Решение по дело №67/2017 на Окръжен съд - Хасково

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

 

№  70                                  01.03.2018  год.                               гр.Хасково

 

 

                                            В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд   първи  въззивен граждански състав

на   тридесет и първи януари  две хиляди и  осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в следният състав :

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                             

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                    ТОДОР ХАДЖИЕВ    

 

Секретар  Г.К.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂВ 

Като разгледа докладваното от член съдията   СЕРАФИМОВА  

в.гр.дело № 67  по описа за 2017  година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

                Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

                С Решение № 197/03.10.2016 г., по гр. дело №72/ 2016 г., Районен съд –Свиленград признава за установено по отношение на ищеца Т.Х.Т.,*** имоти” ЕООД  не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 г. на Митко Митев – Нотариус, с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните имоти:  ПИ №085070, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността ***, с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и кад.№000528 и  ПИ №083159, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността ***, с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528,за построяване на път - локално платно, представляващо пътна връзка  към АМ „Марица” съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти.

                 Районен съд - Свиленград  признава за установено, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.193, ал.2 от ГПК, по отношение заявеното от ищеца Т.Х.Т. оспорване на истинността на удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/01.07.2014 година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”,удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/01.07.2014 година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”,удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”, удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД” и протокол за взети решения от общото събрание на съдружниците на „Пресил реъл естейт” ООД от дата 20.10.2014 г. за продажба на вещно право на строеж (лист 160), че оспорването не е доказано. 

                    С решението  е оставено без уважение искането на ищеца Т.Х.Т., направено на основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт №188, том ІІІ, рег.№3311, н.д.№416/2014 г.и нотариален акт №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 г.,  на нотариус Митко Митев, с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България.

                    На основание  чл.78, ал.1 ГПК, „Бул фикс имоти” ЕООД е осъдено да заплати на Т.Х.Т., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски пред първата инстанция.

                    Недоволен  от  решението  е останал въззивникът „БУЛ ФИКС ИМОТИ” ЕООД, с ЕИК *********, който в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител  адв. К.В. *** го обжалва, с оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, в частта, с която на основание чл.124 ГПК е признато за установено по отношение на ищеца Т.Х.Т. *** ИМОТИ” ЕООД, представлявано от управителя З.П.В. не е носител на вещното право на строеж описано в нотариален акт № 94, том седми,  н.д. № 738/28.10.2015 г. на Митко Митев, нотариус с рег. № 420 върху следните имоти :  ПИ №085070, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в  м.***, с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и кад.№000528 и  ПИ №083159, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване  местен път, при граници на имота: имот №083069, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528,за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица”, съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти и е осъдено да заплати на Т.Х.Т.  направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 1250,00 лв.

                   Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост на решението и на предявения отрицателен установителен иск, поради липса на  обоснован правен интерес от предявяването на иска, на което й да е  от  посочените две  основания, при условията на алтернативност.Оспорва се становището на съда,че интереса от предявяване на иска е обоснован  с това, че ищецът  претендира свои права върху процесните имоти, които се конкурират с правото на ответника описано в  нотариален акт № 94,том седми,  н.д. № 738/28.10.2015 г. на Митко Митев, нотариус с рег. № 420, като се твърди,че ищецът претендирал не свои права върху процесните имоти, а че предмета на сделката може да бъде  единствено собственост на държавата и като трето лице за тази сделка ищецът нямал интерес  да оспорва предмета на сделката като  невъзможен.Намира  за  недопустимо произнасянето на съда  по  въведениея преюдициален въпрос дали праводателят на ответника  "Пресил реъл  естейт" ООД   е притежавал право на стоеж в процесните имоти или дружеството  има само учредено право на ползване,  с който въпрос   се засягала валидността на сделката обективирана в нотариален акт № 188, том трети, н.дело № 416/2014 г. на нотариус Митко Митев,  с рег.№ 420 и без да бъде предмет на самостоятелен  установителен иск въпросът дали  праводателят на ответника "Пресил реъл  естейт" ООД   е притежавал право на стоеж в процесните имоти или е имало  само учредено право на ползване. По изложените съображения обжалваното решение следвало да  бъде обезсилено в обжалваната част и делото прекратено.                    

                   Във въззивната жалба са изложени  и съображения за неправилност на обжалваното решение.

                   Поддържа се в жалбата, че съдът неправилно  е приложил   разпоредбите на пар. І,т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата,чл.3,ал.7,т.4 и чл.3,ал.8,т4 от Закона за пътищата / ЗП/,без да отчете уредените в закона изключения от тях, като  по този начин е достигнал до незаконосъобразния извод, че не е предвидена възможност за построяване на локално платно към автомагистралата. Позовава се на  чл.25, ал.5 от ЗП, която разпоредба предвиждала възможност да бъдат изграждани и използвани пътни връзки към крайпътни обслужващи обекти в обхвата и обслужващата зона на автомагистралата, която зона обхващала площ с ширина 100 м. от края на обхвата на пътя / чл.7, ал.2 от ЗП/.

                  В тази връзка и досежно неправилността на изводите на първоинстанционния съд са изложени подробни съображения и е направен  подробен анализ на  представените  по делото  доказателства. От заключението  на назначената по делото експертиза  и от   разрешението за  специално ползване издадено от ОПУ -Хасково било видно,че предвиденото за  изграждане локално платно представлява връзка към АМ "Марица", а самата пътна връзка към имот № 085065 е от локалното платно, което има  за цел да  обслужва и съседните имоти при бъдещи инвестиционни намерения за застрояване.В тази  връзка  се поддържа, че е налице изключение от правилото на чл.3,ал.7,т.4 от ЗП и е възможно изграждането на  пътни връзки от автомагистралите към крайпътните обслужващи обекти " КОО- ТИР ПАРКИНГ" в ПИ 085065 м.*** ,землището на с.М.

                    Неправилно и в  противоречие с  материалния закон  съдът приел,че  дори и да съществена възможност за построяване на локално платно към автомагистралата, то локалното платно би било принадлежност към АМ "Марица", поради което като както автомагистралата ,така и принадлежностите  и  са държавна собственост.  Според въззивника предвидената  за изграждане пътна връзка към  "КОО- ТИР ПАРКИНГ" не попада в обхвата на чл.5,ал.2 и ал.7 от ЗП, поради което  и  не е  принадлежност към АМ "Марица" и не представлява държавна собственост. Необоснован бил и извода на съда, че ищецът е учредил  на "Пресил реъл естейт"  да построи път, а не локално платно,тъй като под път се разбира всяка площ  която специално е предназначена за движение на пътни превозни средства и  пешеходци, в това число  и локално платно и пътни връзки.По изложените съображения   решението в обжалваната му част било неправилно.

                      Във връзка  с твърденията в жалбата за допуснато от  съда нарушение на процесуалните правила и непълнота на доказателствата е направено искане за   назначаване  на допълнителна експертиза, с вещо лице  инженер със специалност  "пътно строителство", с формулирани в жалбата въпроси.

                      Претендира от възивната инстанция да  постанови решение, с което  да обезсили като недопустимо обжалваното решение и да прекрати делото в обжалваната  част. В случай  че  решението  се приеме за допустимо, моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което  да приеме за установено спрямо ищеца,че  "Бул фикс имоти" ЕООД е носител на вещното право на строеж описано в н.а. № 94,том седми, нот.дело № 738 /2015 г. на Митко Митев, с рег.№ 429 и с район на действие РС- Свиленград.                            Претендира  присъждане и на направените по делото разноски  в двете съдебни инстанции.

                       В срока по чл.263,ал.1 ГПК  е депозиран писмен отговор  на въззивната  жалба от въззиваемия Т.Х.Т., с който се оспорва жалбата и се  излагат се съображения за нейната неоснователност и за правилността на изводите на първоинстанционния съд. Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното на районен съд – Свиленград.

 

                    Недоволен  от постановеното  решение е останал и „ПРЕСИЛ РЕЪЛ ЕСТЕЙТ“ ООД, гр. Свиленград, който чрез процесуални си представител адв.К.Р. ***  обжалва решението в срок, с оплакване  за недопустимост и неправилност на решението.Изложени са подробни съображения досежно допуснати съществени процесуални нарушения на съда при постановяване на първоинстанционното решение и разглеждане на същото, твърдения и доводи във връзка с произнасянето на съда по непредявени искове, което довело  до недопустимост на постановения съдебен акт и излизане извън предмета на спора между страните.

                     В жалбата се твърди, че  правния интерес на  дружеството да встъпи в процеса като помагач на  ответника произтича от обстоятелството,че е учредител на правото на строеж, описано в нотариален акт № 91 том седми,н.дело № 738/2015 г.  на нотариус Митко Митев с рег.№ 420 върху поземлени имоти  № 085070 и № 083159 в землището на с.М. в полза на „Бул фикс имоти“ ЕООД, което право на строеж е предмет на предявения  от ищеца против „Бул фикс имоти“ ЕООД отрицателен установителен иск с твърдение,че дружеството не е придобило учреденото му право на строеж, тъй като праводателят  „Пресил реъл естейт“ ООД  не притежавал това  право , което не  било валидно учредено от ищеца Т.Х.Т., както и от отговорността,която дружеството би понесло при съдебно отстранение на купувача на вещното право на строеж по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.С произнасянето си  по  предявения отрицателен установителен иск,  съдът е засегнал  и валидността на  сключения между  ищеца  и  „Пресил реъл естейт“ ООД договор   обективиран в нотариален акт № 188, том трети дело № 416/2014 г. по силата на който Т.Т.  е учредил  възмездно на  „Пресил реъл естейт“ ООД вещно право на строеж за построяване на път-локално платно,представляващо пътна връзка към АМ Марица“съгласно одобрени  инвестиционни / работни проекти, с което си произнасяне  е  излезнал  извън предмета на спора.Прави се искане пред възззивната инстанция да  обезсили решението на първоинстанционния съд и да  прекрати производството по делото поради недпоустимост на  предявените искове.

                   Във въззивната жалба са изложени  и съображения за неправилност на обжалваното решение. Според въззивника  незаконосъобразен и необоснован е извода на съда, че  ответникът „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на правото на строеж върху поземлен имот  № 085070 и № 083159,тъй като  вещното право на  строеж за построяване на път - локално платно, представляващо локално платно - пътна връзка към АМ „Марица“,съгласно  одобрени  инвестиционни / работни проекти в имот № 085070 и имот № 083159, собственост на ищеца не може да бъде предмет на  сделка между частни лица. Собственикът  Т.Х.Т.  учредил вещно право на строеж на  „Пресил реъл естейт“ ООД, което да изгради пътя по одобрени проекти и стане негов изключителен собственик, а „Пресил реъл естейт“ ООД валидно  продал вещното право на ответника „Бул фикс имоти“ ЕООД, като предмет на покупко-продажбата между двете дружества е пътната връзка към АМ „Марица“, която попадала в имотите ,собственост на ищеца и  която представлявала  частна собственост съгласно чл.8,ал.4 от ЗП. В тази връзка  се твърди,че  незаконосъобразен е и доводът на съда,че път и локално платно са различни понятия, поради което и „Пресил реъл естейт“ ООД  е следвало да промени  предназначението на нивите в път, а не в локално  платно.Предвид изложените съображения  решението в тази му част  било постановено при  съществено процесуално нарушение и при  непълнота на доказателствата.

                     С въззивната жалба  на основание чл.266, ал.3 ГПК  е направено доказателствено искане  за назначаване на повторна  техническа експертиза, с вещо лице - инженер, със специалност „пътно строителство“, която да отговори на формулираните  въпроси във въззивната жалба на  „Бул фикс имоти“ ЕООД.

                     Претендира  от възивната инстанция  ако не  обезсили решението , да го отмени и да се произнесе по същество, като отхвърли предявените искове от ищеца Т.  Х.Т. като неоснователни.Претендира  присъждане  и на направените по делото разноски  в двете съдебни инстанции.

                     В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор  на  въззивнана  жалба от Т.Х.Т., в който са изложени  съображения за  недопустимост на подадената въззивна жалба от „ПРЕСИЛ РЕЪЛ ЕСТЕЙТ“ ООД, гр. Свиленград.Подържа се становището,че жалбата е процесуално недопустима и производството по  тази жалба  следва  да се прекрати, тъй като жалбата е подадена от конституирано  трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по воля на една от главните страни и то независимо от неговата воля. В ГПК, глава двадесета „Въззивно обжалване“ не била предвидена самостоятелна възможност трето лице  - помагач да обжалва съдебното решение, поради което жалбата се явявала недопустима и в тази му част производството по делото следвало да се прекрати.В  отговора на въззивната жалба са изложени съображения и за нейната неоснователност.                      Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното на районен съд – Свиленград.

                      В изпълнение на определение  от 03.11.2017 г.  постановено по  в.гр.дело № 67/2017 г. на ОС – Хасково, с което е оставена без движение исковата молба е постъпила молба, с вх.№ 10634/20.11.2017 г.  от  адв.А.А.,  пълномощник на Т.Х.Т., в която са  изложени  твърдения и съображения за начина на учредяване на правото на строеж, с какво  правото на строеж накърнява  правата на ищеца  и  по какъв начин уважаването на  отрицателния установителен иск срещу ответника "Бул фикс имоти" ЕООД  ще  рефлектира положително върху правната  сфера на ищеца по делото.

В срок е постъпил писмен  отговор на уточняващата  молба на ищеца,  с вх.№ 11154/04.12.2017 г. от възивника „Пресил Реъл Естейт“ ООД, гр. Свиленград, чрез пълномощника му адв.Т.В., в който са изложени съображения за недопустимост на предявените искове с оглед направените уточнения в допълнителната молба и е направено искане за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и неотстраняване на нередовностите в исковата молба от страна на ищеца.

В срок е постъпил писмен отговор, с вх.№ 11160/04.12.2017 г. и от въззивника „Бул Фикс Имоти“ ЕООД, чрез пълномощник адв. К.В., в който са изложени съображения за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и  искане за прекратяване на производството по делото.

По делото е постъпила и  молба, с вх. № 1002/30.01.2018 г. от адв. А.А., като пълномощник на въззиваемия Т.Х.Т., в която са изложени съображения и становище по изложените фактически твърдения в отговорите на исковата молба, след нейните уточнения.

 В  проведеното на  31.01.2018 г. с.з. бе представено  извлечение от ТР видно от което   съдружникът Т.Х.Т. не е управител на дружество „Пресил Реъл Естейт“  ООД, гр.Свиленград, което обтоятелство е отразено в ТР на 20.12.2017 г. ТР. „ Пресил Реъл Естейт“  ООД, гр.Свиленград, с ЕИК ********* се представлява от управителя З.П.В., който с писмена молба заявява,че  оттегля  пълномощното на адв. Милена Филипова  да представлява и защитава  дружеството по в.гр.дело № 67/2017 г. по описа на ОС-Хасково.Дружеството се представлява от адв.Т.В. ***,която в качеството й на процесуален представител на „Пресил Реъл Естейт“ООД, гр.Свиленград, с ЕИК *********, представлявано от управителя З.П.В. подържа  подадената въззивна  жалба против  решението на РС-Свиленград, постановено по гр.дело № 72/2016 г. по описа на съда.

СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбите  оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

             Производството пред Районен съд- Свиленград  е образувано въз основа на искова молба от Т.Х.Т.,*** имоти " ЕООД  Свиленград е предявен  отрицателен  установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът Т.Х.Т. моли съда  да   постанови  решение, с което  да признае  за установено по отношение на ответника „Бул фикс имоти“ ЕООД,представлявано от З.П. В.,  че  дружеството не е носител на правото на строеж, описано в  нотариален акт за продажба на вещно право на строеж върху недвижим имот №94, том VІІ, рег.№5592, дело №738/2015 г. на Митко Митев, нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните недвижими имоти: ПИ №085070, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и кад.№000528 и  ПИ №083159, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.*** с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №083069, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528,за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица”, съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти, тъй като предметът на правото на строеж не можел да бъде частна собственост, а само държавна и алтернативно, че ответникът не бил носител на правото на строеж върху процесните имоти, тъй като праводателят му не  притежавал вещното право на строеж върху тях, а само носител на правото на ползване.Претендира и отмяна на НА №94, том VІІ, рег.№5592, дело №738/2015 година на  Митко Митев, Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България или отмяна на посочения  нотариален акт или нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж и вещно ползване върху недвижим имот №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година на Митко Митев,нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България.

             В  исковата молба се твърди ,че ищецът  като  собственик на  ПИ №085070 по КВС, находящ се в землището на с.М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085065, кад.№000820 и кад.№000528 и  на ПИ №083159 по КВС, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №083160, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528 с нотариален акт  №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 г. на Митко Митев,нотариус с рег.№420 по Регистъра на НК на РБ, учредил на „Пресил реъл естейт” ООД вещно право на строеж и безсрочно вещно право на ползване за сумата в общ размер 61 лв. върху следните недвижими имоти: 568 кв.м., представляваща реална част, обособена като имот №085070 от ПИ №085058, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, целият с площ от 16.835 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, VІ категория, при граници на учредените вещни права: имот №085071, имот №085065, кад.№000804 и кад.№000386 и граници на целия имот №085058: кад.№000386, имот №085055, имот №085063, имот №085069, имот №085065 и кад.№000804 и  627 кв.м., представляваща реална част, обособена като имот №083159 от ПИ №083158, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в м.***, целият с площ от 2.067 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, VІ категория, при граници на учредените вещни права: имот №083160, имот №000391, кад.№000804 и кад.№000386 и граници на целия имот №083158: имот №000391, имот №083064, кад.№000386 и кад.№000804.             Ползвателят имал право в посочените части от имотите да построи път, да владее, право да ползва, включително да извършва основни ремонти, право да преустройва и променя предназначението, да извършва реконструкции, да предоставя на трети лица правото да използват посочения път, както и право да придобива всички граждански плодове, в т.ч. да отдава под наем на трети лица посочените части от недвижимите имоти и да получава дължимите наеми от наемателите за ползването им, като се задължава да плаща за своя сметка всички разходи във връзка с изграждането на път върху частите от имотите, както и да заплаща всички режийни разноски, свързани с ползването им, в т.ч. заплащането на данъци и такси по ЗМДТ и др. действащи общински наредби и други нормативни актове и разходите, свързани с обикновеното ползване на посочените части от имотите – предмет на нотариалния акт.С  нотариален акт №94, том VІІ, н.дело №738/2015 г. на  Митко Митев, нотариус с рег.№420 по Регистъра на НК на РБ,„Пресил реъл естейт” ООД продало на ответника  "Бул фикс имоти" ЕООД вещното право на строеж за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица” върху недвижимите имоти, върху които с НА №188, том ІІІ,  нот.дело №416/2014 г. е учредено право на ползване.

       Ищецът твърди, че правомощието да се строи и притежава в собственост локално платно - пътна връзка към АМ „Марица” не се съдържа в патримониума на прехвърлителя „Пресил реъл естейт” ООД, а той само бил носител на правото на ползване, тъй като бил само ползвател на имотите с облигационно право да построи за своя сметка път, а не пътна връзка локално на АМ, като процедира и за статута на земята, тъй като право на път не е било предвидено в съществуващия към 01.07.2014 година,датата на подписване на НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година устройствен план и одобрен проект за създаването на такъв път към момента на сключване на сделката на вещно право на строеж и вещно право на палзване, тъй като целта и желаните от страните правни последици са били върху новообособените и проектирани имоти да бъде учредено персонално право на ползване на „Пресил  реъл естейт” ООД, като учредителят си запазва правото на собственост върху имотите и т.н.

     Ответникът не бил придобил право на строеж, което  обосновавало  и правния интерес на ищеца да предяви отрицателен установителен иск, за да установи че ответното дружество не е носител на правото на строеж, описано в нотариален акт №94, том VІІ, н.дело №738/2015 г. , както и да се установи преюдициално че „Пресил реъл естейт” ООД не притежава право на строеж за изграждане на път в процесните поземлени имоти с №085070 и №083159.

        В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Бул фикс имоти” ЕООД, представлявано от адв. К.В., като процесуален представител , в който  се твърди, че  ищецът валидно е учредил в полза на „Пресил реъл естейт” ООД право на строеж да изгради за своя сметка път в процесните имоти, собственост на ищеца, което дружество валидно го е отчуждило в полза на ответника. Пътят, който ищецът учредил да се построи в собствените му имоти имал характер на местен път, отворен за обществено ползване, който осигурявал транспорни връзки от местно значение и бил свързан с републиканските пътища или улици. Частните пътища и пътни връзки към крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства се изграждали от техните собственици, а в случая от суперфициара, като след изграждането на пътя той ставал негов изключителен собственик.Предмет на сделката между ответника и „Пресил реъл естейт” ООД била пътна връзка единствено в частта й, която попадала в имоти частна собственост на ищеца,като съгласно чл.8, ал.4 от Закона за пътищата пътни връзки към републиканските пътища можели да бъдат частна собственост.С оглед изложените в отговора на искавата молба съображения твърдението на ищеца, че предметът на учреденото вещно право бил извън гражданския оборот и можело да бъде единствено изключително държавна собственост било неоснователно. Необосновано се явявало и твърдението на ищеца, че не бил учредил валидно  право на строеж с НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 г,. тъй като вече е бил одобрен ПУП-ПП с решение №739 от 29.01.2014 г. на Общински съвет – Свиленград за изграждане на обект „пътна връзка от АМ „Марица” за ПИ №085065”. Не били налице  твръдяните в исковата молба конфликти при учредяване на правото на строеж и правото на ползване върху един и същ имот, тъй като ищецът учредявайки право да се изгради път всъщност учредявал ограничена суперфиция.

    С Определение от 24.02.2016 г.,  РС-Свиленград е конституирал  като трето лице – помагач „Пресил реъл естейт” ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя З.П.В., на страната на ищеца.

    С определение  № 480/07.06.2016 г. по в.ч.гр.дело № 329/2016 г. ОС  - Хасково е потвърдил  определение № 180/31.03.2016 г.  постановено по гр.дело № 72/2016 г. на РС-Свиленград, с което определение  съдът е оставил без уважение  молбата на ответника  „Бул фикс имоти“ ЕООД  да отмени определенето си от 24.02.2016 г. с което РС-Свиленград е конституирал „Пресил реъл естейт” ООД като трето лице помагач в процеса на страната на ищеца Т.Х.Т. и е оставил без уважение молбата на жалбоподателя дружеството да  бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ответника.

     Няма постъпил отговор от третото лице-помагач „Пресил реъл естейт” ООД.

В 

      При решаването на правния спор, районният съд е обсъдил представените по делото писмени и гласни доказателства, които страните са посочили и са имали значение за неговото пълно изясняване от фактическа страна.

      Видно от  заключението на назначената  от първата инстанция съдебно-техническа експертиза предвидените за изграждане пътни връзки и локален път попадали в ограничителната зона, в която е допустимо и разрешено да се извършват инвестиционни намерения като частни строежи, като при учредяване правото на строеж с НА №188/2014 г. и при отчуждаването му с НА №94/2015 година са спазени изискванията на чл.180 от ЗУТ.От техническа гледна точка  били  спазени изискванията при одобряване на проекта на строежа и издаването на разрешението за строеж. В с.з. пред  първа инстанация   вещото лице   заявява, че  е допустимо изграждането на предвидените   пътни връзки и локален път и че са спазени  изискванията на чл.180 от ЗУТ.В конкретния случай, тъй като не може да бъде направена пътна връзка към имот №085065 е направено локално платно. Локалното платно е пътна връзка, за да обслужи имоти с инвестиционни намерения за застрояване. Самото локално платно е връзка към АМ „Марица”. А самата пътна връзка към имот №085065 е към локалното платно.

        Пред въззивната инстанция, по искане на ответника  бе  назначена допълнителна съдебно-техническа експретиза, с вещо лице инж. Г.И.К., със специалност „пътно строителство“.Видно от заключенето на назначената  съдебно-техническа експретиза   предвидената за изграждане пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“  на АМ Марица“км. 97 + 700 ляво, землището на с.М., Община Свиленград попада в обслужващата зона по чл.7,ал.2 от Закона за пътищата, в която зона  според вещото лице   по принцип е допустимо да се извършват частни строежи, отговарящи на изискваниятга на действащите законови и нормативни разпоредби.

        След цялостна преценка на събраните по делото  доказателства и в рамките на въззивните оплаквания, въззивният съд намира за установено следното.

                    Обжалваното  първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

        Настоящият състав на въззивния съд не споделя  становището на въззивниците за недопустимост на предявения  отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес.

         Съгласно ТР  № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 на ОСГТК   правен интерес от предявяване на  отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ,позовава се на  фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника / т.1/.В производството по този иск  ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът фактите от които  произтича правото му.Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да посочи  фактите  и обстоятелствата, на които основава своите   претенции и възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

       За ищеца е налице правен интерес от търсената чрез отрицателния установетелен иск защита, доколкото същият  цели  да   установи  с влязло в сила решение ,че ответника "Бул фикс имоти" ЕООД  не притежава вещното право на строеж, което е закупило от "Пресил реъл  естейт" ООД  като докаже, че ответното дружество не е придобило право на строеж  и че имотите  чиито собственик е ищеца не са обременени с вещно право на строеж.Търденията на ищеца са,че сделката  накърнява правата му ,тъй като е  собственик на терена ,в който е учредено правото на строеж  .В  депозираната пред въззивната инстанация молба с вх.№ 10634/20.11.2017 г.  ищецът обоснова правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск с твърдението за наличието на конкуренция на права върху процесните имоти като посочва  факти и обстоятелствата, на които основава   възраженията си.

                  Относно правилността на решението, настоящият състав на въззивния съд не споделя  правните изводи на първоинстанционният съд, които  изводи не кореспондират  с приетите по делото писмени доказателства и с установените по делото факти и обстоятелства.

     По делото е установено, видно от приетия   нотариален акт  № 188,  том III, рег. № 3311, дело № 416/2014г.,че  в полза на  „Пресил реъл естейт" ООД  е  учредено  вещно право на строеж  и безсрочно вещно право на ползване  върху  собствени на ищеца  Т.Х.Т. недвижими имоти подробно описани в т.1 от нотариалния акт, както следва :568 кв.м.,представляващи реална част,обособена като имот № 085070,съгласно скица проект представляваща нераздлена част от нотариалния акт,от ПИ 085058,находящ се в землището на с.М., в м.***,целият с площ 16,835 кв.м. и 627 кв.м.,представляващи реална част обособена като имот с № 083159,съгласно скица проект  от 11.04.2013 г.,представляваща неразделна част от  нотариалния акт от ПИ № 083158,находящ се в землището на с.М.,м.***,целият с площ от 2,067 дка срещу цена на учреденото  вещно право на строеж и безсрочното  вещно право на ползване върху двата имота в общ размер на 61,00 лв.Срещу така учреденото му право на строеж и право на ползване  ползвателят „Пресил реъл естейт“ ООД ,представлявано от управителя З.П.В.  има право  в гореописаните части от имотите да построи път,да владее, право да ползва,вкл. да извършва  основни ремонт.

          Установено е по делото,че  с две нотариално заверени декларации  от 2010 г. ищецът  Т.Х.Т. дава  съгласие част от неговите два процесни недвижими имоти да бъдат отделени и да им бъде сменено предназначеното, с цел изграждането на пътен възел и локално платно. Тези декларации се отнасят  и за двата недвижими имота №085070 и № 083159, които  имоти преди това са представлявали част от имоти № 083158 и № 085602, подробно описани в нотариално заверените декларации.

             Към датата на  съставяне на нотариалния акт  01.07.2014 г. има одобрен ПУПП- ПП,  с Решение №739 от 29.01.2014 г. на Общински на пътна връзка от АМ „Марица" за ПИ 085065, землището на  с.М., общ.Свиленград и с констативен протокол от 01.04.2014 г. на Общинска администрация гр. Свиленград. ПУП - ПП е влязъл в сила преди  01.07.2014 г. датата на  изслушването на сделката и съставянето на нотариалния акт. С оглед   доказателствата неоспорени от страните  необосновано  се явява твърдението на ищеца, че с договора  обективиран в  нотариален акт № 188 том III рег. № 3311, дело № 416/2014г. Т.Х.Т. и „Пресил реъл естейт" ООД   са имали воля да учредят в полза на дружеството само безсрочно вещно право на ползване върху път - локално платно, но не и да учредяват вещно право на строеж за този път.Налице е  ясно и категорично изразена и формулирана воля и съгласие на страните при сключване на договора  обективирана в  нотариален акт №  188 том III рег. № 3311, дело № 416/2014г.,като  с договора са учредени едновременно две различни по своя обхват и предмет вещни права и това са   правото да се изгради път и правото безсрочно да се ползват поземлен имот № 085070 и поземлен имот № 083159 за нуждите на този път, който  път заема само част от тези имоти.

            С оглед изложеното, въз основа на приетите  по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и противоречие със закона  съдът е уважил предявения  отрицателен установителен иск обосновавйки се с  твърдението,че вещното право на строеж за построяване на път - локално платно не може да бъде предмет на сделка между частни лица, поради което и ответникът „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на правото на строеж.  Видно от заключенето на назначената  допълнителна съдебно-техническа експретиза предвидената за изграждане пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“  на АМ Марица“км. 97 + 700 ляво,землището на с.М., Община Свиленград попада в обслужващата зона по чл.7,ал.2 от Закона за пътищата, в която зона  според вещото лице   по принцип е допустимо да се извършват частни строежи, отговарящи на изискваниятга на действащите  законови и нормативни разпоредби.С разрешение за строеж № 102/05.07.2015 г.  е разрешено изпълнението на инфракструктурен обект   I-ва категория, съгласно  чл.137,ал.1,т.1 б.“а“ от ЗУТ и чл.2,ал.1 ,т.1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и подлежи на  държавно приемане по реда на  чл.177,ал.2 от ЗУТ. Разрешава се  строеж на пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ Марица км. 97 + 700 ляво землището на с.М. ,възложител  „Бул фикс имоти ЕООД със седалище гр.Свиленград съгласно заповед № 1524/08.05. 2015 г. и Заповед № 1152/09.-7.2014 г. на Кмета на Община  Свиленград за право на преминаване  през имоти  публична общинска  собственост,  н.а. № 1888 ,том трети  дело № 416/2014 г. за учредяване на вещно право.  Издадено  е от Агенция „Пътна инфраструктура  и разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски  крайпътни обекти и пътни връзки към тях в обхвата на пътя и обслужващата зона № РСПП-94/09.09.2014 г.,където са поставени същите условия. Според вещото лице  след като е издадено разрешение  за строеж  I-ва категория не е коректно   съоръжението да се квалифицира като  частен местен път. В имота на бензиностанцията е предвидено локално платно успоредно  на автомагистралата,което преминава и през съседния имот,от който е предвиден изходът от бенизиностанцията към автомагистралата,като в рамките на имота на бензиностанцията,както и в рамките на съдедния имот собствеността е частна.Съгласно изготвените проекти ,съгласувани от АПИ е предвидено  съществуващата пътна връзка / осигуряваща  вф.ход и изход на бензинстаницята ог / към  автомагистралата да се използва за изход на  процесния строеж „Пътна връзка за КОО – ТИР паркинг“ на АМ Марица км 97 + 700 ляво,землището на с.М. ,Община Свиленград. В този смисъл е допустимо извършването на частни строежи, отговарящи на законовите норми.

          В конкретния случай са били одобрявани два проекта, като валиден за изпълнение според експертизата следва да се приеме вторият проект, по който транспортният достъп /входовете и изходите   към/от   поземлените  имоти/  се  осъществяват   от  локалното   платно.Проектът е съгласуван от Агенция „Пътна инфраструктура" с писмо изх. № 53 – 00 8460/18.07.2014г. Издадени са и заповеди на Кмета на Община Свиленград №1524/08.05.2015г. и № 1152/09.07.2014г. за право на преминаване през имоти,публична общинска собственост. Издадено е РС № 102/05.07.2015г. и разрешениеза специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътниобекти и пътни връзки към тях в обхвата на пътя и обслужващите зони - № РС ПП 94/09.09.2014г. поради което  и от    техническа   гледна   точка   изискванията   на относимите строителни правила и норми са спазени, което се установява и от  претото от пъвата инстанция заключение на  съдебно-техническата експертиза.Относно статута на предвиденото за изграждане съоръжение вещото лице се позовава единствено на описанието, дадено в РС № 102/05.07.2015г., в което според    преценката    на    административния    орган    строежът представлява съоръжение   към   автомагистрала и е  елемент   на   транспортната техническа инфраструктура. Относно класификацията на строежа вещото лице също се позовава на РС№ 102/05.07.2015г., като счита, че след като се касае за строеж I - ва категория не е коректно да се класифицира като частен местен път. В същото време, обаче, в отговор на поставения въпрос № 4 относно пътните връзки към бензиностанция ОМВ, намираща се в съседния  имот, вещото лице обяснява, че ситуацията е напълно аналогична, тъй като в имота на бензиностанцията е предвидено локално платно успоредно на автомагистралата, което преминава през съседния имот, частна собственост.

           При така установените по делото факти и обстоятелства следва да се приеме за необоснован и незаконосъобразен крайният извод на съда ,че обекта който е предмет на разпореждане  не може да бъде предмет на сделка и дори в конкретния случай  да съществува възможност за построяване на локално платно към автомагистрала, то локалното платно  като принадлежност към автомагистралата представлява изключителна държавна собственост.

          Съдът неправилно приема,че  локалното платно е принадлежност към автомагистралата, което предопределя статута му на имот, държавна собственост, което е в противоречие със законовите норми. Съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗП, описващ елементите на пътя, и заключението на  инж.
К., строежът     представлява     съоръжение    към автомагистралата и  е елемент на транспортната техническа инфраструктура, а локалното платно е пътно съоръжение, или елемент на пътя, съгласно чл. 5 ал. 1 т.2 от ЗП.

          В тази връзка  необсновано се явява  твърдението ,че  ищецът е учредил на „Пресиъл  реъл естейт“ООД да построи път, а не локално платно, тъй като е налице съществена разлика между път и локално платно. В понятието за  път в чл. 5 ал. 1 от ЗП се   включва   всяка   площ,   която   е   специално   предназначена   за движението на пешеходци и превозни средства, в това число и локално платно и пътни връзки.Дефиниция на  „локално платно"е дадена в § 1 т. 1от Наредбата за специално ползване на пътищата, според която локалното платно представлява пътно платно за еднопосочно движение извън активните пътни ленти, отделено от тях с разделителна ивица, чрез което се осигурява достъп до два и повече съседни обекти и общ вход и общ изход за главното направление, т.е  локалното платно влиза в елементите на пътя,съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗП.  След като не е налице  каквото и да е било законово основание разрешеният строеж „пътна връзка към „КОО-ТИР ПАРКИНГ" да се счита извън гражданския оборот,сделката  между страните  по делото не  противоречи на закона. От систематичното тълкуване на разпоредбите на Закон за пътищата -чл. 3, ал. 3; чл. 32 и чл. 34, т. 3; чл. 8, ал. 4 може да се направи обоснован извод, че предметът на сделката не е извън гражданския оборот, тъй като по закон е допустимо пътни връзки към републикански пътища /автомагистрали/ да бъдат частна собственост.

         На следващо място от анализа на писмените документи, свързани с разрешаване на строежа се установява, че разрешението за  строеж „пътна връзка към „КОО-ТИР ПАРКИНГ" е съобразено с изискванията на относимите строителни правила и норми, като е налице и съгласуване на проекта с Агенция „Пътна инфраструктура", в чиито правомощия е да следи за спазването на всички специални норми, касаещи строителство на пътища и в случайя е без значение, с оглед предмета на делото започнала ли е реализацията на строителството и продължава ли да е в сила разрешително № 102/05.07.2015г., или се налага презаверяването му,който въпрос се явява ирелевантен за спора и не е относим към предмета на делото.

     Предвид гореизложените съображения  следва да се приеме,че в нарушение на закона съдът е приел, че процесният път не може да се изгражда от частни лица в имоти частна собственост. Касае се за местен път, отворен за обществено ползване, който осигурява транспортни връзки от местно значение и е свързан с републиканските пътища или с улиците, съгласно чл. 3 ал. 3 от ЗП.

      В конкретния случай собственикът е учредил вещно право на строеж на „Пресил риъл естейт“ООД, който да изгради пътя по одобрени проекти и стане негов изключителен собственик, а „Пресил реъл естейт“ ООД е продал това вещно право на ответника „Бул фикс имоти“ ЕООД.

       Предмет на покупко - продажбата между „Бул фикс имоти“и „Пресил риъл естейт“ ООД е пътната връзка към АМ „Марица", която попада в имотите, собственост на ищеца, поради което  и представлява частна собственост, съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗП. Съгласно чл, 9 ал. 2 от ЗП частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията, както е станало в настоящия случай.Налице е и одобряване на проекта от Община Свиленград видно от издадените заповеди № 1524/08.05.2015г. и № 1152/09.07.2014г. за право на преминаване през имоти, публична общинска собственост. Съгласуването на проекта, извършено от държавна Агенция „Пътна инфраструктура" потвърждава извода, че държавата няма претенции да е собственик на процесния строеж и го е разрешила в полза на частни лица, тъй като това не противоречи на закона.

                   Като е достигнал до изводи, различни от изложените по-горе, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,  което следва да бъде отменено в обжалваната част  и   вместо него съдът  да  постанови  ново, с което   се отхвърли  предявения  от Т.Х.Т. *** имоти” ЕООД при участието на трето лице помагач „Пресил риъл естйт“ ООД,гр.Свиленград  ,иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,  че  „Бул фикс имоти” ЕООД гр.Свиленград  не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 г. на Митко Митев – Нотариус, с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните имоти:  ПИ №085070, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността *** с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и кад.№000528 и  ПИ №083159, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността ***, с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528,за построяване на път - локално платно, представляващо пътна връзка  към АМ „Марица” съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти.

        С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на въззивника  „Бул фикс имоти“ ООД, гр.Свиленград ,ответник по иска следва да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, в размер общо на 4067,34 лв. лв., от които 1000 лева – адвокатско  възнаграждение за процесуално представителство  пред първата инстанция, 1000 лева –  адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, държавна такса за въззивно обжалване - 50 лева  и  депозити за вещи лица  - 867,34 лв. и 150,00 лв.

           С оглед изхода на спора основателна е и претенцията за разноски на   въззивника  "Пресил реъл естейт" ООД,гр.Свиленград в полза на който следва да  бъдът присъдени  направените по делото  разноски  и за двете съдебни инстанции в размер  общо на  2000  лв. ,от които  1000 лв.  - адвокатско възнаграждение  за процесуално представителство пред първата инстанция и 1000 лева - адвокатско възнаграждение  за осъшествено процесуално представителство пред въззивния съд.

            Мотивиран така, съдът

 

                                            Р   Е  Ш  И :

 

 

        ОТМЕНЯ  Решение №179 /03.10.2016 год. на Районен съд–Свиленград, постановено по гр.д. № 72/ 2016 год. по описа на съда, в обжалваната част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от  Т.Х.Т., с ЕГН ********** *** имоти” ЕООД,с ЕИК *********  гр.Свиленград, представлявано от З.  П.В., при участието на трето лице помагач „Пресил риъл естйт“ ООД, с ЕИК126715179 гр.Свиленград  иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,  че  „Бул фикс имоти” ЕООД, с ЕИК *********  гр.Свиленград  не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 г. на Митко Митев – Нотариус, с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните имоти:  ПИ №085070, находящ се в землището на село М., област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността ***, с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и кад.№000528 и  ПИ №083159, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността ***, с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и кад.№00528, за построяване на път - локално платно, представляващо пътна връзка  към АМ „Марица” съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***  да заплати на „Бул фикс имоти” ЕООД, с ЕИК *********  гр.Свиленград, представлявано от З.  П.В.  сумата в размер на 4067,34 лв, представляваща разноски за двете съдебни инстанции,от които 1000 лева – адвокатско  възнаграждение за процесуално представителство  пред първата инстанция, 1000 лева –  адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, държавна такса за въззивно обжалване - 50 лева  и  депозити за вещи лица  - 867,34 лв. и 150,00 лв.

           ОСЪЖДА Т.Х.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Пресил риъл естйт“ ООД, с ЕИК126715179 гр.Свиленград сумата в размер на  2000,00 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции, в .т.ч.  1000 лева – адвокатско  възнаграждение за процесуално представителство  пред първата инстанция 1000 лева – адвокатско възнаграждание  за  осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба  пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

  Председател :                                                        Членове:  1.

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  2.