№ 1764
гр. Плевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430102538 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ***, ***, срещу Б. П. Д., ЕГН **********, за
признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане
на ищеца от ответника в размер на общо сума в общ размер 799.07 лв., от
които: 563.40 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК -16.01.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 68.22 лв. договорна
лихва за периода от 15.05.2024 до 15.11.2024 г., както и 167.45 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.05.2024 г. до 07.01.2025 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 163/17.01.2025г. по ч.гр.д.
352/2025г. на ПлРС. Ищецът твърди, че задълженията са във връзка с
неизпълнение на задълженията по *** с който на ответника е предоставен
кредит в размер на 1680 лв., като средствата по кредита са предоставени в
срок до три работни дни, по сметка на потребителя открита в ***. Сочи, че
кредитът се счита за усвоен от момента, в който средствата биват преведени
по сметката на потребителя. Посочено е, че в случаите, когато потребителят е
1
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора, и в настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка „Bank 66 + защита на
кредита“ в размер на 180 лв. Посочено е, че общото крайно задължение по
Договора възлизало на 2490.01 лв., която сума е разсрочена на 48
погасителни месечни вноски - 23 по 103.75 лв., и последна изравнителна в
размер на 103.76 лв., при ГЛП в размер на 41,05%. Сочи се, че месечните
вноски включват 2 компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че
със заявление за рефинансиране от 08.11.2022 г. с част от получената сума
кредитополучателят е пожелал да рефинансира задължения по ***,
впоследствие преустановил плащанията. Сочи се, че на 15.11.2024г. е
настъпил крайният падеж на процесния договор за потребителски кредит и
исковите суми останали неиздължени. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
В срока за отговор, ответникът е представил такъв под формата на
възражение, с който е заявил, че не дължи суми, описал е обстоятелства от
живота си и здравословното си състояние, които нямат отношение към
предмета на делото. В съдебно заседание ответникът уточнява, че не
оспорва, че е имал кредит, че го е рефинансирал и че дължи посочените от
ищеца суми, но заявява, че поради влошеното здравословно състояние,
смъртта на съпругата си, минималната си пенсия и задълженията си, не може
да заплати тези суми. В тази връзка съдът е приел искане от ответника за
разсрочване на изпълнението на задълженията, като е дал възможност на
ответника да представи по делото доказателства за твърденията си, но такива
не са представени в дадения срок или в насроченото нарочно съдебно
заседание за това. След приключване на съдебните прения, по делото е
постъпила молба за снемане на запор с приложени доказателства, които не
могат да бъдат взети предвид от съда, с оглед късното им постъпване – 22
дена след последното по делото съдебно заседание.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото ч.гр.д. № 352/2025г. по описа на ПлРС, е видно, че е
2
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
ищеца срещу ответника за сума в общ размер 799.07 лв., от които: 563.40 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 68.22
лв. -договорна лихва за периода от 15.05.2024 до 15.11.2024 г., както и 167.45
лв. - обезщетение за забава за периода от 15.05.2024 г. до 07.01.2025 г. Въз
основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение №
163/17.01.2025г. и изпълнителен лист, връчена на ответника чрез *** на
19.03.2025г., като на 24.03.2025г. по нея е постъпило възражение, и ищецът, с
оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал в срок искова молба
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Представен е *** с който на ответника е предоставен кредит в размер на
1680 лв., като част от главницата по кредита е включена и сумата от 180.00лв.
застраховка Bank 66 +, при лихвен процент 41.05%, ГПР 48.54%, срок на
кредита 15.11.2024г., обща дължима сума – 2490.01лв. Кредитът е разсрочен
на 24 анюитетни вноски, като е представен погасителен план, от който е
видно, че вноските са в размер на 103.75лв. и в тях са включени главница и
лихва. От представеното заявление от 08.11.2022г. от кредитополучателя, се
установява, че договорът е сключен за рефинансиране на друг договор със
сумата от 943лв. От представеното в заповедното производство извлечение
от счетоводни книги, се установява, че по договора ответникът е заплатил 17
бр. вноски, а към датата на подаване на заявлението – 16.01.2025г., е изтекъл
срокът на договора. Към договора са представени информация за
застрахователната програма Защита за 66+, Сертификат за застрахователната
програма на името на ответника, подписан от него на 08.11.2022г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже образуваното по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; да установи и възникването в негова полза
на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
3
ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете
в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на
ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици. Не се спори по делото, а и
се установява от приложеното ч.гр.д. № 352/2025г., че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за претендираните суми, че заповедта е възразена в срок и че установителния
иск е предявен от заявителя в законоустановения срок. Ищецът основава
претенцията си въз основа на сключен договор за потребителски кредит
между страните по силата, на който *** е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 1680 лв., като реалният размер на кредита
е 1500лв., а сумата от 180лв. представлява застраховка, която първоначално
се заплаща от кредитора, но реално се финансира кредитополучателя.
Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължима
лихва за просрочие. Не спорно по делото, че със сумата по кредита е
рефинансирано предходно задължение на ответника, а останалата сума е
получена от него. Не е спорно, че 7 от вноските по кредита са останали
неиздължени, а срокът, уговорен между страните е изтекъл на 15.11.2024г.
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Независимо от изявлението на ответника, че счита, че дължи исковите
суми, доколкото той има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР
на Закона за защита на потребителите / според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност/, той
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава
Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението
на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва да се
посочи, че е налице категорично установена съдебна практика /например
решение №23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. №3686/2014 г., І т. о. /, която
задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
4
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по
гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.
№2022/2009 г., I г.о./. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във
връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен
това съгласно Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д.
№1/2020 г., ОСГТК, и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК е предвидено
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в
заповедното производство. При установяването на такава клауза, на
основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за
изпълнение.
При преценката за наличие нищожност, недействителност или
неравноправност на клаузи в процесния договор, съдът намира, че в
конкретния случай уговорената в процесния договор застрахователна премия
от 180.00лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, но отделно от главницата
– като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, поради следното:
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
тоест годишният процент на разходите включва лихвеният процент по
кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени
към момента на сключване на договора или в бъдеще. Следователно се налага
5
извода, че застрахователната премия следва да бъде включена като отделен
елемент в годишният процент на разходите по кредита. Този извод следва и
от обстоятелството, че в случая застрахователната премия представлява част
от месечната погасителна вноска по кредита. При това положение, ГПР по
кредита ще бъде различен от посочения в договора, а съгл. Решение от
15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След
като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел,
тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“
търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това
от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика
представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13. В частност
общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния
план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се
включват и задължението за плащане на застрахователна премия 180.00 лева.
Плащането на застрахователна премия обаче не е отразено като разход при
формирането на посочения в договора ГПР, въпреки че е включена в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК. При отчитането на
застрахователната премия като несъмнен разход, а не към главницата,
действителният ГПР би бил различен от посочения в договора, без значение в
какъв размер би бил той. Съобразно постановките в Решение на СЕС по дело
C‑714/22, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
6
Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Именно такова непосочване
се констатира в процесния договор, при който разход по кредита е включен в
главницата и по този начин е избегнато неговото включване в ГПР,
вследствие на което ГПР е неточен.
При това положение, съдът счита, че макар формално процесният договор
да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри
не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част
от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на ГПР по кредита е - чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК. Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен
недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде
съобразена и приложена от съда, като в настоящия случай, ответникът дължи
на ищеца само непогасената главница по договора.
С оглед посоченото в извлечението от счетоводните книги на банката към
07.01.2025г., ответникът е заплатил по договора 17 вноски, като изчислени от
съда - 17 вноски по уговорките в погасителния план – по 103.75лв месечно,
възлизат на 1763.75лв., които реално са признати за заплатени от кредитора –
ищец още в заповедното производство.
Поради изложеното, и с оглед изводите за недействителност на договора и
7
дължимост само на главницата по него, съдът намира, че ответникът е
заплатил към датата на подаване на заявлението усвоената от него главница в
размер на 1500лв., и не дължи други суми на ищеца.
На посочените дотук изводи на съда, исковете с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските – с оглед отхвърлянето на исковата претенция, разноски са
дължими на ответника, но доколкото той не е направил такива в
производството, разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, *** със седалище и адрес на управление:
***, срещу Б. П. Д., ЕГН **********, за признаване на установено на осн. чл.
422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД,
съществуването на вземане на ищеца от ответника в размер на общо 799.07
лв., от които: 563.40 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК -16.01.2025
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 68.22 лв.
договорна лихва за периода от 15.05.2024 до 15.11.2024 г., както и 167.45 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.05.2024 г. до 07.01.2025 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 163/17.01.2025г. по ч.гр.д.
352/2025г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8