ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.04.2022 год.
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 113 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 197 и следв. (глава десета, раздел IV), във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от И.Т.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Г. П. от ЛАК с адрес: ***, срещу Решение №
2153-10-31/28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е спряно
административното производство, образувано по жалба на И.Т.Т. срещу
Разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2022 г. на За ръководител на осигуряването за
безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на
НОИ - Ловеч), с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 11, § 3,
буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), до произнасяне на компетентната институция на
Великобритания.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е издадено незаконосъобразно,
тъй като по смисъл на производството по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, съгласно която с
решението си ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Жалбоподателят счита, че извършеното с обжалваното решение на
Директора на ТП на НОИ Ловеч спиране на административното производство е в
противоречие с тази императивна норма. Допълнително се сочи нарушение на чл. 35
от АПК. Отделно се развиват доводи по съществото на искането, отправено до административния
орган досежно правото на лицето на парично обезщетение за безработица. В
заключение се иска отмяна на Решение № 2153-10-31/28.02.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 05.04.2022 г., съдът на основание чл. 158,
ал. 1, във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК е оставил жалбата без движение, като е
указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да представи документ за
платена държавна такса от 10 лева по сметка на съда, като е указал на
жалбоподателя, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото ще бъде прекратено.
С молба вх. № 1596/18.04.2022 г. от ПП на жалбоподателя е представен
документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда.
Съдът намира жалбата, подадена по реда на Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК, за допустима като подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в
срока по чл. 197 от АПК, считано от съобщаването на ожалваното решение, видно
от известие за доставяне на л. 11 от делото – решението е съобщено на 02.03.2022
г., а жалбата е подадена чрез административния орган с вх. № 2103-10-8/16.03.2022
г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административното производство е започнало по повод подадено от Т.
заявление с вх. № 101-00-273/27.01.2021 г. Същото е спирано и възобновявано
няколко пъти с разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица
поради изискване от КИ на Великобритания документи за осигурителния стаж и
доход на Т., необходими за отпускането на ПОБ и документи за определяне на
периодите на осигурена заетост и
пребиваване на лицето.
С Разпореждане № 101-00-273-5 от 19.01.2022 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица (съгласно
Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч) на Т. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица
(ПОБ) на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО
и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО)
883/2004.
И.Т. е обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ - Ловеч с
жалба с вх. № 1012-10-31/01.02.2022 г.
С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение №
2153-10-31/28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, Директорът на ТП на
НОИ - Ловеч е постановил спиране на административното производство, образувано
по жалбата на Т. срещу посоченото разпореждане до произнасяне от компетентната
институция (КИ) на Великобритания.
Като правни основания за спиране
на производството решаващият административен орган е посочил чл. 54, ал.1, т.5 от АПК във връзка с чл. 117,
ал.3 и ал.5 от КСО.
Постановеното спиране на административното производство е обосновано с
обстоятелството, че до компетентната институция на Великобритания служебно е
изпратено ново запитване със СЕД Н005 – искане за информация за пребиваване за
повторно уточняване пребиваването на Т. за периода на последната му трудова
дейност.
Съдът намира следното от правна страна:
Спирането на производството е постановено на основание чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК и съобразно чл. 54, ал. 5 от АПК производството по обжалване на
акта за спиране следва да бъде проведено по реда на глава десета, раздел IV, „Обжалване
на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ - чл. 197
- 202 АПК. Правното основание за издаване на процесното решение се съдържа в
нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален закон
по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда
на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т.
2 от АПК).
Съдът намира, че актът е издаден от компетентния за това
административен орган – Директор ТП на НОИ, пред който е висящо производството
по жалба срещу разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2022 г. на оправомощеното лице
за ръководител на осигуряването за безработица.
В съдържанието на акта ясно и точно е посочено наименованието на
органа, който го издава, посочени са имената на лицето, изпълняващо тази
длъжност. Оспорваният акт съдържа името на жалбоподателя като адресат, като се
посочва конкретно и номера на неговата жалба. Изложени са фактическите и правни
основания за издаването на ИАА. С оглед на това, съдът намира, че оспореното
решение не страда от порок на формата и отговаря на изискванията по чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от АПК.
Въпреки липсата на изрично препращаща разпоредба в глава шеста на АПК,
е прието, че спирането на производството е приложимо от по-горестоящия
административен орган във фазата на оспорване по административен ред и в
рамките на извършваната от него проверка. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите срещу
актовете на по-долустоящите органи или исканията с мотивирано решение, с което
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Специалното процесуално
правило, създадено с чл. 118, ал. 1 от КСО, предвижда, че на съдебен контрол за
законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, вкл. и в случаите, когато е
отхвърлил подадената до него жалба и е потвърдил оспореното разпореждане.
Нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е приложима в хода на висящо
административно производство, като висящо е производството до издаването на
административния акт по чл. 21 от АПК – в случая - Разпореждане №
101-00-273-5/19.01.2022 г. на За ръководител на осигуряването за безработица.
Ето защо нормата на чл. 54, ал. 1 от АПК е приложима в хода на административно
производство по издаване на административен акт, като компетентен да постанови
спирането е органът, на когото е предоставено правомощието да се произнесе по
същество на административното производство.
Поради това разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не намира
приложение в контролното производство по чл. 117 от КСО, защото то не е административно
производство по смисъла на АПК, а такова по осъществяване на административен
контрол за законосъобразност на административен акт.
Съгласно чл. 202, т. 2 от АПК, приложимият в конкретния случай ред за
обжалването на процесното решение е регламентиран в чл. 197 и следв. от АПК. В
този смисъл Определение № 4973 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2020
г.
След като АО установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 54,
ал. 1 от АПК същият може да спре производството, който въпрос е изцяло в негова
оперативна самостоятелност.
Отделно следва да се подчертае обаче, че в настоящия случай изводите на
Директора на ТП на НОИ - Ловеч за наличие на основание за спиране на
административното производство са неправилни. Не е налице материалноправната
предпоставка по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на образуваното
административно производство по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, Административният орган спира
производството по издаване на административен акт при наличието на образувано
друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не
може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се
постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Действията на административния орган по събиране на доказателства за изясняване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за издаване на
административен акт не представляват самостоятелно административно производство.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, разпорежданията на
компетентното длъжностно лице по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО, с които се отказва
отпускане на обезщетение за безработица се обжалват пред Директора на
съответното ТП на НОИ. В неговите правомощия съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО е да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички факти и обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
В случая Директорът на ТП на НОИ - Ловеч е приел, че не са изяснени всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до издаване на законосъобразно разпореждане, и за отпускането
на исканото обезщетение е необходима допълнителна информация, предоставена от
КИ на Великобритания.
Съдът намира, че тези документи безспорно имат значение за
законосъобразното развитие на
производството, но действията за събиране на допълнителни доказателства
от компетентната институция на Великобритания не представляват административно
производство по смисъла на АПК. В случай, че тези доказателства не могат да
бъдат събрани в определения едномесечен
срок за произнасяне с решение съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ - Ловеч следва
да отмени разпореждането и в съответствие с правомощието му по чл. 117, ал. 3,
изр. 2 от КСО да върне преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган с указание за изясняване на спорните обстоятелства.
Извършването в хода на вече образувано административно производство на
процесуални действия по събиране на доказателства и информация с цел изясняване
на фактическата обстановка по конкретния случай и издаване на законосъобразен
административен акт не представлява отделно и самостоятелно административно
производство в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт за спиране на
административното производство по обжалването е издаден в нарушение на
обосновалото го правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което
подлежи на отмяна. Фактическите установявания по чл. 35 от АПК администрацията
дължи в общия срок по чл. 57, ал. 1 АПК, а необходимостта от събирането на
допълнителни доказателства може да обоснове удължаването на срока по реда на
чл. 57, ал. 5 от АПК и в този смисъл е недопустимо, чрез възприемането привидно
на основания за спиране, да се постига удължаване на тези срокове.
От изложеното се налага извод, че обжалваното решение е издадено в
нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, което налага отмяната му. В този
смисъл е И Определение № 3372/07.03.2019 г. на Върховния административен съд,
постановено по адм. дело № 2032/2019 г. по
опис ана ВАС.
Доколкото в случая е налице адм. производство по КСО, което започва по
искане на заинтересовано лице, а не служебно от компетентния орган, то следва
преписката да се върне за ново произнасяне.
За настоящото определение следва да бъде изпратено съобщение на
страните. От
съдържанието на чл. 200, ал. 2 АПК се налага извода, че административният
орган, който е постановил отменения от съда акт, няма процесуално право на
жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право
да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 от АПК е предоставено на страните в
административното производство, но административният орган, който е постановил
акта, няма качеството на страна в това производство, тъй като той е органът,
пред когото се развива производството и който го ръководи. В този смисъл е както
ТР № 2/24.03.2021 г. по ТД № 10/2019 г. на ВАС, така и константната съдебна
практика на Върховния административен съд - Определение № 9804 от 17.07.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 8552/2018 г., Определение № 11643 от 2.10.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 11042/2018 г., Определение № 11160 от 21.09.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 10762/2018 г. и Определение № 4405/25.03.2019 г. по адм. дело № 2721/2019 г.
по описа на Върховния административен съд.
По отношение на разноските: По делото от страна на жалбоподателя е
внесена държавна такса в размер на 10,00 лева (л. 94), представен е и договор
за правна защита и съдействие (л. 6), видно от който от жалбоподателя е
заплатено в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Доколкото обаче тези разноски не са заявени нито в подадената жалба до съда, нито в друг
документ, изхождащ от жалбоподателя или неговия процесуален представител, и
предвид обстоятелството, че настоящото производство, както се спомена и
по-горе, е по реда на чл. 197 и следв. (глава десета, раздел IV) от АПК, т.е., не се разглежда в открито
съдебно заседание, в което евентуално да бъдат предявени тези разноски, то
съдът не може да се произнесе по отношение присъждането на същите. Претенцията
за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. Ето защо съдът не следва да се
произнася „плюс петитум“ по въпроса за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Г. П. от ЛАК с адрес: ***, Решение № 2153-10-31/28.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е спряно административното производство,
образувано по жалба на И.Т.Т. срещу Разпореждане № 101-00-273-5/19.01.2022 г.
на За ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч), с което на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване КСО), до произнасяне
на компетентната институция на Великобритания.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Ловеч за произнасяне с
друг административен акт, като се съобразят мотивите на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд от страните, участвали в административното производство.
Да се изпрати препис от същото на
жалбоподателя и Директора на ТП на НОИ
- Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: