333 г. на ЧСИ Д. П. -Я., per. №711, район на действие ОС-Варна на 13.02.2019 г. са изминали повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.

Допълва се, че от признаването на дълга, обективирано в споразумение от 23.04.2013 г. е  започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 23.04.2018 г. т.е. преди образуване на новото изпълнително дело на 13.02.2019г.

Твърди се, че доброволното плащане на определена сума може да се разглежда единствено, като признание по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, но само по отношение на конкретно заплатената сума, а не за цялото вземане, за което е необходимо изрично изявление.

Отделно от това плащанията били правени само от ЕТ „Алба-Х-Х Н" до 31.12.2013 г., а след това само от солидарния длъжник А.Т.Н., поради което ако се счете, че същите прекъсват давността по отношение на цялото вземане, то това е само по отношение на нея като солидарен длъжник.

Твърди се, че заплащането на сума от един от длъжниците не прекъсва давността по отношение останалите длъжници и в частност по отношение на наследниците на Х Н - ищците М.Н. и Т.Н. по отношение на които вземането е разделно, а и същите въобще не са уведомени за вземането преди получаването на ПДП по изп.дело №333/2019 г. на 19.06.2019г. Твърди се, че доколкото вземанията по процесните договори за кредит са били застраховани от настъпване на неблагоприятни събития вкл. смърт, водещи до невъзможност за плащане на погасителните вноски, след смъртта на кредитополучателя ответното дружество е получило застрахователните суми, с които са заплатени сумите по кредитите.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, в който поддържа възраженията си и оспорва твърденията, въведени с ДИМ.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощник, поддържат заявените искови претенции. Ответникът настоява за отхвърлянето им.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на Заповед за изпълнение № 562/28.01.2013г. по ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на РС Варна, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София изпълнителен лист от 27.02.2013г. срещу длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н“ ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят на банката суми по главница, договорна лихва и такси, произтичащи от Договор за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия – плюс № BL7263 от 20.06.2007г. и анекси, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението – 25.01.2013г. и сторените разноски по делото.    

Въз основа на Заповед за изпълнение №…/31.01.2013г. по ч.гр.д. № 9262013г. по описа на РС Варна, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София изпълнителен лист от 26.02.2013г. срещу длъжниците ЕТ „Алба-Х-Х Н“ ЕИК *********, „ЕКСТРА УИНДОУС" ООД, ЕИК *********, Х В Н, ЕГН **********, А.Т.Н. ЕГН ********** и Н Р Н ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят на банката суми по главница, договорна лихва и такси, произтичащи от Договор за банков кредит продукт Бизнес револвираща линия – плюс № 1190 от 30.09.2005г. и анекси. 

Въз основа на посочените изпълнителни листи, както и на изп.лист, изд. по ч.гр.д. № 942/2013г. по описа на РС Варна от 26.02.2013г. при ЧСИ Д. П. – Я. срещу ЕТ „Алба-Х-Х Н“ ЕИК ********* е образувано изп.дело № 20137110400166 с разпореждане от 12.03.2013г.  

В рамките на образуваното изпълнително дело на длъжниците е надлежно връчена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като възражение по чл.414 от ГПК не е подавано в законоустановения срок и същата е стабилизирана.

От приложеното в заверен препис изп.дело № 166/2013г. по описа на ЧСИ №711 и извършена служебна справка в АВп ТР се установява, че на 13.03.2013г. е наложен запор върху дружествени дялове, притежавани от Х Н в „Екстра Уиндоус“ ООД ЕИК *********, вписан по партидата на дружеството на 10.04.2013г. и върху дружествените дялове на А.Т.Н., притежавани в същото дружество, вписан по партидата на дружеството на 10.04.2013г. Установява се, че на 13.03.2013г. е заявено искане за вписване на възбрана върху имоти, собственост на Х В Н и А.Т.Н.,***, като възбраната е вписана на 04.04.2013г. На 19.04.2013г. е извършен опис на възбранените имоти.

На 23.04.2013г. между кредитора „Юробанк България“ АД и длъжниците по ИД е подписано Споразумение, с което приемат, че към датата на споразумението имат задължения по договори за кредит с № 1190/30.09.2005г., №1305/26.10.2005г. и № BL7263/20.06.2007г. като общо е формирана главница от 249 935.85 лева и договорна лихва от 35 228.88 лева и законна лихва от 25.01.2013г. Длъжниците са поели задължение за ежемесечно внасяне на определена сума от май 2013г. до април 2014г. по разплащателната сметка на ЧСИ 711, като внесените суми се разпределят при спазване на поредност : съдебни разноски, дължими лихви и дължима главница.

С молба от 26.04.2013г. взискателят „Юробанк България“ АД е заявил искане на осн.чл.432, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението по ИД 166/2013г.

На 23.05. и на 29.05.2013г. длъжникът А.Т.Н. внася по сметка на ЧСИ съответно сумата от 500 лв. и 2500 лева.

На 13.02.2019г. ЧСИ №711 постановява прекратяване на ИД №166/2013г. и връща на взискателя оригиналите на ИЛ, приложени по делото.

Видно от приложена по настоящото дело заверена преписка по молба от„Юробанк България“ АД с вх. № 3730/13.02.2019г. въз основа на издадените и посочени по-горе три ИЛ при ЧСИ 711 е образувано ИД № 20197110400333.

По искане на кредитора с постановление за образуване на изпълнително дело от 13.02.2019г. ЧСИ 711 е постановил налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника А.Т.Н..

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Община Варна, район Одесос с изх. № 140208/21.05.2019г., длъжникът Х В Н е починал на *********като е оставил наследници А.Т.Н. ЕГН **********, съпруга, М.Х.Н. ЕГН ********** и Т.Х.Н. ЕГН **********, дъщери. Последните две са конституирани като съдлъжници по ИД 333/2019г. 

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 11.04.2013г. до 11.03.2015г. по посочените три изпълнителни лист са извършени плащания общо в размер на 64 468.75 лева (табл.2) с вносители ЕТ Алба-Х-Х Н, Х В Н, А.Т.Н., ЧСИ Д.П.Я.и при посочени основания върху вносните бележки : по споразумение, вноска по кредит по споразумение, по ИД 20137110400166. Установено, че на гърба на ИЛ от 27.02.2013г., изд. по ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на РС Варна, са описани постъпилите от длъжника суми от 500 лева и 2500 лева, от които изплатени суми към взискателя в размер на 350 лева, с които на 30.05.2013г. са погасени лихви по договор за кредит ВL7263/20.06.2007г., съотв. със сумата от 2500 лева на 13.06.2013г. са погасени лихви по договор за кредит № 1190/30.09.2005г.

Вещото лице докладва, че по договор № BL7263/20.06.2007г. са генерирани разноски в размер на 5 660.11 лева и по договор № 1190/30.09.2005г. – разноски в размер на 14 455.37 лева. Установено е, че в съгласие с договореното в т.4.1 от споразумението, подписано между ищцата А.Н. и банката, внесените от длъжниците суми се разпределят при спазване поредността на погасяване, а именно : съдебни разноски, лихви и главница.

Вещото лице докладва, че в резултат на извършените плащания през периода от 15.04.2013г. до 01.07.2014г. вземанията по изп. лист, изд. по ч.гр.д. № 919/2013г., за вземания по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г. са погасени към датата на последното плащане – 01.07.2014г., както следва : от общо платената сума в размер на 21 934.16 лева са погасени разноски в размер на 5 133.81 лева /остават дължими 526.30 лева/ и договорна лихва в размер на 16 800.35 лева /остават дължими 15.40 лева/; погасявания по главницата не са извършени, при което същата е в размер на 106 269.11 лева.    

В резултат на извършени плащания през периода от 11.03.2013г. до вземанията по ИЛ, изд. по ч.гр.д. № 926/2013г., за вземания по договор за кредит с № 1190/30.09.2005г. от общо платена сума 35 337.20 лева са погасени суми по компоненти към датата на последното плащане – 10.07.2019г., както следва : разноски в размер на 13 169.27 лева /остават дължими 1 286.10 лева/, договорна лихва в размер на 17 392.60 лева, законна лихва за забава в размер на 4 775.33 лева; погасявания по главницата не са правени, при което същата е в размер на 102 393.52 лева.

При така очертаната фактическа установеност се налагат следните  ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника, срещу когото се провежда принудително изпълнение, e да се установи несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.

Предмет на изследване е дали вземанията са погасени предвид извършено плащане, съотв. по давност, поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, като основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години от момента, дал началото на новата давност, което от своя страна е довело до погасяване на вземанията на това основание.

Ищцата А.Т.Н. е задължена към ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* по силата поетото от нея задължение, в качеството й на съдлъжник по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г. и договор за кредит с № 1190/30.09.2005г. Ищците М.Х.Н. и Т.Х.Н., като наследници на Х В Н (негови деца) отговарят за задълженията му към ответното дружество до размера на наследствените си квоти от 1/6.  

            След снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) и ИЛ за вземанията, произтичащи от посочените два договора, кредиторът е инициирал незабавното им изпълнение чрез образуваното изп. дело № 166/2013г., в хода на което ЗНИ, при липса на подадени в срок възражения  по реда на чл.414 от ГПК, са стабилизирани. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 19.04.2013г., поради което и на осн.чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, с оглед настъпила перемпция, изп.д. № 166/2013г. е прекратено по силата на закона на 19.04.2015г. Същото, по искане на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, е било спряно, въз основа на молба от 26.04.2013г.

През периода от образуване на изп. № 166/2013г. до прекратяването му, поради наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, длъжниците, съответно Х В Н, вкл. и като ЕТ Алба-Х-Х Н, и А.Т.Н. са извършили плащания на задълженията си по трите договора за кредит, както по сметка на ЧСИ, така и директно на взискателя, общо в размер на 64 468.75 лева. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ вземанията по трите дълга са погасявани в съответствие с определената в т.4.1 от споразумението, която възпроизвежда установената в чл.76 от ЗЗД поредност на погасяване на паричните задължения: разноски, лихви, главница.

Вещото лице докладва, че в резултат на извършените плащания през периода от 15.04.2013г. до 01.07.2014г. вземанията по изп. лист, изд. по ч.гр.д. № 919/2013г., за вземания по договор за кредит № BL7263/20.06.2007г. са погасени към датата на последното плащане – 01.07.2014г., както следва : от общо платената сума в размер на 21 934.16 лева са погасени разноски в размер на 5 133.81 лева /остават дължими 526.30 лева/ и договорна лихва в размер на 16 800.35 лева /остават дължими 15.40 лева/; погасявания по главницата не са извършени, при което същата е в размер на 106 269.11 лева.    

В резултат на извършени плащания през периода от 11.03.2013г. до 28.05.2014г. вземанията по ИЛ, изд. по ч.гр.д. № 926/2013г., за вземания по договор за кредит с № 1190/30.09.2005г. от общо платена сума 35 337.20 лева са погасени суми по компоненти към датата на последното плащане – 07.05.2014г., както следва : разноски в размер на 13 169.27 лева /остават дължими 1 286.10 лева/, договорна лихва в размер на 17 392.60 лева, законна лихва за забава в размер на 4 775.33 лева; погасявания по главницата не са правени, при което същата е в размер на 102 393.52 лева.

Вещото лице изчислява, че законните лихви върху главницата от 106 269.11 лева за периода от 25.01.2013г. до 13.02.2016г. възлиза на 32 983.17 лева, а законната лихва за забава върху главницата от 102 393.52 лева – на 31 780.27 лева, от които са погасени поради плащане 4 775.33 лева, или остават 27 004.94 лева.

            Безспорно, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила на 19.04.2015г. перемпция предвид факта, че по изп.д.№ 166/2013г. последното изпълнително действие, насочено към реализиране на посочен от взискателя изпълнителен способ (опис на недвижим имот), извършено на 09.04.2013г., изп.дело е прекратено. С образуването на изп.д. № 166/2013г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.давността за вземането е прекъсната по силата на чл.116, б.в от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изп.производство, съгл. Чл.115, ал.1, б.ж от ЗЗД. Тоест, новата давност е започнала да тече от момента на прекратяването на изп.дело – 19.04.2015г.

            Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, като според ал.2, в случай, че вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Посочената разпоредба се прилага за всички актове с правноустановяващо действие и изпълнителна сила, т.е. вкл. и относно заповедта за изпълнение, доколкото ако длъжникът не възрази от законоустановения срок от получаването й, същата влиза в сила и придобива значението на подлежащо на изпълнение съдебно решение.

            Този извод, приложен в конкретния случай, сочи, че давността за неплатените вземания, за които са издадени заповедите за изпълнение по ч.гр.д. № 919/2013г. на ВРС и по ч.гр.д. № 926/2013г. на ВРС, изтича на 19.04.2020г. При прилагане на даденото с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, то с наложената на 13.02.2019г. възбрана давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която към момента на подаване на настоящата исковата молба по отрицателния установителен иск – 16.08.2019г., не е изтекла.

            По изложените съображения исковете се явяват частично основателни : по отношение на вземането по договор за кредит №  BL7263/20.06.2007г. – за договорна лихва в размер на 16 800.35 лева, 634.78 лева – такси и 4 499.03 лева, разноски; по отношение на вземането по договор за кредит № 1190/30.09.2005г. – за договорна лихва в размер на 17392.60 лева, законна лихва за забава за периода 25.01.2013г. – 19.06.2016г. в размер на 4775.35 лева, 818.51 лева – такси и 4 399.35 лева – разноски, като погасени поради плащане след образуване на изпълнителното производство. Като погасени поради давност са лихвите за забава върху неплатените главници за периода до 16.08.2016г., (три години преди подаване на исковата молба), включващи всички неплатени, но начислени суми. Задължението по останалите компоненти на дълга : за главница в размер на 106 269.11 лева, договорна лихва в размер на 15.40 лева и законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.08.2016г. до окончателното плащане на главницата са дължими. Дължима е и главницата от 102 393.52 лева, както и законна лихва за забава върху нея за периода от 16.08.2016г. до окончателното й плащане.

                По разноските : С оглед резултата от спора и обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски ответникът следва да понесе отговорността за разноските за държавна такса в размер на 1973 лева и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 100.36 лева.

            На осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв ответникът следва да заплати на адв. Г.М. Булстат ********* адвокатско възнаграждение за процесуална защита на трите ищци в общ размер от 2 044.52 лева, на осн.чл. 7, ал.2, т. 4 и т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Воден от гореизложеното, СЪДЪТ :

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА за установено по исковете с правно основание чл.439, ал.2 във чл.124, ал.1 от ГПК на А.Т.Н. с ЕГН **********, като съдлъжник, М.Х.Н. с ЕГН ********** и Т.Х.Н., като наследници на Х В Н, че не дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260, първата ищца изцяло, а втората и третата ищца по 1/6 ид.част от следните вземания, за които са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д. № 919/2013г. и ч.гр.д. № 926/2013г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 20197110400333, както следва : по договор за кредит №  BL7263/20.06.2007г. – договорна лихва в размер на 16 800.35 лева, 634.78 лева – такси и 4 499.03 лева, разноски; по договор за кредит № 1190/30.09.2005г. – договорна лихва в размер на 17392.60 лева, законна лихва за забава за периода 25.01.2013г. – 19.06.2016г. в размер на 4775.35 лева, 818.51 лева – такси и 4 399.35 лева – разноски, като погасени поради плащане след образуване на изпълнителното производство, както и законна лихва за забава върху главницата от 106 269.11 лева по договор за кредит №  BL7263/20.06.2007г. и върху главницата от 102 393.52 лева по договор № 1190/30.09.2005г. за периода от 25.01.2013г. до 16.08.2016г. като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от 106 269.11 лева, главница по договор за кредит №  BL7263/20.06.2007г., договорна лихва в размер на 15.40 лева и законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.08.2016г. до окончателното плащане на главницата, сумата 102 393.52 лева, главница по договор № 1190/30.09.2005г., както и законна лихва за забава върху нея за периода от 16.08.2016г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС за държавна такса в размер на 1973 лева и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 100.36 лева.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път 260 да заплати на адв. Г.М. Булстат ********* адвокатско възнаграждение за процесуална защита на трите ищци в общ размер от 2 044.52 лева, на осн.чл. 7, ал.2, т. 4 и т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: