Р Е Ш
Е Н И Е
№260070/13.7.2021г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното от съдията ч.
гр. дело №596/2020г. по опис на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 28 ал. 1 вр. чл. 27 ал. 1 т.
2 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и иск с
правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът е
сезиран с искова молба от Т.Г.С., ЕГН:**********, чрез процесуален представител
– адв. Г. М. срещу ЕТ „Б.А.Б.“, ЕИК ****. Ищецът твърди в исковата молба, че на
08.06.2012 г. с ответника са сключили договор за аренда на земеделска земя,
находяща се в землището на гр. В., а именно: нива с площ 4, 562 дка, четвърта
категория, представляваща имот № 029055, в местността „Т.”, при граници и
съседи: имоти № ****, № ***, ***, ***, описание на имота по КК №*-***-06.07.2020
г., както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **.**.** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-87/ 10.08.2016 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: обл. В., общ. В., гр.
В., местност „Т.”, площ: 4 562 кв.м.; трайно предназначение на земята:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 4; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; съседи: ***.**.**, ****.*.*,
**.*.*, **.*.*. Ищецът твърди, че съгласно т. 11 от сключения договор,
паричната форма на арендно плащане се извършва в края на календарната година.
Твърди също така, че до настоящият момент въпреки многобройните запитвания и
покани, арендаторът не е заплатил нито стотинка от дължимата рента за
стопанската 2018/2019 г. Моли съда, да постанови решение, с което да допусне
разваляне на процесния договор поради пълно или значително неизпълнение на
поетото задължение от арендатора, както и ответникът да бъде осъден да му
заплати дължимата рента за стопанската 2018/2019 г. в размер на 182, 48 лева,
ведно със законната лихва, считано от 01.01.2020 г. до окончателното плащане на
сумата. Претендира и заплащане на направените по делото съдебно[1]деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЕТ „Б.А.Б.“.
С
постановено в първото по делото с.з. определение ищцата Т.С. е заличена като
страна в производството поради настъпила смърт, като ищци по делото са
конституирани нейните наследници – П.Н.П., ЕГН: ********** и Г.Н.П., ЕГН: **********.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. Г. М.,
която от името на доверителя си и с негово съгласие прави отказ от иска досежно
главницата в размер на сумата от 182, 48 лева, представляваща незаплатена рента
за стопанската 2018/2019 г., заявявайки, че ищецът я е получил след завеждане
на исковата молба в съда. Заявява, че поддържа исковата претенция за законна
лихва върху тази сума, начиная от 01.01.2020 г. в размер на 11, 46 лева,
изчислена с електронен лихвен калкулатор към датата на предявяване на иска –
13.08.2020 г., както и искането за разваляне на договора за аренда на основание
чл. 28 ал. 1 от ЗАЗ. Предвид заявлението на ищцовата страна производството по
делото досежно претенцията за заплащане на дължима главница е прекратено с
определение, постановено в о.с.з. на 13.06.2021 г.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Като
доказателство по делото е представено Решение №0341-1 от 14.02.2007 г. на ОСЗГ
гр. В., по силата на което на наследниците на Г. К. С. е възстановено правото
на собственост върху нива от 4, 562 дка, четвърта категория, в местност Т.,
имот №***от плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот №** полски път
Община В.; №** нива на С. С. С.; №*** нива на С. Н. В.; №**** нива на В. И.Д..
Представен е
и Договор за аренда на земеделски земи акт 129, том II, вписан в СВ – Девня при АВ на 11.06.2012 г. с вх. рег. №1859, №220, том 2, сключен между Т.Г.С. като
Арендодател от една страна и от друга ЕТ”Б.А.Б.”, представлявано от Б.А.Б.,
чрез пълномощника си М.С. В.наричан за краткост Арендатор по силата на който
арендодателят предоставя на арендатора за временно ползване земеделска земя, находяща
се в землището на гр. В., обл. В. – нива с площ от 4, 562 дка, четвърта
категория, представляваща имот №*****, а арендатора се задължава да заплати на
арендодателя договореното арендно плащане. Съгласно чл. 9 на договора, страните
са се договорили, че договорът се сключва за срок от 10 стопански години,
считано от 01.10.2012 г. до 30.10.2022 г. В раздел IV е посочен начинът на
арендното плащане – възможно в пари и/или в натура, като съгласно чл. 11. от
договора паричната форма на арендното плащане се извършва в края на
календарната година. Договорът е с нотариална заверка на подписите,
удостоверена пред В. М.- нотариус в район РС –Девня, рег. № 465 на Нотариалната
камара.
Налице са и
протокол за въвод на във владение на наследниците на Г. С. на процесния имот,
осъществен на 23.03.2007 г. и скица на имота по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-87/10.08.2016 г., където имота е описан по
следния начин: поземлен имот с идентификатор 12574.29.55 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-87/
10.08.2016 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот:
обл. В., общ. В.гр. В., местност „Т.”, площ: 4 562 кв.м.; трайно предназначение
на земята: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 4;
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; съседи: ******, *****,
****, ****.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
конститутивния иск с правно основание чл. 28 ал.1 във връзка с чл.27 ал.1 т.2
от ЗАЗ във връзка с чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Както се посочи и по - горе,
процесният договор за аренда е бил сключен за срок от 10 стопански години,
считано от 01.10.2012 г. до 30.10.2022 г. Т. е. следва да се приеме, че в
настоящия случай договорът за аренда е сключен за срок от точно десет години. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 28 ал. 2 и ал. 3 от ЗАЗ, само развалянето на
договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става
по съдебен ред, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински
земи, при които развалянето е извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда
на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на
договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху арендуваните
земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни договори,
които не попадат в хипотезата на чл. 28 ал. 2 от ЗАЗ, поради тяхното
неизпълнение, се осъществява по общия ред – с едностранно писмено волеизявление
по чл. 87 ал.1 или ал.2 от ЗЗД.
Съгласно
новата практика на ВКС на РБ /срв. определение № 413-2015- I г. о., определение
№ 257- 2015- I т. о., определение № 153- 2016- II т.о. и др./ развалянето
поради неизпълнение на договор за аренда се извършва по съдебен ред, само ако
договорът е сключен за срок по- дълъг от десет години или пожизнено и при
условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи. Развалянето
на останалите арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл. 28 ал. 2
от ЗАЗ, какъвто е и процесният, се осъществява по общия ред- с едностранно
писмено волеизявление по чл. 87 ал. 1 и 2 от ЗЗД. При положение, че законът
дава възможност на кредитора да развали договора с едностранно волеизявление,
то настоящият конститутивен иск за постигане на същите правни последици по
съдебен ред се явява процесуално недопустим поради липса на правен интерес /в
този смисъл е и Тълкувателно решение № 142- 6 от 11. 11. 1954 г., ОСГК/.
Горното
налага прекратяване на производството по делото и в тази му част.
По
облигационния иск с правно основание чл. 79 във връзка с чл.86 ал. 1 от ЗЗД. Не
се спори между страните, че ответникът – арендатор не е заплатил дължимата на
арендодателя рента за стопанската 2018/2019 г. в срока, указан в договора, като
е сторил това едва след завеждане на исковата молба. Не се оспорва от страна на
ответника и размера на дължимото арендно плащане за този период – 182, 48 лева,
което той е заплатил в хода на процеса.
С исковата
молба съдът е сезиран и с претенция за заплащане на лихва за забава в размер на
сумата 11, 46 лева за периода от 01.01.2020 г. до датата на предявяване на иска
- 13.08.2020 г. Доколкото задължението на ответния едноличен търговец за заплащане
на арендната вноска е с определен срок /до края на календарната година – в
случая 31.12.2019 г./, то след изтичането на същия ответникът е изпаднал в
забава и дължи заплащането на съответното обезщетение /арг. от чл. 86 ал. 1 във
вр. с чл. 84 ал. 1 от ЗЗД/. Съдът намира тази претенция за основателна и
доказана, предвид факта, че се касае за неизпълнение на парично задължение,
произтичащо от сключен между страните Договор за аренда от 08.06.2012 г., тъй
като по нея не е налице оспорване от ответната страна, както на основанието й,
така и на претендирания размер. Изчислена от съда с помощта на калкулатор за
лихви на НАП законната лихва за претендирания период възлиза на сумата от 11,
46 лева, поради което предявеният осъдителен иск следва да се уважи изцяло.
При този
изход на процеса основателна и доказана се явява ищцовата претенция за
заплащане на сторените по делото разноски, което налага да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 350 лева, представляваща съдебно - деловодни
разноски в това число 50 лева държавна такса за водене на делото и 300 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноски по чл. 80
от ГПК.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения иск за
прекратяване/разваляне на Договор за аренда на земеделски земи акт 129, том II, вписан в СВ – Девня при АВ на 11.06.2012 г. с вх. рег. №1859, №220, том 2, сключен между Т.Г.С. като
Арендодател от една страна и от друга ЕТ”Б.А.Б.”, представлявано от Б.А.Б.,
чрез пълномощника си М. С. В. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на този
иск.
ОСЪЖДА ЕТ „Б.А.Б.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. К., обл. В., п.к.****, З.а, ПИ 000139,
представлявано от Б.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.П., ЕГН: ********** и Г.Н.П., ЕГН: **********
сумата от 11, 46 лева /единадесет лв., 46 ст./, представляваща законна лихва
върху главница в размер на 182, 48 лева, начислена за периода от 01.01.2020 г.
до 13.08.2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Б.А.Б.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. К., обл. В., п.к.***, З., ПИ 000139,
представлявано от Б.А.Б. ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.П., ЕГН: ********** и Г.Н.П., ЕГН: **********
сумата от 350 лева /триста и петдесет лв., 00 ст./, представляваща съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: